Та пристигам на летището и вече кроя планове как да си уплътня времето през деня. Но не би. Спират ме на митницата и ми казват, че нямам право да вляза в държавата – имал съм забрана! Оставам удивен и отивам да се разправям със служителите. След час и половина се оказва, че търсели друг Димитър Николов, който имал подобни данни като моите. Аз се оказах невинен и макар и нервен се озовах най-накрая в града. Този град всеки път ме изумява – вече идвам за трети път и всеки път приятно се изненадвам как напредват в развитието си тези хора. Сега градът е по-чист /може би защото има повече кофи/, автомобилите са западни и нови, хората са си любезни и внимателни. Не успях да видя клошари, пияници и въобще правещи лошо впечатление хора.
Първо отивам до Синята джамия. От летището взимам метрото и се прехвърлям на последната спирка на трамвай. Всеки превоз струва по 1,5 лири, което е около 1,5 лева.
Джамията всъщност се казва Алиахмед и наистина е голяма и красива. Събуваш се на влизане, забелязваш че е пълно с чужденци, но местните са разделени – мъжете са в центъра, където могат да се молят и говорят, а жените стоят зад дървени паравани и явно нямат тази привилегия. Сега е момента да кажа, че все още е пълно със забулени жени. Желанието на турците да влязат в Европейския съюз е огромно. Сега Истанбул е културна столица на Европа за 2010 г. Според мен имат още много път да минат, докато въобще могат да се замислят за това. Явно се развиват, но са далеч от нас и нашите западни съседи.
След джамията на 200 метра от нея е църква-джамия Света София. Трябва да поздравя съседите за това, че са запазили в това място както християнските символи, датиращи още от византийците, така и мюсулманските символи. По принцип мюсулманите като религия нямат право да рисуват живи същества в техните джамии. Но за сметка на това пък имат прекрасни флорални мотиви и поне тези джамии, които посетих са с много добри стенописи. Та джамията Св. София има няколко мозайки на по повече от хиляда години, които са запазени и са много красиви. За да погледаш тази красота трябва да си платиш 20 лири. Не правят изключения. Видяха ми се много за тая култура, но колко пъти виждаш на едно място подобно вплитане на история, религия и култура?Третото място беше двореца Топкапъ. Преди 10 години, когато се опитах да го разгледам – не можах изцяло, защото го затваряха, а сега въобще не влязох вътре. Защото във вторник не приемали посетители. В понеделник пък не приема джамията София. Да го имате предвид. Та за втори път не успявам да разгледам султанските и на ханъмите покои. Ще го преживея някак.
Остават няколко часа до залез и решавам да разгледам Босфора. Наблизо има прекрасна гледка към залива. Разхождам се 2 часа по брега. Хапвам дюнер /а какво друго/ с агнешко. Много е вкусен. После решавам да опитам от техния специфичен сладолед, като даже продавача ми позволи да го снимам с камерата. Не успях да хвана всички движения, но беше интересно – за 2 минути успя да вкара и изкара сладоведа няколко пъти пред мен от кофичката, да го подмята насам натам така, че да останеш с усещането, че ще падне всеки момент. Ама той не пада. И така.На финала се намърдах и на Капълъ чарши. В превод – Големия пазар. Е там си е шоу. От всяка сергия почти някой нещо то вика да си купиш. Прави ти големи отстъпки. Това добре, ама си бях изхарчил парите вече и не останаха и за 1 локум да занеса на моите у дома. Те са яли, обаче такъв, и то не веднъж, така че няма да ги разглезвам повече.
Уморен се довличам до летището и чакам хората, с които съм тръгнал до Корея – ще играем на компютърни игри. За повече инфо - http://www.ie-sf.com/ . Аз ще се пробвам на Warcraft. Със сина се упражнявах известно време. Той и е вече фен.
Вечерта се тръгва към Сеул. Полет от 10 часа и 10 минути. Отново с турските авиолинии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар