Нали обикаляме по стоте обекта на България - та гледам списъка и какво да видя - почти всичко по-лесно сме минали, но остават някакви върхове - Черни, Богдан, Мусала, Ботев, Руен.. и си викам, че сме оставили трудното за най-накрая. И за това реших тази година да минем някой и друг връх, а догодина останалите. И така - миналата седмица - отново се качихме на Черни връх /миналата година бяхме там с Митко, но не носихме книжки/. Отидохме със семейството на Орли. Нямам снимки, обаче... За 2 часа нагоре и 2 надолу по пътеката в топло и слънчево време... и ето - поредния печат. Но изгорях жестоко и 1 седмица след това - не мога да се оправя...
Та - толкова ни хареса с Орли, че решихме тази седмица да се възкачим на Мусала. Само времето да е хубваво. Речено-изпълнено. Вчера рано сутринта се юрнахме от София през Боровец с лифта до Ястребец. От там пеши нагоре. До хижа Мусала беше лесно - песен. Смях и доволни физиономии.
От хижата нагоре обаче ни се отели вола. И Стефка, и Никол - издържаха до заслона леденото езеро. Ама само до там. В подножието на върха остана и Новита с Дани. Аз, Орли, Митко и Криси поехме към върха и взехме за около половин час оставащите 200 вертикални метри до горе. Е такава красива гледка не бях виждал отдавна - виждаха се планините чак до Стара Планина. Перфектно време, почти нулев вятър и отлична видимост.
Останахме само петнайсетина минути, че не знаехме за колко време щяхме да вземем разстоянието обратно до лифта. А той затваря в 18:00 часа и можеше да не ни стигне времето. Ама така се бяхме разбързали, че отидохме преди 17 часа даже. Изкачихме върха от лифта за около 2,5 часа, а се върнахме за около 1,5 часа. Правихме и кратки почивки, на които изядохме около 4 килограма храна...
След този голям /за нас/ успех - финиширахме деня с размазване в хотел Вила Парк в Боровец - джакузита макузита, басейни масейни, сауни мауни и т.н.
И така - много доволни останахме всички. Трябва да спомена, че Стефка не се оплака нито веднъж и издържа стоически целия преход. Тя може би очакваше МОЛ на върха, не знам. Но нещо я теглеше нагоре и все гледаше да е първа...
Та - толкова ни хареса с Орли, че решихме тази седмица да се възкачим на Мусала. Само времето да е хубваво. Речено-изпълнено. Вчера рано сутринта се юрнахме от София през Боровец с лифта до Ястребец. От там пеши нагоре. До хижа Мусала беше лесно - песен. Смях и доволни физиономии.
След този голям /за нас/ успех - финиширахме деня с размазване в хотел Вила Парк в Боровец - джакузита макузита, басейни масейни, сауни мауни и т.н.
И така - много доволни останахме всички. Трябва да спомена, че Стефка не се оплака нито веднъж и издържа стоически целия преход. Тя може би очакваше МОЛ на върха, не знам. Но нещо я теглеше нагоре и все гледаше да е първа...
