Закуска - около 10 яденета - за изненада - все вкусни. Ама не знам какво ядох. Снимал съм, но какво беше... Разпознах сьомга, йогурт, кафе, доматен сок, яйца. Другото - не знам, не питайте. Но ми хареса. Има и люти неща. А аз обичам люто, по принцип.
След закуска обменям 50 EUR и бегом навън. Уж съм се подготвил нещо, но след първите 200 метра разбрах, че трудно ще се оправя. Всичко е на корейски, а самите корейци трудно се оправят с английския. Мъка. Подобно беше и в Китай...
Отнема ми около 5 минути да се ориентирам в тяхното метро. Купува се жетон, който струва 1 100 вона, маркира се на вход и влизаш в метрото. С 1 жетон може да се ползват и двете линии без доплащане. На излизане жетона се пуска в специален процеп.
Първо отидох до информационен център в парк Дюрю като исках да ползвам еднодневна екскурзия в града. Оказа се, че може от този център, но само в събота и неделя. А днес, като работен ден, услугата може да се ползва от ЖП гарата. Та загубих 1 час докато стигна до тая гара. Купих си билет за http://www.daegucitytour.com/ - струва 5 000 вона и за hop on-hop off автобуси.
Първо посетих 214 гроба на знатни в миналто корейски люде. Имат направени високи гробници, но самите корейци не са ги разкопали още и не се знае какво точно има там. Приятна разходка. Запознах се с италиански писател - Еторио, който обикаля света, събира впечатления за хората и пише книги за тях. Интересно - аз правя подобни неща. Да взема и аз да напиша книга, а?
Следва - ферма в покрайнините – от чиста вода и без торове в планината. Тук се занимавах със земеделие - изваждах сладки картофи от земята, брах продове... Много приятна беше екскурзоводката, която внимателно обясняваше за всяка тревичка - какво и как било... Почерпи ни с кестени и още 2 сладки плода, но не си спомням как се казват.
Ако щете ми вярвайте, но обядвах с монаси днес – паниран лотусов цвят с будитстки монаси. Как ви се струва. Вярно е. Имаха някакви избори при тях и бяха излезли много хора пред храм – говореха, пийваха чай /зелен, както опитах/ и хапваха по малк
о. Поканиха ме. Корейката, която беше с италианеца се изненада много, защото това не се било случвало често. Та храната не беше нещо по-различно от стандартната за Корея, но самото преживяване и краткия разговор с тези извесени и отдадени на бог хора са запомнящи се. Та в този темпъл са били открити минимум 10 съкровища. Чудя се дали са успели да открият всичкото злато? Това е идея за бълграски иманяри – да отскочат то Дегу и да потърсят. Ако някой открие нещо – да не ме забравя, моля!Тук се намира и най-голямата статуя на буда, издялана от 1 камък. Мястото постоянно е с много посетители. Около 1 час отнема тази разходка.
След цял ден пълен с преживявания се уморих и се върнах обратно в хотела, където пиша сега тези редове. Довечера е откриването на IESF и ще има open party. Отивам след малко на там.
Няма коментари:
Публикуване на коментар