Синая. Мястото, където румънските крале са прекарвали лятото си. Има уникални дворци - Пелеш и Пелешор. Много е красиво отвън. Не можахме да влезем вътре, защото бе затворено, но си купихме за 12 лв каталог, в който подробно е описано какво има там. Както вече казах - в понеделник - музеите не работят. Факт, който не ми беше лесно да приема.

Градът е хубав - в планината. Истински курорт. Тук хапнахме в ресторант Bucegi - дивеч - мечешка лапа на скара - за 100 гр - 8 бг лв. Беше жилаво, но опитахме и това. Децата се мъчиха повече, докато изядат мечешката скара, но им хареса. Пихме румънска бира. И тя ни хареса. В града е по-скъпо от други места, но е нормално - курорт е. Заслужава си да се посети. На всички ни хареса. Спахме в хотел Palace - 11 Octavian Goga, SinaiaPhone: +40-244-310122. 4 звезди хотел, тежък и стилен, но няма басейн, рум сървис /исках да изненадам Стефка/ и паркинг. Да, нямаше паркинг и се оказа, че трябва да платим на общината 4 лв, за това, че сме паркирали буквално пред хотела! По пътя към град Брашов има и други населени места - също много хубави и приятни. В Синая може да се отиде и в манастира на града. Голям и красив.

На около 40 км на север е голям техен град - Брашов. Разходихме се по центъра за няколко часа. Хапнахме на обяд в немска кръчма в центъра, купихме си цветя и останахме с добри впечатления. Тук се намира най-голямата в източна Европа католическа катедрала. Наистина е голяма - не може да я обхване фотообектива. За да влезеш вътре ти искат пари. Това не го бях виждал никъде по света - вход за религиозен обект...

ето и изглед от центъра на града:

Към 15 часа тръгнахме обратно към БГ. Честно казано - искаше ми се да останем още. Културата на северните ни съседи е близка до нашата, но има и много различия. Хората, на които попаднахме бяха мили и любезни /съмнявам се, че всички румънци са такива/, пътищата като цяло - поддържани, цените - малко по-високи от нашите.

Минавайки през Букурещ се забавихме 1 час в задръстване, което мога да сравня със софийското в пиков час. Бяхме на БГ границата около 19 часа, където минахме за секунди. Любезен БГ митничар ни попита от къде идваме... Все едно можеше да не идваме от Румъния.
Пътуването ни приключи на нашата вила на село /жена ми ще се вбеси като прочете "село"/ към 10:30 часа. Уморени, но като цяло доволни.

Следваща дестинация - може би Виетнам. Но не със семейството - децата са малки още.