вторник, 24 ноември 2009 г.

Ченгду - 15.11.2009

Днес Никол има ражден ден. Да ми е жива и здрава. Вчера и купих подарък - кукла. Днес я чух по телефона. Много и се зарадвах. Малко е кофти да не съм на нейния рожден ден.

Студен и дъждовен ден. Наспивам се добре и отново в града. Вече съм разгледал основните туристически забележителности. Последен е редът на JinLi и WuHou Temple. Джин Ли е туристически ориентирано, фолклорно място. Много е приятно - сувенирни магазини и заведения. Приятни и отзивчиви хора. Донакупих подаръци - традиционните боклуци, които нося в БГ - магнити /които събирам от всяка държава, в която съм бил/, кукли, свещи, дървени играчки и други дреболии. Както се казва stuff. Там, на място, можеш да видиш как се прави коприна с дебелина от 1 мм, да видиш как се правят захарни фигурки - като произведение на изкуството - разтопява захарта майстора и вае фигурки на една маса. След това залепва пръчка, на която се държат и веднага ги поднася на купувача. Става за минута, а е много сложно. Красота.
Манастирът ВуХу се посещава срещу 60 юана. Тихо и спокойно място в центъра на града. Изграден е в почит на минали герои, борили се за Ченгду. Някои фигури са в естествен вид и са на няколкостотин години.

Накрая си позволих разходка за 1 час покрай реката, която не е плавателна. Стигнах до красив покрит мост с ресторант в будистки стил.





Обратно на WCG, където с пищно тържество бе закрито първенството. Имах удоволствието да гледам рекламираната китайска опера и театър - за част от секундата актьор си сменя маските на лицето. Не можах да разбера как става, макар че бе почти до мен.

За да има повече туристи в Ченгду трябва да обучат обслужващият персонал на английски. Чух, че в Китай има повече англоговорящи, отколкото в САЩ. Може и така да е, но специално в този град има какво да се желае. Трябва да подобрят транспорта - не може да се ходи навсякъде само с таксита, като алтернативата е 30 минутно чакане на градски транспорт. Скоро щяло да има метро. Дано то да разтовари трафика. И последен, трети съвет, да се опитат да направят по-приветлив града. Поне аз усетих една сивота и еднообразност. Може би трябват и повече дървета.

Няма коментари:

Публикуване на коментар