21 - 22 юли

21 юли Вторник

Ден за още обиколки в ХаНой. Наспахме се добре, хапнахме по 2 бъркани яйца с малко сладко /в хотела няма голям избор/ и тръгнахме наперено, като вече доста време били в тази страна. Загубихме се на 200 метра от хотела. Все пак намерихме верния път и отидохме до мавзолея на ХоШиМин. Прилича малко на този на Георги Димитров, но площада пред него е много по-голям. Нямаше никой, само двама руснаци, които ни снимаха. Беше затворено, то и без това не се разрешава да се снима вътре. Отидохме до една близка пагода. И тя се оказа затворена, отидохме до друга, по-далечна, оказа се, че я реставрират. Нямахме късмет с обектите в днешния ден. После решихме да се разходим по един 1 700 метров мост и да снимаме Червената река, но се отказахме, защото изглеждаше голяма мизерия самия мост, а освен това беше забранено за пешеходци. В хотела ни бяха казали къде може да хапнем кучешко. Решихме да опитаме. Къде другаде, ако не във Виетнам? Влязохме в предварително рекламирания местен ресторант. Вътре - само местни, никакви европейци. Гледат ни като че сме атракция в зоопарк. Ние внимателно разгледахме менюто /имаше опис и на английски/ - вътре се предлагаха жабешки бутчета, охлюви, пържен пенис /не се споменаваше от какво/, но нямаше кучешко. Попитахме сервитьорката и тя ни каза, че има, но не е описано в менюто. Ние поръчахме 1 порция, както и охлюви и порцийка жаби със зеленчуци. Кучешкото струва 60 000 донг /около 5 лв/ и освен месце има и наденички. Опитваме и двамата с недоверие само по 1 парче. Оказва се вкусно. Не мога да оприлича вкуса, но приличаше на месо от малко прасенце. После видяхме как изглежда кучето, но не ми дадоха да го снимам. Не можаха да ме разберат като ги питах каква порода е животното. Казаха ми, че е голямо... Охлювите и жабите се оказаха вкусни също. Пихме и по 2 живи пресни бири. Вървят много с кучешкото... Струваха само 6 000 донг едната.

От тук до края на пътуването оглеждах внимателно кучетата по пътя. И техните бутчета - дали бяха достатъчно охранени?

22 юли

Днес, с еднодневно пътешествие, на 60 км югозападно от столицата видяхме комплекс от пагоди, наречени Parfume pagoda. Ние видяхме 2 пагоди - едната/основната/ бе в пещера - много интересна. Другата беше стандартна - също много красива и поддържана. До първата стигнахме с лифт, който е построен преди няколко години, основно защото за месеца в годината - март и април тук се изсипват над 2 млн души. Толкова хора има и в най-известната дестинация във Виетнам - НаЛонг Бей, но за цяла година. Трудно мога да си представя каква тарапана е тук. За първи път виждам такава интересна и поддържана пагода в пещера. В пагодите живеят монаси, а в темпъл - за героите /истински или измислени/. Там не живеят монаси. Имаше пак разходка с лодка по река между красиви варовикови планини. Красота. Особено на връщане - тишина и спокойствие. Чува се само лекия плясък на веслата. На отиване обаче беше голямата екзотика. Валя ни един час проливен тропически дъжд. Макар че имахме дъждобрани, намокрихме се целите. Лодката /желязна/, почна да се пълни с вода и за малко да потънем. С един англичанин изхвърляхме вода от лодката, посредством разполовена пластмасова бутилка от вода. В лодката бяхме 6 човека и водата беше само на 5 см от ръба на лодката. За капак лодкарката ни поиска голям бакшиш. Събрахме 61 000 донг, но тя не беше доволна и спря да гребе за малко като заплаши да ни остави във водата. Казах и, че няма да получи нищо, докато не стигнем брега. Отървахме се. За малко и да плуваме. Беше плитко - около 1,5 метра дълбочина, но все пак...

Утре заминаваме сутринта с автобус до град ХаЛонг и от там с лодка в ХаЛонг Бей. Казват, че е красиво. Отиваме за 2 дни и 1 нощ, която трябва да прекараме на кораба. Предвижда се да караме и каяк...

19 - 20 юли

19 юли. Сутринта за 10 USD стигнахме до летището в гр. Хуе. От там, за 45 минути полет, основно над океана, стигнахме до столицата - ХаНой. Над 3 млн души живеят тук. Това е вторият по големина град след Сайгон. Трети по големина е ХаФонг /близо до ХаНой/, а четвърти - ДаНанг /през който минахме на 2 пъти транзитно/.

ХаНой ни посрещна с 33 градуса жега и голяма влажност. Потим се ненормално много. Тече вода на моменти. Жегата сгъва и уморява бързо. Хотелът се казва Blu Paradise и се намира в стария квартал. Голяма дупка. И хотела, и квартала. Единственият град във Виетнам, който си е запазил автентичен стария град. В стаята няма прозорец, климатика едва работи. Иво го хвана страх, че може някоя гадина да влезе в банята през отворения прозорец и се опита да го затвори. Резултатът беше, че прозореца падна. После успя някак си да се заключи и в банята...

Кварталът:
На всеки ъгъл - заведения за местните. По 1-2 тенджери, в които врат незнайни манджи, малки столчета, мръсни чаши. И седят хора. Ядат и хвърлят боклука направо на земята. Мръсно. изпаднахме в културен шок.

Разходихме се и в този, и във Френския квартал. Там улиците са по-широки, но пак е мръсно. Видяхме операта /абе няма ли да отидем на опера?/. Красива сграда. Посетихме няколко пагоди, отидохме в един парк, където няколко хиляди души спортуваха едновременно - футбол, аеробика, федербал, тичане и др. Предполагам, че нямат много фитнес центрове. Това приличаше на огромна спортна площадка за всички възрасти.

Пихме по 1 кокосов орех за по 15 000 донг и отдъхнахме малко. Вечеряхме в стария квартал - местни специалитети, но приготвени някак си по западен маниер. Утре ще отидем в местен ресторант.



20 юли Понеделник

Днес сме на еднодневна екскурзия до Там Кок /Трите пещери/, гр. Ним Бим и стара столица на Виетнам - ХуаЛу /догодина става на 1 000 години/. Два и половина часа в едната посока и си там. През това време валя проливно. Чудехме се дали няма да плуваме, вместо да ходим. Като по поръчка - дъжда спря половин час преди да пристигнем в ХуаЛу. Там - 2 пагоди. Имало едно време крал, който си направил столица между варовикови планини, защото имало само един вход през тези планини. Кралят умрял след 12 години и го наследил друг, който се оженил са жената на първия. И за вторият крал има пагода, но е по-малка от първия, защото първия е по-важен.

Град Ним Бим не е малък, но не открих нещо особено през транзитното ми минаване през него.

Гвоздеят на програмата беше по 1 час в двете посоки плаване с желязна лодка с весла между варовикови планини. Невероятна красота. Издигат се на стотици метри и са широки десетки. Обрасли със тучна зеленина, почти отвесни. Много красиво. По тези стръмни склонове видяхме малки диви кози. Минава се през 3 пещери, които минават на практика под планини. Впечатлението се разваля от постоянно искащите да купим нещо от тях местни. Аз си купих 2 фланелки за децата за по 35 000 донг. Иво взе една, но ми се струва, че ще е голяма за дъщеря му. Тези прелести си заслужаваха да се видят.

Следва връщане до ХаНой - пак два и половина часа. Имат магистрала 1 - най-важната в страната, която свързва ХаНой със Сайгон. Няма дупки, но има такива неравности, че не спряхме да се люшкаме. Лош път.