семейна ваканция 2011

Дългоочакваната екскурзия и ваканция вече е факт. В началото на септември 2011 г в прекрасно лятно време по предварително изготвен план тръгваме от София на почивка преди началото на учебната година. Явно децата са поотраснали, защото не мрънкаха много, не им се пишкаше и не им се пиеше вода. На жена ми също. Цялото семейство е въодушевено – Стефка, която обича да пътува и разгелжда; Митко и Никол – които очакват сувенири, а и се радват на неизвестното. А аз – ако моите хора са доволни – и аз ще бъда.
Разбирам, че има авиоизложение в Крумово до Пловдив и хващаме втория ден от програмата. Повече информация - http://100.airshow-bg.com/. Не бяхме ходили на такова нещо до сега. Беше много хубаво – различни видове самолети – от ултралека авиация до супермодерни изтребители бяха изложени и всеки любител на авиацията можеше да се наслади и на рева на двигателите, и на прецизните лупинги в небето. На места беше и малко страшно – някои самолети прелитаха на около 10 метра от земята, наобратно, като пилота махаше на публиката... А се разсея, а се утрепа. Ама не стана нищо такова. Качихме се на немски изтребител Eurofighter Typhoon, който е най-модерен в немската армия. Може да кацне на обикновена улица и да се зареди само за 10 минути. Двигателят е уникален – струва над 2 млн. Евро и заради специалната изработка може да изкара над 1 200 часа във въздуха, с минимални ремонти. Бяха изложени и ултрамодерните шведски – Grippen. Разгледахме товарни самолети, хеликоптери и други. Българските пилоти направиха уникално шоу с парашутисти, хеликоптери и висш пилотаж на МИГ29. Поради многото публика спряхме колата в Пловдив и с автобус се повозихме до летището. Цени – 10 лв за възрастен и по 5 лв за дете. Организацията куцаше, макар усилията на организаторите и полицията – имаше много хора, беше топло, трябаше да се ходи доста време пеш... Цял ден прекарахме незабравимо. Казват, че в Унгария има подобно шоу, но много по-голямо. Знам ли...
От Пловдив – в Бели Осъм. За наше село може много да се говори, но е по-добре да се види – нашата малка къща има прекрасна малка рекичка с много зеленина, каминка и разбрани съседи. Не се знае защо, но всякаква храна в нашата вила става много вкусна – от скарата може да си оближеш пръстите, а от боба в гърне – и чинията! За пиенето не говорим. През цялата година има възможност и за почивка, и за забавления – на Беклемето има ски писти, има възможност за туризъм по няколко еко пътеки, конни спортове, басейни, манастири, музеи и др. А като се отбележи, че селото е горе-долу в центъра на страната – не е трудно да достигнеш и до много други туристически обекти в България.
Един от дните през отпуската ни посетихме Трявна, Дряново и пещерата Бачо Киро. Ние сме ходили преди повече от 7 години, но сега – опресняваме спомените. В Трявна бе много приятно. Разгледахме Даскаловата къща – уникални дърворезби. Идва ми идея и на мен – когато порасна финансово достатъчно – да поръчам дърворезби на български гербове – национални, градски, на известни българи и др. Трябва да потърся хералдиката на държавата. Много ми харесва дърворезбата. Благородно завиждам на всички творци, които имат дарба за рисуване, склуптори и други подобни.
Заради Митко посетихме и Славейковата къща. Тя е на 50 метра от Даскаловата. Има доста биографична информация – баща му е бил министър на културата, сина е бил парализиран по-голямата част от живота си, бил е не много обичан в България и се премества в Италия, където умира неразбран. След неговата смърт /което не е необичайно/ почват да го тачат...
Дряново – музей на Колю Фичето – реновиран през 2010 г – показва автобиографично целия му живот. Велик българин. Посетихме къща, която е била построена без нито 1 пирон. Но преди 1 седмица била обрана. Типично по български. Нация, която не тачи историята си, не зачита хората си и не инвестира в култура и образование е обречена. Бях бесен – как може да се откраднат исторически реликви. Повечето са дарове от патриоти или са били откупени от съвестни граждани. С години се прави която и да е колекция. Сега тези апаши ще продадат за жълти стотинки ограбеното или ще го дадат на някой частен музей в Търново, например. Мизерници!
Толкова за крадците на народна история. От там отидохме до часовниковата кула и до релефната карта на България – направена преди около 50 години от ученици. Интересно, патриотично и сега – трудно осъщесвимо!
От Дряново – направо в Дряновския манастир, където бе много спокойно и приятно. Отидохме до пещерата Бачо Киро, която е единствената, която съм посещавал в България, в която хем се плаща, хем нямаш екскурзовод. Трябва да имате предвид, че има 2 маршрута – къс /25 мин/ и дълъг /60 мин/. За втория задълженително трябва екскурзовод, но трябва да има и група от поне 15 човека. Вход – 4 лв възрастни и по 1 лв за деца. Лятото пещерата работи до 18 часа. Пещерата не може да се похвали с много пещерни образувания, но е интересно все пак. Има екопътека до Боженците от там – 4 часа.
Между манастира и пещерата има рекичка, в която има много риба. Мястото е приятно за почивка и за хапване в един от двата ресторанта в района. От продавачите на сувенири може да се купят народни забавни игри от дърво.
За отмора и разсейка от пътуването – на следващия ден отидохме на басейн. В с. Бели Осъм има комплекс, наречен “Острова”, в който може да се отседне на почивка, или да хапнеш само, а ние се възползвахме от басейна му. Мястото е приятно, особено през седмицата, когато няма много хора. Препоръчвам го.
Един ден отделихме на разходка в Троян – който не е ходил – да знае, че има много хубава централна улица, музей, автентични старобългарски къщи, приятни заведения на сносни цени...
След почивката – отново на път – този път до Етъра /Габровско/ и Боженците. Ходили сме преди 7 години, даже спахме в къщата до Шекерджийницата в Боженците. Та поред – пътя от Б. Осъм до Етъра е малко над 100 км и се взима около час и половина. Входът за семейство е 8 лв, а поединично – 2 лв. Продават се допълнително рекламни материали с информация за старите български занаяти. Комплексът е започнал да функционира през 1964 г, като в началото са били показани основно занаяти, които са работили с вода – бичкиджийница, тепавица, валявица, воденица-караджейка и др. Мястото е уникално красиво и хвала на хората, които са го направили преди около 50 години. Калдаръмени улички, подробна информация на почти всеки обект, демонстрация на място. На На Митко му хареса най-много ковачницата, самитеа втентични къщи и рекичката. На цялото семейство ни хареса кафенето – там хапнахме локум, пестил, пихме по кафе на пясък, пийнахме и ликьор от малини...
Боженците – последната дестинация за разглеждане от тази наша семейна екскурзия – село на над 600 години. Къщите, разбира се всички в старобългарски стил, са между 100 и над 200 години. Има и нови къщи, но всички трябва да са в автентичен стил. Тихо и спокойно място. Превърнато е в архитектурно исторически резерват и почти всяка къща е хотел или механа. Малко търговско е направено, но няма и как иначе да се популяризира. Направихме кратка разходка, насладихме се на гледките, хапнахме пърленки, биволско мляко, боб чорба.
Върнахме се късно вечерта – уморени, но доволни.
Като цяло това беше в тази екскурзия. Вече правя планове за следваща. Имам няколко идеи – за България или за чужбина догодина, но идеите трябва да узреят още, а и финансово трябва да прецизирам бюджета ни.