Тасос
– 02-05 май 2015
Пътят до пещерата беше тесен, но минаваше през няколко селца – така че да се насладиш на гледките в тях. Горе-долу селцата, през които минахме изглеждаха като нашите, само дето бяха с много по-нови къщички, по-подредени, по-чисти... Не видях да има много възрастни хора, както и каруци. Абе селца като в България, ама не съвсем. Повечето къщи са до 3 етажа, с хубави градинки, балкони с цветя и т.н. Та
от пещерата – през Драма и около Кавала отиваме директно до селцето Керамоти,
от където взимаме ферибот до Тасос. Фериботът не е в стачка и за нашата кола с горен
багажник + 5 човека ни взеха 34 евро. Пътуваме около 30 минути, а времето
около нас – дъжд и вятър. От къде се взе това лошо време точно сега – да не
можеш да се порадваш на гледката. Малко преди на се качим на ферито и малко
след като слязохме от него ни валя дъжд. Много интересно как така стана… Повече
информация за феритата до Тасос:
http://www.thassos-ferries.gr/bulgaria.html . Има
и на български цени и разписание. В общи линии – през половин час има фери до и
от острова. Вътре в кораба можеш да хапнеш и пийнеш, ако нещо си гладен. Еспресото струваше 1,35 евро.
Та за първи ден – толкова. Да допълня, че за моя приятна изненада – нямаше много караници между Митко и Никол, а Милан се държа като голям – никакви проблеми.
04
май 2015 – трети ден на остров Тасос
Преди
5 години посетихме остров Тасос и ни хареса много. Кратка екскурзия, близо до
България, добри пътища, добри и приветливи хора в съседната нам страна.
Затъжихме се и решихме да направим още една екскурзия. Този път през 2015
година. По същия маршрут. Само че този път си взехме и компания – наши роднини.
Понеже не знам дали няма да се разсърдят - няма да пиша много за тях. Но са мили и
добри хора, с които си изкарахме много добре.
Та
за пътуването – бяха ме наплашили, че фериботи не работели – защото имало
стачка /то така си и беше, но само на 01 май/. А ние тръгнахме на втори май.
Хора, имайте предвид, че на 1 май в Гърция има голям шанс нещо да не работи –
гърците си правят стачки под път и над път. Това не им пречи да са с
няколкостотин милиарда евро заеми. Стачкуват си хората. Но и същевременно не
забелязах нещо да изглеждат притеснени. Както си ги оставихме преди години –
пак така си ги и намерихме – радващи се на живота, не си дават много зор,
седнали в кафенета и заведения – пийват, хапват и тези три неща :). Нещо да са се разработили,
да се опитат спешно да си върнат заемите – май не. Поне на мен ми изглежда
така. Дето се казва – да им дадат още някой и друг стотак в милиони евро – пък
да кажат – συγνώμη (сори), имаме да връщаме пари, но нямаме – и да фалират държавата. Ако
стане това – ще бъде най-яката далавера в съвременния свят!
Малко
се отдалечих в мислите си, но все пак са ни съседи, нали? Ако стане нещо с тази
държава – няма как да не се отрази и на нашата икономика.
Да
се върнем на пътуването отново. Освен със стачките се опитаха да ме наплашат и
с лоши пътища, които сме имали в БГ – свлачища, затворени пътища и т.н. Е,
имаше на 2 места за по 100 метра, но нямаше проблеми, нямаше голям трафик и
въобще пътя от София до Керамоти си беше ОК от всякъде. Разстоянието е малко
над 400 км, като се има предвид, че минахме през пещерата Алистрати – една от
най-големите пещери в Гърция, както ни каза екскурзоводката, която пък беше
българка, а ние посетихме пещерата с БГ група. Дето се казва – Гърция, ама не
можеш да си изпсуваш спокойно – все някой ще те разбере. Та пещерата Алистрати
е по пътя от Гоце Делчев към Драма – на около 20 км от Драма е. Повече
информация - www.alistraticave.gr , където има информация и на български.
Цени – около 8 евро за възрастни, децата минават безплатно. За около 1 час
разглеждаш пещерата, като всъщност има още коридори, в които не те пускат. Има
много интересни дискови сталактити, както и такива образувания, които приличат на корали.
Много яко. В пещерата целогодишно е около 17 градуса, така че е удобно и за
лято, и за зима. Освен това – работи целогодишно и нещо много важно – има
достъп за хора с увреждания. Цялата пещера лесно може да се мине и с количка с
малко бебе, както направихме и ние. Групите с хора се пускат когато се съберат,
а не е с определен час на влизане. За нашия 1 час време се разминахме с 2
групи, а вън чакаше още една. Ако имаш време – може да си починеш в парка около
пещерата на чист въздух. Можеш и да хапнеш и пийнеш, защото има и заведение.
Вече
е към 5 след обяд и сме на острова. Малко ми заприлича на острова от филма
„Загубеният свят“ – влажно, с някакви все едно тропически дървета, с едни
летящи птици, с едно море така, около нас. Абе въобще – чакаш някой динозавър
да излезе иззад завоя :). И да те хапне.
Нашият
хотел Stella Rachoni е на брега на морето и на около 12 км от
столицата на Тасос, която познайте как се казва – ами пак Тасос. Та хотела ни –
в booking.com
имаше оценка за 2014 г – 9,2 от 10 възможни. Прегледах коментарите, преди да
направя резервации, изглеждаха реални, а и от опита, който имам – горе-долу
това, каквото на мен ми се струва като оценка коректно – това и виждам като
оценки и от другите хора. Един вид – вярвам на оценките на хората, защото и
моите оценки са подобни. Та – викам си аз, още преди да направя резервацията в
този хотел, който е само 1 звезда, бе какви са тези високи оценки за
такъв тип хотел? Ама айде – нали за 5 човека е само 50 евро на вечер без
закуската, нали има безплатен паркинг и безплатен интернет. Нали морето било
само на 10 метра от хотела, нали имало прекрасна кръчма на 10 метра от хотела, пясъка бил хубав, морето плитко, маслини сами ти падали в устата…
Вярвам, резервирам преди няколко месеца и…. идвайки на място тук, в хотела –
виждам че, мамка му, всичко е така, както го рекламират. Ми аз като изляза от
стаята ни, която има изглед към морето – ми направо слизам на плажа бе. Който
пък се оказва дълъг и чист. А на всичкото отгоре и няма хора. Е да, вярно е, че
не е сезона, ама нали няма хора, които да ни тъпчат по хавлиите?
Та –
влизам в стаята, хвърлям дисагите и се просвам на жезлонг с изглед към морето.
И това е. Лежа и гледам как масата мои деца си играят – едно с лопатка, друго
събира миди по брега, трето с волейболна топка ме тормози да съм бил играл с
него. Е, имаше идилия за 5 минути – и жена ми легна на съседния шезлонг. После
малко игра с големия син, после малко пазихме от падане малкия син, който пък
си взе едно гребълце и не можахме часове да го изстържем от плажа. Ядем и пием,
ние големите, а малкия Миланчо иска все в пясъка да се рие и разхожда. Много му
хареса. Ама да се върна на храната. Семейството, което стопанисва хотелчето –
същите тези хора държат и таверната. Моите хора се разходиха и казаха, че има
още 3 заведения в близост, но нашето било най-добро. И се метнахме в него – Kostas Tavern –
на брега на морето, тихо и спокойно. Гледахме залеза в захлас, а после пък
гледахме и пълнолунието и ярките звезди. Нещо тези звезди са много ярки в
Тасос. Или пък може би въздухът в София е много замърсен и не виждаме почти
никакви звезди. Не знам, кое е вярното, но ярките звезди тук ми напомнят за
детството, в което имах време замечтано да гледам звездите…Мда.. Ама да се
върна на заведението – имаше 5 страници меню и всичко в него беше налично. Ние
пийнахме узаки, разбира се, взехме си гръцка салата и няколко вида риба на
скара – всичко беше толкова вкусно, че нищо не оставихме след нас. 4 човека
хапване и пийване ни излезе 50 евро. Примерно: скариди-10 Е, бакалярос-7 Е,
салата 4,5 Е, 200 гр. узо-5,50 Е и т.н. Персоналът в лицето на Космас и една
българка беше много любезен и приятен. Да ти е драго да си тук. Стараят се да
те се почувстваш като у дома си. А залезът какъв е само...
Та за първи ден – толкова. Да допълня, че за моя приятна изненада – нямаше много караници между Митко и Никол, а Милан се държа като голям – никакви проблеми.
Следващ
ден – 03.05.2015 г
Утрото
започва с грозното грачене на десетки чайки. На Стефка и харесва този звук, а
на мен ми прилича все едно някой се кара. Ама здраво крещи. Както и да е.
Добавяме към тези трели леко приплискване на 2-3 сантиметрови вълни и приятно
пролетно слънце, което пакостливо закача спящите туристи, които може и малко да
са прекалили с узото вчера в ресторанта. Ставаме бавно и внимателно, за да не
нарушим това приятно изживяване. А и защото може би не можем много-много да се придвижваме по-бързо. Примъкваме се до ресторанта и хапваме, че ни
чака повторно откриване на острова. Да видим дали нещо се е променило от преди
5 години. Първо отиваме до столицата на Тасос – гр. Тасос. Пристанище, малки
улички, магазинчета, сувенирчета, стар град и т.н. Абе въобще – стандарт при
подобни разходки – купуваме чанта, подправки, маслини, зехтини, магнитчета и
други. Гърците – любезни и внимателни. Някои от тях знаят и български, а
всъщност имаше и доста българи-продавачи. Не можеш да усетиш, че си в чужбина
много, защото навсякъде около теб се разнася българска реч. Да не забравя – до
края на 2015 няма да работи местната атракция – амфитеатъра, защото му правят
ремонт.
От
Тасос отиваме до Пенагия – малко планинско селце със старинни къщи, музей на
зехтина и интересна уличка с рекичка – в дясно от главната улица. Отново
шопинг, а после обяд в центъра на селото – да опитаме гръцки гирос. В началото
на селцето има интересна чешма – вградена в старо дърво. Интересно старо селце.
Решаваме,
че за днес стига толкова туризъм и се връщаме в наше село. Просваме се на плажа
и повече от 3 часа децата се ровиха, валяха, тичаха и викаха по почти празния
плаж. Имаше още едни българи до нас, които се включиха в копаенето на дупки и
играта ни на волейбол. Водата беше приятна, макар и малко студена. Но след
минута се свиква и ти става приятно. Нямаше морски таралежи, макар че се бяхме
подготвили със специални обувки за този тип морско дъно. Морето беше чисто и на
около 50 метра от брега беше дълбоко около метър. Абе въобще – приказка.
На вечеря – опитваме с традиционни гръцки и не толкова гръцки ястия – миди, пълнени чушки /тук може да се поспори дали са български, турски или гръцки, но всички си ги ядем с кеф/, пържени тиквички със салата снежанка. И разбира се – узо. Този път употребихме повечко. Някак си се услади. Мда… Прекрасен ден. А утре се надяваме да е още по-хубав.
На вечеря – опитваме с традиционни гръцки и не толкова гръцки ястия – миди, пълнени чушки /тук може да се поспори дали са български, турски или гръцки, но всички си ги ядем с кеф/, пържени тиквички със салата снежанка. И разбира се – узо. Този път употребихме повечко. Някак си се услади. Мда… Прекрасен ден. А утре се надяваме да е още по-хубав.
Сутринта
се стартира с крос от сумарно половин час с Митко по брега на морето. Времето
бе хладно, пясъка мокър, но потичахме заедно за голямо наше удоволствие.
Продължаваме
със закуска – предимно вкусни яйца на очи, салам, кашкавал, мед и др. Мятаме се
на колите и беж до пазара в село Принос. Това е нещо като голям битак, който се
провежда всеки понеделник до ранния следобяд – всякакви боклуци може да си
купиш, основно китайски. Ние си харесахме маслиново дръвче, няколко вида цветя
и кактуси, които се надяваме да оживеят в София под напора на нашите вещи
грижи. Преди 5 години си купихме маслиново дърво от Тасос, но се оказа, че не
ще да дава маслини, гадината. Да се надяваме, че това ново дърво ще е по-дашно.
До пазара има църква, но беше затворена. Интересно е, че местните са доста
набожни и като видят църква се кръстят, дори и да не влизат в нея. При нас
такова нещо не съм виждал.
От
пазара отиваме до манастира Арахгел Михаил в най-южната част на острова. Както
и преди 5 години – пускат само в малка църква, в която има част от пирон, с
който е бил разпънат Христос. А дали е така? Самият манастир е 20 пъти по-голям от това, което ни дават да видим. Но не ни пускат навътре в иначе добре изглеждащия отвън комплекс. Прекрасна гледка към морето, виждаме още българи и се понасяме към Алики, където има археологически разкопки.
Оказа се,
че има полуостров с малка пътечка до тези разкопки, който се обикаля за около 1
час. Липсата на каквито и да било вълни в морето създаваше впечатление, че си
на езеро, а не на море. Преди много години е имало пристанище тук. Сега има
старинни къщи и плаж. А до плажа – заведения. Набутахме се в едно заведение,
където 3 супи ни излязоха 50 лв, а още 1 салата и неща за пиене – още 50 лв.
Баси цените. Нещо не ми допадна това заведение – нещо като Бютифъл Алис май се казваше. Иначе
Алики е много приятно място, макар и с каменист плаж. Решаваме, че ни стигат
толкова забележителности и се връщаме у дома, където прекарваме остатъка от
деня плацикайки се мирното море и ровейки в пясъка. Хващаме и тен. Изкарваме си страхотно в
компанията на децата. Малко разходки по плажа, намиране на морски звезди и
рибки. Прекалено сме уморени за волейбол и други плажни игри. Гледаме как деня
тихо си отива и се радваме на прекараното време заедно. Вечерята е отново с
традиционни гръцки напитки и храни.
Сега е момента да похваля нашият домакин – Козмас, младо момче, което се
постара да се почувстваме като у дома си. Обгрижваше ни с внимание всеки път,
когато му поискахме нещо. Ако се върнем отново тук – една от причините би била
именно Козмас. Стаите се чистеха всеки ден, кърпи и чаршафи се сменяха през 2 дни,
тишина, спокойствие, хубава храна (като даже ни питаха имаме ли някакви специални
искания за храна – да ни я направят). Сайт на хотела - http://www.stella-hotel.com/en - снимките от локацията са наши и точно от там, а не се някаква фотошоп
преработка. С очите си съм видял това място!
Днес
ставаме с нежелание, защото това е ден, в който ще трябва да си тръгнем. Всички
сме съгласни, че ако можеше – щяхме да останем още малко. А защо не и още много :)
Обилно
закусваме като за последно тук и взимаме ферибота от гр. Тасос в 10 часа.
Сутрин има ферита през половин час. Морето отново е като без нито една вълна –
все едно сме в спокойно езеро.
От Керамоти за половин час стигаме до гр.
Кавала, където се впускаме в 3 часова разходка около кея. Купуваме сувенири от
малки магазинчета, разположени на стръмни улички, с любезни продавачи, които не
ти се натрапват с желанието си да им купиш от стоката. А като си купиш нещо – даже
ти подаряват по нещо малко.
За спомен. И то остава едно приятно чувство. Някак
си – хубаво ти е. Забравих да спомена, че когато бяхме на ресторант – всеки път,
без да сме искали, ни даваха десерт, който беше като комплимент от персонала –
цедено кисело мляко с домашно сладко, грис халва, млечни десерти и др. След
първоначалните 1-2 пъти, когато ни сервираха подобни десерти се изненадвахме много приятно, но свикнахме и се научихме, че
вече ще има десерт на всяко ядене и даже си поръчвахме сметката по-рано – само и само
да ни донесат десерта :). Та за Кавала – децата разгледаха крепостта горе на хълма,
влязоха в музея на Мохамед Али, пихме по едно гръцко кафе и се метнахме на
колите за път към къщи. Искаше ни се да посетим и Филипи, която забележителност
от древни останки е между Кавала и Драма и си има табелка на пътя, която не
можеш да пропуснеш, но взе да става късно и ще оставим все пак нещо, което да
гледаме друг път. Прибрахме се у дома вечерта, уморени и много доволни.