Нови почивни дни. Нови мъки за семейството – пак ще ги водя някъде из страната...

Къде-къде? Ми хайде на Старосел. Стефка ходи там през януари, а Никол преди месец на зелено училище. И викам си – що не. Винарски комплекс - www.starosel.com. Лукс и размазване за поне 2-3 дни може да си направите без проблем.

Идва стартовата дата – 25 май 2012 г. Тоя път викам си – няма да ги тормозя много моите хора. Дай да станем не в 6 часа сутрина, а чак в 6 и 30. И те да видят малко почивка. Речено-сторено. Ставаме по-късно. Ама се оказва, че някои от нас /да речем 3 от 4 човека/ са с разстройство и може би температура. И таз добра. Отпада яденето при братята Мак и Доналдс по магистралата...

Хвърляме дисагите в тигуана и беж по страната. Отиваме като начало – къде? В село Войводиново /на 2 км от Пловдив/. Там има обувки. Евтини, но качествени. Накупихме 7 чифта за 175 лв и както се радвах, че не сме взели много багаж, ми спря усмивката. От там до Хисаря. Взел съм 2 туби за вода. Викам си така и така ще минаваме от там – да напълним. Ама така са си казали още десетки хора, някои от тях с десетки туби... Трябваше да почакам. В мой стил разпитвам – що сте ги понесли тия туби /имаше и англичани с около 20 туби!/? А една жена вика – полезно било за стомах, бъбреци, да си топиш болните кокали в топлата изворна вода.. А, викам си аз, ето защо има десетки хотели наоколо.

Иначе Хисаря – интересното е крепостта, която опасва част от града. Стига до 12-16 метра височина на места. Снимахме се, хапнахме в заведение до южната крепосттна врата /викат и Камилите/ и леко-полеко към Старосел. Само се замислих за малко – аджеба едно време са се стреляри и завземали крепости редовно. Защо тогава са чакали да построят тази крепост и чак тогава решават да я завземат и събарят. То това си важи по принцип като въпрос за всички завоеватели на крепостти в древността. Нали се сещате – една крепост се прави с години – стени, кули, бойници, ровове, вътрешни сгради и т.н. Едва ли е останало скришно за врага. Е защо тоя враг си е седял тихо и кротко у дома, докато стане готова крепостта, и след това е тръгвал да я разваля? Чудна работа...

В хотела пристигаме след обяд. Резервираме винен тур /проверявам да не съм объркал правописа/ с консумация на 3 вина и масаж за цяло тяло. Да не би някой да ми го вземе.

Отиваме на поредните скали и камъни, където тоя път не били погребвани хора, а само се прекланяли пред боговете и им оставяли дарове. ОК, викам – браво. Ама както Китов /бог да го прости/  преди 12 години е открил култовия храм – така си било и сега – сложили няколко дървета, опънали шперплат и найлон – айде – да взимаме пари на хората. Нямало пари за консервация и реставрация. А за тия камъни в Гърция, примерно, ще им взимат поне по 10 евро на човек!.

Инфото по-долу е от интернет:

67. Тракийски култов комплекс

За контакти: 0337/62 141 - туристически център
Работно време: 8.00-17.00 ч.; лято 9.00-18.00;без почивен ден.
Входни такси: музея:възр.-1лв;деца-0,5лв.;беседа-6лв.;обиколка на града-10лв.;трак. комплекс:възр.-3лв;деца-1лв.
Описание: Храмът-гробница над с. Старосел, Пловдивско е сензация на специалисти и любители на тракийската древност, а вече и за стотици туристи. Гробницата е разположена на хълм в живописна местност над с. Старосел, с поглед към Тракийската низина, в самото подножие на Същинска Средна гора. Открита е през 2000 година. Тя е най-голямата от известните до сега тракийски могили. Вероятно е от 5-4 в. преди н.е.
Некрополът се състои от 8 могили с различни размери.Гробницата е разположена в могила с височина 20 м и диаметър от 85 м, оградена с крепида с обиколка 241 м, играеща роля на крепостна стена. Входът на светилището е широк 1,60 м, украсата му е с орнаменти, известни като „вълчи зъби“. Гробницата е изградена от добре изработени каменни блокове, захванати помежду си със железни скоби, залети с олово. Състои се от: южно парадно стълбище, две странични, коридор, представителна фасада, правоъгълна и кръгла камера.

Печат в кметството, туристически информационен център.

За групи над 30 човека се правят отстъпки от цената на билетите за разглеждане на тракийския храмов комплекс.

Малко по-долу от основната атракция, в подножието на която има малък паркинг, а после трябва да походите 5 мин по наклон /да не каже някой, че не съм го предупредил, че има ходене!/ се намира друга каменна постройка, с колони, която ми се стори по-интересна. А там даже нямаше уредник. Ще вземе някой българин да си отнесе по някой камък, ей тъй, без да иска...

Следва живот – басейн с Никол за повече от час с малко джакузи. Следва винения тур /отново проверявам правописа/, пием бяло, червено вино и нанкрая розе, отивам на парна баня и масаж и то става време за вечеря. Виненият тур си заслужава да се види - за около 1 час ти разказват подробно как се правят различните видове вина, показват ти различни машини за винопроизводство. А да видите залата за дегустации! На 6 метра под земята, сигурно е 30 метра голяма. Може и свадби да се правят вътре. А ако си гъзар - може да си поръчаш вино, което да е с твой етикет и да ти го пазят при специална температура в комплекса.

Докато ме мачкал едър българин в залата за масаж, Митко взел, че спасил малко детенце от удавяне в декоративното езерце с патици в градината на комплекса, където спим. То както си играло – паднало и почнало да се дави. Възрастните хора – стоели и нищо не правели и нашият взел, че скочил е езерцето и извадил детенцето. Едва дишало. Майка му дойде да благодари специално на сина и даже се разплака. Евала на Митко!

Та вечерята – препоръчвам ресторанта на комплекса на всички. Поръчахме си няколко вида основни ястия – бяха много вкусни, макар и малко по-скъпи от колкото ми се искаше, имаше домашна ракия и вкусни десерти. Уцелихме и много хубава програма с изпълнители на живо.

На следващия ден по програма трябваше да се разходим във възрожденските градове Панагюрище, Копривщица и Клисура.

Отидохме до Панагюрище и разгледахме новооткрития трезор, в който се съхранява копие от Панагюрското златно съкровище от 9 предмета с общо тегло над 6 кг... От Асарел Медет /ако не бъркам/ и добър българин – Цоцорков са дарили 5 млн лева за изграждането на този трезор + 2 копия на съкровището – едно за Панагюрище и едно да обикаля по света. Оригиналът се пази в София – НИМ.

Повече информация за обектите на сайт: http://100nto.org/

По обяд заваля проливен дъжд, който не спря до вечерта, когато се прибрахме в София. Температурите паднаха до 11-12 градуса и си казах – требе да сме много железни, след като с разстройство, при проливен дъжд и студено време се юрваме по България да я разглеждаме и да и се радваме. Можеше да лежим някъде на топло и да смучем коктейли, но не...

Минахме през Копривщица, където като град-музей, исках да се разходим ей така и да го разгледаме. Ама валеше. Та се наядохме добре в заведението Под крушата и отидохме в Клисура /града на Боримечката/. Разгледахме музея им, снимахме реплика на черешовото топче, с което се е обявило Априлското възстание в Клисура, порадвахме се на хубавия град и се върнахме в София.

Та така приключи и тази малка екскурзийка. Вече правя планове за следващата.

Едвам дочаках да дойде пролетта и да има няколко почивни дни на куп. След кратък размисъл реших да направя двудневна екскурзия към североизточна България със семейството. Не сме ходили там, а има доста интересни неща, казах си аз. Имаме и роднини – тъкмо да пием по едно кафе.

Предвидено е посещение на 6-7 от стоте обекта на българския туристически съюз – Русе-Пантеона, Тутракан-военното гробище и музея на риболова; Силистра-историческият музей и крепостта Меджиди табия; Сребърна-резервата, Свещари-гробницата+Демир баба теке и местността Сборяново; Разград-крепостта Абритус и по пътя – да им покажа към съм прекарвал летните си ваканции при баба и дядо – гр. Завет.

Намерих в www.booking.com хотел – Данубе – www.danube-hotel.com в Силистра, ул. Свобода 1, запазих 1 нощувка, казах на семейството плана и се понесохме рано сутринта на 28.04.2012 г в 7 часа. Стефка си хареса първо Басарбовския манастир – било чудно. След 3 часа път в топло и беозоблачно време паркирахме под манастира. Наистина много красиво. Информацията по-долу за всички обекти е извадена от интернет - Басарбовският манастир е едно от най-святите места, които може да видите в България. Той е уникален най-вече с това, че е единственият все още действащ скален манастир на територията на страната.

Изключително красив, с богато историческо минало Басарбовският манастир се намира само на 10 километра от най-голямия дунавски град – Русе. Басарбовският манастир е разположен в землището на село Басарбово, като стои в скалите над долината на Русенски Лом. Векове наред Басарбовският манастир функционира заедно с близките и прочути скални манастири край село Иваново /ако не бъркам са един от седемте обекта на България, регистриран в Юнеско/, разположени също по поречието на река Русенски Лом, както и скалните манастири край близкия средновековен град Червен.Скалният манастир Св. Димитър Бесарбовски е обявен за археологически паметник на културата от местно значение през 1978 година. Неговото значение обаче далеч не е на локално ниво, а крие в себе си скъпи исторически данни, невероятна архитектура и културна стойност на все още валидно поклоническо място. Към настоящия момент Басарбовският скален манастир е едно уникално място, което впечатлява с красотата си и добрата си поддръжка. Веднага щом влезнете в приятно озеленения двор ще видите пътека, която отвежда до кладенеца, изкопан от преподобни Димитрий (Димитър Басарбовски). В самото подножие на скалите се изградени две стаи и пещерата трапезария, която е построени през 1956 година. Ако се изкачите по 48-те стъпала, ще стигнете до скална площадка. Особено впечатление тук прави една ниша, в която според преданието спял преподобни Димитрий. Тук може да разгледате скалната църква, чиято гордост е дърворезбованият иконостас, за който се смята, че е изработен през 1941 година. До него може да се види голяма икона на покровителя на Басарбовския манастир. Изключително омиротворяваща, на нея Дмитрий е изобразен в цял ръст, а около него са изрисувани десет житийни сцени с надписи на румънски (на кирилица) и гръцки език.

Ако поемете по другото каменно стълбище, ще стигнете до естествена пещера, в която е положен гробът на монах Хрисант. В нея са били поставени костите на починалите братя на манастира. От доста години насам те са били погребани на манастирското гробище и в помещението на костницата е изложена музейна експозиция.

Басарбовският скален манастир води своето начало някъде през 13 век. По това време в територията на Втората българска държава се изграждат множество такива скални святи места, като през следващия 14 век настъпва техният разцвет. След падането на Втората българска държава под турско робство в края на 14 век Басарбовският манастир продължават да съществуват скромно с по трима-четирима монаси. Първите запазени исторически данни за съществуването на Басарбовския манастир датират от 15 век, като са открити в турски документи за Никополския санджак. В документацията Басарбовският манастир е споменат като „манастир Бесараба”. Историята разказва за интересния живот на покровителя на обителта - преподобният Димитър Бесарбовски, който е наречен още Св. Димитър Нови. Свети Димитрий Басарбовски е роден през 1685 година в района на Басарбово. Водел изключително скромен живот на мирянин и бил известен с изключително хуманното си отношения към всяка жива твар. Дмитрий постъпил в Басарбовския манастир, където остава до края на дните си. Понастоящем мощите на Св. Димитър Бесарбовски се намират в Патриаршеската църква „Св. Св. Константин и Елена”, разположена на хълма „Дялул Патриашией” в Букурещ. Те са пренесени там през 1774 година, по време на първата Руско-турска война. Покровителят на Басарбовския манастир е приет за такъв и на цялата румънска столица. Паметта му се чества на 27 октомври с изключителна тържественост както в Букурещ, така и в Бесарбово.

След това решихме да пием по кафе със семейството на Свилен и Боряна в Русе. Той живее до Пантеона, не се бяхме виждали няколко години. Свестен човек.

Под номер 50 в стоте туристически обекта на страната е Пантеон на възрожденците. Самите русенци не знаеха, че работи и явно го приемат като някаква даденост, без да и обръщат внимание. Нещо като нали знаете – както варненци не ходят на море, така и русенци не ходят в Пантеона. Информацията по-долу /взета от интернет/ е актуална. Има печат. Успяхме да влезем точно 1 минута преди да затворят в огромната, строена по комунистическо време сграда. Много велики българи са погребани в това гробище, но няма кой знае какво да се види.

50. Пантеон на възрожденците Адрес: пл. "Възрожденски" За контакти: 082/ 820 998 Работно време: 9.00 - 12.00, 13.00 - 17.30 ч. Входни такси: ученици, студенти, пенсионери - 1,00 лв, индивидуални посетители - 2,00 лв, беседа - 4,00 лв Описание: Град Русе заема пърдостепенно място в упоритата борба на българския народ за освобождението от петвековно османско владичество и извоюване на национална независимост.В памет и като израз на признателност на българския народ към подвига на местните революционери е издигнат величествен паметник - Пантеон на възрожденците. Той е национален храм – костница на 453-ма радетели на българското национално възраждане. Старото русенско гробище, превърнало се в Парк на възрожденците, е естествено място за построяване на Пантеон в тяхна чест, открит на 28-и февруари 1978 г. по случай 100-годишнината от Освобождението на България от османско иго. При построяването му е разрушена църквата Вси Светии – това става на Димитровден 1975 г. През 1977 г. започва строежа на Пантеона. Пантеонът съхранява костите на революционери и опълченци, четници и културно-просветни дейци. Отдадена е заслужена почит и към достойната фамилия Обретенови, от които знаменателната Баба Тонка придобива почти митологични черти, превърнала се сякаш в майка на българската Свобода.

Оставих нарочно за друг път пешеходната обиколка на Русе по брега на Дунава, както и разглеждането на великолепния център, защото подобно мероприятие е предвидено за тази вечер в Силистра.

От Русе до Тутракан са около 60 км по хубав път и след по-малко от час сме вече пред музея след като преди това любезен гражданин ни показа ресторант-хотел Лодката – много хубаво място на брега на реката, където щяхме да хапнем след малко. Музеят работеше по заявка в тези празнични дни – обадихме се на телефона и след 2 минути дойде млада жена, която ни разказа някои неща за града и за хората в него. Градът като цяло не се развива добре, но то това е така за повечето по-малки градове в страната. До реката има обособено рибарско селище с хубави къщи. Имат идея да направят квартала като туристически център. Не е правилно сравнението, но трябва да стане нещо като стария квартал в Златоград.  Само да има пари...

ТУТРАКАН 53. Музей на Дунавския риболов и лодкарство

За контакти: 0866/60352 0866/61345 0866/61235 – 28.04.2012 – до 15 часа
Работно време: Музеят работи през пролетно -летния сезон и в събота и неделя от 9.00- 15.00 ч. , а в неделя по предварителна уговорка
Описание: Единственият по рода си по поречието на р. Дунав етнографски музей "Дунавски риболов и лодкостроене" е открит през 1974 г. в гр. Тутракан, който е утвърден център на дунавския риболов в края на XIX и началото на XX век. В залите на музея се съхраняват уникални уреди и пособия за риболов от древността до наши дни. Фотоси и графики обясняват начина на риболов в селищата по р. Дунав. Впечатляваща е снимката на близо 400-килограмова моруна, уловена през 1942 г. Отделено е място и за лодкостроенето, което се развива в този край още от римско време. Има печат.

Препръчвам заведението Лодката – на ул. Рибарска 82 /в Рибарската махала/. Има и хотел над ресторанта с изглед към Дунава. Прилични цени и много вкусна рибена супа...

Не остана време да отидем на военното гробище – също интересна забележителност, но трябваше да бързаме за историческия музей в Силистра, че затваря в 17:30, а часа вече  беше 16...

След около още 1 час и още около 60 км – влизаме в Силистра. GPSа ни насочи към крепостта Меджиди Табия, ама през циганската махала през път, който се стесняваше и свършваше преди каквато и да е крепост. Ако някой ползва GPS – той лъже за този обект. Решихме да оставим крепостта и бегом към музея. Оказа се, че информацията за музея по-долу не е вярна, защото музея не работеше в събота, а както се и оказа – работното му време е до 17 часа. Направо се вбесих – хем няма музей, хем не може да отидем до крепостта. Ама айде – голяма работа. Отидохме до 5 звездния хотел, да се настаним, да видим какво има в хотела. Обаче се оказа, че няма да разгледаме нищо в хотела, защото на рецепцията много любезен господин ни упъти по кратък път до крепостта. След 5 минути бяхме там и прекарахме повече от час сред природата. Разкаха ни на кратко за историята на крепостта, за която повече информация може да прочетете по-долу /информацията е от интернет/:

51. Силистра - Крепост "Меджиди табия"

51. Крепост "Меджиди табия" За контакти:086/820 269; 0887/422 214 Работно време: 8.00 - 20.00; без почивен ден Входни такси: българи - 1.00 лв., чужденци - 2.00 лв.; беседа - 4.00 лв. Описание: Намира се южно от Силистра и е най- запазеният от шестте укрепителни пункта на фортификационната турска система изиграла важна роля в руско- турските войни от 1853-1856 г. и 1877-1878 г. Идеята за построяването на тази система от военни укрепления е дело на немския военен инженер Хелмут фон Молтке, посетил града през 1837 г. Крепостта е градена през периода 1841-1853 г. Строена е от принудително събрани 300 българи. Главните майстори са от Дряново и региона. По време на строителството на крепостта те строят и първите монолитни възрожденски храмове в Силистренско, в Алфатар (1846 г.) и Калипетрово (1847 г.) През 1847 г. е посетена от султан Абдул Меджид, проявил интерес към нея и по този повод тя е наречена на негово име - Меджиди табия. Крепостната стена има формата на шестоъгълник и достига на височина до 8 м. Непосредствено до нея има ров, служил едновременно за препятствие и маскировка. Крепостта е била завършена по времето на областния управител Саид паша в навечерието на Кримската война. Крепостта участва в Кримската война, която започва през 1853 г. в Силистра.

Оставям и информацията за историческия/археологическия музей, която както и другите информации, които съм взел от интернет е строго препоръчително да се проверяват отново дали няма промени данните:

51. Исторически музей - Силистра

51. Исторически музей - Силистра адрес - За контакти: 086/820 075 Работно време: 09.00 - 12.00 часа и 12,30 - 17,30 часа, почивен ден неделя и понеделник Входни такси: 0,20 лв. за учащи, 0,50 за възрастни, 2,00 за чужденци Описание: Има печат. Археологическата експозиция при историческия музей разполага с ценни паметници от праисторическата, античната и средновековна епохи, сред които има уникални експонати от римския период, както и колона на хан Омуртаг.

Вечерта се разходихме по брега на Дунава и гледахме залеза. Много романтично. Крайдунавския парк е много добре уреден и можеш да си прекараш няколко часа в релакс.

На 29.04.2012 след обилна закуска в хубавия хотел тръгнахме отново на път. Към езерото Сребърна. На около 18 км е от Силистра и по хубав път стигаш до:

52. Природо-научен музей при биосферен резерват "Сребърна" За контакти: 08677-2469 Работно време: лято: 08.00-12.00 и 14.00-18.00 ч.;зима: 08.00-16.00, Входни такси: възрастни - 1.00 лв., учащи - 0,50 лв., беседа - 3,00 лв. Описание: Биосферен резерват край село Сребърна, на 16 километра западно от Силистра. Обхваща езерото Сребърна и територията край него.Основен растителен вид е тръстиката; растат и водни лилии, блатно кокиче, папур. Птичият свят е изключително богат с редки и ценни представители на националния и световния генетичен фонд – водоплаващи птици, къдроглав пеликан, диви гъски, блестящи ибиси, лопатари, чапли, диви патици и други. Тук живеят и видра, ондатра, езерен рак, обекновена костенурка, воден плъх. Има печат.

Гледахме през биноклите, които ни дадоха пеликани, ибиси и други и се наслаждавахме на гледката. После поехме по малка екопътека покрай езерото на едночасова разходка. Пак гледахме птиците и си говорихме с местните. В момента в селото се пуска модерна пречиствателна станция. Само хора да имаше повече, че са останали около 3-400 човека..

От резервата бегом до Свещари -

49. Исторически-археологически музей "Сборяново" За контакти: Тел. 08331/ 56 40 Работно време: 09.00-12.00 и 12.30-17.00, почивни дни понеделник и вторник; през зимния период гробницата не работи Входни такси: за гробницата:възр.-10.00 лв., учащи и пенсионери -5.00 лв.;в билета е включена и цената на беседата Описание: тракийска царска гробница, тракийски град Хелис, Демир баба теке - село Свещари Има печат. Историко-археологическият резерват "Сборяново" е разположен между селата Малък Поровец и Свещари на Община Исперих, в каньона на река Крапинец и по хълмовете около него. Първите следи от човешки живот по тези места са от края на каменната и началото на каменно-медната епоха. Със заселването на тракийските племена гети през ранножелязната епоха районьт на "Сборяново" се превръща в политически, културен и религиозен център, който започва да се изгражда от началото на I хил.пр. Хр. / IX - VIII в. и достига най-висока точка на развитие през елинистическата епоха /IV - III в пр.Хр./. През този период завършва оформянето на средището включващо градски център, два могили и некропола и две светилища. Възможност за нощувка: Хижа "Ахинора" - тел. 08331/ 47 50. Туристически дом "Орфей" - 08331/ 36 31. Стопанисват се от туристическо дружество "Димитровец" - тел. 08331/ 26 17.

Е тук Стефка се размаза от кеф. Мре да се вре по разни камъняци и да цъка по величието на културите, живели по нашите земи. А то е направено и модерно – електронни врати, камери, скенери и др. Така – международно, някак си. Заслужава си да се отиде.

От там на 2 км е Демир баба теке. Може да отидеш до малка джамия по около 100 стъпала надолу. Има извор, за който турците смятат, че е лековит – може да си наплискаш очите, да пиеш, да се помолиш и ще оздравееш. Има и наклонен камък – ако легнеш с главата надолу на него и успееш да станеш без да си помагаш с ръце – значи си праведен и честен. Не видях никой да успее да го направи. Включително и аз. Може нещо да не съм лежал правилно на камъка J

Минахме и през Завет, който е на ок. 15 км от Свещари. Спрямо моите спомени от преди 20 г, когато всяко лято ходих там – станало е голяма разруха. Почти всичко е западнало. Скъса ми се сърцето. Като знам баба Руска Семова и дядо Митко колко труд, енергия и въобще целия си живот посветиха на този град, направо не знам. Мизерия. Стана ми мъчно и бързо си тръгнах от този западаш град. Имам само мили спомени от детството с моите баба и дядо и искам да ги запазя такива.

Последна спирка от тази начална за годината обиколка бе:

Разград - 48. Археологически резерват "Абритус"

Адрес: бул. "Априлско възстание" №70
За контакти: 084/66 24 60
Работно време:08.30-17,30 ч.; неделя с предварителна заявка
Входни такси: учащи - 0,50 лв.;възрастни - 2 лв.;беседа - 5,00 лв.;войници, инвалиди и деца до 7 г.-безплатно
Описание: Късноантичният град Абритус е един от най-добре проучените, благоустроени и експонирани антични градове в страната. За да се превърне в привлекателна атракция за туристите, резерватът вече е напълно обновен и реставриран. Векове този град е бил непознат за науката и местното население. Преди повече от 2000 години, на 1 км източно от днешния Разград е съществувало тракийско селище с неизвестно име. Римляните продължили неговия живот през средата на I в., след установяване на властта си в провинция Долна Мизия. Руините на Абритус напомнят за цветущ трако-римски град, просъществувал до края на VI в., когато е разграбен, разрушен, опожарен и обезлюден при грабителските нашествия на авари и други племена. През VII в. върху развалините на античния град се изгражда старобългарско селище, с неизвестно име, съществувало до X в. Една от сензациите на археологията е откриването на най-голямото в страната златно късноантично монетно съкровище от 835 броя /4 кг/, сечени от 10 императори и императрици от V в.н.е., управлявали Източната римска империя. Археологическият резерват "Абритус", с площ от 1000 дка, е паметник на културата от национално значение. Неговото проучване е съществен принос в развитието на българската историография и култура. Археологическите проучвания продължават и до днес. Абритус е обявен за археологически резерват и е под номер 48 в 100-те национални туристически обекта. Към него е построена сграда на специализирания етнографски музей "Абритус", с уредена археологическа експозиция с част от намерените при разкопките предмети заедно с известния златен Пегас, които изясняват картината за материалната и духовната култура през класическата древност. В етнографския музей на експозиционна площ от 150 кв. м е представена традиционната духовна култура на местната етнографска група "капанци". Представени са основните празници в техния календар, облекло, накити и др. Музеят е разположен в реставрирани къщи от ХІХ век с красиво оформено дворно пространство. Фондът на Историческия музей наброява над 70 000 предмета.

Има печат.

Влязохме 5 минути преди да затворят. Добре че си спазват работното време. Имат уникални предмети, които само в този музей могат да се видят. Уредничката на музея е участвала в някои от разкопките и е доста отзивчива. Разгледахме и парка до музея след това, който е отворен за посетители и няма работно време.

След толкова туризъм – отпрашихме за 2 вечери на нашата вила. Втората вечер как се напихме с местните. Не е истина просто. Ама то си го правим редовно. Няма да описвам подробности. Мили хора, хубава природа, блага ракия... Абе – Бели Осъм!