На 45 км от ХоЯн се намират останките на древна и според местните – велика цивилизация – Чам /Чамги/. От 4-ти до 13-ти век са присъствали по тези земи. Почитали са бог Шива – символ на мъжкото и женското – върховен бог. Подобна забележителност има и в Камбоджа – Анкор Ват. Има открити 17 храма, и то в началото на XX век от историк. Над 500 години са били забравени от хората. По време на войната във Виетнам през 1969 г. – виетконгците си направили комуникационен център в храмовете. По този повод американците пуснали около 1 000 авиационни бомби от най-големите си военни самолети – B52 и някои храмове са били унищожени. След войната повечето са възстановени.
16 юли
Тръгваме за местните плажове – Khu DoLich и Cua Dai с колела – да усетим тръпката и да се слеем с местните. Да наемеш колело за 1 ден струва около 1.20 лв, като не ти искат никакви документи. Минаваме през местно селце, където правя отлични снимки на местните хора, които обработват с тежък труд земята.
Паркираме колелата за по 20 стотинки на колело и се озоваваме на безлюден плаж, дълъг 25 километра - Khu Do Lich. В далечината се вижда Чам остров, за който казват, че също е интересен. Въобще – екзотика и красота. Напитиха ни веднага местните, та се наложи да си купим по нещо. Аз – перлена огърлица, Иво – перлени обеци. Макар че се намазах с крем – за 3 часа изгорях, а уж беше облачно. 
Обядвахме местна храна и се отправихме към другия плаж - Cua Dai. Оказа се, че там е много по-туристически направено, но и доста по-населено. Палми, голям плаж – хубаво е и там.
Минахме покрай местната река – тучна зеленина и палми. Тук-таме по някоя стара лодка. Пра ни силен тропически дъжд. Прибрахме се след обяд в хотела – мокри като кокошки.
17 юли
От ХоЯн до Хуе с автомобил. Ударението на града е на буквата “е”. Да наемеш кола за 120 км в едната посока ни струваше по 21 USD/човек и ни отне около 3,5 часа. Тук колите се движат бавно – в града с около 30-40 км/ч, а извън града с не повече от 80 км/ч. И никой не спазва никакво предимство, знаци, светофари – свириш с клаксона и правиш, примерно, десен завой без да се оглеждаш, като говориш по мобилния телефон. Ако движението в София бе такова – щяхме за 1 час да сме се избили с пищови и тояги по кръстовищата. А тук даже не се и псува.
По пътя за Хуе минаваме през 1-2 празни плажа. Снимахме ги за спомен. Минаваме през Hai Van pass – проход през планината, от където се открива прекрасна гледка и към морето и към планината – море, острови, зеленина... Тази красота е съпроводена от изключително нахални жени, които ти бутат в ръцете непотребни неща на високи цени и постоянно ти казват, колко си умен, красив, че имат по 4 деца и че трябва да им помогнем. Стави ти досадно и гледаш да се изнижеш по-бързо. Иво си тръгва с картички от района. 
Пристигаме благополучно в Хуе на обяд. Стаята ни в хотел Orchid е заета и за това ни дават друга – по-голяма, с компютър и интернет, на същата цена. Ние – доволни. Обядваме в ресторант, близо до хотела. Опитвам местната бира – Хуе. Не съм очарован. Хапваме специалитета на града – скариди в тапиока и други, но не им запомних имената. Отиваме веднага да разгледаме местната забележителност – Цитаделата и забраненият императорски град. До 1945 г се е живеело само в заградената част на цитаделата. Това е бил на практика и града. Заградени със стени и водни препятствия, имало е строго ограничен достъп. 
За 2 часа разгледахме набързо забраненият град – бил е разрушен от 2 войни и земетресения, но виетнамците не са се напънали много да го поправят. Руините са много, както и неподдрържаните части. Ако го реставрират – ще е много красиво и ще си заслужава на практика парите, които туристите дават. Сега има много места, които са направо западнали. 
Жегата в града ни умори здраво и се върнахме бързо в хотела – при климатика. Следобеден ободрителен сън и вечерта тръгнахме да търсим чейдж бюро, за да сменим малко долари. Не открихме, а вече сме останали с малко донг. Опитвам бирата Huda. Не е лоша. Иво пак яде традиционно – супа с нудъли. След вечеря – пак търсим чейндж. Пак няма нищо отворено. Принуждаваме се да сменим пари по доста неизгоден курс, с надеждата че утре ще имаме по-добър ден.
18 юли Събота
Днес сме на тур по пагоди и гробници на императори по Парфюмената река до Хуе. Реката се казва така, защото в миналото е имало дървета с хубаво миришещи листа, които падали в реката и тя ухаела. Сега тези дървета са изсечени, а на места реката ухае на битовите отпадъци от плаващите къщи на местни хора, които живеят по реката.
В началото на разходката с лодката минаваме покрай типично рибарско селище. Виждали сме такива вече - по 3 поколения живеят на една лодка и всичко правят там. Мирише лошо. Правителството им е обещало безплатни жилища, с надеждата да се махнат от реката.
Отиваме на тренировъчната база за Кунг Фу. Там ни демонстрират чупене на истински /пипнах ги лично/ керемиди с ръце и глава. Впечатляващо. Всичко е в ума, според кунг фу мастерите. В момента най-добрият виетнамски мастер е на 85 години и скоро правили тест с него - 2 минути издържал с 20 тонен валяк върху гърдите си. Дали да вярвам на нашия гид за тази информация? А най-добрият чужденец е французин, който има фирма за охрана и охранява правителството.
След това - нагоре по пагодите. Виждаме общо 5 - Tien Min, Hon Chien, Minh Mang Mauseleum, Khai Dinh и Tu Duc. Навсякъде е умирал по някой император. Интересно - при будизма пречупеният кръст означава безсмъртие, прераждане. Има го на много места. Принципно императорите се погребвали на тайни места - за да не им сквернят гробовете. Намерили един гроб със специална техника - на 18 метра под земята. Бил покрит с цимент отгоре - за да не може за 24 часа да го изровят. Ако е за повече време - все някой ще забележи престъпниците. Като казах престъпници - една скоба. За цялото пътуване не видях и не чух за престъпление. Сигурно има, но като цяло страната е сигурна като туристическа дестинация. Затварям скобата. Веднага след главната врата на пагодите има малка ниска стена, която трябва да заобиколиш. Идеята е, че дявола не може да завива /не разбрах защо/ и така не може да влезе в пагодата. Плаща се почти навсякъде по около 5 лв за входен билет, като накрая вече ти е все едно какво гледаш - всичко изглежда еднакво вече. На последната пагода 4 години местните са влачили едни 20 тонен надгробен камък с волове и коне чак от ХаНой. За това виетнамците не обичали ТуДук. Отделно този император е накарал да построят храма не за 6, а за 3 години и много хора умрели от изтощителния труд. Местното население се вдигнали на бунт, но бунта бил потушен. Сумарно около 2 000 души загубили живота си там. Наричат храма - кървавия.
Религията вярва, че има 3 постоянни кръга на живот - човек, животно, рай. И така се въртят постоянно. Не обичат да се прераждат в коне и биволи, защото това са работните животни. Логичен е въпросът - след като се прераждат в животни - защо виетнамците ядат животни? Просто - като убиват животните карат по-бързо душите им да отиват в небето ;) Единствено чистите духом /монасите/ могат да пропуснат животинския свят и да се пренесат направо в небето. Това е и причината, поради която само телата на монасите могат да се горят, след като починат.
