Сутринта в седем и половина тръгнахме на еднодневна екскурзия до делтата на река Меконг. 3 часа с лодка до град MyTho. Минахме през чудно красиви местности, но също така и през голяма мизерия - изключително бедни хора, живеещи в полуразрушени колиби. В града бяхме само колкото да вземем автобус на връщане към Сайгон /пътуване за около 2 часа/. Иначе бяхме на няколко острова. На един от тях опитахме оризова ракия, бананово вино; ракия, потопена в бутилка със змии /не беше лошо/. Даже си купих 1 бутилка с малка кобра вътре. 
Като атракция имаше голям питон, който можехме да подържим за малко. Аз, разбира се, опитах - не ме беше страх, но се изненадах колко е тежък, а беше и студен. Опитахме и местен мед, като топнеш пръст директно в питата с мед, като пчелите са на милиметри от пръстите ти. Пчелите са по-малки от нашите. После хапнахме местни плодове - папая, драгон фрут, ананас и др. Всичко това подкрепено с местен фолклор, от който нищо не разбрахме, а на мен не ми и хареса. След като похапнахме и ни поля кратък тропически дъждец се разходихме с дървена лодка с гребла - местните ни повозиха по канали за петнайсетина минути. Държавата им плаща мизерни пари за тази работа - примерно стотинки. Оставихме малък бакшиш. 
Виетнам има два сезона - сух и дъждовен. Когато е дъждовният период - хората са доволни - изкарват по няколко реколти от различни земеделски култури. Изкопали са канали и островите са захранени с вода. Проблемът идва, когато дъждовете спрат. Тогава нивото на реката пада, каналите не се пълнят и настава суша. Местните ползват водата от реката за всичко - освен за напояване, миене, пране, даже и за пиене. Не случайно от тази вода, в която има от всичко, умират много хора от зарази годишно.
Като атракция имаше голям питон, който можехме да подържим за малко. Аз, разбира се, опитах - не ме беше страх, но се изненадах колко е тежък, а беше и студен. Опитахме и местен мед, като топнеш пръст директно в питата с мед, като пчелите са на милиметри от пръстите ти. Пчелите са по-малки от нашите. После хапнахме местни плодове - папая, драгон фрут, ананас и др. Всичко това подкрепено с местен фолклор, от който нищо не разбрахме, а на мен не ми и хареса. След като похапнахме и ни поля кратък тропически дъждец се разходихме с дървена лодка с гребла - местните ни повозиха по канали за петнайсетина минути. Държавата им плаща мизерни пари за тази работа - примерно стотинки. Оставихме малък бакшиш. Виетнам има два сезона - сух и дъждовен. Когато е дъждовният период - хората са доволни - изкарват по няколко реколти от различни земеделски култури. Изкопали са канали и островите са захранени с вода. Проблемът идва, когато дъждовете спрат. Тогава нивото на реката пада, каналите не се пълнят и настава суша. Местните ползват водата от реката за всичко - освен за напояване, миене, пране, даже и за пиене. Не случайно от тази вода, в която има от всичко, умират много хора от зарази годишно.
Посетихме фабрика за сладки от кокос, като ни обясниха цялата ръчна производствена процедура. Оказва се, че почти всяко селско семейство има банани и кокосови палми като дървета. Всичко се ползва от тях - листата за покриви и подложки при някои храни, плодовете - ясно, за храна, но и за масло, сувенири, тор и др. На практика, ако имаш подобни дървета, няма да умреш от глад през годината.
Обядвахме виетнамски блюда - супа с нудъли, ориз, спринг ролс, свинско, зеленчуци. После около 1 час се разхождахме с колела на този беден остров. Местните се държаха мило и нямаше проблеми. Реката Меконг в този си участък стига до 15 метра дълбочина и до 4 км широчина.
Така за върши и разходката ни по реката. Доволни.
Няма коментари:
Публикуване на коментар