Начало 05.10.2011
Старт на очакваното пътуване до Андонг /Южна Корея/. Трима сме в един самолет. Няма куче.
От София до Франкфурт. От там до Инчон /Сеул/ и с автобус до древния град Андонг, люлка на традиционната култура в Корея на династията Шила /668-935 г./
Спираме за по кафе в Германия. 1 кафе и 1 донат на летището = 3,68 EUR.
На летището – гъмжило от всякакви раси и езици. Малък е света. Времето не е лошо за разходка, но между двата полета има само 3 часа и не остава време за разходка в града.
Идеята като цяло е да посетим фестивала на маските, който провежда всяка година в последната седмица на Септември и първата седмица на октомври. Бива посещаван от хиляди
туристи от цял свят. Не че съм голям фен на ма
ските, но чрез тях корейците показват част от собствения си бит, култура и обичаи.Да се посети село Хахве, запазило традиционния изглед на местната архитектура, датираща от около 1392 година.
Набелязал съм да посетя и няколко пагоди, както и Soju музея. До колкото чувам това е алкофолна напитка с около 45% алкохол. На място се приготвя и може да се наблюдава самия процес. Предполагам, че ще може и да се закупи известно количество за тестови цели. Колко ли е максималния лимит на внос на алкохол на човек в Европа? Ако е повече – субстанцията да се употреби на място.
Целта на пътуването са финалите на световния шампионат по електронни спортове – IeSF – http://www.ie-sf.org/ . Има около 300 присъстващи от около 36
държави. Организатор от българска страна е BFES – http://www.bfes.bg/ .Полетът от Франкфурт до Инчон е малко над 11 часа. Изкарваме го по традиционен начин – гледане на ТВ, хапване, малко спане /прекъсвано от забързани персонажи към тоалетните/, тръпка от предстоящата визита на страна от любимата ми Азия. За мен хората от този континент са много мили, любезни и работливи хора. Има още страни, които трябва да посетя, за да формирам по-точно мнение, но на база кратките ми визити в Сингапур, Китай, Виетнам и Корея съм на мнение, че има много положителни моменти, от които може да трупаме опит в нашата страна. Направи ми впечатление, че хората са състрадателни и се стремят да помагат. Може да не знаят английски /особено по-възрастните/, но ми се случи да попитам за улица и една жена ме преведе през 3 пресечки да ми покаже къде точно трябва да отида. Аз си мислех, че е в същата посока, в която съм и аз, но след като ми показа правилната улица – жената се поклони и се върна обратно. Къмсанмида /благодаря, един вид на корейски/.
06.10.2011 – Пристигане в Корея.
Бил съм на това летище – голямо, удобно с безплатен интернет /не като някои други летища, които ти искат по 5 EUR за 1 час сърфиране.../. от него по уникално съоръжение – мост се свързваме със самия полуостров. Не знам колко километра е но 10 минути пътувахме с висока скорост по тази мегаструктура. Инчон е мисля четвъртия по големина град след Сеул, Пусан и Тегу, а се намира само на около половин час от столицата. Нещо като мегаполис.
Корея е около 70% планини, живеят около 49 млн души на територия почти колкото България. Климатът е като нашия – имат 4 сезона, планините им не са високи. Имат национално цвете – мухунгва или Шарон роза – много е красива. По отношение на религията – няма ограничения – основно е шаманизъм, будизъм и християнство. Уважават традициите и по-старите хора.
Та да се върнем да екскурзията:
Пристигане в Андонг в късния следобяд – градът е около 170 хил души, пръснат на голямо разстояние, като повечето сгради не са по-високи от 5 етажа. Има много жилищни блокове, които са на по 30-40 етажа, но особено в центъра преобладава ниското строителство.
По улиците има много реклами, но нищо не се разбира.
Да спомена – В Корея важи само 3 G GSM стандарт и нищо друго. Моят телефон, неспособен да се справи с тази задача, бива прибран още на летището. Оставам без комуникации, на майната си, в страна, в която трудно разбират английски, планиращ да посети отдалечени места... Моля жена ми да не чете това!
07.10.2011
Сблъсъкът с местните.
Днес откриваме финалите на ИЕСФ.
Очакваното от мен се случи – сблъсках се с местните. Не знаят английски. По едно време се събрахме 4 човека, знаейки поне 6 езика, но корееца, знаейки само 1 език не можа да ни разбере... Почва се схемата с десетопръстния език, показване, пози на телата, гримаси и т.н. Абе оправяме се някак. Сещам се за оня виц с полицаите – спрял до тях турист и ги пита – ду ю спийк инглиш? Полицаите го гледат и не го разжбират, шпрехен зи дойч се опитва туриста – полицаите ич, парлеву франсе /последен опит/ - тия нашите мълчат. Тръгнал си туриста и единият полицай казал на другия – Требе да учим чижди езици. А другия му казал – е тоя, като знаеше чужди езици – оправили се?
Друг проблем – информацията по спирките е на корейски. От рода на Wellcome! И отдолу всичко на корейски. И няма някой, който да ти преведе.
Храна – Чимдак – пиле в соев сос с допълнителни подправки – специалитет в Андонг – това опитах на откриването на игрите. Казват, че имат над 100 вида чимдак – лют, малко лют, по-малко лют, повече лют, много лют и т.н. има много зеленчуци и е много полезен. Местните казват, че ако ти е много люто – може да измиеш част от храната във вода.
Кимчи – друг вид месна храна, която е основно от зеленчуци – продава се в почти всяко заведение и супермаркет. Храната не е лоша – взимам малко за БГ.
Та основната атракция за този град е Маскения и танцувален фестивал - на 2-3 големи сцени се представят танци, песни, маскен театър и други забавления, които на мен не ми се сториха интересни въобще. Седнах да послушам някакъв шум – едни хора обикаляха в кръг, биеха тъпан, свиреха на нещо пискливо, удряха бабендили и то в липса на всякакъв за мен синхрон. На главите имаха пискюли и ленти. Оказа се, че това е традиционна корейска музика. Милите корейци. Как ли им харесва това? Както и да е – това е само мое мнение.
Та на този фестивал имаше много неща – примерно – водорасли, женшен, варени буболечки – пандеги, варени малки рапанчета, чимдак и други традиционни за Корея храни.
***
08.10.2011
Снощи - удивителен диско купон предишната вечер, запомнящ се основно с това, че на всяка маса гардовете на заведението докарваха по необходимото количество местни жени. Буквално докарваха – виждат, че на масата има примерно 2 сами мъже и след около 5 минути – още преди да дойде поръчката вече бутат корейките пред тях. На нашата маса бяхме 4 човека и ни докараха 2 жени. Мисля, че с основание ги разкарахме, защото си изглеждаше направо организирано и не знам до къде щяхме да я докараме... Да спомена, че заведението беше на около 100 метра от хотела, в който спах – Gallery hotel и беше единствената дискотека е района. За хотела мога да кажа, че за първи път от години отсядам в толкова неприятен хотел. Нямаше ресторант и закуската ни я даваха в торбички, да си я ядем по стаите... Нямам коментар.
Програмата за днешния, свободен за мен от срещи, ден е да посетя така известното в
Корея село Хахуе. Тръгнах рано сутринта с автобус 46 от центъра на Андонг/принципно тръгва от автогарата/ и за около 50 минути бях при това китно малко селце. Билет за автобус – 1 200 вона, билет за селото – 2 000 вона за възрастен.Та за селото – на повече от 700 години, никога не нападано от никого и с реално живеещи хора е приятно място за разходка. Почти изцяло е заобиколено от река. Може и цял ден да отделиш, ако имаш време. С няколко снимки показвам това, което ми хареса. От другата страна на реката може да се отиде с лодка, да се качиш на върха на хълма и да снимаш селото от горе. След кратка вътрешна дискусия се уточних сам със себе си, че не ми се катери никакъв хълм.
Запознах се с местните – примерно имаше една жена, за която ми казаха, че е на 115 години. Женицата явно ме хареса, защото почна да ми говори нещо. Оказа се, че ми дава адреса си – да и дойда на гости... А преди това едвам се отървах от 4 млади
момичета, които е преследваха – искаха да се снимат с мен, да си говорят... Е да де, ама аз пък исках да гледам селцето и нямах време за културни разговори от рода на – от къде сте? Ооо от България, уау! За колко време сте тук? Аааа, ОК. И т.н.Та след селото – направо в града и отново по подобни култури – отидох на 5 странична пагода от ерата на династията Сила, а после на най-високата /17 метра/ пагода в Корея. Рагледах и няколко къщи на явно богати корейци в традиционен стил – също интересни.
Доста информация за Андонг може да се намери на - http://tourandong.com/english/coding/main.asp, http://iguide.travel/Andong#/Video, http://www.lifeinkorea.com/travel2/nkyongsang/73/
***
09.10.2011
Днес денят започва с важна среща на ИЕСФ, на която обсъждаме актуалните проблеми. След нея следва състезание по голф, на което от 11 човека се класирам на 4-то място. Всичките бяхме начинаещи, трябва да отбележа.
След обяд остана време пак да се юрна по културни места.
И си избрах манастира Bongjongsa. Снимах се с местните будисти, разгледах спокойното и тихо място, за което се казва, че е с най-старите запазени дървени постройки в Корея. След поредните снимки и бегом обратно, че вечерта имаше закриване на игрите, прощално парти и караоке афтърпарти. На караокето всички випове... Но не – нека информацията да си остане за мен.
Забравих да спомена, че има 3-4 вида бира в Корея – Cass, Hite са по-известните. Не са хубави. С около 4,5% алкохол, но нашите, европейски са в пъти по-добре. Ама няма как – трябва да се опитва месното производство – да стимулираме икономиката. Аз я стимулирах няколко пъти.
***
Прибирането от Андонг започва с ранен автобус в 4 часа местно време. Пристигане в Инчон
сутринта и с обратен полет на Луфтханза за около 11 часа сме отново в Германия. Този път град-гост е Мюнхен. От там за около два и половина часа сме в София. Нашият мил, тъмен, мръсен град. Но това не е тема на този пътепис.
Няма коментари:
Публикуване на коментар