По-горе - шефът на IeSF - господин Oh. Този човек полага неимоверни усилия да изгради алтернативна международна организация за електронни спортове. Има доста амбициозна задача - да популяризира електронните спортове още повече и да има много държави членки. Желая му искрено успехи! Има подкрепата и на самата Корея. При нас в БГ - няма подобно нещо, въпреки постоянните мъки на Ники Славчев в тази област. Държавата трябва да се включи според мен задължително, за да имаме по-големи успехи. До като това не стане ще бъде повече хабене на нерви, от колкото постигане на реални резултати.
понеделник, 1 ноември 2010 г.
Ден 6 Корея - 31.10.2010
Чудех се какво да правя този ден. Мислех да изляза да напазарувам неща с корейски знаци за хората около мен, но се отказах. Честно казано - цените са по-високи от нашите - с около 30%, а нещата - не са по-качествени. Вече купих няколко сувенира и подаръка за близките и повече пари не ми се даваха... Реших да отида още 1 път до Donghwasa teple. Просто ми се ходеше отново. И не съжалявах. Научих още неща - примерно, че под покривното пространство на храмовете е само с птици феникс - символ на възраждането; пречупеният кръст /за който имаме лоши впечатления/ всъщност има много значения и е много силен знак - примерно може да значи плодородие. Мястото, където се пожелават желания тук са 3 камъка с форма на яйце преди основната сграда за молитви. Този път друг монах ми даде сладки, които до колкото разбрах са техен новогодишен специалитет - ориз, сусам, захар. Вкусно. Запазвам малко за семейството.
Оказва се, че статуята на Буда, за която писах преди няколко дни всъщност не е от 1 камък, а от много каменни блокове. Висока е 33 метра и сега пространството около старуята се реставрира. Скоро ще може да се види в целия му блясък.
След обяд - отивам да закрием IeSF. Имаше и допълнителни мероприятия - показвам снимки, за да се знае, че има и много хубави корейки.
По-горе - шефът на IeSF - господин Oh. Този човек полага неимоверни усилия да изгради алтернативна международна организация за електронни спортове. Има доста амбициозна задача - да популяризира електронните спортове още повече и да има много държави членки. Желая му искрено успехи! Има подкрепата и на самата Корея. При нас в БГ - няма подобно нещо, въпреки постоянните мъки на Ники Славчев в тази област. Държавата трябва да се включи според мен задължително, за да имаме по-големи успехи. До като това не стане ще бъде повече хабене на нерви, от колкото постигане на реални резултати.
събота, 30 октомври 2010 г.
Ден 5 Корея - 30.10.2010
Сутринта - игра. Победих с 2:0 приятен бразилец - Карлош, но паднах от Тайванец, който наистина бе много добър.
След обяд - засилих се да изкача една планина - Hiking. Планината Palgonsan е близо до Дегу в североизточна посока и от жп гарата с автобус по програмата Degu circular city tour за 5 000 вона стигам до планината. Виждам, че и автобус 401 стига до тук. И тръгвам нагоре. Леле, мъка - 2 километра катерене и минаване на над 1 000 метра надморска височина. Останах без въздух. Но си струваеше гледката - на върха на планината! Прекрасна гледка - няколко темпъла, терасирани градини, планина, обагрена в есенни цветове. KatBaWi е място, което местните много уважават. Има тълпи от хора, които отиват на върха на планината, за да се молят. Има поверие от много години, че направената статуя на Буда от 1 камък, като на главата все едно има шапка, изпълнява 1 желание, ако силно си го пожелаеш. Пожелах си. Ще видим. Ако не стане - връщам се и счупвам шапката на статуята. Толкова катерене, а желанието?
След обяд - засилих се да изкача една планина - Hiking. Планината Palgonsan е близо до Дегу в североизточна посока и от жп гарата с автобус по програмата Degu circular city tour за 5 000 вона стигам до планината. Виждам, че и автобус 401 стига до тук. И тръгвам нагоре. Леле, мъка - 2 километра катерене и минаване на над 1 000 метра надморска височина. Останах без въздух. Но си струваеше гледката - на върха на планината! Прекрасна гледка - няколко темпъла, терасирани градини, планина, обагрена в есенни цветове. KatBaWi е място, което местните много уважават. Има тълпи от хора, които отиват на върха на планината, за да се молят. Има поверие от много години, че направената статуя на Буда от 1 камък, като на главата все едно има шапка, изпълнява 1 желание, ако силно си го пожелаеш. Пожелах си. Ще видим. Ако не стане - връщам се и счупвам шапката на статуята. Толкова катерене, а желанието?
Ако някой тръгне на там да знае, че ще му трябват поне около час-час и половина в посока нагоре и около 1 час надолу. Както и че ще има мускулна треска на следващия ден...
петък, 29 октомври 2010 г.
Ден 4 Корея - 29.10.2010
Днес съм цял ден на игрите в т.нар EXCO център, който се намира в края на града. Нищо по-различно от стандартното откриване и суматоха около началото на всеки игри – всички усилено организират хаос, който в края на краищата някак сам се оправя и накрая всичко тръгва. Вярно – има правописни грешки /нашата държава бе написана Bulgari, а знамето ни – обърнато на обратно/, не се знаеше колко точно кръга от игри ще има днес и такива неща. Нормални. Аз имам късмет и продължавам в следваш кръг без да играя.
След откриването излизам на разходка в центъра на града. Първо посещавам Гьонсангеймйон парк - много приятно място с темпъли, градинка, фонтан и приятна музика. Отпускащо.
След това за няколко часа - обиколка по магазините. Забелязвам, че почти всичко е по-скъпо от София. Пример - купих скенер за ЧРД на Митко за 89 лв, а тук е над 120 лв. Маркови чанти за жената - над 200 лв, обувки - също. Ужас. Купих на децата малко дреболии и около 9 часа вечерта успешно у дома. Впечатленията за усърдни корейци, доброжелателни и отзивчиви се затвърждава.
четвъртък, 28 октомври 2010 г.
Ден 3 – Корея – 28.10.2010 г
Сутринта се събуждам с мисълта да се изстрелям по града и да вдъхна от неговия аромат.
Закуска - около 10 яденета - за изненада - все вкусни. Ама не знам какво ядох. Снимал съм, но какво беше... Разпознах сьомга, йогурт, кафе, доматен сок, яйца. Другото - не знам, не питайте. Но ми хареса. Има и люти неща. А аз обичам люто, по принцип.
Закуска - около 10 яденета - за изненада - все вкусни. Ама не знам какво ядох. Снимал съм, но какво беше... Разпознах сьомга, йогурт, кафе, доматен сок, яйца. Другото - не знам, не питайте. Но ми хареса. Има и люти неща. А аз обичам люто, по принцип.
След закуска обменям 50 EUR и бегом навън. Уж съм се подготвил нещо, но след първите 200 метра разбрах, че трудно ще се оправя. Всичко е на корейски, а самите корейци трудно се оправят с английския. Мъка. Подобно беше и в Китай...
Отнема ми около 5 минути да се ориентирам в тяхното метро. Купува се жетон, който струва 1 100 вона, маркира се на вход и влизаш в метрото. С 1 жетон може да се ползват и двете линии без доплащане. На излизане жетона се пуска в специален процеп.
Първо отидох до информационен център в парк Дюрю като исках да ползвам еднодневна екскурзия в града. Оказа се, че може от този център, но само в събота и неделя. А днес, като работен ден, услугата може да се ползва от ЖП гарата. Та загубих 1 час докато стигна до тая гара. Купих си билет за http://www.daegucitytour.com/ - струва 5 000 вона и за hop on-hop off автобуси.
Първо посетих 214 гроба на знатни в миналто корейски люде. Имат направени високи гробници, но самите корейци не са ги разкопали още и не се знае какво точно има там. Приятна разходка. Запознах се с италиански писател - Еторио, който обикаля света, събира впечатления за хората и пише книги за тях. Интересно - аз правя подобни неща. Да взема и аз да напиша книга, а?
Следва - ферма в покрайнините – от чиста вода и без торове в планината. Тук се занимавах със земеделие - изваждах сладки картофи от земята, брах продове... Много приятна беше екскурзоводката, която внимателно обясняваше за всяка тревичка - какво и как било... Почерпи ни с кестени и още 2 сладки плода, но не си спомням как се казват.
Ако щете ми вярвайте, но обядвах с монаси днес – паниран лотусов цвят с будитстки монаси. Как ви се струва. Вярно е. Имаха някакви избори при тях и бяха излезли много хора пред храм – говореха, пийваха чай /зелен, както опитах/ и хапваха по малко. Поканиха ме. Корейката, която беше с италианеца се изненада много, защото това не се било случвало често. Та храната не беше нещо по-различно от стандартната за Корея, но самото преживяване и краткия разговор с тези извесени и отдадени на бог хора са запомнящи се. Та в този темпъл са били открити минимум 10 съкровища. Чудя се дали са успели да открият всичкото злато? Това е идея за бълграски иманяри – да отскочат то Дегу и да потърсят. Ако някой открие нещо – да не ме забравя, моля!
Тук се намира и най-голямата статуя на буда, издялана от 1 камък. Мястото постоянно е с много посетители. Около 1 час отнема тази разходка.
Тук се намира и най-голямата статуя на буда, издялана от 1 камък. Мястото постоянно е с много посетители. Около 1 час отнема тази разходка.
След цял ден пълен с преживявания се уморих и се върнах обратно в хотела, където пиша сега тези редове. Довечера е откриването на IESF и ще има open party. Отивам след малко на там.
Ден 2 – Корея – 27.10.2010 г
Пристигаме в Сеул на летище – Incheon на около 60 км всъщност от столицата на Корея. Сеул е десети по големина град в света – около 20 милиона от 44 милионното население живеят тук. Площта на Корея е по-малка от тази на България – около 100 000 км2. Как са се побрали толкова хора в тази малка държава?
Настаняваме се в хотел Prince hotel - http://www.princehotel.co.kr/ . Не е лош, макар че и в по-добри хотели съм бил. Айде - лягам си, че тоя път - сумарно над 30 часа път ми дойдоха в повече...
Пристигането е след обяд около 4 часа. Вемето е подобно на това в БГ - около 10 градуса и е есен. Взимат ни с организиран транспорт до Дегу, заедно с други отбори и се понасяме да пресичаме страната - от северозапад на югоизток. Местна валута - вон. 1 000 вона са около 1,25 лв. 1 EUR е около 1 500 вона. Минахме през един от най-дългите мостове в Азия, който свързва Инчон и Сеул. Ама не зная колко е дълъг. Пътищата - нови и поддържани, колите - предимно Деу, Хюндай, Киа. Както се досещате - корейски автомобили. Природата - хубава, но не някаква екзотично. По средата на пътя спираме да хапнем по нещо. И хапнахме по нещо. И ние не знаем какво точно. Аз - някакво рибено шишче, ама не точно и едни сладки понички, ама не точно.
И като тръгвахме отново - рейса се счупи. Аре още 1 час висене. Краката ми се бяха уморили, подули и вече не можех много да търпя. Ама тръгнахме и след сумарно повече от 5 часа с рейса през красивата страна Корея пристигнахме късно вечерта в Дегу.Настаняваме се в хотел Prince hotel - http://www.princehotel.co.kr/ . Не е лош, макар че и в по-добри хотели съм бил. Айде - лягам си, че тоя път - сумарно над 30 часа път ми дойдоха в повече...
Korea - Daegu - Day 1
Тръгваме сутринта в 10:45 от БГ летище за Истанбул. Пристигаме в 12 часа и по план трябва да имам около 8 часа, за да разгледам града, защото следващия полет за Сеул е чак в 23:40 часа. До пристигането в Туция всичко е наред – самолетът е на турските авиолинии и оставам с добри впечатления от машината, храната и екипажа. С изключение на пилота – май му беше първи полет – постоянно правеше завои - а нажляво, а на дясно...
Та пристигам на летището и вече кроя планове как да си уплътня времето през деня. Но не би. Спират ме на митницата и ми казват, че нямам право да вляза в държавата – имал съм забрана! Оставам удивен и отивам да се разправям със служителите. След час и половина се оказва, че търсели друг Димитър Николов, който имал подобни данни като моите. Аз се оказах невинен и макар и нервен се озовах най-накрая в града. Този град всеки път ме изумява – вече идвам за трети път и всеки път приятно се изненадвам как напредват в развитието си тези хора. Сега градът е по-чист /може би защото има повече кофи/, автомобилите са западни и нови, хората са си любезни и внимателни. Не успях да видя клошари, пияници и въобще правещи лошо впечатление хора.
Първо отивам до Синята джамия. От летището взимам метрото и се прехвърлям на последната спирка на трамвай. Всеки превоз струва по 1,5 лири, което е около 1,5 лева.
Джамията всъщност се казва Алиахмед и наистина е голяма и красива. Събуваш се на влизане, забелязваш че е пълно с чужденци, но местните са разделени – мъжете са в центъра, където могат да се молят и говорят, а жените стоят зад дървени паравани и явно нямат тази привилегия. Сега е момента да кажа, че все още е пълно със забулени жени. Желанието на турците да влязат в Европейския съюз е огромно. Сега Истанбул е културна столица на Европа за 2010 г. Според мен имат още много път да минат, докато въобще могат да се замислят за това. Явно се развиват, но са далеч от нас и нашите западни съседи.
След джамията на 200 метра от нея е църква-джамия Света София. Трябва да поздравя съседите за това, че са запазили в това място както християнските символи, датиращи още от византийците, така и мюсулманските символи. По принцип мюсулманите като религия нямат право да рисуват живи същества в техните джамии. Но за сметка на това пък имат прекрасни флорални мотиви и поне тези джамии, които посетих са с много добри стенописи. Та джамията Св. София има няколко мозайки на по повече от хиляда години, които са запазени и са много красиви. За да погледаш тази красота трябва да си платиш 20 лири. Не правят изключения. Видяха ми се много за тая култура, но колко пъти виждаш на едно място подобно вплитане на история, религия и култура?
Третото място беше двореца Топкапъ. Преди 10 години, когато се опитах да го разгледам – не можах изцяло, защото го затваряха, а сега въобще не влязох вътре. Защото във вторник не приемали посетители. В понеделник пък не приема джамията София. Да го имате предвид. Та за втори път не успявам да разгледам султанските и на ханъмите покои. Ще го преживея някак.
Остават няколко часа до залез и решавам да разгледам Босфора. Наблизо има прекрасна гледка към залива. Разхождам се 2 часа по брега. Хапвам дюнер /а какво друго/ с агнешко. Много е вкусен. После решавам да опитам от техния специфичен сладолед, като даже продавача ми позволи да го снимам с камерата. Не успях да хвана всички движения, но беше интересно – за 2 минути успя да вкара и изкара сладоведа няколко пъти пред мен от кофичката, да го подмята насам натам така, че да останеш с усещането, че ще падне всеки момент. Ама той не пада. И така.
На финала се намърдах и на Капълъ чарши. В превод – Големия пазар. Е там си е шоу. От всяка сергия почти някой нещо то вика да си купиш. Прави ти големи отстъпки. Това добре, ама си бях изхарчил парите вече и не останаха и за 1 локум да занеса на моите у дома. Те са яли, обаче такъв, и то не веднъж, така че няма да ги разглезвам повече.
Уморен се довличам до летището и чакам хората, с които съм тръгнал до Корея – ще играем на компютърни игри. За повече инфо - http://www.ie-sf.com/ . Аз ще се пробвам на Warcraft. Със сина се упражнявах известно време. Той и е вече фен.
Вечерта се тръгва към Сеул. Полет от 10 часа и 10 минути. Отново с турските авиолинии.
Та пристигам на летището и вече кроя планове как да си уплътня времето през деня. Но не би. Спират ме на митницата и ми казват, че нямам право да вляза в държавата – имал съм забрана! Оставам удивен и отивам да се разправям със служителите. След час и половина се оказва, че търсели друг Димитър Николов, който имал подобни данни като моите. Аз се оказах невинен и макар и нервен се озовах най-накрая в града. Този град всеки път ме изумява – вече идвам за трети път и всеки път приятно се изненадвам как напредват в развитието си тези хора. Сега градът е по-чист /може би защото има повече кофи/, автомобилите са западни и нови, хората са си любезни и внимателни. Не успях да видя клошари, пияници и въобще правещи лошо впечатление хора.
Първо отивам до Синята джамия. От летището взимам метрото и се прехвърлям на последната спирка на трамвай. Всеки превоз струва по 1,5 лири, което е около 1,5 лева.
Джамията всъщност се казва Алиахмед и наистина е голяма и красива. Събуваш се на влизане, забелязваш че е пълно с чужденци, но местните са разделени – мъжете са в центъра, където могат да се молят и говорят, а жените стоят зад дървени паравани и явно нямат тази привилегия. Сега е момента да кажа, че все още е пълно със забулени жени. Желанието на турците да влязат в Европейския съюз е огромно. Сега Истанбул е културна столица на Европа за 2010 г. Според мен имат още много път да минат, докато въобще могат да се замислят за това. Явно се развиват, но са далеч от нас и нашите западни съседи.
След джамията на 200 метра от нея е църква-джамия Света София. Трябва да поздравя съседите за това, че са запазили в това място както християнските символи, датиращи още от византийците, така и мюсулманските символи. По принцип мюсулманите като религия нямат право да рисуват живи същества в техните джамии. Но за сметка на това пък имат прекрасни флорални мотиви и поне тези джамии, които посетих са с много добри стенописи. Та джамията Св. София има няколко мозайки на по повече от хиляда години, които са запазени и са много красиви. За да погледаш тази красота трябва да си платиш 20 лири. Не правят изключения. Видяха ми се много за тая култура, но колко пъти виждаш на едно място подобно вплитане на история, религия и култура?
Третото място беше двореца Топкапъ. Преди 10 години, когато се опитах да го разгледам – не можах изцяло, защото го затваряха, а сега въобще не влязох вътре. Защото във вторник не приемали посетители. В понеделник пък не приема джамията София. Да го имате предвид. Та за втори път не успявам да разгледам султанските и на ханъмите покои. Ще го преживея някак.
Остават няколко часа до залез и решавам да разгледам Босфора. Наблизо има прекрасна гледка към залива. Разхождам се 2 часа по брега. Хапвам дюнер /а какво друго/ с агнешко. Много е вкусен. После решавам да опитам от техния специфичен сладолед, като даже продавача ми позволи да го снимам с камерата. Не успях да хвана всички движения, но беше интересно – за 2 минути успя да вкара и изкара сладоведа няколко пъти пред мен от кофичката, да го подмята насам натам така, че да останеш с усещането, че ще падне всеки момент. Ама той не пада. И така.
На финала се намърдах и на Капълъ чарши. В превод – Големия пазар. Е там си е шоу. От всяка сергия почти някой нещо то вика да си купиш. Прави ти големи отстъпки. Това добре, ама си бях изхарчил парите вече и не останаха и за 1 локум да занеса на моите у дома. Те са яли, обаче такъв, и то не веднъж, така че няма да ги разглезвам повече.
Уморен се довличам до летището и чакам хората, с които съм тръгнал до Корея – ще играем на компютърни игри. За повече инфо - http://www.ie-sf.com/ . Аз ще се пробвам на Warcraft. Със сина се упражнявах известно време. Той и е вече фен.
Вечерта се тръгва към Сеул. Полет от 10 часа и 10 минути. Отново с турските авиолинии.
вторник, 19 октомври 2010 г.
LA 03-04.10.2010 - Day 6,7
Тук вече пиша на БГ, защото довършвам разказа у нас в България.
Предпоследният ден от престоя в САЩ бе предвиден за развлечения. Отново. То да кажа, че всичко в САЩ е маркетинг, промоции, реклама и въобще entertainment. Някаква особена култура не видях. За сметка на това - много модерни неща. Та за деня - решено е да се забавляваме с лидерката на БГ отбора - Бети в парк за забавления - Knotts Berry farm. Там има атракционни влакчета и други забавления. Преди години се бях качвал на влакче на Инди в София Ленд с Митко. И тук имаше подобни, но казвам ви - 100 пъти по сложни и качващи адреналина - http://www.knotts.com/ . Най-интересно ми беше на вертикална кула, която те изстрелва нагоре и в неочакван момент те пуска стремглаво на долу. Както и Xcelerator - е нема такъв ужас. Влакчето стига максимална скорост от над 120 км/час за около 2.3 секунди, през което време ти си надолу с главата и точно преди да се забиеш в земята влакчето се завърта, и накрая не знаеш точно къде си...
Кой знае колко снимки не направих, но то нямаше и как.
Вечерта закрихме успешно WCG. Тази година не беше толкова интересно, както предишни години. Все още не се знае къде ще бъде догодина.
Последният ден имаше достатъчно време за плаж или разходка в града. Времето не беше подходящо за плаж и за това реших да отида до Long Beach. Тази част от мегаполиса е развита преди около 30 години. На около 1 час с метро от центъра на ЛА се намира. Разходих се с лодка за около 1 час в пристанището - разгледах от далеч Куин Мери, руска воена подводница, нефтени сонди /направени като троппически острови/, имаше тюлени.
Раходих се и на брега, за да се убедя за пореден път, че всичко е измислено и пипнато така, че да радва окото и да е приятно за човека.
Като цяло ми хареса в САЩ, макар че начина на живот в страната ми е малко далечен. Ако трябва да избирам дали да живея и работя в САЩ или в България бих избрал нашата страна.
Пътуването на връщане мина без проблеми - вечерта тръгнахме от ЛА след 21 часа. Пътувахме около 10:30 часа. Кацане в Париж и след 2 часа - отново летене до БГ. Прибрах се след 23 часа българско време. Уморен, но доволен от това приключение. Ако мога - отново бих посетил тази страна. Има още много какво да се види.
събота, 2 октомври 2010 г.
LA 02.10.2010 - Day 5
Becon s iajca. Otnovo... Maka. Iasno mi e zashto ima hora tuk po 200 kila... Ot moia becon kapeshe maznina.
Sutrinta - WCG, igraia na Asphalt 5. Taj kato sam si zabravil telefona :) i igrata - padam ot vsichki.
No uspiavam da si proveria poshata i da drasna po niakoj red na vsichki.
Lipsva mi semejstvoto. Da mojeshe i te da sa tuk!
Sled obiad - otnovo - Holyywood - po patia na slavata. Che ne mojash onia den da razgledam vsichko. Zvezdite sa okolo 2 400 broia i ne mojah da razgledam vsichki. Za da imash zvezda triabva da si izvestna lichnost, niakoj da te predloji za zvezda, da platish 25 000 $ i da prisastvash na slaganeto na zvezdata si. Ne e mnogo...
Sled obiad - otnovo - Holyywood - po patia na slavata. Che ne mojash onia den da razgledam vsichko. Zvezdite sa okolo 2 400 broia i ne mojah da razgledam vsichki. Za da imash zvezda triabva da si izvestna lichnost, niakoj da te predloji za zvezda, da platish 25 000 $ i da prisastvash na slaganeto na zvezdata si. Ne e mnogo...
Sled okolo 2 chasa obikolka pesh reshih da posetia Kodak Theatre - tam se razdavat nagradite Oscar. Vsashtnost ne sam prav - razdavat se akademichni nagradi za filmovo izkustvo. A imeto Oscar idva ot predi mnogo godini, kogato garderobierka kazala, che figurkata prilicha mnogo na chicho i Oscar. I kogato Walt Disney poluchava podobna nagrada - toj se posheguval, che e poluchil Oscar. Bil mnogo izvesten i taka imeto dobilo goliama populiarnost. Ta taka. V teatara ne se razreshavat snimki, no za okolo 1 chas moje da se potopish v sveta na zvezdite - kak stavat nagradite, zashto zalata ne triabva da e prazna po vreme na ceremoniata, kakvo stava ako si zabravish ID kartata i drugi interesni neshta...
Ne sam mnogo fan na razhodkite s otkriti avtobusi, no tuk reshih, cche si zaslojava - 1 chas v Hollywood - nasnimah mnogo s video kamerata.
V kraia na denia - poseshtenie na izvestnia muzei na madame Tussauds. Gledal sam podoben muzej v Paris predi 5 godini. V tozi muzej sa mestnite velichia za grada i regiona. Ne neshto osobeno.
LA 01.10.2010 - Day 4
Ot sutrinta se iurvam po zabavlenia. Predi tova sam si izlial bekona s barkani iajca...
Ticham do Univercal City studio. Kupil sam si karta - Go Los Angeles card /www.smartdestinations.com/, koato mi dava pravo za 3 dni i 160 $ da razgledam kolko to si poiskam neshta po opredelen spisak. Bez da se plashta dopalnitelno.
V tova studio - moje da ne ti stigne 1 den da razgledash vsichko. Parvo chakash okolo 30 minuti na opashka, za da se kachish na osnovna atrakcia - obikolko na studioto. Vijdam kade se snimat "Desparade housewifes" /daje i v momenta se snimashe, ta ne uspiah da razgledam cialata ulica/, ne vidiah aktioru. Posle - ostatacite ot samoletna katastrofa pri sminame na film "War of worlds" s Tom Cruise, ujasia ot fila "Jaws"/cheliusti/; unikalko 4D - 360 gradusa 2010 King Kong show. Navsiakade okolo teb e kino - ne kakto obiknovenoto 3D kino - samo pred teb da e filma. Tuk se vijda i zad teb! I ne samo tova - vlakcheto, s koeto biahme sashto se dvijeshe - vse edno ni blaska majnmunata, posle ni zavarzva za liana i ni miata nagore-nadolu. Vse edno letim. Daje padnahe v reka - i ni napraska istinska voda...
Posle - vlakche na ujasite - Mumiata - 3D simulator. Ujasih se, niamashe kak...
Posle Jurrasic park - vlakche vav voda, koeto ot vreme na vreme stava kato ekstremno padashto na dolu vlakche. Padnahme nakraq ot visoko wyw woda i vsichki se otidohme dovolni. I mokri...
Poneje iskah da posetia i VIP Warner Bros studio Tour - barzam kam nego s direkten avtobus. Prisdtigam na vreme i za 2,5 chasa se usvedomiavam za tova kak se praviat filmi, koj aktior kade e igral, kakvo e kazal /Djim Keri, Tom Cruise, Jack Nicholson i dr. interesni, no bezmisleni neshta. Vlizam i v studio, kadeto se snima serial - Mentalist, Ellie, Chuk, Friends ...
Samoto studio, koeto e na plosht nad 1000 ha e napraveno unikalno praktichno.Premerno - gledam sgrada na ulica. Tia se snima ot van ili vatre, ako ima produykcia, a prez ostanaloto vreme e office. Ima sgrada, koiato izglejda kato motel. I e takav, do kato ne se snima neshto v sgradata. Ili pak kashta s 2 lica - pesti se miasto i pari - vse edno sa 2 kashti. povecheto sgradi sa bezlichni - po-lesno se obrabotvat pri produkcia.
Ot tam, obratno do USC. No veche e stanalo 5 chasa i uspiavam da vidia samo do t.nar House of Horror. Tam se razhojdash 15 minuti i te ujasiavat s razni chukore, trioni, nojove... Tochno kogato ne ochakvam.
I dvete meroppriatia dnes si zaslujavaha parite. Unikalni sa.
Vecherta reshavam da hosia na pazar. Da vzema neshto na zaslujiloto moe semejstvo. Da, no v 20:00 chasa vsichki magazini veche sa zatvoreni
Strashno sam se umoril. Niamam sili da mradna, kamo li da...
LA 30.09.2010 - Day 3
Dnes e otkrivaneto na WCG. Registrirah se i kato presa - da moga da polzvam internet... Proveriavam si poshtata - ujas! - v slujbata prodaljava da e palno s nekadarnici, s koito sam prinuden da rabotia... Te me darpat nadolu, az butam nagore. I sebe si, i firmata.... Dali shte se opraviat neshtata? Mnogo vreme i usilia mi kostva borbata s vsichki zvena v Blizoo. Polagam vsichki usilia, no maj na nikogo ne mu puka...
Pisha niakolko pisma i do doma. Machno mi e za semejstvoto. Mitko mi e napisal pismo, vse edno e goliam chovek. Raste i toj, i sestra mu.
Sled obiad priticham s Beti do Hollywood. Da vidia dali Brad Pit e tuk, i kak e staria Shvarceneger... Ta taia Beti - 1 pat ne dojde na vreme po sresti. A kato vleze v magazin - po polovin chas se gubi ot cennoto i skapo vreme. Kakto i da e.
Uspiavam da razgledam chast ot izvestnia Hollywoodd blw, kakto it Hollywood walk of fame. Tuk ima hiliadi zvezdi na slavata. Snimah se s nikoi. Malko e glupavo - da se snimash kleknal do niakakvo ime na zemiata. Kade kade po-dobre e da se snimash s jiva legenda. Ta kato govoria za zvezdi - tazi vecher imashe premiera na film... v kojto predpolagam uchastva i John Malkovish. Zashtoto go vidiah. Tam beshe. I go snimah. Mahna mi s raka... Niama da si mia ochite veche. Mislia, che razbiram lovcite na avtografi. Ima niakakva trapka...
Sled tova, veche po zalez, Beti otkriva ot kade moje da se vidi nadpisa na Holyywood .I se snimahme. E, tova e! Pozvoliavam si da polzvam neina snimka ot vecheren Hollywood:
Zabravih da kaja, che otidohme i do muzeia na Ripley's believe it or not! struva 15 $, no si zaslujava. 1 chas ti triabva pone, za da razgledash vsichki osobenosti, koito e sabral tozi pateshestvenik za 20 godini.. Imashe istinski strahotii - koj proboden i ojivial, cherepi ot iziadeni ot kanibali hora, stranni umenia i t.n. Imashe i zabavlenia ot roda na - snimat te i posle mije da si vidish siankata, gledash vartiasht se disk i posle vse edno racete ti sa po-malki i mnogo drugi takiva.
Vecherta - press party. Zapoznavam se s amerikanci i francuzin. Igraem bowling i biliard. Piem po niakolko biri. I veche niama znachenie koj pecheli...
29.09.2010 - Day 2 - LA
Oshte 1 den za aklimatizacia. Otkrivam Beti i tia reshava, che iska da se razhojda s men. Cel za dnes e zooparka, botanicheska i iaponska gradina. Kratka zakuska i are kam cel 1. Zakuskate be tradicionna amerikanska - bekon, nadenichki, iajca, sladki. Ne mi haresa! Kakto i da e. Zoo - goliam, interesen. Niamashe, obache mnogo jivotni - osnovno majmuni, koeto mi napomnia, che shteshe da bade hubavo, ako semejstvo, priateli i roda mojeshe da dojdat. Sheguvam se razbira se! Te niama da dojdat...
Posetihme kakvoto mojeshe. Otidoha si 5 chasa. Tragnahme kam Japanese garden, no neia ia zatvariat v 16 chasa i ne ostana vreme. Za tova otidohme do centara na grada - downtown, kadeto se namira i hotela ni vsashtnost. Namerih nebostargach, ot kojto mojeshe da se vidi celia LA. Napravihme otlichni snimki i klipove. Daje pokriva na hotela, v kojto biahme se dvijeshe... Iako.
Misleh na malko fitnes da otida, no neshto reshih da si pochivam. Move bi utre?
четвъртък, 30 септември 2010 г.
LA 28.09.2010 Den1
Pisha na english, zashtoto niamam kirilica. Namiram se v Los Angeles - gradat na angelite. Mechta za mnogo kinomani.
Tragvam za LA s ogromno jelanie. Otnovo se sbadva moe jelanie - za dalechen polet i do krasivo miasto.
Patuvaneto otnovo e osigureno ot Niki Slavchev i BFES. Mnogo mu blagodaria, che dalgi godini me podkrepia v tezi moi nachinania.
Ta za patia - polet do Paris sutrinta. Kacame sled 2:30 chasa. Ima vreme kolkoto da se pridvija i chekna za sledvashtia polet - napravo do LA. Pak letia s Air France - Boeing 777 300 - 11:30 chasa, 9 173 km. Razlika Sf - LA - 10 chasa.
V USA minahme prez shtata Montana i nad reka Misuri. Pravi vpechatlenie, che pochti vsichakata zemia e obrabotvana.
Imame malak incident na letishteto v BG - jenata, s koiato letia - Beti, zakasnia i izpusna poleta. Sega ia chakam v LA.
Pristigane v USA - goliam nerv - poveche ot 1 chas chakane na opashka da ti vzemat otpechataci i da vlezesh v stranata. Naj-nakraia vsishko e OK i eto me tuk - v jega nad 32 gradusa i mnogo vlajnost. Ne se tarpi. Begom na metroto. Sled chas sam v hotela. Stigam samo za 1,50 $.
Nastaniavam se v hotel Wilshire Grand - 4 zvezdi, goliam, luksozen. Umoren sam, no niama vreme.
Sega otivam do plaja v Santa Monika. Hem da se popeka, hem da razgledam i aklimatiziram. Vzimam rejs 720 /na 1 presechka do hotela/. Barzo shte stigna, vikam si az - shte ima vreme i za razhodka, i za plaj. Da, ama ne. Okaza se, che tozi bulevard - Uilshir ima okolo 11 000 nomera. V Sofia, ako niakoj bulevard ima poveche ot 100 nomera - ej, goliam e. A tuk - poveche ot 1 chas s barzia reis i ne moga da stigna do kraia na bulevarda :) Ta stignah tochno za zaleza. Mnogo krasivo. Nagazih v Tuhia Okean. Imashe otliv i vliazoh na 20 metra navatre. Pojelavam na vsieki, kojto obicha da patuva tova miasto. Tova e i krajnata tochka na Route 66, naj-dalgata magistrala v USA. Razhodih se i po plaja, i na samija kej.
Pribrah se vecherta v hotela. Tolkova biah umoren, che na niakolko pati zaspivah v reisa na vrashtane...
вторник, 8 юни 2010 г.
Остров Тасос май 2010
За тоя остров жена ми ми проглуши ушите. Почти 1 година - леле, колко е хубаво там, колежки са ходили - много е хубаво, айде да отидем, айде. И отидохме. Не може само там, където искам аз... Та резервирахме в село Скала Сотирас мезонет - на края на селото - идилия - http://www.souites-smaragdi.gr/. 4 дни рай - на спокойствие със семейството. Е, спокойствие според моите разбирания - от сутрин до вечер влачих семейството с мен - то не бяха камънаци, музеи, села в стар стил... На идване минахме покрай изключително красива пещера - Алистрати. Ако някой обича пещерите - може 1 час да се радва на всякакви пещерни образувания. Минавате границата през Гоце Делчев и по хубав път - за час сте там. За Тасос е подобре да се вземе ферибот от Керамоти - около 1 час.
Много е приятно в манстира Св. Архангел Михаил. Има прекрасна гледка към залив. Казват, че там има кост от Исус. Скрита е в кехлибар.
Та за острова - малък е - ок. 100 км. Обикаля се за 2 часа. Има доста интересни неща - http://www.go-thassos.gr/. На практика за 1-2 дни сте разгледали всичко по-интересно. Ако искате почивка - има отлични закътани местенца. Гърците са любезни, знаят английски. Цените са около 2 пъти по-високи от тези у нас. Има десетки малки плажове, кристално чиста вода, в която има морски таралежи. С тях трябва да се внимава.
Най-големият град е Лименас. Там, както и на по-голямата част от острова, има антични останки - Агора /стар пазар/, археологически музей и др.
Много е приятно в манстира Св. Архангел Михаил. Има прекрасна гледка към залив. Казват, че там има кост от Исус. Скрита е в кехлибар.
Ходихме и на музей за зехтин - там гледахме как се прави зехтина, разбрахме че има много видове маслини. Може да се види и самото производство, но основно правят зехтина зимата. А тогава не е много за екскурзии до тоя остров.
Препоръчвам да се отиде и до град Панагия, селището Алики /там има много хубави вили/, манастирът Свети Арханел Михаил, както и до планинското селище - Теологос. Мен ако питате - там ми хареса най-много. Ама аз си обичам планините.
Там местен ни прати да търсим местната атракция - водопад. Тръгнахме офроуд с колата. Повече от 7 км минахме през камънаци, но така и капка вода не открихме. Жена ми през целия път беше ужасена и се страхуваше, милата. И беше права - пътят, то нямаше такъв, граничеше с пропасти на много места. Но се справихме. Както се казва в един виц - след такъв път разбираш от къде излиза адреналина!
На връщане михахме през Кавала. Много приятно място. Рагледахме по-важните туристически забележителности. Снимката е от крепост, която е защитавала града. Прекрасен изглед!
Сега мислим за следващата. Защо да не е на остроф Корфу или Санторини...
Та така - с малко узаки, релакс със семейството и приятни емоции мина тази кратна ваканция.
Сега мислим за следващата. Защо да не е на остроф Корфу или Санторини...
неделя, 18 април 2010 г.
Новият бизнес, който почнахме с жена ми Стефка се развива добре. Започнахме в началото като на шега, без да влагаме много време и усилия. Водеща беше идеята, че може да се изкарат допълнително пари чрез LR. Сега осъзнавам, че парите не са най-важното. По-интересното са качествените продукти, изключително добре обмисления маркетингов план на компанията, възможността да работим с хора, които мислят позитивно и имат положителна енергия. Сблъскахме се с хора, които мислят крайно негативно, но го приемаме за нормално. Мисля, че не всички са "узрели" за подобен начин на мислене. Ясно е, че не всички ще станат милионери от подобен тип бизнес. Но ако имаш вяра в себе си и работиш упорито - нещата трябва да станат. Това не е свързано само с LR, а по-скоро за всеки вид бизнес. Сега сме оставили за малко МЛМ бизнеса и съсредоточаваме усилията си в основните ни работи /като наемни работници/, защото и там не трябва да спадат резултатите. Надявам се повече от нашите приятели да повярват в себе си, че могат и да успеят в това, което е важно за тях.
Абонамент за:
Публикации (Atom)