Сутринта рано, в 4 часа, напуснахме хотела до реката в Сайгон и отпрашихме към ДаНанг и ХойАн със самолет на Виетнам еърлайнс в 6:05 часа. От летището на ДаНанг ни взе кола и ни закара до местния 45- километров плаж - China Beach. Един от най-хубавите в страната. От тук е започнало американското нешествие през 1965 г, ако не се лъжа. Тук се намирал и най-скъпият курорт, в който нощувката струвала около 3 750 USD! Минахме покрай хълмове, известни като Marble Mountains. От тях се правят огромни мраморни статуи и прекрасни окръшения. Взехме на жените си по 1 колие.
В Хо Ян се настанихмв в луксозен 4 звезден курорт - Vinh Hung, където беше много красиво. На полуостров между 2 реки е, има басейн и стаите са много големи и удобни. Стаята струваше по 65 USD/вечер, но си заслужава. http://www.vinhhungresort.com/
Поспахме 2 часа, защото предишната вечер почти не бяхме спали и около 12 часа на обяд тръгнахме по града. В най-голямата жега - около 40 градуса на сянка! Предполагам, че 1 литър пот изтече от мен - почти течеше... От Иво също. Градът е център на занаятчийството - шивачество, дърворезба и др. Хората - любезни, цените - високи. Купих на Стефка свежа рокля с цветя. Дано да и хареса. Избирах я дълго време - ще ми се жена ми да се чувства добре. Рагледахме няколко пагоди, посетихме кратък фолклорен концерт. На обяд и вечеря хапнахме в един и същи ресторант - Thang Long - вкусно и евтино. За обяд си поръчах риба, завита с бананово листо. Беше голяма около 1 килограм и много вкусна. На вечеря Иво си поръча телешко - донесоха му го сурово. За малко да почне да го яде така. Оказа се, че първо трябва да се потопи във вряща смес с течност и др. незнайни неща. Вкусно бе като цяло. Аз пък ядох супа от краб, white rose - местен специалитет от скариди, пиле с къри и зеленчуци; сварен ориз и банан, ананас и папая за десерт. И бира - казва се Сайгон. За днес - толкова. По-долу - залез в Хо Ян:
Като атракция имаше голям питон, който можехме да подържим за малко. Аз, разбира се, опитах - не ме беше страх, но се изненадах колко е тежък, а беше и студен. Опитахме и местен мед, като топнеш пръст директно в питата с мед, като пчелите са на милиметри от пръстите ти. Пчелите са по-малки от нашите. После хапнахме местни плодове - папая, драгон фрут, ананас и др. Всичко това подкрепено с местен фолклор, от който нищо не разбрахме, а на мен не ми и хареса. След като похапнахме и ни поля кратък тропически дъждец се разходихме с дървена лодка с гребла - местните ни повозиха по канали за петнайсетина минути. Държавата им плаща мизерни пари за тази работа - примерно стотинки. Оставихме малък бакшиш. 
