Созопол - август 2009

И така, дойде време и за таз годишното море. Мислех да пиша всеки ден, но се отказах. Основно защото 9 години по ред идваме в Созопол. Може би ако бяхме за първи път, щеше да ни е интересно, но сега всичко ни е познато. Преди 9 години все още можеше да се смята Созопол за тих град, с много култура и интересни хора. Сега е станало ужасно. Построиха се десетки хотели, скри се морето, слънцето, скалите. Отиде си загадъчността и атмосферата на града. На скалите, където с Митко стреляхме преди години с пистолет - сега има много сгради, на пустите и красиви крайградски местности - сега има цяло ново село...

Хотелите и къщите в средата на август - полупълни. Цените - високи. Храната - скъпа. Мръсно по улиците. Няма много българи, но виж - руснаци, украинци, поляци, сърби, италианци, че и французи - доста. Не се отличават чужденците с особена култура и възпитание.

Плажовете - почти изцяло заети от платени чадъри - по 5 лв бройката. Ако искаш и шезлонг - няма проблеми - още 5 лв. Морето - не много чисто. То и вълни имаше първите 5 дни. Ние бяхме на море от 6-ти август до 16-ти август.

Сега, като оплюх каквото можах, да кажа и нещо положително.

Прекарахме си спокойна семейна отпуска с децата. Това е нещо, което много ни хареса. Успяхме да си поговорим, да постоим и да усетим какво искат, как растат. Трябва да кажа искрено - растат бързо. Поогледах се на плажа да видя по-хубави, умни и добри деца, за да им дам по 1 баничка. Не видях и за това дадох храната на моите /сещате ли се за приказката?/

А децата ни - обичат се, карат се, играят си... Растат. Да не ги хваля де.

Ние с жената - обичаме се, караме се, играем си... Стареем. Да не ни хваля де.

Почерняхме. Май за първи път толкова много. Времето беше отлично - всеки ден на плаж. Температурите - около 25-27 градуса, на водата - около 26 градуса. Приказка.

Почивахме в станцията на Булбанк. Вече 9 години поред. Добре, че е тя, че иначе скъпо. А тук - стая, баня, ТВ, хладилник, балкон+изглед към морето. Хранят те на корем. И то разнообразно и вкусно. За почивка с деца смятам, че е добра идея да се ходи на all inclusive, защото се грижат за теб и можеш да си починеш по-добре. А жена ми определено имаше нужда от почивка.

Най-смела се оказа Никол. Ей така една вечер реши, че трябва да скача с бънджи. Майка и в паника. Поогледахме се и решихме, че един батко е достатъчно внимателен и така Никол безстрашно в началото се качи. Имаше малко страх после според мен, ама тя каза, че нямало такова нещо.
И така свърши и тази отпуска. Доволни се връщаме в София с идеята /поне моята/, догодина да отидем и на други места. Например по северното черноморие. Или защо не на море в Европа - Хърватска, Словения...

26-27 юли 2009 - Сингапур

Сингапур. Град-държава. Мечтано равновесие и спокойствие. Почти нулева престъпност/ има смъртно наказание за притежание на наркотици/. На летището ти издават виза за 90 дни като турист. Има какво да се види, дори и за 1 месец. Прави впечатление невероятната чистота, подреденост, верска и етническа търпимост. Имат 4 официални езика - английски, китайски, индийски и малайски. Основното население са китайците. Малайците са нещо като нашите роми - вършат черната работа. Ако печелиш над 5-6 000 сингапурски долара можеш да живееш нормално. 1 Сингапурски долар е малко по-малко от 1 БГ лев. За съжаление имат и проблеми. Доста възрастни хора работят, за да изкарат някой долар, за да живеят нормално. Почти всичко е държавно - транспорта, жилищата, зоопарка, птичия парк и др. Примерно - не може да си купиш жилището. Може да го наемеш от държавата за 50 години, но не и да си го купиш. Не може да имаш кола, ако нямаш парко място. А колите са много скъпи. Хората казват, че президента взимал огромна заплата, а поръчките за строежи на сгради и пътища били на близки до него фирми. Не знам дали е така, но защо ми звучи познато. Да ви прилича на нещо наше?

Снимката по-горе е на катедралата St Adrew

С метрото може да отидеш от единия до другия край на държавата за по-малко от 1 час! Мотрисите са на често и хората ползват метрото много. Не е скъпо, а е удобно. За разлика от 2005 година, когато бях тук за първи път - сега виждам доста нови небостъргачи, а и доста нови се строят. В центъра на града има осветление, което е за Формула 1 и според мен доста загрозява иначе красивите улици. Уникална архитектура. Имат Китайски и Индийски квартали, в които архитектурата е според страната. Имахме само 2 дни, които не стигат за нищо. Само туристическият остров Сентоса отнема поне 1 ден, само да разгледаш центъра и известната скъпа улица Орчард роуд - 1 ден. Ние решихме да посетим птичия парк и да разгледаме центъра.

Не съм виждал по-хубава зоологическа градина и птичи парк. Не че съм бил на много места в света, но това тук... Над 20 хектара зеленина, поддържана с много любов и създадени уникални хабитати за животните. По-долу са няколко снимки, които категорично не могат да изчерпят красотата на най-големият птичи парк в света.

Тук се намира най-големият изкуствен водопад в света, над 600 вида птици, над 8 000 бройки, живеещи тук. Някои птици са пуснати на свобода и летят над главата ти. Има няколко шоута, хранене на птици и др. Вярно, че входа за парка е по 18 долара за възрастен, но парите си заслужават!

Орчард роуд - една от най-скъпите улици в света. Пълно е с МОЛове и бутици. МОЛ до МОЛа. Има и евтини. За повечето жени - тук ще е като мечта. Могат да се гмуркат с часове и пак да не успеят да разгледат всичко.

Центърът. Тук е най-големият фонтан в света - фонтан на здравето. Трябва да се завъртиш 3 пъти около него и да си пожелаеш да си здрав. Доста хора, включително и възрастни, обикаляха... Тук е и виенско колело, за което сингапурците казват, че е най-голямото в света. В Лондон, миналата година, имаха подобни претенции за тяхното Лондон Ай. Не знам кой е прав. Чувстваш се нищожен на фона високите небостъргачи, знаейки че в ситито се управляват някои от най-големите компании в света.

Както и е да. Това е град, който си заслужава да се види. Мисля, че не нещо като квинтесенция на югоизточна Азия. Ако някой се интересува за града - да пише. Ще му отговоря.

Сайгон: 25 юли 2009 година

25 юли. Отново в най-големия град - ХоШиМин. Пристигнахме към 2 часа сутринта в същия хотел, в който бяхме преди 2 седмици и заспахме моментално. Хотелът ни се струваше като 5 звезден. А като си спомня, че като го видяхме за първи път ми се стори мизерен. На база на опита, който имаме вече - този хотел си е доста приличен за Виетнам.

Станахме в 8:30 часа, и то защото закуската бе до 9 часа. Хапнахме и обратно полеглата до 11:30 часа. В 12 оставихме багажа на рецепцията и на пазар в града. Минахме през няколко книжарници с цел да намерим подходящи книжки със снимки за спомен от Виетнам. Имаше от 30 до 100 БГ лева и се отказахме. В града има руски пазар, който бе посетен. Нещо като Илиянци. Не ми хареса много. Не можеш да се пазариш... От там в БенТан маркета /много близо до руския пазар/. Там е истинското БГ Илиянци. Много стоки, с всички се пазариш и намаляваш цената поне 2 пъти. Купихме различни дрехи и сувенири за родата в родната ни страна. През цялото пътуване ни липсваха най-близките хора. Купихме виетнамска карта за мобилен телефон и разговорите излизаха по-евтино, но все пак бяха си далеч. На около 10 000 километра...

Видяхме се с Орли и жена му. Обядвахме заедно. Дадоха ни да пренесем през границите машина за варене на ориз. Взехме я, макар че имахме опасения, че на турската граница ще ни претърсят специално заради този уред.

Около 17 часа бяхме в хотела и от там направо на летището. Отново с такси. По пътя за аеропорта ме налегнаха мисли, че пътуването до тук беше много екзотично, че видях и напаравих неща, които никога не бях виждал и правил. Доволни сме. Мисля, че повече сънародници трябва да посетят тази страна. Ако може - да вземем положителното от хората и културата им. Спокойни, уравновесени, зрели, макар че повечето от тях - бедни. Надвили са някои първични чувства, които ние, българите не можем. Отиваме си от тази държава, в която прекарахме 15 дни, опитвайки се да усетим максимално от тяхната култура, хора, сгради. Остана още много за разглеждане. Сигурен съм че има още какво да научим.

Тази вечер летим за Сингапур. Държавата, в която сме ходили и двамата, и в която ако имахме достатъчно пари - можеше да живеем. Шегувам се, разбира се, но не съвсем.

ХаЛонг Бей: 23-24 юли

23 юли

ХаЛонг Бей. Гвоздеят на програмата. Най-красивият залив във Виетнам. С хиляди острови и тихо море. Чисти води /сравнително/. Платихме по 55 USD на човек и след 3 часа с автобус от НахНой сме на пристанището. За 2 дни и 1 нощ. Прави впечатление, че има много туристи. Казват, че над 2 милиона души идват годишно тук. Така и изглежда. Много лодки, лутащи се туристи, опашки... Корабчето, на което ни качиха не беше много добро. Бих казал - старо. Нашата врата не се заключваше. После открихме, че нямаме и топла вода. Това не беше голям проблем, защото беше много топло и хладката вода бе приятна. Климатикът го пуснаха за 2 часа, и то през нощта. Но останалато беше прекрасно. Първо обядвахме доста и разнообразна виетнамска храна. После 3 часова разходка в морето сред множество прекрасни варовикови острови. Влязохме в пещера. Най-голямата, която съм виждал - между 3 и 4 километра дълга и до 400 метра широка. Открита от китаец преди години, когато буря го захвърлила на острова. До преди 20 години правителството не е пускало посетители тук. Не видяхме частни яхти в целия залив. Предполагам, че е заради статута на световно културно наследство.

След това - каякинг - 1 час с Иво. Не бях се качвал на каяк до сега. Справихме се отлично като тандем. Разходихме се около брега. Все едно бяхме откриватели...

След каяка - плуване. На корабчето имаше няколко австралиеца, холандци, американец. Младите австралийци и американеца се хвърляха от горната палуба на лодката. Това са над 10 метра височина... Аз скочих от долната палуба и поплувах малко. Някои се оплакаха, че са ги жилнали медузи. Аз не видях медузи, но червените болезнени петна по хората ме отказаха от още плуване.

Вечерята - скариди, калмари, риба, супа, ориз, зеленчуци, плодове. Пихме и по няколко бири, заедно с другите пътници. Приятни хора за раздумка.

24 юли

Сутринта се събудихме към 6 часа без да сме го планирали, но климатика в стаята бе спрян централно и бе станало топло. Слънцето бе вече изгряло, та не можех да го снимам. В съседната стая 2 австралийки повръщаха здраво. Явно бяха прекалили с водката предишната нощ. В 7 часа излязохме на палубата - да се попечем. Усещаше се жегата вече. В 7:30 хапнахме по 2 бъркани яйца, лъжичка сладко и нещо като ряпа за десерт. Веднага след това ни накараха да освободим стаите, за да ги подготвят за следващите гости. Така до 12 часа трябваше да стоим на палубите. Гледката беше чудесна. Прекрасни острови насред спокойното море... Виетнамците казват, че островите приличали на опашка на дракони. Дали някога ще видим подобна красота?

На горната снимка - капитанът на кораба ми даде да покарам малко. Веднага се чувства отговорността, която ти лези на плащите.

Обядвахме обилно на брега и обратно за Ханой за около 3 часа. От хотела ни изпратиха с усмивки, и с такси за 15 USD отидохме веднага до летището. Полетът ни трябваше да бъде в 20:30 часа, но го отложиха за 22:50 часа по технически причини. А бях така уморен...

21 - 22 юли

21 юли Вторник

Ден за още обиколки в ХаНой. Наспахме се добре, хапнахме по 2 бъркани яйца с малко сладко /в хотела няма голям избор/ и тръгнахме наперено, като вече доста време били в тази страна. Загубихме се на 200 метра от хотела. Все пак намерихме верния път и отидохме до мавзолея на ХоШиМин. Прилича малко на този на Георги Димитров, но площада пред него е много по-голям. Нямаше никой, само двама руснаци, които ни снимаха. Беше затворено, то и без това не се разрешава да се снима вътре. Отидохме до една близка пагода. И тя се оказа затворена, отидохме до друга, по-далечна, оказа се, че я реставрират. Нямахме късмет с обектите в днешния ден. После решихме да се разходим по един 1 700 метров мост и да снимаме Червената река, но се отказахме, защото изглеждаше голяма мизерия самия мост, а освен това беше забранено за пешеходци. В хотела ни бяха казали къде може да хапнем кучешко. Решихме да опитаме. Къде другаде, ако не във Виетнам? Влязохме в предварително рекламирания местен ресторант. Вътре - само местни, никакви европейци. Гледат ни като че сме атракция в зоопарк. Ние внимателно разгледахме менюто /имаше опис и на английски/ - вътре се предлагаха жабешки бутчета, охлюви, пържен пенис /не се споменаваше от какво/, но нямаше кучешко. Попитахме сервитьорката и тя ни каза, че има, но не е описано в менюто. Ние поръчахме 1 порция, както и охлюви и порцийка жаби със зеленчуци. Кучешкото струва 60 000 донг /около 5 лв/ и освен месце има и наденички. Опитваме и двамата с недоверие само по 1 парче. Оказва се вкусно. Не мога да оприлича вкуса, но приличаше на месо от малко прасенце. После видяхме как изглежда кучето, но не ми дадоха да го снимам. Не можаха да ме разберат като ги питах каква порода е животното. Казаха ми, че е голямо... Охлювите и жабите се оказаха вкусни също. Пихме и по 2 живи пресни бири. Вървят много с кучешкото... Струваха само 6 000 донг едната.

От тук до края на пътуването оглеждах внимателно кучетата по пътя. И техните бутчета - дали бяха достатъчно охранени?

22 юли

Днес, с еднодневно пътешествие, на 60 км югозападно от столицата видяхме комплекс от пагоди, наречени Parfume pagoda. Ние видяхме 2 пагоди - едната/основната/ бе в пещера - много интересна. Другата беше стандартна - също много красива и поддържана. До първата стигнахме с лифт, който е построен преди няколко години, основно защото за месеца в годината - март и април тук се изсипват над 2 млн души. Толкова хора има и в най-известната дестинация във Виетнам - НаЛонг Бей, но за цяла година. Трудно мога да си представя каква тарапана е тук. За първи път виждам такава интересна и поддържана пагода в пещера. В пагодите живеят монаси, а в темпъл - за героите /истински или измислени/. Там не живеят монаси. Имаше пак разходка с лодка по река между красиви варовикови планини. Красота. Особено на връщане - тишина и спокойствие. Чува се само лекия плясък на веслата. На отиване обаче беше голямата екзотика. Валя ни един час проливен тропически дъжд. Макар че имахме дъждобрани, намокрихме се целите. Лодката /желязна/, почна да се пълни с вода и за малко да потънем. С един англичанин изхвърляхме вода от лодката, посредством разполовена пластмасова бутилка от вода. В лодката бяхме 6 човека и водата беше само на 5 см от ръба на лодката. За капак лодкарката ни поиска голям бакшиш. Събрахме 61 000 донг, но тя не беше доволна и спря да гребе за малко като заплаши да ни остави във водата. Казах и, че няма да получи нищо, докато не стигнем брега. Отървахме се. За малко и да плуваме. Беше плитко - около 1,5 метра дълбочина, но все пак...

Утре заминаваме сутринта с автобус до град ХаЛонг и от там с лодка в ХаЛонг Бей. Казват, че е красиво. Отиваме за 2 дни и 1 нощ, която трябва да прекараме на кораба. Предвижда се да караме и каяк...

19 - 20 юли

19 юли. Сутринта за 10 USD стигнахме до летището в гр. Хуе. От там, за 45 минути полет, основно над океана, стигнахме до столицата - ХаНой. Над 3 млн души живеят тук. Това е вторият по големина град след Сайгон. Трети по големина е ХаФонг /близо до ХаНой/, а четвърти - ДаНанг /през който минахме на 2 пъти транзитно/.

ХаНой ни посрещна с 33 градуса жега и голяма влажност. Потим се ненормално много. Тече вода на моменти. Жегата сгъва и уморява бързо. Хотелът се казва Blu Paradise и се намира в стария квартал. Голяма дупка. И хотела, и квартала. Единственият град във Виетнам, който си е запазил автентичен стария град. В стаята няма прозорец, климатика едва работи. Иво го хвана страх, че може някоя гадина да влезе в банята през отворения прозорец и се опита да го затвори. Резултатът беше, че прозореца падна. После успя някак си да се заключи и в банята...

Кварталът:
На всеки ъгъл - заведения за местните. По 1-2 тенджери, в които врат незнайни манджи, малки столчета, мръсни чаши. И седят хора. Ядат и хвърлят боклука направо на земята. Мръсно. изпаднахме в културен шок.

Разходихме се и в този, и във Френския квартал. Там улиците са по-широки, но пак е мръсно. Видяхме операта /абе няма ли да отидем на опера?/. Красива сграда. Посетихме няколко пагоди, отидохме в един парк, където няколко хиляди души спортуваха едновременно - футбол, аеробика, федербал, тичане и др. Предполагам, че нямат много фитнес центрове. Това приличаше на огромна спортна площадка за всички възрасти.

Пихме по 1 кокосов орех за по 15 000 донг и отдъхнахме малко. Вечеряхме в стария квартал - местни специалитети, но приготвени някак си по западен маниер. Утре ще отидем в местен ресторант.



20 юли Понеделник

Днес сме на еднодневна екскурзия до Там Кок /Трите пещери/, гр. Ним Бим и стара столица на Виетнам - ХуаЛу /догодина става на 1 000 години/. Два и половина часа в едната посока и си там. През това време валя проливно. Чудехме се дали няма да плуваме, вместо да ходим. Като по поръчка - дъжда спря половин час преди да пристигнем в ХуаЛу. Там - 2 пагоди. Имало едно време крал, който си направил столица между варовикови планини, защото имало само един вход през тези планини. Кралят умрял след 12 години и го наследил друг, който се оженил са жената на първия. И за вторият крал има пагода, но е по-малка от първия, защото първия е по-важен.

Град Ним Бим не е малък, но не открих нещо особено през транзитното ми минаване през него.

Гвоздеят на програмата беше по 1 час в двете посоки плаване с желязна лодка с весла между варовикови планини. Невероятна красота. Издигат се на стотици метри и са широки десетки. Обрасли със тучна зеленина, почти отвесни. Много красиво. По тези стръмни склонове видяхме малки диви кози. Минава се през 3 пещери, които минават на практика под планини. Впечатлението се разваля от постоянно искащите да купим нещо от тях местни. Аз си купих 2 фланелки за децата за по 35 000 донг. Иво взе една, но ми се струва, че ще е голяма за дъщеря му. Тези прелести си заслужаваха да се видят.

Следва връщане до ХаНой - пак два и половина часа. Имат магистрала 1 - най-важната в страната, която свързва ХаНой със Сайгон. Няма дупки, но има такива неравности, че не спряхме да се люшкаме. Лош път.

15-18 юли

15 юли 2009
На 45 км от ХоЯн се намират останките на древна и според местните – велика цивилизация – Чам /Чамги/. От 4-ти до 13-ти век са присъствали по тези земи. Почитали са бог Шива – символ на мъжкото и женското – върховен бог. Подобна забележителност има и в Камбоджа – Анкор Ват. Има открити 17 храма, и то в началото на XX век от историк. Над 500 години са били забравени от хората. По време на войната във Виетнам през 1969 г. – виетконгците си направили комуникационен център в храмовете. По този повод американците пуснали около 1 000 авиационни бомби от най-големите си военни самолети – B52 и някои храмове са били унищожени. След войната повечето са възстановени.

16 юли
Тръгваме за местните плажове – Khu DoLich и Cua Dai с колела – да усетим тръпката и да се слеем с местните. Да наемеш колело за 1 ден струва около 1.20 лв, като не ти искат никакви документи. Минаваме през местно селце, където правя отлични снимки на местните хора, които обработват с тежък труд земята. Паркираме колелата за по 20 стотинки на колело и се озоваваме на безлюден плаж, дълъг 25 километра - Khu Do Lich. В далечината се вижда Чам остров, за който казват, че също е интересен. Въобще – екзотика и красота. Напитиха ни веднага местните, та се наложи да си купим по нещо. Аз – перлена огърлица, Иво – перлени обеци. Макар че се намазах с крем – за 3 часа изгорях, а уж беше облачно. Обядвахме местна храна и се отправихме към другия плаж - Cua Dai. Оказа се, че там е много по-туристически направено, но и доста по-населено. Палми, голям плаж – хубаво е и там.
Минахме покрай местната река – тучна зеленина и палми. Тук-таме по някоя стара лодка. Пра ни силен тропически дъжд. Прибрахме се след обяд в хотела – мокри като кокошки.

17 юли
От ХоЯн до Хуе с автомобил. Ударението на града е на буквата “е”. Да наемеш кола за 120 км в едната посока ни струваше по 21 USD/човек и ни отне около 3,5 часа. Тук колите се движат бавно – в града с около 30-40 км/ч, а извън града с не повече от 80 км/ч. И никой не спазва никакво предимство, знаци, светофари – свириш с клаксона и правиш, примерно, десен завой без да се оглеждаш, като говориш по мобилния телефон. Ако движението в София бе такова – щяхме за 1 час да сме се избили с пищови и тояги по кръстовищата. А тук даже не се и псува.

По пътя за Хуе минаваме през 1-2 празни плажа. Снимахме ги за спомен. Минаваме през Hai Van pass – проход през планината, от където се открива прекрасна гледка и към морето и към планината – море, острови, зеленина... Тази красота е съпроводена от изключително нахални жени, които ти бутат в ръцете непотребни неща на високи цени и постоянно ти казват, колко си умен, красив, че имат по 4 деца и че трябва да им помогнем. Стави ти досадно и гледаш да се изнижеш по-бързо. Иво си тръгва с картички от района. Пристигаме благополучно в Хуе на обяд. Стаята ни в хотел Orchid е заета и за това ни дават друга – по-голяма, с компютър и интернет, на същата цена. Ние – доволни. Обядваме в ресторант, близо до хотела. Опитвам местната бира – Хуе. Не съм очарован. Хапваме специалитета на града – скариди в тапиока и други, но не им запомних имената. Отиваме веднага да разгледаме местната забележителност – Цитаделата и забраненият императорски град. До 1945 г се е живеело само в заградената част на цитаделата. Това е бил на практика и града. Заградени със стени и водни препятствия, имало е строго ограничен достъп. За 2 часа разгледахме набързо забраненият град – бил е разрушен от 2 войни и земетресения, но виетнамците не са се напънали много да го поправят. Руините са много, както и неподдрържаните части. Ако го реставрират – ще е много красиво и ще си заслужава на практика парите, които туристите дават. Сега има много места, които са направо западнали. Жегата в града ни умори здраво и се върнахме бързо в хотела – при климатика. Следобеден ободрителен сън и вечерта тръгнахме да търсим чейдж бюро, за да сменим малко долари. Не открихме, а вече сме останали с малко донг. Опитвам бирата Huda. Не е лоша. Иво пак яде традиционно – супа с нудъли. След вечеря – пак търсим чейндж. Пак няма нищо отворено. Принуждаваме се да сменим пари по доста неизгоден курс, с надеждата че утре ще имаме по-добър ден.

18 юли Събота
Днес сме на тур по пагоди и гробници на императори по Парфюмената река до Хуе. Реката се казва така, защото в миналото е имало дървета с хубаво миришещи листа, които падали в реката и тя ухаела. Сега тези дървета са изсечени, а на места реката ухае на битовите отпадъци от плаващите къщи на местни хора, които живеят по реката.
В началото на разходката с лодката минаваме покрай типично рибарско селище. Виждали сме такива вече - по 3 поколения живеят на една лодка и всичко правят там. Мирише лошо. Правителството им е обещало безплатни жилища, с надеждата да се махнат от реката.

Отиваме на тренировъчната база за Кунг Фу. Там ни демонстрират чупене на истински /пипнах ги лично/ керемиди с ръце и глава. Впечатляващо. Всичко е в ума, според кунг фу мастерите. В момента най-добрият виетнамски мастер е на 85 години и скоро правили тест с него - 2 минути издържал с 20 тонен валяк върху гърдите си. Дали да вярвам на нашия гид за тази информация? А най-добрият чужденец е французин, който има фирма за охрана и охранява правителството.

След това - нагоре по пагодите. Виждаме общо 5 - Tien Min, Hon Chien, Minh Mang Mauseleum, Khai Dinh и Tu Duc. Навсякъде е умирал по някой император. Интересно - при будизма пречупеният кръст означава безсмъртие, прераждане. Има го на много места. Принципно императорите се погребвали на тайни места - за да не им сквернят гробовете. Намерили един гроб със специална техника - на 18 метра под земята. Бил покрит с цимент отгоре - за да не може за 24 часа да го изровят. Ако е за повече време - все някой ще забележи престъпниците. Като казах престъпници - една скоба. За цялото пътуване не видях и не чух за престъпление. Сигурно има, но като цяло страната е сигурна като туристическа дестинация. Затварям скобата. Веднага след главната врата на пагодите има малка ниска стена, която трябва да заобиколиш. Идеята е, че дявола не може да завива /не разбрах защо/ и така не може да влезе в пагодата. Плаща се почти навсякъде по около 5 лв за входен билет, като накрая вече ти е все едно какво гледаш - всичко изглежда еднакво вече. На последната пагода 4 години местните са влачили едни 20 тонен надгробен камък с волове и коне чак от ХаНой. За това виетнамците не обичали ТуДук. Отделно този император е накарал да построят храма не за 6, а за 3 години и много хора умрели от изтощителния труд. Местното население се вдигнали на бунт, но бунта бил потушен. Сумарно около 2 000 души загубили живота си там. Наричат храма - кървавия.

Религията вярва, че има 3 постоянни кръга на живот - човек, животно, рай. И така се въртят постоянно. Не обичат да се прераждат в коне и биволи, защото това са работните животни. Логичен е въпросът - след като се прераждат в животни - защо виетнамците ядат животни? Просто - като убиват животните карат по-бързо душите им да отиват в небето ;) Единствено чистите духом /монасите/ могат да пропуснат животинския свят и да се пренесат направо в небето. Това е и причината, поради която само телата на монасите могат да се горят, след като починат.

Виетнам 14.07.2009

Сутринта рано, в 4 часа, напуснахме хотела до реката в Сайгон и отпрашихме към ДаНанг и ХойАн със самолет на Виетнам еърлайнс в 6:05 часа. От летището на ДаНанг ни взе кола и ни закара до местния 45- километров плаж - China Beach. Един от най-хубавите в страната. От тук е започнало американското нешествие през 1965 г, ако не се лъжа. Тук се намирал и най-скъпият курорт, в който нощувката струвала около 3 750 USD! Минахме покрай хълмове, известни като Marble Mountains. От тях се правят огромни мраморни статуи и прекрасни окръшения. Взехме на жените си по 1 колие.

В Хо Ян се настанихмв в луксозен 4 звезден курорт - Vinh Hung, където беше много красиво. На полуостров между 2 реки е, има басейн и стаите са много големи и удобни. Стаята струваше по 65 USD/вечер, но си заслужава. http://www.vinhhungresort.com/

Поспахме 2 часа, защото предишната вечер почти не бяхме спали и около 12 часа на обяд тръгнахме по града. В най-голямата жега - около 40 градуса на сянка! Предполагам, че 1 литър пот изтече от мен - почти течеше... От Иво също. Градът е център на занаятчийството - шивачество, дърворезба и др. Хората - любезни, цените - високи. Купих на Стефка свежа рокля с цветя. Дано да и хареса. Избирах я дълго време - ще ми се жена ми да се чувства добре. Рагледахме няколко пагоди, посетихме кратък фолклорен концерт. На обяд и вечеря хапнахме в един и същи ресторант - Thang Long - вкусно и евтино. За обяд си поръчах риба, завита с бананово листо. Беше голяма около 1 килограм и много вкусна. На вечеря Иво си поръча телешко - донесоха му го сурово. За малко да почне да го яде така. Оказа се, че първо трябва да се потопи във вряща смес с течност и др. незнайни неща. Вкусно бе като цяло. Аз пък ядох супа от краб, white rose - местен специалитет от скариди, пиле с къри и зеленчуци; сварен ориз и банан, ананас и папая за десерт. И бира - казва се Сайгон. За днес - толкова. По-долу - залез в Хо Ян:

Виетнам 13.07.2009

Сутринта в седем и половина тръгнахме на еднодневна екскурзия до делтата на река Меконг. 3 часа с лодка до град MyTho. Минахме през чудно красиви местности, но също така и през голяма мизерия - изключително бедни хора, живеещи в полуразрушени колиби. В града бяхме само колкото да вземем автобус на връщане към Сайгон /пътуване за около 2 часа/. Иначе бяхме на няколко острова. На един от тях опитахме оризова ракия, бананово вино; ракия, потопена в бутилка със змии /не беше лошо/. Даже си купих 1 бутилка с малка кобра вътре. Като атракция имаше голям питон, който можехме да подържим за малко. Аз, разбира се, опитах - не ме беше страх, но се изненадах колко е тежък, а беше и студен. Опитахме и местен мед, като топнеш пръст директно в питата с мед, като пчелите са на милиметри от пръстите ти. Пчелите са по-малки от нашите. После хапнахме местни плодове - папая, драгон фрут, ананас и др. Всичко това подкрепено с местен фолклор, от който нищо не разбрахме, а на мен не ми и хареса. След като похапнахме и ни поля кратък тропически дъждец се разходихме с дървена лодка с гребла - местните ни повозиха по канали за петнайсетина минути. Държавата им плаща мизерни пари за тази работа - примерно стотинки. Оставихме малък бакшиш.
Виетнам има два сезона - сух и дъждовен. Когато е дъждовният период - хората са доволни - изкарват по няколко реколти от различни земеделски култури. Изкопали са канали и островите са захранени с вода. Проблемът идва, когато дъждовете спрат. Тогава нивото на реката пада, каналите не се пълнят и настава суша. Местните ползват водата от реката за всичко - освен за напояване, миене, пране, даже и за пиене. Не случайно от тази вода, в която има от всичко, умират много хора от зарази годишно.

Посетихме фабрика за сладки от кокос, като ни обясниха цялата ръчна производствена процедура. Оказва се, че почти всяко селско семейство има банани и кокосови палми като дървета. Всичко се ползва от тях - листата за покриви и подложки при някои храни, плодовете - ясно, за храна, но и за масло, сувенири, тор и др. На практика, ако имаш подобни дървета, няма да умреш от глад през годината.

Обядвахме виетнамски блюда - супа с нудъли, ориз, спринг ролс, свинско, зеленчуци. После около 1 час се разхождахме с колела на този беден остров. Местните се държаха мило и нямаше проблеми. Реката Меконг в този си участък стига до 15 метра дълбочина и до 4 км широчина.

Така за върши и разходката ни по реката. Доволни.

След дълго чакане - повече от 7 месеца се решихме да тръгнем към Виетнам. И Иво, и Дани бяха навити, но Дани си усука крака в Англия и не може да дойде. Та така - двамцата с Иво - като волни птички, одумвани на ум от жените си, тръгнахме на 09 юли с автобус до Истанбул. Причината да ползваме автобус бе, че така щяхме да спестим сумарно около 400 EUR от полети. Неочаквано за мен се разболях 1 час преди тръгване - заболя ме гърло и вдигнах 39 градуса температура. Това за малко да ме откаже от пътуването, но аз - железен. Нагълтах се с хапове и айде. Пътуването с автобус на фирма Метро отне около 10 часа като се включва и т.нар. приключение на границата с Турция - разравяне на багаж и изследване на автобуса за наркотици. Всичко бе ОК и продължихме.
До Истанбул - магистрала - качествена. Масималната скорост по нея - 120 км/час. 1 литър бензин е ок. 2,20 турски лири, което е около 2 лв - т.е. като у нас.

Пътуване със Сингапурските авиолинии - много приятно изживяване. Истанбул - Дубай се взима за около 3 и половина часа. Изключително любезен, че и красив екипаж от женски пол. Изпълняват почти всички желания ;) Пихме с Иво известния коктейл - Singapore sling - this classic was created in 1915 at the Long Bar of Singapore's Raffles Hotel and is now famous the world over. Dry gin, Dom Benedectine, Cointreau, cherry brandy - shaken up with lime and pineapple juices and a dash of Angostura bitters and Grenadine.

Имахме престой в Дубай между полетите - около 1 час. По залез слънце беше 37 градуса. Тия хора как живеят? Въздухът беше като застоял, много топъл и сух. Имаше нещо като мъгла, но не беше такова.

Полет - Дубай - Сингапур - пак със Сингапурските авиолинии - 7,30 часа. В самолета имаше около 200 филма, игри, музика и мн. други забавления, с които да си запълваш времето.

След 5 часов престой на летището в Сингапур - отново на път - този път за Хо Ши Мин /Сайгон/ във Виетнам. Само да кажа, че летището Шанги е може би най-хубавото, на което съм бил! Не забелязваш как минава времето. Може да ползваш безплатен интернет, да направиш едночасова обиколка на града /също безплатно за транзитните пътници/, има много игри за деца, възрастни, много удобни места за седене и др.

Та в 14 часа местно време бяхме вече във Виетнам. Разликата в часовото време, спрямо БГ е + 4 часа. До тук добре. Но се оказа, че багажа на Иво го няма! Подадохме оплакване. Към 23 часа /когато описвам тези неща - още го няма/. След като се настанихме в Riverside hotel до реката Сайгон и до централната улица, разгледахме реката, разходихме се по част от града, запазихме в туристическа агенция екскурзия по река Меконг за вдруги ден. Вечеряхме супа - виетнамците казват на супата "Pho" - от телешко месо. Вечерта се видяхме с Орли, Новита и сина им Дани. Хапнахме кралски скариди, пихме сок от лимон и хапнахме от риба Red Snapper. Забравих да кажа, че в началото на разходката пийнахме по 1 екзотичен за нас кокосов орех, който беше много вкусен и освежаващ.

На вечеря забелязах малки червени петна по ръцете си.

12.07.2009. Закуската: от виетнамските гозби опитах малки вкусни банани, тестени пирожки. Беше много и вкусна храна. Като излезеш навън - жегата и влагата те блъскат веднага и след 10 минути си целия потен. След закуската посетихме катедралата на града. Там имаше меса - хората пееха. До катедралата е и красивата централна поща. Видяхме и операта - също много красива. Трябва да отидем на опера - за какво сме дошли тук?
Посетихме Reunification palace - символ на победата над американците за виетнамците и много тачен. Там е приключила войната на 30.04.1975 г, когато танковете на виетнамците превзели последното убежище на американците в Сайгон.

В градината зад двореца намерихме пагода, но не разбрахме от каква религия. Предполагам на будисти. Близо до тази пагода има и темпъл на изчезналата династия Чам. Както се досещате - много беше интересно.
Да отбележа - в този град имат тоалетни на много места - безплатни и чисти.

Пихме за по 24 000 донги по 1 лимонада /10 000 донг са около 80 стотинки/ и посетихме музея на войната. Ужас! Какви неща са правени по време на войната - жестокост, безнаказаност, безмисленост. Имаше снимки, които даже не гледах - с горени хора, без крайници, изроди - родени от родители, поляти с токсични химикали и др...

Бяхме тръгнали за още 2 пагоди, когато забелязах, че червените петна по ръцете ми са станали повече. Ужасих се дали не е шарка и по спешност отидох на лекар /беше ми препоръчан от застрахователната агенция/. Взеха ми кръвна проба - оказа се, че не е заразно, а някакъв вид настинка с подобни симптоми. Имам потобни петна и на краката и в устата. Щели до 3-5 дни да отшумят. Дано, защото не изглеждат добре. Хубавата новина е, че багажа на Иво се намери и го доставиха в хотела ни директно.