След дълго чакане - повече от 7 месеца се решихме да тръгнем към Виетнам. И Иво, и Дани бяха навити, но Дани си усука крака в Англия и не може да дойде. Та така - двамцата с Иво - като волни птички, одумвани на ум от жените си, тръгнахме на 09 юли с автобус до Истанбул. Причината да ползваме автобус бе, че така щяхме да спестим сумарно около 400 EUR от полети. Неочаквано за мен се разболях 1 час преди тръгване - заболя ме гърло и вдигнах 39 градуса температура. Това за малко да ме откаже от пътуването, но аз - железен. Нагълтах се с хапове и айде. Пътуването с автобус на фирма Метро отне около 10 часа като се включва и т.нар. приключение на границата с Турция - разравяне на багаж и изследване на автобуса за наркотици. Всичко бе ОК и продължихме.
До Истанбул - магистрала - качествена. Масималната скорост по нея - 120 км/час. 1 литър бензин е ок. 2,20 турски лири, което е около 2 лв - т.е. като у нас.

Пътуване със Сингапурските авиолинии - много приятно изживяване. Истанбул - Дубай се взима за около 3 и половина часа. Изключително любезен, че и красив екипаж от женски пол. Изпълняват почти всички желания ;) Пихме с Иво известния коктейл - Singapore sling - this classic was created in 1915 at the Long Bar of Singapore's Raffles Hotel and is now famous the world over. Dry gin, Dom Benedectine, Cointreau, cherry brandy - shaken up with lime and pineapple juices and a dash of Angostura bitters and Grenadine.

Имахме престой в Дубай между полетите - около 1 час. По залез слънце беше 37 градуса. Тия хора как живеят? Въздухът беше като застоял, много топъл и сух. Имаше нещо като мъгла, но не беше такова.

Полет - Дубай - Сингапур - пак със Сингапурските авиолинии - 7,30 часа. В самолета имаше около 200 филма, игри, музика и мн. други забавления, с които да си запълваш времето.

След 5 часов престой на летището в Сингапур - отново на път - този път за Хо Ши Мин /Сайгон/ във Виетнам. Само да кажа, че летището Шанги е може би най-хубавото, на което съм бил! Не забелязваш как минава времето. Може да ползваш безплатен интернет, да направиш едночасова обиколка на града /също безплатно за транзитните пътници/, има много игри за деца, възрастни, много удобни места за седене и др.

Та в 14 часа местно време бяхме вече във Виетнам. Разликата в часовото време, спрямо БГ е + 4 часа. До тук добре. Но се оказа, че багажа на Иво го няма! Подадохме оплакване. Към 23 часа /когато описвам тези неща - още го няма/. След като се настанихме в Riverside hotel до реката Сайгон и до централната улица, разгледахме реката, разходихме се по част от града, запазихме в туристическа агенция екскурзия по река Меконг за вдруги ден. Вечеряхме супа - виетнамците казват на супата "Pho" - от телешко месо. Вечерта се видяхме с Орли, Новита и сина им Дани. Хапнахме кралски скариди, пихме сок от лимон и хапнахме от риба Red Snapper. Забравих да кажа, че в началото на разходката пийнахме по 1 екзотичен за нас кокосов орех, който беше много вкусен и освежаващ.

На вечеря забелязах малки червени петна по ръцете си.

12.07.2009. Закуската: от виетнамските гозби опитах малки вкусни банани, тестени пирожки. Беше много и вкусна храна. Като излезеш навън - жегата и влагата те блъскат веднага и след 10 минути си целия потен. След закуската посетихме катедралата на града. Там имаше меса - хората пееха. До катедралата е и красивата централна поща. Видяхме и операта - също много красива. Трябва да отидем на опера - за какво сме дошли тук?
Посетихме Reunification palace - символ на победата над американците за виетнамците и много тачен. Там е приключила войната на 30.04.1975 г, когато танковете на виетнамците превзели последното убежище на американците в Сайгон.

В градината зад двореца намерихме пагода, но не разбрахме от каква религия. Предполагам на будисти. Близо до тази пагода има и темпъл на изчезналата династия Чам. Както се досещате - много беше интересно.
Да отбележа - в този град имат тоалетни на много места - безплатни и чисти.

Пихме за по 24 000 донги по 1 лимонада /10 000 донг са около 80 стотинки/ и посетихме музея на войната. Ужас! Какви неща са правени по време на войната - жестокост, безнаказаност, безмисленост. Имаше снимки, които даже не гледах - с горени хора, без крайници, изроди - родени от родители, поляти с токсични химикали и др...

Бяхме тръгнали за още 2 пагоди, когато забелязах, че червените петна по ръцете ми са станали повече. Ужасих се дали не е шарка и по спешност отидох на лекар /беше ми препоръчан от застрахователната агенция/. Взеха ми кръвна проба - оказа се, че не е заразно, а някакъв вид настинка с подобни симптоми. Имам потобни петна и на краката и в устата. Щели до 3-5 дни да отшумят. Дано, защото не изглеждат добре. Хубавата новина е, че багажа на Иво се намери и го доставиха в хотела ни директно.