25 юли. Отново в най-големия град - ХоШиМин. Пристигнахме към 2 часа сутринта в същия хотел, в който бяхме преди 2 седмици и заспахме моментално. Хотелът ни се струваше като 5 звезден. А като си спомня, че като го видяхме за първи път ми се стори мизерен. На база на опита, който имаме вече - този хотел си е доста приличен за Виетнам.
Станахме в 8:30 часа, и то защото закуската бе до 9 часа. Хапнахме и обратно полеглата до 11:30 часа. В 12 оставихме багажа на рецепцията и на пазар в града. Минахме през няколко книжарници с цел да намерим подходящи книжки със снимки за спомен от Виетнам. Имаше от 30 до 100 БГ лева и се отказахме. В града има руски пазар, който бе посетен. Нещо като Илиянци. Не ми хареса много. Не можеш да се пазариш... От там в БенТан маркета /много близо до руския пазар/. Там е истинското БГ Илиянци. Много стоки, с всички се пазариш и намаляваш цената поне 2 пъти. Купихме различни дрехи и сувенири за родата в родната ни страна. През цялото пътуване ни липсваха най-близките хора. Купихме виетнамска карта за мобилен телефон и разговорите излизаха по-евтино, но все пак бяха си далеч. На около 10 000 километра...
Видяхме се с Орли и жена му. Обядвахме заедно. Дадоха ни да пренесем през границите машина за варене на ориз. Взехме я, макар че имахме опасения, че на турската граница ще ни претърсят специално заради този уред.
Около 17 часа бяхме в хотела и от там направо на летището. Отново с такси. По пътя за аеропорта ме налегнаха мисли, че пътуването до тук беше много екзотично, че видях и напаравих неща, които никога не бях виждал и правил. Доволни сме. Мисля, че повече сънародници трябва да посетят тази страна. Ако може - да вземем положителното от хората и културата им. Спокойни, уравновесени, зрели, макар че повечето от тях - бедни. Надвили са някои първични чувства, които ние, българите не можем. Отиваме си от тази държава, в която прекарахме 15 дни, опитвайки се да усетим максимално от тяхната култура, хора, сгради. Остана още много за разглеждане. Сигурен съм че има още какво да научим.
Тази вечер летим за Сингапур. Държавата, в която сме ходили и двамата, и в която ако имахме достатъчно пари - можеше да живеем. Шегувам се, разбира се, но не съвсем.
