23 юли
ХаЛонг Бей. Гвоздеят на програмата. Най-красивият залив във Виетнам. С хиляди острови и тихо море. Чисти води /сравнително/. Платихме по 55 USD на човек и след 3 часа с автобус от НахНой сме на пристанището. За 2 дни и 1 нощ. Прави впечатление, че има много туристи. Казват, че над 2 милиона души идват годишно тук. Така и изглежда. Много лодки, лутащи се туристи, опашки... Корабчето, на което ни качиха не беше много добро. Бих казал - старо. Нашата врата не се заключваше. После открихме, че нямаме и топла вода. Това не беше голям проблем, защото беше много топло и хладката вода бе приятна. Климатикът го пуснаха за 2 часа, и то през нощта. Но останалато беше прекрасно. Първо обядвахме доста и разнообразна виетнамска храна. После 3 часова разходка в морето сред множество прекрасни варовикови острови. 
Влязохме в пещера. Най-голямата, която съм виждал - между 3 и 4 километра дълга и до 400 метра широка. Открита от китаец преди години, когато буря го захвърлила на острова. До преди 20 години правителството не е пускало посетители тук. Не видяхме частни яхти в целия залив. Предполагам, че е заради статута на световно културно наследство.
Влязохме в пещера. Най-голямата, която съм виждал - между 3 и 4 километра дълга и до 400 метра широка. Открита от китаец преди години, когато буря го захвърлила на острова. До преди 20 години правителството не е пускало посетители тук. Не видяхме частни яхти в целия залив. Предполагам, че е заради статута на световно културно наследство. 
След това - каякинг - 1 час с Иво. Не бях се качвал на каяк до сега. Справихме се отлично като тандем. Разходихме се около брега. Все едно бяхме откриватели...
След каяка - плуване. На корабчето имаше няколко австралиеца, холандци, американец. Младите австралийци и американеца се хвърляха от горната палуба на лодката. Това са над 10 метра височина... Аз скочих от долната палуба и поплувах малко. Някои се оплакаха, че са ги жилнали медузи. Аз не видях медузи, но червените болезнени петна по хората ме отказаха от още плуване.
Вечерята - скариди, калмари, риба, супа, ориз, зеленчуци, плодове. Пихме и по няколко бири, заедно с другите пътници. Приятни хора за раздумка.
24 юли
Сутринта се събудихме към 6 часа без да сме го планирали, но климатика в стаята бе спрян централно и бе станало топло. Слънцето бе вече изгряло, та не можех да го снимам. В съседната стая 2 австралийки повръщаха здраво. Явно бяха прекалили с водката предишната нощ. В 7 часа излязохме на палубата - да се попечем. Усещаше се жегата вече. В 7:30 хапнахме по 2 бъркани яйца, лъжичка сладко и нещо като ряпа за десерт. Веднага след това ни накараха да освободим стаите, за да ги подготвят за следващите гости. Така до 12 часа трябваше да стоим на палубите. Гледката беше чудесна. Прекрасни острови насред спокойното море... Виетнамците казват, че островите приличали на опашка на дракони. Дали някога ще видим подобна красота?
На горната снимка - капитанът на кораба ми даде да покарам малко. Веднага се чувства отговорността, която ти лези на плащите.Обядвахме обилно на брега и обратно за Ханой за около 3 часа. От хотела ни изпратиха с усмивки, и с такси за 15 USD отидохме веднага до летището. Полетът ни трябваше да бъде в 20:30 часа, но го отложиха за 22:50 часа по технически причини. А бях така уморен...
