Ченгду - Амстердам - 16.11.2009

Полет от Ченгду до Амстердам - 10 часа, на около 11 км височина при - 58-60 градуса с КЛМ. За разлика на отиване - на връщане имах ТВ, но по-интересното е, че прелетях над Тибетското плато - хълмове и сняг, подредени като пъзел в продължение на стотици километри, без видима човешка намеса. Прекрасно.

Амстердам. Пристигнах вечерта. В сравнение с Китай тук организацията е отлична. От кацането на самолета, взимане на багаж и минаване през гранична полиция, ползване на автобус до хотел Ибис, регистрация и плащане на хотела /94 EUR без закуска/, връщане на летището, купуване на билет за влак до центъра и обратно, чакане, влак до центъра. Всичко това стана за по-малко от 2 часа!

Целта на нощната ми разходка бе квартала с червените фенери и кофишоповете. Не бях виждал подобно нещо, но тъй като е законно - не се притеснявах много-много. Множеството жени, предлагащи себе си, в малки стаички с легла зад тях, изглеждаха предизвикателно и не лошо! Не видях клиенти, макар че беше около 10 часа вечерта. Полиция патрулираше наоколо.

След това е промъкнах в един кофишоп да пробвам една цигара. Избрах заведение Baba. Почти инкогнито се шмугнах вътре, но се изненада установих, че на никой не му пука за мен. И така - много хора, пушейки трева, легално. Имаш си меню, избираш видове и си ги смесваш сам, ако можеш. Аз, като начинаещ, купих готова цигара. Пуши се като обикновена такава. Барманката ме пита сам ли ще си правя цигара. Казвам и, че не мога. ОК, тогава, ето ти една по-лека, и ми я запалва. Има и кутийка с червено капаче /един вид лека е/ и ако не ми се пуши - да си я прибера вътре и да не мирише. Бавно вдишвам, за около 20 минути изпушвам почти всичко. Почти не усещам разлика, обаче - малко ми се вие главата, но това става и без да пуша. А като се има предвид, че принципно не пуша и че не бях спал повече от 24 часа, мисля че нямаше кой знае какъв резултат. Може друг път да опитам по-силна. Определено е хубаво да си с приятели на подобно място.

Ми толкова за това пътуване. Следваща дестинация - принципно - Корея, ако може. Ако не - догодина, живот и здраве, обиколка на Балканския полуостров.

Ченгду - 15.11.2009

Днес Никол има ражден ден. Да ми е жива и здрава. Вчера и купих подарък - кукла. Днес я чух по телефона. Много и се зарадвах. Малко е кофти да не съм на нейния рожден ден.

Студен и дъждовен ден. Наспивам се добре и отново в града. Вече съм разгледал основните туристически забележителности. Последен е редът на JinLi и WuHou Temple. Джин Ли е туристически ориентирано, фолклорно място. Много е приятно - сувенирни магазини и заведения. Приятни и отзивчиви хора. Донакупих подаръци - традиционните боклуци, които нося в БГ - магнити /които събирам от всяка държава, в която съм бил/, кукли, свещи, дървени играчки и други дреболии. Както се казва stuff. Там, на място, можеш да видиш как се прави коприна с дебелина от 1 мм, да видиш как се правят захарни фигурки - като произведение на изкуството - разтопява захарта майстора и вае фигурки на една маса. След това залепва пръчка, на която се държат и веднага ги поднася на купувача. Става за минута, а е много сложно. Красота.

Манастирът ВуХу се посещава срещу 60 юана. Тихо и спокойно място в центъра на града. Изграден е в почит на минали герои, борили се за Ченгду. Някои фигури са в естествен вид и са на няколкостотин години.

Накрая си позволих разходка за 1 час покрай реката, която не е плавателна. Стигнах до красив покрит мост с ресторант в будистки стил.

Обратно на WCG, където с пищно тържество бе закрито първенството. Имах удоволствието да гледам рекламираната китайска опера и театър - за част от секундата актьор си сменя маските на лицето. Не можах да разбера как става, макар че бе почти до мен.

За да има повече туристи в Ченгду трябва да обучат обслужващият персонал на английски. Чух, че в Китай има повече англоговорящи, отколкото в САЩ. Може и така да е, но специално в този град има какво да се желае. Трябва да подобрят транспорта - не може да се ходи навсякъде само с таксита, като алтернативата е 30 минутно чакане на градски транспорт. Скоро щяло да има метро. Дано то да разтовари трафика. И последен, трети съвет, да се опитат да направят по-приветлив града. Поне аз усетих една сивота и еднообразност. Може би трябват и повече дървета.

Кучинг и Дъжуангянг - 14.11.2009

Нямам късмет с транспорта. Днес тръгнах в 7:30 сутринта, но пак повече от половината ден мина в път. Тръгваш към едно място, но първо трябва да отидеш до друго, няма яснота за разписание, шофьорите не знаят английски, както и пътниците... Та днес ходих до планината Кучинг - 1 260 метра висока. Един от най-посещаваните върхове около Ченгду - има религиозно значение. Не ходих до върха, защото бе мъгливо и нямаше да видя нищо, а и не бях сигурен дали крака ми ще издържи...

След това посетих водонапоителна система, правена преди повече от 2 200 години! Тя е най-старата в Китай и паркът около нея е направен прекрасно. Китайците се гордеят с Дужъянг Янг системата. Уникално съоръжение, което позволява конктрол върху реката, която е доста пълноводна. Има много пагоди и темпъли. Който иска да разбере разликата между пагода и темпъл - да погледне материала за Виетнам от тази година.

Да кажа няколко неща за пътищата - до сега, където и да отида, пътищата са по-добри от нашите - имат по-добра маркировка + странични предпазни огради. Интересното е, че почти нямат знаци. Особено за предимство. Всички май са с предимство - има по 4-5 ленти за коли + 1 за колела и мотори. И това в едната посока. Хаос настава, когато се изпреварват или престрояват. Ако като се стигне до кръстовище и ляв завой - истинско приключение. На мен ми се изправят косите, където ги имам ;) Използват клаксона и дългите светлини за комуникация. Тук таме - мигач, но даването на мигач е рядкост по тези земи. Не забелязах външна изява на нерви. Но все пак - движението е ужасно. Видях и 2 катастрофи - такси с малък преобърнат бус. Без жертви. Ако трябва да се сравни със София - нашето движение е като на новородено невинно бебе. Не казах нищо за задръстванията - сами преценете какво е движението в над 11 милионен град... Градският транспорт - евтин /2 юана/, през около 30 минути, мръсен и претъпкан. Такситата - 1,4 юана за километър. Удобни, но шофьорите не знаят английски. Желателно е да имате написан на китайски адреса където отивате, който да покажете. Използвайте таксита с броячи. Има и такива без, но взимат по-скъпо.

Друга тема - жените. И тук, както и навсякъде по света - има и красиви, и не чак толкова, по-рядко се забелязват дебели /ма то си е така в Азия, с този ориз.../ Повечето не слагат грим, а тези, които го правят - не прекаляват. Мъжете - все още не ги заглеждам :)

Архитектура - запазват старото. Успешно го адаптират с настоящото. Строи се много, но някак си ми изглежда сиво и невзрачно на повечето места. Има жилищни комплекси като кв. Младост в София, но блоковете са по 40 етажа... Чух по тяхна телевизия, че за миналата година ръст в икономиката + 8%, а за тази година се очаква +12%. В България очакваме минус 5%...

Имат ограничения за интернет - не може да се разглеждат блогове, фейсбук и др. Като цяло връзката е бърза.

След обяд притичах през центъра на града - Тян Фу оплщад с огромна статуя на Мао Дзедун и десетки МОЛове наблизо. И тогава видях китайците. Огромна маса хора - сигурно десетки хиляди, плъпнали на пазар. За пример - имаше МОЛ, в който на 10 етажа се продаваха само дрехи за жени...

Вечерта едвам хванах такси. трябваше да чакам 45 минути преди да се появи първото свободно...