сряда, 30 декември 2009 г.

Не успях да отида до Корея, защото имаше много работа. Но не съжалявам, защото започнах нов бизнес, който е доста прост, даже бих казал гениално прост. Почвам да разработвам потребителски мрежи чрез компанията ЛР/LR - http://www.lrworld.com/lrweb/ . Търся хора, които да се интересуват от МЛМ/MLM и изграждане на подобни мрежи, които са уникални за българския пазар.

вторник, 24 ноември 2009 г.

Ченгду - Амстердам - 16.11.2009


Полет от Ченгду до Амстердам - 10 часа, на около 11 км височина при - 58-60 градуса с КЛМ. За разлика на отиване - на връщане имах ТВ, но по-интересното е, че прелетях над Тибетското плато - хълмове и сняг, подредени като пъзел в продължение на стотици километри, без видима човешка намеса. Прекрасно.





Амстердам. Пристигнах вечерта. В сравнение с Китай тук организацията е отлична. От кацането на самолета, взимане на багаж и минаване през гранична полиция, ползване на автобус до хотел Ибис, регистрация и плащане на хотела /94 EUR без закуска/, връщане на летището, купуване на билет за влак до центъра и обратно, чакане, влак до центъра. Всичко това стана за по-малко от 2 часа!
Целта на нощната ми разходка бе квартала с червените фенери и кофишоповете. Не бях виждал подобно нещо, но тъй като е законно - не се притеснявах много-много. Множеството жени, предлагащи себе си, в малки стаички с легла зад тях, изглеждаха предизвикателно и не лошо! Не видях клиенти, макар че беше около 10 часа вечерта. Полиция патрулираше наоколо.


След това е промъкнах в един кофишоп да пробвам една цигара. Избрах заведение Baba. Почти инкогнито се шмугнах вътре, но се изненада установих, че на никой не му пука за мен. И така - много хора, пушейки трева, легално. Имаш си меню, избираш видове и си ги смесваш сам, ако можеш. Аз, като начинаещ, купих готова цигара. Пуши се като обикновена такава. Барманката ме пита сам ли ще си правя цигара. Казвам и, че не мога. ОК, тогава, ето ти една по-лека, и ми я запалва. Има и кутийка с червено капаче /един вид лека е/ и ако не ми се пуши - да си я прибера вътре и да не мирише. Бавно вдишвам, за около 20 минути изпушвам почти всичко. Почти не усещам разлика, обаче - малко ми се вие главата, но това става и без да пуша. А като се има предвид, че принципно не пуша и че не бях спал повече от 24 часа, мисля че нямаше кой знае какъв резултат. Може друг път да опитам по-силна. Определено е хубаво да си с приятели на подобно място.

Ми толкова за това пътуване. Следваща дестинация - принципно - Корея, ако може. Ако не - догодина, живот и здраве, обиколка на Балканския полуостров.

Ченгду - 15.11.2009

Днес Никол има ражден ден. Да ми е жива и здрава. Вчера и купих подарък - кукла. Днес я чух по телефона. Много и се зарадвах. Малко е кофти да не съм на нейния рожден ден.

Студен и дъждовен ден. Наспивам се добре и отново в града. Вече съм разгледал основните туристически забележителности. Последен е редът на JinLi и WuHou Temple. Джин Ли е туристически ориентирано, фолклорно място. Много е приятно - сувенирни магазини и заведения. Приятни и отзивчиви хора. Донакупих подаръци - традиционните боклуци, които нося в БГ - магнити /които събирам от всяка държава, в която съм бил/, кукли, свещи, дървени играчки и други дреболии. Както се казва stuff. Там, на място, можеш да видиш как се прави коприна с дебелина от 1 мм, да видиш как се правят захарни фигурки - като произведение на изкуството - разтопява захарта майстора и вае фигурки на една маса. След това залепва пръчка, на която се държат и веднага ги поднася на купувача. Става за минута, а е много сложно. Красота.
Манастирът ВуХу се посещава срещу 60 юана. Тихо и спокойно място в центъра на града. Изграден е в почит на минали герои, борили се за Ченгду. Някои фигури са в естествен вид и са на няколкостотин години.

Накрая си позволих разходка за 1 час покрай реката, която не е плавателна. Стигнах до красив покрит мост с ресторант в будистки стил.





Обратно на WCG, където с пищно тържество бе закрито първенството. Имах удоволствието да гледам рекламираната китайска опера и театър - за част от секундата актьор си сменя маските на лицето. Не можах да разбера как става, макар че бе почти до мен.

За да има повече туристи в Ченгду трябва да обучат обслужващият персонал на английски. Чух, че в Китай има повече англоговорящи, отколкото в САЩ. Може и така да е, но специално в този град има какво да се желае. Трябва да подобрят транспорта - не може да се ходи навсякъде само с таксита, като алтернативата е 30 минутно чакане на градски транспорт. Скоро щяло да има метро. Дано то да разтовари трафика. И последен, трети съвет, да се опитат да направят по-приветлив града. Поне аз усетих една сивота и еднообразност. Може би трябват и повече дървета.

Кучинг и Дъжуангянг - 14.11.2009

Нямам късмет с транспорта. Днес тръгнах в 7:30 сутринта, но пак повече от половината ден мина в път. Тръгваш към едно място, но първо трябва да отидеш до друго, няма яснота за разписание, шофьорите не знаят английски, както и пътниците... Та днес ходих до планината Кучинг - 1 260 метра висока. Един от най-посещаваните върхове около Ченгду - има религиозно значение. Не ходих до върха, защото бе мъгливо и нямаше да видя нищо, а и не бях сигурен дали крака ми ще издържи...

След това посетих водонапоителна система, правена преди повече от 2 200 години! Тя е най-старата в Китай и паркът около нея е направен прекрасно. Китайците се гордеят с Дужъянг Янг системата. Уникално съоръжение, което позволява конктрол върху реката, която е доста пълноводна. Има много пагоди и темпъли. Който иска да разбере разликата между пагода и темпъл - да погледне материала за Виетнам от тази година.


Да кажа няколко неща за пътищата - до сега, където и да отида, пътищата са по-добри от нашите - имат по-добра маркировка + странични предпазни огради. Интересното е, че почти нямат знаци. Особено за предимство. Всички май са с предимство - има по 4-5 ленти за коли + 1 за колела и мотори. И това в едната посока. Хаос настава, когато се изпреварват или престрояват. Ако като се стигне до кръстовище и ляв завой - истинско приключение. На мен ми се изправят косите, където ги имам ;) Използват клаксона и дългите светлини за комуникация. Тук таме - мигач, но даването на мигач е рядкост по тези земи. Не забелязах външна изява на нерви. Но все пак - движението е ужасно. Видях и 2 катастрофи - такси с малък преобърнат бус. Без жертви. Ако трябва да се сравни със София - нашето движение е като на новородено невинно бебе. Не казах нищо за задръстванията - сами преценете какво е движението в над 11 милионен град... Градският транспорт - евтин /2 юана/, през около 30 минути, мръсен и претъпкан. Такситата - 1,4 юана за километър. Удобни, но шофьорите не знаят английски. Желателно е да имате написан на китайски адреса където отивате, който да покажете. Използвайте таксита с броячи. Има и такива без, но взимат по-скъпо.





Друга тема - жените. И тук, както и навсякъде по света - има и красиви, и не чак толкова, по-рядко се забелязват дебели /ма то си е така в Азия, с този ориз.../ Повечето не слагат грим, а тези, които го правят - не прекаляват. Мъжете - все още не ги заглеждам :)
Архитектура - запазват старото. Успешно го адаптират с настоящото. Строи се много, но някак си ми изглежда сиво и невзрачно на повечето места. Има жилищни комплекси като кв. Младост в София, но блоковете са по 40 етажа... Чух по тяхна телевизия, че за миналата година ръст в икономиката + 8%, а за тази година се очаква +12%. В България очакваме минус 5%...

Имат ограничения за интернет - не може да се разглеждат блогове, фейсбук и др. Като цяло връзката е бърза.


След обяд притичах през центъра на града - Тян Фу оплщад с огромна статуя на Мао Дзедун и десетки МОЛове наблизо. И тогава видях китайците. Огромна маса хора - сигурно десетки хиляди, плъпнали на пазар. За пример - имаше МОЛ, в който на 10 етажа се продаваха само дрехи за жени...


Вечерта едвам хванах такси. трябваше да чакам 45 минути преди да се появи първото свободно...


понеделник, 23 ноември 2009 г.

Ченгду - 13 ноември 2009

Много време се губи, ако се чака евтиния градски транспорт. Няма метро. Чаках 30 минути автобус 902, за да стигна до резервата на пандите. После 25 мин 198, който минава и през зоопарка на Ченгду. Отказах се да чакам повече и почнах да взимам таксита. Не е скъпо и е много по-бързо.







58 юана е входа за пандите. Ако имаш 2-3 часа свободни - можеш да се насладиш на милите животни. Те са активни предимно сутрин, така че ако някой ходи - нека да е около 8-9 часа. Пандите са застрашен вид - има около 5 000 бройки в света. Ядат основно бамбук, който пък намалява заради изсичането на горите. Паркът е направен отлично и е една от местните забележителности, заради която идват хора от други държави чак !
От там - бегом до парка WenShu. Там има много магазинчета в типичен старокитайски стил /не знам дали има такъв, но ме разбирате, предполагам/ - извити покриви, дракони и др. Най-голямо впечатление прави манастирът, който е бил и библиотека. Както и пагодите около него. Тук се събират предимно възрастни китайци на чай и разговор. Видях и такива, който правят специални упражнения в кунгфу стил. Интересно. Екзотика.
Загубих около 1 час в чакане в Bank of China, която се оказа единствената банка в града, която може да ми обмени евро. Много се изнервих. Всичко можеше да стане за 5-6 минути, но не - то бяха снимки на паспорт, консултации, многократни проверки... Все едно времето ми не е ценно.
Близо до центъра има новонаправен парк в старинен стил, за туристите. Има около 100 ресторанта и чайни. Много романтично и приятно. Казва се Broad Alley Kuanchai Xianzi.
Пак да отбележа почти пълната липса на езикови познания. И руски не знаят. И български също ;)

Утре - напоителната система е наред. Ама по-рано трябва да тръгна. Ако остане време - малко по магазините, че децата и жената не трябва да останат без армагани.

Ченгду 12 ноември 2009

Закуската бе предино китайска. Няколко вида зеленчуци, боб, зеле с млечен сос, сладък чай, топло мляко. Няма кафе. За хляб имаше нещо като равиоли с месо - вкусно. Имаше и супа, разбира се, но не ми се ядеше. От Виетнам май се наядох на нудъли.
Целият ден бях на игрите. За съжаление ме отстраниха, но успях да взема 2 от общо 6 игри на германеца, който е много добър. Това си го считам за успех. Ако някой се интересува - http://www.wcg.com/.





И понеже не разглеждах забележителности днес - пак да кажа за храната - не слагат сол и за това ми се струва безсолно. Имат соев сос, но е лютив и солен. Хапнах пиле с бамбук, телешко с краставици, печена патица и др.
Вечерта - китайски здравословен масаж - 68 юана за 60 мин. Това е около 12 лв. Не взеха бакшиша, който предложих. Всичко ми масажираха, без онова, за което си мислите. Бе приятно, макар и хладно в стаята. Масажистката положи максимум усилия, даже си мисля, че се поумори накрая. Чувствам се чудесно сега. За подобни пари в София даже и врата няма да ти разтрият, а тук - цялото тяло.
По-долу са стоки, които може да си купите в обикновен магазин:

Всеки може сам да си прочете какво точно се предлага. И за по-напредланите в китайския - може ли да ми кажете от къде се пуска климатика?

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Китай - Ченгду - 11.2009

Китай. Една от моите мечти - да отида в Китай се сбъдна. Това е велика страна, велика култура и прекрасни хора. Други дестинации, които бих искал да посетя са Бразилия, САЩ, Италия, ЮАР, Австралия, Нова Зеландия, както и много други. Да сме живи и здрави - ще опитам да отида до някои от тях.





Да не се отвличам. Пътуването започна на 09 ноември 2009 г. с 2,20 часов полет до Амстердам. На височина около 11 км, при температура от около - 58 градуса - хапнах сандвич с кафе. Компания - България Еър. Имаме хубави стюардеси. До полета до Шанхай имах повече от 4 часа и реших да разгледам малко от центъра на града. Отиване и връщане от летище Скипхол до централната жп гара - 7,40 EUR. Отиване за 10 минути, а връщане за 20 минути. Градът в понеделник в 12 часа на обяд бе сякаш замрял - почти не видях хора по улиците. Отидох до катедралата De Neuwe Kerk, където има прекрасни дърворезби, а органа е направо произведение на изкуството. Вътре, срещу 12 EUR, може да разгледате експозиция за Оман. Не ми се стори интересна, защото и в България имаме много ятагани, килими и други ориенталски атрибути.









Само през 2-3 канала /а както всички знаем - Амстердам е с много канали/ стигаме и до основната атракция, даже 2 - koffeeshop и червените фенери. Сутрин в 10 часа може да дръпнеш една трева - съвсем законно. Струва от 3.50 EUR нагоре, в зависимост от различните видове марихуана, които се слагат. Можеш и сам да си свиеш цигара - с любимите си сортове тревица... И то напълно законно. Имаше доста напушени - ходят като мухи без глави насам-натам и от кофишоп в кофишоп. А такива има десетки...



Що се отнася за червените фенери - всъщност са неонови лампи, под които има десетки жени - всякакви размери и разцветки, от които можеш да си избираш. Цената е от 50 до 70 EUR за около 1 час. Не разбрах какви услуги точно може да ползваш за тези пари. Има кина с филми за възрастни, секс и сувенирни магазини. И това си е законно, бе хора. Та за 2 часа - толкова. На връщане, ако мога - ще мина пак. Този път - вечерта, когато се очаква да е по-интересно!


Следва 10 часов полет до Шанхай с КЛМ - 8 820 км на 10 км височина, - 61 градуса. Но нямаше ТВ в самолета. Това даже ме ядоса, защото до сега - на дълги разстояния - винаги е имало. Храната - ОК - пиле със зеленчуци и сандвичи. Пристигнахме в дъждовен Шанхай сутринта в 8 часа. Оказа се, че за последните 20 години не е имало толкова лошо време в Китай - даже натрупало сняг на север, блокирало хора, отменени полети и т.н. Само след 3 часа бе последния полет за деня - към основната дестинация - Ченгду - столицата на провинция Съчуан. Ще летя със Съчуан Еърлайнс. Вече всичко е на китайски. Ама говорят английски, поне в самолета. Хапвам пиле с ориз и съм на земята отново. Сменям 100 EUR за 900 юана /ренимби викат още на тяхната валута/ Съотношение лев:юан - 1:5.









Веднага бивам посрещнат от организаторите на WCG. Тук е момента да кажа, че всъщност съм състезател на конзолна игра. Не съм от най-добрите, но ще дам всичко от себе си на турнира. Любезни хора - дават вода. Ползвам техен автобус до хотел 18 steps - http://www.18budao.com/ - но не го отваряйте - там всичко е на китайски. Е нали ви казах да не го отваряте, но щом не ми вярвате ;)
Още с пристигането установих, че много от китайците не знаят английски. Питам нещо някой, който би трябвало да знае, той вика друг, после трети. Накрая пристига четвърти, който ти говори нещо неразбираемо /вероятно си мисли, че е английски/ и аз накрая се отказвам. Както се казва - ако нещо не става с китайци - не винаги става с много китайци. Иначе - любезни. Култура. Усмихват се. Що и в БГ не беше така. Повечето тук - усмихнати, повечето у нас - навъсени. Тук включвам и себе си. Не знам защо е така. А по принцип уж не съм лош човек...


Та настанявам се в стая за 470 юана/вечер без изглед и към 19 часа местно време /а в БГ - 13 часа/ си лягам. Пътят ми е бил 32 часа и съм уморен. Часова разлика:+6 часа. В една стая съм с македонец - Саша /свестен пич/. Нямам проблеми с него.


11.11.2009



WCG организират екскурзия до Jinsha Ruins - една от новите забележкителности тук - намерили са културно наследство от преди новата ера. Една от находките - златно слънце с феникс е станал символ на града. Някои добавят и панда към емблемата. Само да отбележа, че Ченгду е 11,2 милиона души, столица на провинция Съчуан. Разстоянията са огромни, пътищата - по-добре поддържани от нашите, включително и зеленината отстрани. Много хора се трудят постоянно за това.




Имам 4 различни каталога на града, но нито 1 не върши идеална работа. Та в този музей са изложени реликви от около 3 600 години назад. Китайците са направили огромни инвестиции и музеят е наистина перфектно устроен. Освен традиционните каменни находки има и много дигитални изображения. Отлично. Имаме и гид, който ни обяснява на бързо по-интересните неща. За 1 час приключваме и отиваме в Tianfu Software park. Смятай за какво става дума - над 1 млн. м2 площи, които са заети от IBM, Хуавей, САП, Симантек и мн. др. Осигурява работа за над 30 000 души. Това е един от 10-те подобни парка в Китай. След 10 години планират да имат 25 подобни парка в страната. Без коментар. ората мислят и действат. Не като нас, българите. Едва ли се съобразяват с други нации...


Вечерта - парти за откриването на WCG. Програмата - постна, но храната... О, храната - имаше 13 ястия. Опитах от всичко - патица, пиле, морски краставици, костенурка, 2 вида риби, ориз, плодове. Позти всичко е вкусно и лютиво. Костенурката ми се стори безвкусна. Според други - приличала на пиле. На масата бяхме българин, южноафриканец, китайци, кенийци и др.









Ако всичко е наред - утре, след като играя на игрите, вечерта ще отида на китайски масаж.










вторник, 15 септември 2009 г.

Стари публикации Милано 16-22.10.2006 г

Пътуването до Милано бе отразено във в-к Стандарт. Големи професионалисти са и там, и във в-к Новинар. Отнасят се с разбиране и внимание към външните автори. Публикацията излезе на 03 февруари 2007 г.
линк - http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2007-02-03&article=177077
ако не се чете - инфото би трябвало да е следното:
Съвременен и древен – МИЛАНО

Основан преди повече от 25 века, днес Милано е съвременен икономически и финансов център в Италия. С население около 1,5 милиона души, 5 университета, някои от които и католически, множество музеи и църкви, градът е известен и като център на модата и изкуството. Но най-добре е човек сам да прецени как да открие очарованието на града – за работа или за културни мероприятия. В него модерната архитектура /известният небостъргач Пирели/ се преплита с отлично запазените и тачени от самите италианци исторически паметници – Дуомо, замъкът Сфорцеско, Базиликите Сан Амброзио, Сан Лоренцо и много други.
Център на бурно развиваща се индустрия, за града е характерен забързаният, делови ритъм на ежедневието, при което кафенета и заведения, паркове и църкви, интернет клубове и музеи си остават малки острови на спокойствието в иначе доста натовареното всекидневие.
За щастие центърът на Милано и до днес е запазил видими следи от миналото, съхранени са много паметници от Средновековието и от Ренесанса. Най-осезателно се усеща силното готическо влияние в центъра с лъкатушните улички и стилни църкви, достолепни домове и елегантни бутици, представящи великолепната европейска мода в момента.
Има няколко туристически и информационни центъра в Милано, които предлагат богата информация за туристическите атракции, музеи, събития и фестивали. Забележителностите в Милано за толкова много, че за да се разгледат всички ще ви трябват поне 2 седмици.
Трябва да видите огромната катедрала в неоготически стил - Duomo. Нейният строеж започва през 1386 г. и е продължил до 1820 г. В момента тече реставрация от 2003 г., която трябва да приключи през 2007 г. Невероятна е! Не само за времето си е уникална с размери от 108 метра височина и 158 метра дължина, а и сега те изпълва с някакво смесено чувство на гордост и радост, че човек може да сътвори подобно прекрасно произведение на изкуството. Само склупторите са над 3 500. Гледката от покрива на Дуомо открива на любознателния турист прекрасен изглед към целия град. Разбира се, трябва да се плати такса от 4 EUR, ако ви се качва по пеш стръмни и извити стъпала стъпалата и 6 EUR, ако ползвате модерни средства - асансьор. Всяка неделя се прави меса, на която отиват много католици. Има прекрасен хор и великолепни изпълнения на орган, които можете да послушате с удоволствие.
В непосредствена близост до Дуомо е и замъкът Сфорцеско. Построен е през 1368 г. от Жиан Галеацо Висконти и е бил предназначен да защитава града. В момента там има галерия на изкуството. Зад него се намира и паркът Семпионе, където можете да си починете до чисто ромолящо поточе, както и да се разходите до Арката на мира в края на парка. Много от жителите на Милано спортуват там, както и на обществения стадион в близост.
Разходката може да продължи през църквата Сан Марко и да се върнете при световно известната културна забележителност - операта Ла Скала, построена през 1778 г. от архитект Пиермарини в неокласически стил. Най-известните класически опери се представят там. Самата сграда като архитектурна особеност отвън не привлича много, особено на она на Дуомо.
Друга известна постройка е галерията Виторио Емануел II, посветена на краля на Италия, която е с един от първите стъклени покриви в света. Там са представени много модни фирми с най-новите си колекции. Можете да отпочинете и да похапнете в изискан ресторант или да си купите например кожено палто за 17 500 EUR.
Модната обиколка продължава по Via Montenapoleone с луксозни бутици, както и с най-новите бижутерски колекции на Bulgari, Cartier, Tiffany's и Pomellato. Прави впечатление, че като цяло жените и мъжете в Милано се интересуват от мода. Спазват актуалните в момента тенденции и на външен вид не изглеждат никак зле. Разбира се има големи молове, в които могат да се намерят и дрехи на значително по-ниски цени за обикновения гражданин. Големите магазини са изнесени в покрайнините на града и в края на седмицата там става истинско стълпотворение от хора, пазаруващи за стотици евро за следващата седмица. Магазините са комбинирани и с хранителни стоки, бяла и черна техника, както и допълнителни услуги като обувни, шивашки и други, което улеснява много гражданите. Но това нямаше да го разбера, ако не бях чул случайно българска реч в една бензиностанция, докато си купувах храна: “ Остави. Тук са най-скъпите сандвичи в Милано”. Първоначално се изненадах , но после се успокоих и даже зарадвах – сънародник на хиляди километри от родината ми идваше добре. Завързахме задушевен разговор: той – отруден строителен работник, аз – въодушевен за нови пътешествия и открития турист. Обясни ми, че най-евтино е в супермаркетите и ми обясни как да стигна най-бързо до еден от най-евтините.
Разглеждането на музеите в града може да се обособи в отделна разходка. Наложително е първо да се поинтересувате от работното време на музеите. Повечето почиват в понеделник. Специалнно за разглеждането на фреската “Тайната вечеря” от Леонардо Да Винчи, която се намира на една външна стена на църквата Santa Maria delle Grazie трябва да направите специална резервация. За предпочитане няколко дни предварително.
Националният музей на науката и изкуството ще ви предложи 28 гелерии с различни технологични постижения на човечеството. Ще видите макети на много от идеите на Леонардо Да Винчи, всичко от транспорта до астрономията. От 2005 година атракция е истинска натовска подводница, която е била на въоръжение до 2001 г. и е патрулирала в Средиземно море. Можете срещу 8 EUR да я разгледате отвътре и да получите подробна информация от специален гид. Имайте предвид, че за сега турът е само на италиански език.
Археологическият музей в момента мести богатата си колекция от антични предмети в нова и модерна сграда наблизо. До началото на 2007 година няма да можете да се насладите на пълния му капацитет.
В Природонаучния музей, който се намира в Градския парк, са изложени колекции както от различни минерали, така и макети на истински експонати от растителни и животински видове. Някои от тях са дълги над 15 метра! По съвременен и удобен начин уредниците на музея са успели да представят уникалните екземпляри.
Други интересни за разглеждане музеи биха могли да бъдат: Етнологически музей – склуптори и платна от Далечния изток, Африка и Латинска Америка; музей Poldi Pezzoli – с колекции от археологически реликви, часовници, бижута, творби на Ботичели; Galleria Gio Marconi – музей на съвременното изкуство с представители Тадини, Адами и Фонтана.
Всички музеи бяха посещавани от цели класове ученици, които провеждаха там своите учебни часове, заедно с учители и гидове.
Има какво да се опита и от италианската кухня. За около 8-10 EUR може спокойно да се наобядвате в обикновен ресторант. Лазанята и фетучините са много вкусни. Противно на очакванията – пиците са като нашите в България – вкусни и разнообразни.

Накрая, за всеки - независимо дали е местен жител или турист, е гарантирано, че ще намери достатъчно атракции в Милано. Ако предпочита да опознае околностите на града, го очаква приятна среща с град Монца, чиито автентични църкви и старинни площади са достойни за сравнение с големия град Милано. Там се намира и известната писта за Формула 1, която през лятото бива посетена от многобройни любителни на високите скорости.

допълнителни снимки:















Дуомо

















Натовска подводница
























Монца - централна трибуна на Формула 1







Стадион Сан Сиро









петък, 11 септември 2009 г.

Стари публикации - Хановер 22.04.2006 - Новинар



Следващо публикувано пътуване - Хановер /Германия/ през март 2006 г. Линк - http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MTg5ODszMg==


Ако не се чете - инфо, от което е направена статията:




Хановер се намира на около 2 300 км от София и е столица на Долна Саксония в Германия. Ако се пътува с автобус разстоянието се взима за около 30-35 часа, като всичко зависи от маршрута, който е избран. Проблеми по границите не очаквайте, освен обикновените забавяния по границите със Сърбия. В Унгария, като член на Европейския Съюз може да има по-обстоен преглед на багажа. Граница между Австрия и Германия не забелязах.
Пътищата в Сърбия са като тези в България – не много добре поддържани, с изключение на магистралата, която е в много добро състояние. За съжаление преминаването магистралата струва пари.
Колкото по на север отивате, толкова по-хубави сдтават пътищата, като Германия е венецът – има отлични аутобани с по 4 платна в едната посока, които опасват цялата страна и нямат нито 1 дупка по тях.
Природата през месец Март все още е заспала зимен сън в града, който посетих – Хановер.

Бизнес туризъм

От 09 до 15 март 2006 г. се проведе най-голяното технологично изложение в света – CeBIT. Палатите са 34 бр. Фирмите изложителки за 2006 г. бяха над 6 260 от 71 страни. Почти всяка фирма се е постарала да направи уникален щанд, който да представи по запомнящ се начин продуктите и услугите, които предлага. /снимки – 2-3 бр./ Основните категории бяха 4 – Бизнес процеси, Комуникации, Дигитално оборудване и системи, и Банки и финанси. Повече информация може да се намери на http://www.cebit.de/ и http://www.messe.de/. В 27 палата се проведе и финала на Европейското първенство по електронии спортове – Samsung Euro Championship, където страната ни се представи достойно с медал в играта WarCraft 3: The Frozen Throne. Хубаво е поне няколко месеца предварително да се направи резервация за хотел, защото цените се вдигат преди изложението, а и не остават свободни стаи в самия град.

Културен туризъм

В Хановер има много места, които са интересни, но основните туристически забележителности са в центъра. Градът е с население около 500 хил. души, но е пръснат на голяма територия. Има отлично организиран публичен транспорт – метро и автобуси.
По-интересни музеи са:
1. Историческият музей, където могат да се разберат много неща за миналото не само на Хановер, но и на региона около него. Какви са били обичаите през годините, кой е управлявал, какви промени е имала архитектурата. Всичко това е добре звуково подсигурено със специални индивидуални гидове на основните световни езици. Тук можете да видите и макет на вече изчезналите селски къщи, в които хора и домашни животни са живеели заедно и да разберете защо!
2. Друг интересен музей е Kestner. Той е за приложните изкуства древния свят. Има богата колекция от монети от древния свят, предмети от древна Гърция, както и 2 саркофага с мумии...
3. До този музей се намира кметството – Rathaus. Сградата е с много красива архитектура и всеки, който иска може да я разгледа отвътре, както и да се качи в купола на върха, от където казват, че се открива красива гледка от Хановер. За съжаление асансьорът, който те изкачва до върха не работи при температури под 5 градуса, а за времето, през което бях там температурата не надвиши 0 градуса. /снимки/
4. За любителите на импресионализма и съвременното изкуство ще представлява интерес Sprengel Museum - www.sprengel-museum.de/v1/englisch/smhframes.html. Освен представители на модерното изкуство от Германия могат да се открият колекции от Umberto Boccioni, Pablo Picasso, Shirana Shahbazi, Paul Klee и др. Цената от 7 EUR си заслужава. Можете да попаднете в стая с абсолютна тъмнина и след точно 6 минути, след като зрението ви свикне с тъмнината, да за бележите това, което е искал да покаже майсторът. /снимки/
5. На една от централните улици – Georgstrasse, малко след операта, има и музей за ориенталски килими, като най-старите са от V век. Някои от турските и арменски килими по шарки приличат много на нашите родни български, които се тъкат и в момента. От тази гледна точка сме запазили ориенталския нюанс в българската култура. /снимки/
6. Точно до CeBIT е Авиационният музей - Luftfahrt-Museum Laatzen-Hannover. В 2 зали има представена експозиция за развитието на германската авиация от самото и начало до около 60-те години на миналия век. Немците с гордост показват собствени разработки на известни техни инженери. Има и граждански, и военни самолети и хеликоптери, двигатели и др. /снимки/.
7. През всички останали сезони, с изключение на зимата е хубаво да се посети и Herrenhausen Garten. Това са барокови градини, взети като пример от Версай. Зеленина, склуптори и фонтани са подредени отлично в ансамбъл, радващ човешкото око и душа.
8. От другата страна на улицата се намира и ботаническата градина /снимка/. Там могат да се намерят уникално красиви орхидеи, тропическа бразилска гора, много кактуси и много други цветя.
Хановер е част от Световното първенство по футбол 2006 г. На обовеният за 63 млн. EUR Hannover stadium ще се играят мачовете: на 12.06.2006 – Италия – Гана, 16.06 – Мексико – Ангола, 20.06 – Коста Рика – Полша, 23.06 – Швейцария – Южна Корея, както и мач от 16-тина финал.
В центъра на Хановер има големи вериги магазини, където можеш да си купиш почти всичко необходимо за ежедневието. Най-известен е Knaufhof, където на 6 етажа има храни, сувенири, козметика, етаж за мъже, жени, деца, както и цял етаж за кърпи, чаршафи, завивки и др. Има и промоции – например 1 фланелка може да ти излезе и 5 EUR, има и маркови стоки, където и фланелка може да излезе и 150 EUR.
В баровете и заведенията за бързо хранене един обяд излиза около 10 EUR, а ако искаш да си купиш пица на парче – 1,50 EUR. Заслужава си да се опитат местните специалитети, като например: Супа - Steckrubencremesuppe mit Speckstreifen и Rinderroulade mit Gurke und Specj gefult in rotweinsauce; dazu pilrgemuse und kartoffenekroketten. Двете като обедно меню можещ да дегустираш за 9,50 EUR. Десерт – специалитет на Rathaus – торта с много плодове - Der Gartersaal – 5,70 EUR /снимки/

Нощувка в центъра на Хановер е около 130 EUR, а в крайните квартали – около 60-70 EUR. Музеите са на цени от 4 до 7 EUR, като са възможни отстъпки.
Не на последно място трябва да отбележа и църквите. Всъщност даже те се открояват и в началото туриста вижда първо бароковите форми на цървите. Най-известната е евангелистите-лютерани - Markt


Допълнителни снимки:







кметството:










Marktkirche

Стари публикации - Сингапур 11.2005

Не знам дали е разумно, но ще сложа тук няколко от моите публикации в различни вестници през годините от различни пътувания.
Първото пътешествие, за което писах беше през 2005 г през месец ноември в Сингапур. Публикувано във вестник Новинар на 21.01.2006 г - http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MTgxOTszNQ==#.

Ако линка не може да се отвори - това е, от което излезе материала:
Сингапур е град-държава, разположен на територия около 697 км2. Намира се в югоизточна Азия и за съжаление на доста голямо разстояние от България – над 9 000 км. Отиването до там отнема около 15 часа със самолет, като средните цени са около 750 EUR за двупосочен билет. Не е необходима виза, само задграничен паспорт с валидност поне 6 месеца. С печата, който ти поставят на границата, можеш да стоиш 30 дни без проблеми в Сингапур.
Държавата е уникална смесица от различни етноси и религии – над 42% са будисти; 14% са християни; 14% изповядват ислям, 8,5% - тауизъм. Основните езици са английски, китайски, малайски и тамилски.
Когато отидох там все едно попаднах в един различен свят. Почти всичко е различно. Първото впечатление е за голямата влажност, съчетана с високи температури – над 30 градуса. С това се свиква за 2-4 дни. Другата разлика е времевата – там са напред с времето + 6 часа и когато там е време за лягане, тук в България още не е време за вечеря...
Друго силно впечатление е за изключителната чистота и подреденост – за 9 дни не можах да намеря нито 1 дупка по пътищата, макар че се опитвах. Тяхното движение е обратно на нашето и първите дни ми беше интересно да наблюдавам колите, особено като завиват на дясно.
Впечатлителни са самите хора – много добре възпитани и културни. Непознати те поздравават на улицата, често и с усмивка. Когато, обаче са насаме – често са замислени и рядко се виждат усмивки по лицата им. Смесицата от етноси е направила богата палитра от красиви жени и мъже.
Храната е много различна от нашата на вкус. Можете да опитате сингапурска, тайландска, виетнамска, китайска, индийска, японска и други в големи хранителни центрове, които са доста разпространени. По мое мнение кухните в региона си приличат много на вкус – почти всичко е люто и сладко. Заслужава си да опитате поне по 1 ястие от всяка кухня. Поне ще знаете, че сте опитали наистина местни гозби, направени с местни продукти и приготвени от местни готвачи.
Туризмът в Сингапур е ключов източник да приходи за страната. Със сигурност са се постарали да бъде удобно и комфотно на гостите в Сингапур. Улиците са чисти, има кошчета за отпадъци, тоалетните са чисти и безплатни. Туристическите атракции, които си заслужата да се посетят са няколко:
1. Остров Сентоса. Може би най-известната атракция. Целият остров е едно прекрасно място за забавления – там се намира Underwater World – има басейн с екзотични риби, включително акули, под който ти минаваш и можещ да ги разгледаш отблизо. Дори можеш да пипнеш акула! Има уникални рибни видове, като леопардова акула и морски ангел. Има отделен парк за пеперуди и насекоми, шоу на розови делфини, музикален фонтан, градина с орхидеи, голф и мн. други интересни неща, които можете да видите и изберете на следния сайт: http://www.sentosa.com.sg/ .
2. Зоопарк – когато видиш техния зоопарк, за който казват, че е най-големия в света, си казваш че едва ли ще видиш нещо по-добро – навсякъде е зеленина, на повечето места няма огради и можеш да гледаш животните отблизо, като дори можеш да пипнеш някои от тях. Като атракции са направени храненията на животните, които са в различни часове – желателно е преди да се отиде в зоопарка да се проверят часовете на различните мероприятия. Заслужава се да се види шоуто на слоновете, както и шоуто на “Всички животни”, които са съответно в 10:30 и в 11:30 часа. Има слон, който даже и рисува /картините струват по 10 Сингапурски долара – S$. 1 S$ е около 1 лв/. Като отделна атракция е направена и нощно софари, където можете да видите в действие нощно активни животни – над 900 вида в тяхната естествена среда. Който желае може да вечеря на специално влакче, докато разглежда животните. Цена за нощното сафари – 18 S$ за възрастен и 9S$ за деца до 12 години.
3. Птичият парк е също толкова уникално добре направено място, където можеш да разглецдаш цял ден и пак да не ти стигне времето. Има на 9 000 птици, голяма част от които не са затворени в клетки и можеш да ги нахраниш, ако искаш. По подобие на Зоопарка има часове за хранене на животните, които са превърнати в атракция, има и 2 шоу програми – Birds of Prey и “Всички птици”, където дресирани птици те забавляват половин час. Можеш да се снимаш с рядката птица Тукан /Хорнбил/, розово фламинго, да нахраниш хиляди папагали и други екзотични птици. Можеш да се снимаш с 50 сантиметров прилеп, докато той обядва, например на 1 метър от теб.
Ако посетите Зоопарка, нощното сафари и птичия парк – цената за пакет е 30 S$ за възрастни. Ако искате да посетите само Зоопарка – 15 S.
4. Музей на Азиатските цивилизации – намира се в центъра на Сингапур – до ситито с небостъргачите, на брега на река Сингапур. Там можете да откриете историята на азиатските народи и обичаите на повечето религии в региона. Има дори и мюсюлманска сватба от българското села Рибново! За разлика от българските музеи, в сингапурските има и елемент на интерактивност – много дисплеи с различна информация, която можеш да подбираш, в зависимост от твоите предпочитания. Просто слагаш слушалки на ушите и можеш 10 минути да слушаш различни лекции например за будизма, джайнизма и индуизма. Вход: 5 S$. Други подобни атракции са Сингапурският исторически музей и Арт музея.

5. Battle Box – на 9 метра под земята, в бункер, е бил генералния щаб на англичаните за югоизточна Азия по време на Втората световна война. На различни макети е показано ежедневието на войниците, както и чрез различни визуални ефекти е показана сутринта на 15 Февруари 1942 г., когато Сингапур пада под властта на японците. Цена за посещение – 18 S$. От там можете да направите и:
6. Разходка с лодка по река Сингапур – струва около 12 S$ за около половин час.
7. В Сингапур има и много красиви паркове и градини. За повече информация: http://www.nparks.gov.sg/ . Там може да се намери и информация за Градината на орхидеите, където не успях да отида. Казват, че е много красиво, тихо и приятно място, подходящо за релаксация.
Има и още доста неща за посещаване, но за 1 седмица успях да разгледам само толкова.
Цените в Сингапур са малко по-високи от тези в България. Могат да се оприличат на цени в курорт. Спане със закуска е около 30-40 S$. Транспортът е отлично организиран, редовен и трудно можеш да излъжеш при придвижването си. За всяка дестинация си има отделна цена, в зависимост от разстоянието. Ако ще стоите повече време в Сингапур, може да си вземете карта, която ви дава право на около 30% отстъпка от официалната цена. Примерно около 2,5 S$ струва пътуване от единия до другия край на Сингапур. Храната е на цени, подобни на нашите. Проблемът е да разбереш какво точно си купуваш, поради простата причина, че почти няма храна, която да ти е позната. Цените на цигарите в обикновен магазин са около 10-11 S$, на бирата – около 3 S$, на твърдия алкохол – около 50-60 S$.
Тук е момента да спомена за многото забрани. Пушенето е забранено със закон. Който пуши на публични места, може да бъде глобен с 500 S$ глоба. Ако плюеш – 500 S$ глоба, ако дъвчеш дъвка – 500 S$ глоба, ако запалиш нещо в метрото – 5 000 S$ глоба. Същата сума ще дадеш ако слезеш на релсите на метрото. Има и екзотични забрани – уринирането в асансьори е оценено на 500 S$, както и правенето на необичаен секс. /снимка на забраните/ Моежете да си купите като сувенир фланелка и чаши с различните забрани в Сингапур.
Можете да разгледате и Китайският квартал. Там предлагат много стоки на ниски цени, като допълнително можеш и да се пазариш. Често пъти пазарлъка го почват и самите търговци. Достатъчно е само да погледнеш към някоя стока. Има салони за масаж на ходилата на краката – цената е около 20-30 S$ за 20-30 минути. Има екзотични стоки, като перки от акули, жен-шен и други, които можете да намерите в специализирани магазини за народна китайска медицина. Има и евтина техника – GSM, преносими компютри и др., като ДДС-то може да ви се върне на летището. Китайският порцелан държи висока цена, поне на местата, които обиколих.
Интересен е и Индийският квартал, наречен “Little India”. Там можеш да хапнеш индийска храна с ръце, направена от индийски готвач. Можеш да напазаруваш от Мустафа център, където цените на стоките съшо са ниски и съшо можеш да се пазариш.
За тези, които имат повече пари за пазар е нормално да напазаруват на “Orchard road” – една от най-скъпите улици в света. Няколко километра огромни шопинг центрове от по няколко етажа. Рай за да си направиш шопинг терапия.
Сингапур е привлекателен и заради организирането на разнообразни изложби и мероприятия. Току що завършиха финалите на World Cyber Games, където имаше и българско участие. Организатор бе Българската Федерация по Електронине спорт - http://www.wcg.bfes.bg/ . Имаме и световен шампион в играта “carom3d”! Основен спонсор бе фирма Интер-БГ-Ком ООД – http://www.interbgc.com/ .
До април 2006 г. има открита изложба и на междузвезни войни – цена 18 S$. Можете да си купите лазарен меч на цена от 295 S$, както и други сувенири. Там са изложени много макети на бойни кораби, както и мечовете на Йода, Люк, Вейдър и др. Изложбата се намира в Science Centre, който е много подходящ и за деца и за възрастни. В самия център да се разбере много за физиката, химията, устройството на човешкото тяло, астрономията и др. Билетът за посоченните изложби в центъра струва около 6 S$ за възрастни. Повече информация – http://www.science.edu.sg/ .
Много известен и често посещавани курорти са Costa Sands Resort и Wild Wild Wet – приличат на нашите аква паркове по морето. Входът е 12,90 S$ за ден, като можеш да ползваш всички съоръжения – изкуствена река, много водни пързалки, екстремни спускания с лодки до 6 човека в тях, изкуствено море с вълни и др. Можещ да видиш повече на http://www.costasands.com.sg/home.htm .
Информация за Сингапур можете да намерите и на адрес http://www.sg/ и http://www.visitsingapore.com/
Полезни страници за бизнесмените са:
Infocomm Development Authority of Singapore: http://www.ida.gov.sg/
Media Development Authority: http://www.mda.gov.sg/
Ministry of Information, Communications and the Arts: http://www.mica.gov.sg/
National Arts Council: http://www.nac.gov.sg/
National Heritage Board: http://www.nhb.gov.sg/
Singapore Department of Statistics: http://www.singstat.gov.sg/
Singapore Government Online Portal SINGOV: http://www.gov.sg/
Singapore Sports Council: http://www.ssc.gov.sg/
· Singapore Tourism Board: http://www.stb.com.sg/
· Economic Development Board: http://www.sedb.com/

NOVINAR –
http://www.novinar.net/main.php?act=news&act1=det&sql=MTgxOTsxNg==&mater=MTgxOTszNQ==
ще добавя и няколко снимки, които не са публикувани:
остров Сентоса:

downtown:Orchard Road:


събота, 15 август 2009 г.

Созопол - август 2009

И така, дойде време и за таз годишното море. Мислех да пиша всеки ден, но се отказах. Основно защото 9 години по ред идваме в Созопол. Може би ако бяхме за първи път, щеше да ни е интересно, но сега всичко ни е познато. Преди 9 години все още можеше да се смята Созопол за тих град, с много култура и интересни хора. Сега е станало ужасно. Построиха се десетки хотели, скри се морето, слънцето, скалите. Отиде си загадъчността и атмосферата на града. На скалите, където с Митко стреляхме преди години с пистолет - сега има много сгради, на пустите и красиви крайградски местности - сега има цяло ново село...
Хотелите и къщите в средата на август - полупълни. Цените - високи. Храната - скъпа. Мръсно по улиците. Няма много българи, но виж - руснаци, украинци, поляци, сърби, италианци, че и французи - доста. Не се отличават чужденците с особена култура и възпитание.

Плажовете - почти изцяло заети от платени чадъри - по 5 лв бройката. Ако искаш и шезлонг - няма проблеми - още 5 лв. Морето - не много чисто. То и вълни имаше първите 5 дни. Ние бяхме на море от 6-ти август до 16-ти август.
Сега, като оплюх каквото можах, да кажа и нещо положително.

Прекарахме си спокойна семейна отпуска с децата. Това е нещо, което много ни хареса. Успяхме да си поговорим, да постоим и да усетим какво искат, как растат. Трябва да кажа искрено - растат бързо. Поогледах се на плажа да видя по-хубави, умни и добри деца, за да им дам по 1 баничка. Не видях и за това дадох храната на моите /сещате ли се за приказката?/
А децата ни - обичат се, карат се, играят си... Растат. Да не ги хваля де.

Ние с жената - обичаме се, караме се, играем си... Стареем. Да не ни хваля де.
Почерняхме. Май за първи път толкова много. Времето беше отлично - всеки ден на плаж. Температурите - около 25-27 градуса, на водата - около 26 градуса. Приказка.
Почивахме в станцията на Булбанк. Вече 9 години поред. Добре, че е тя, че иначе скъпо. А тук - стая, баня, ТВ, хладилник, балкон+изглед към морето. Хранят те на корем. И то разнообразно и вкусно. За почивка с деца смятам, че е добра идея да се ходи на all inclusive, защото се грижат за теб и можеш да си починеш по-добре. А жена ми определено имаше нужда от почивка.
Най-смела се оказа Никол. Ей така една вечер реши, че трябва да скача с бънджи. Майка и в паника. Поогледахме се и решихме, че един батко е достатъчно внимателен и така Никол безстрашно в началото се качи. Имаше малко страх после според мен, ама тя каза, че нямало такова нещо.
И така свърши и тази отпуска. Доволни се връщаме в София с идеята /поне моята/, догодина да отидем и на други места. Например по северното черноморие. Или защо не на море в Европа - Хърватска, Словения...



вторник, 11 август 2009 г.

26-27 юли 2009 - Сингапур

Сингапур. Град-държава. Мечтано равновесие и спокойствие. Почти нулева престъпност/ има смъртно наказание за притежание на наркотици/. На летището ти издават виза за 90 дни като турист. Има какво да се види, дори и за 1 месец. Прави впечатление невероятната чистота, подреденост, верска и етническа търпимост. Имат 4 официални езика - английски, китайски, индийски и малайски. Основното население са китайците. Малайците са нещо като нашите роми - вършат черната работа. Ако печелиш над 5-6 000 сингапурски долара можеш да живееш нормално. 1 Сингапурски долар е малко по-малко от 1 БГ лев. За съжаление имат и проблеми. Доста възрастни хора работят, за да изкарат някой долар, за да живеят нормално. Почти всичко е държавно - транспорта, жилищата, зоопарка, птичия парк и др. Примерно - не може да си купиш жилището. Може да го наемеш от държавата за 50 години, но не и да си го купиш. Не може да имаш кола, ако нямаш парко място. А колите са много скъпи. Хората казват, че президента взимал огромна заплата, а поръчките за строежи на сгради и пътища били на близки до него фирми. Не знам дали е така, но защо ми звучи познато. Да ви прилича на нещо наше?

Снимката по-горе е на катедралата St Adrew

С метрото може да отидеш от единия до другия край на държавата за по-малко от 1 час! Мотрисите са на често и хората ползват метрото много. Не е скъпо, а е удобно. За разлика от 2005 година, когато бях тук за първи път - сега виждам доста нови небостъргачи, а и доста нови се строят. В центъра на града има осветление, което е за Формула 1 и според мен доста загрозява иначе красивите улици. Уникална архитектура. Имат Китайски и Индийски квартали, в които архитектурата е според страната. Имахме само 2 дни, които не стигат за нищо. Само туристическият остров Сентоса отнема поне 1 ден, само да разгледаш центъра и известната скъпа улица Орчард роуд - 1 ден. Ние решихме да посетим птичия парк и да разгледаме центъра.

Не съм виждал по-хубава зоологическа градина и птичи парк. Не че съм бил на много места в света, но това тук... Над 20 хектара зеленина, поддържана с много любов и създадени уникални хабитати за животните. По-долу са няколко снимки, които категорично не могат да изчерпят красотата на най-големият птичи парк в света.

Тук се намира най-големият изкуствен водопад в света, над 600 вида птици, над 8 000 бройки, живеещи тук. Някои птици са пуснати на свобода и летят над главата ти. Има няколко шоута, хранене на птици и др. Вярно, че входа за парка е по 18 долара за възрастен, но парите си заслужават!
Орчард роуд - една от най-скъпите улици в света. Пълно е с МОЛове и бутици. МОЛ до МОЛа. Има и евтини. За повечето жени - тук ще е като мечта. Могат да се гмуркат с часове и пак да не успеят да разгледат всичко.
Центърът. Тук е най-големият фонтан в света - фонтан на здравето. Трябва да се завъртиш 3 пъти около него и да си пожелаеш да си здрав. Доста хора, включително и възрастни, обикаляха... Тук е и виенско колело, за което сингапурците казват, че е най-голямото в света. В Лондон, миналата година, имаха подобни претенции за тяхното Лондон Ай. Не знам кой е прав. Чувстваш се нищожен на фона високите небостъргачи, знаейки че в ситито се управляват някои от най-големите компании в света.
Както и е да. Това е град, който си заслужава да се види. Мисля, че не нещо като квинтесенция на югоизточна Азия. Ако някой се интересува за града - да пише. Ще му отговоря.

понеделник, 10 август 2009 г.

Сайгон: 25 юли 2009 година

25 юли. Отново в най-големия град - ХоШиМин. Пристигнахме към 2 часа сутринта в същия хотел, в който бяхме преди 2 седмици и заспахме моментално. Хотелът ни се струваше като 5 звезден. А като си спомня, че като го видяхме за първи път ми се стори мизерен. На база на опита, който имаме вече - този хотел си е доста приличен за Виетнам.


Станахме в 8:30 часа, и то защото закуската бе до 9 часа. Хапнахме и обратно полеглата до 11:30 часа. В 12 оставихме багажа на рецепцията и на пазар в града. Минахме през няколко книжарници с цел да намерим подходящи книжки със снимки за спомен от Виетнам. Имаше от 30 до 100 БГ лева и се отказахме. В града има руски пазар, който бе посетен. Нещо като Илиянци. Не ми хареса много. Не можеш да се пазариш... От там в БенТан маркета /много близо до руския пазар/. Там е истинското БГ Илиянци. Много стоки, с всички се пазариш и намаляваш цената поне 2 пъти. Купихме различни дрехи и сувенири за родата в родната ни страна. През цялото пътуване ни липсваха най-близките хора. Купихме виетнамска карта за мобилен телефон и разговорите излизаха по-евтино, но все пак бяха си далеч. На около 10 000 километра...


Видяхме се с Орли и жена му. Обядвахме заедно. Дадоха ни да пренесем през границите машина за варене на ориз. Взехме я, макар че имахме опасения, че на турската граница ще ни претърсят специално заради този уред.


Около 17 часа бяхме в хотела и от там направо на летището. Отново с такси. По пътя за аеропорта ме налегнаха мисли, че пътуването до тук беше много екзотично, че видях и напаравих неща, които никога не бях виждал и правил. Доволни сме. Мисля, че повече сънародници трябва да посетят тази страна. Ако може - да вземем положителното от хората и културата им. Спокойни, уравновесени, зрели, макар че повечето от тях - бедни. Надвили са някои първични чувства, които ние, българите не можем. Отиваме си от тази държава, в която прекарахме 15 дни, опитвайки се да усетим максимално от тяхната култура, хора, сгради. Остана още много за разглеждане. Сигурен съм че има още какво да научим.

Тази вечер летим за Сингапур. Държавата, в която сме ходили и двамата, и в която ако имахме достатъчно пари - можеше да живеем. Шегувам се, разбира се, но не съвсем.



неделя, 9 август 2009 г.

ХаЛонг Бей: 23-24 юли

23 юли
ХаЛонг Бей. Гвоздеят на програмата. Най-красивият залив във Виетнам. С хиляди острови и тихо море. Чисти води /сравнително/. Платихме по 55 USD на човек и след 3 часа с автобус от НахНой сме на пристанището. За 2 дни и 1 нощ. Прави впечатление, че има много туристи. Казват, че над 2 милиона души идват годишно тук. Така и изглежда. Много лодки, лутащи се туристи, опашки... Корабчето, на което ни качиха не беше много добро. Бих казал - старо. Нашата врата не се заключваше. После открихме, че нямаме и топла вода. Това не беше голям проблем, защото беше много топло и хладката вода бе приятна. Климатикът го пуснаха за 2 часа, и то през нощта. Но останалато беше прекрасно. Първо обядвахме доста и разнообразна виетнамска храна. После 3 часова разходка в морето сред множество прекрасни варовикови острови. Влязохме в пещера. Най-голямата, която съм виждал - между 3 и 4 километра дълга и до 400 метра широка. Открита от китаец преди години, когато буря го захвърлила на острова. До преди 20 години правителството не е пускало посетители тук. Не видяхме частни яхти в целия залив. Предполагам, че е заради статута на световно културно наследство.
След това - каякинг - 1 час с Иво. Не бях се качвал на каяк до сега. Справихме се отлично като тандем. Разходихме се около брега. Все едно бяхме откриватели...
След каяка - плуване. На корабчето имаше няколко австралиеца, холандци, американец. Младите австралийци и американеца се хвърляха от горната палуба на лодката. Това са над 10 метра височина... Аз скочих от долната палуба и поплувах малко. Някои се оплакаха, че са ги жилнали медузи. Аз не видях медузи, но червените болезнени петна по хората ме отказаха от още плуване.
Вечерята - скариди, калмари, риба, супа, ориз, зеленчуци, плодове. Пихме и по няколко бири, заедно с другите пътници. Приятни хора за раздумка.

24 юли

Сутринта се събудихме към 6 часа без да сме го планирали, но климатика в стаята бе спрян централно и бе станало топло. Слънцето бе вече изгряло, та не можех да го снимам. В съседната стая 2 австралийки повръщаха здраво. Явно бяха прекалили с водката предишната нощ. В 7 часа излязохме на палубата - да се попечем. Усещаше се жегата вече. В 7:30 хапнахме по 2 бъркани яйца, лъжичка сладко и нещо като ряпа за десерт. Веднага след това ни накараха да освободим стаите, за да ги подготвят за следващите гости. Така до 12 часа трябваше да стоим на палубите. Гледката беше чудесна. Прекрасни острови насред спокойното море... Виетнамците казват, че островите приличали на опашка на дракони. Дали някога ще видим подобна красота?
На горната снимка - капитанът на кораба ми даде да покарам малко. Веднага се чувства отговорността, която ти лези на плащите.
Обядвахме обилно на брега и обратно за Ханой за около 3 часа. От хотела ни изпратиха с усмивки, и с такси за 15 USD отидохме веднага до летището. Полетът ни трябваше да бъде в 20:30 часа, но го отложиха за 22:50 часа по технически причини. А бях така уморен...