Ден 3 – Корея – 28.10.2010 г

Сутринта се събуждам с мисълта да се изстрелям по града и да вдъхна от неговия аромат.
Закуска - около 10 яденета - за изненада - все вкусни. Ама не знам какво ядох. Снимал съм, но какво беше... Разпознах сьомга, йогурт, кафе, доматен сок, яйца. Другото - не знам, не питайте. Но ми хареса. Има и люти неща. А аз обичам люто, по принцип.

След закуска обменям 50 EUR и бегом навън. Уж съм се подготвил нещо, но след първите 200 метра разбрах, че трудно ще се оправя. Всичко е на корейски, а самите корейци трудно се оправят с английския. Мъка. Подобно беше и в Китай...

Отнема ми около 5 минути да се ориентирам в тяхното метро. Купува се жетон, който струва 1 100 вона, маркира се на вход и влизаш в метрото. С 1 жетон може да се ползват и двете линии без доплащане. На излизане жетона се пуска в специален процеп.

Първо отидох до информационен център в парк Дюрю като исках да ползвам еднодневна екскурзия в града. Оказа се, че може от този център, но само в събота и неделя. А днес, като работен ден, услугата може да се ползва от ЖП гарата. Та загубих 1 час докато стигна до тая гара. Купих си билет за http://www.daegucitytour.com/ - струва 5 000 вона и за hop on-hop off автобуси.

Първо посетих 214 гроба на знатни в миналто корейски люде. Имат направени високи гробници, но самите корейци не са ги разкопали още и не се знае какво точно има там. Приятна разходка. Запознах се с италиански писател - Еторио, който обикаля света, събира впечатления за хората и пише книги за тях. Интересно - аз правя подобни неща. Да взема и аз да напиша книга, а?

Следва - ферма в покрайнините – от чиста вода и без торове в планината. Тук се занимавах със земеделие - изваждах сладки картофи от земята, брах продове... Много приятна беше екскурзоводката, която внимателно обясняваше за всяка тревичка - какво и как било... Почерпи ни с кестени и още 2 сладки плода, но не си спомням как се казват.

Ако щете ми вярвайте, но обядвах с монаси днес – паниран лотусов цвят с будитстки монаси. Как ви се струва. Вярно е. Имаха някакви избори при тях и бяха излезли много хора пред храм – говореха, пийваха чай /зелен, както опитах/ и хапваха по малко. Поканиха ме. Корейката, която беше с италианеца се изненада много, защото това не се било случвало често. Та храната не беше нещо по-различно от стандартната за Корея, но самото преживяване и краткия разговор с тези извесени и отдадени на бог хора са запомнящи се. Та в този темпъл са били открити минимум 10 съкровища. Чудя се дали са успели да открият всичкото злато? Това е идея за бълграски иманяри – да отскочат то Дегу и да потърсят. Ако някой открие нещо – да не ме забравя, моля!
Тук се намира и най-голямата статуя на буда, издялана от 1 камък. Мястото постоянно е с много посетители. Около 1 час отнема тази разходка.

След цял ден пълен с преживявания се уморих и се върнах обратно в хотела, където пиша сега тези редове. Довечера е откриването на IESF и ще има open party. Отивам след малко на там.

Ден 2 – Корея – 27.10.2010 г

Пристигаме в Сеул на летище – Incheon на около 60 км всъщност от столицата на Корея. Сеул е десети по големина град в света – около 20 милиона от 44 милионното население живеят тук. Площта на Корея е по-малка от тази на България – около 100 000 км2. Как са се побрали толкова хора в тази малка държава?

Пристигането е след обяд около 4 часа. Вемето е подобно на това в БГ - около 10 градуса и е есен. Взимат ни с организиран транспорт до Дегу, заедно с други отбори и се понасяме да пресичаме страната - от северозапад на югоизток. Местна валута - вон. 1 000 вона са около 1,25 лв. 1 EUR е около 1 500 вона. Минахме през един от най-дългите мостове в Азия, който свързва Инчон и Сеул. Ама не зная колко е дълъг. Пътищата - нови и поддържани, колите - предимно Деу, Хюндай, Киа. Както се досещате - корейски автомобили. Природата - хубава, но не някаква екзотично. По средата на пътя спираме да хапнем по нещо. И хапнахме по нещо. И ние не знаем какво точно. Аз - някакво рибено шишче, ама не точно и едни сладки понички, ама не точно.

И като тръгвахме отново - рейса се счупи. Аре още 1 час висене. Краката ми се бяха уморили, подули и вече не можех много да търпя. Ама тръгнахме и след сумарно повече от 5 часа с рейса през красивата страна Корея пристигнахме късно вечерта в Дегу.
Настаняваме се в хотел Prince hotel - http://www.princehotel.co.kr/ . Не е лош, макар че и в по-добри хотели съм бил. Айде - лягам си, че тоя път - сумарно над 30 часа път ми дойдоха в повече...

Korea - Daegu - Day 1

Тръгваме сутринта в 10:45 от БГ летище за Истанбул. Пристигаме в 12 часа и по план трябва да имам около 8 часа, за да разгледам града, защото следващия полет за Сеул е чак в 23:40 часа. До пристигането в Туция всичко е наред – самолетът е на турските авиолинии и оставам с добри впечатления от машината, храната и екипажа. С изключение на пилота – май му беше първи полет – постоянно правеше завои - а нажляво, а на дясно...
Та пристигам на летището и вече кроя планове как да си уплътня времето през деня. Но не би. Спират ме на митницата и ми казват, че нямам право да вляза в държавата – имал съм забрана! Оставам удивен и отивам да се разправям със служителите. След час и половина се оказва, че търсели друг Димитър Николов, който имал подобни данни като моите. Аз се оказах невинен и макар и нервен се озовах най-накрая в града. Този град всеки път ме изумява – вече идвам за трети път и всеки път приятно се изненадвам как напредват в развитието си тези хора. Сега градът е по-чист /може би защото има повече кофи/, автомобилите са западни и нови, хората са си любезни и внимателни. Не успях да видя клошари, пияници и въобще правещи лошо впечатление хора.
Първо отивам до Синята джамия. От летището взимам метрото и се прехвърлям на последната спирка на трамвай. Всеки превоз струва по 1,5 лири, което е около 1,5 лева.
Джамията всъщност се казва Алиахмед и наистина е голяма и красива. Събуваш се на влизане, забелязваш че е пълно с чужденци, но местните са разделени – мъжете са в центъра, където могат да се молят и говорят, а жените стоят зад дървени паравани и явно нямат тази привилегия. Сега е момента да кажа, че все още е пълно със забулени жени. Желанието на турците да влязат в Европейския съюз е огромно. Сега Истанбул е културна столица на Европа за 2010 г. Според мен имат още много път да минат, докато въобще могат да се замислят за това. Явно се развиват, но са далеч от нас и нашите западни съседи.
След джамията на 200 метра от нея е църква-джамия Света София. Трябва да поздравя съседите за това, че са запазили в това място както християнските символи, датиращи още от византийците, така и мюсулманските символи. По принцип мюсулманите като религия нямат право да рисуват живи същества в техните джамии. Но за сметка на това пък имат прекрасни флорални мотиви и поне тези джамии, които посетих са с много добри стенописи. Та джамията Св. София има няколко мозайки на по повече от хиляда години, които са запазени и са много красиви. За да погледаш тази красота трябва да си платиш 20 лири. Не правят изключения. Видяха ми се много за тая култура, но колко пъти виждаш на едно място подобно вплитане на история, религия и култура?
Третото място беше двореца Топкапъ. Преди 10 години, когато се опитах да го разгледам – не можах изцяло, защото го затваряха, а сега въобще не влязох вътре. Защото във вторник не приемали посетители. В понеделник пък не приема джамията София. Да го имате предвид. Та за втори път не успявам да разгледам султанските и на ханъмите покои. Ще го преживея някак.
Остават няколко часа до залез и решавам да разгледам Босфора. Наблизо има прекрасна гледка към залива. Разхождам се 2 часа по брега. Хапвам дюнер /а какво друго/ с агнешко. Много е вкусен. После решавам да опитам от техния специфичен сладолед, като даже продавача ми позволи да го снимам с камерата. Не успях да хвана всички движения, но беше интересно – за 2 минути успя да вкара и изкара сладоведа няколко пъти пред мен от кофичката, да го подмята насам натам така, че да останеш с усещането, че ще падне всеки момент. Ама той не пада. И така.
На финала се намърдах и на Капълъ чарши. В превод – Големия пазар. Е там си е шоу. От всяка сергия почти някой нещо то вика да си купиш. Прави ти големи отстъпки. Това добре, ама си бях изхарчил парите вече и не останаха и за 1 локум да занеса на моите у дома. Те са яли, обаче такъв, и то не веднъж, така че няма да ги разглезвам повече.
Уморен се довличам до летището и чакам хората, с които съм тръгнал до Корея – ще играем на компютърни игри. За повече инфо - http://www.ie-sf.com/ . Аз ще се пробвам на Warcraft. Със сина се упражнявах известно време. Той и е вече фен.
Вечерта се тръгва към Сеул. Полет от 10 часа и 10 минути. Отново с турските авиолинии.