неделя, 16 октомври 2011 г.

Andong, Korea - 05-10.2011- new journey

Андонг:

Начало 05.10.2011
Старт на очакваното пътуване до Андонг /Южна Корея/. Трима сме в един самолет. Няма куче.
От София до Франкфурт. От там до Инчон /Сеул/ и с автобус до древния град Андонг, люлка на традиционната култура в Корея на династията Шила /668-935 г./
Спираме за по кафе в Германия. 1 кафе и 1 донат на летището = 3,68 EUR.
На летището – гъмжило от всякакви раси и езици. Малък е света. Времето не е лошо за разходка, но между двата полета има само 3 часа и не остава време за разходка в града.

Идеята като цяло е да посетим фестивала на маските, който провежда всяка година в последната седмица на Септември и първата седмица на октомври. Бива посещаван от хиляди туристи от цял свят. Не че съм голям фен на маските, но чрез тях корейците показват част от собствения си бит, култура и обичаи.
Да се посети село Хахве, запазило традиционния изглед на местната архитектура, датираща от около 1392 година.
Набелязал съм да посетя и няколко пагоди, както и Soju музея. До колкото чувам това е алкофолна напитка с около 45% алкохол. На място се приготвя и може да се наблюдава самия процес. Предполагам, че ще може и да се закупи известно количество за тестови цели. Колко ли е максималния лимит на внос на алкохол на човек в Европа? Ако е повече – субстанцията да се употреби на място.
Целта на пътуването са финалите на световния шампионат по електронни спортове – IeSF – http://www.ie-sf.org/ . Има около 300 присъстващи от около 36







държави. Организатор от българска страна е BFES – http://www.bfes.bg/ .
Полетът от Франкфурт до Инчон е малко над 11 часа. Изкарваме го по традиционен начин – гледане на ТВ, хапване, малко спане /прекъсвано от забързани персонажи към тоалетните/, тръпка от предстоящата визита на страна от любимата ми Азия. За мен хората от този континент са много мили, любезни и работливи хора. Има още страни, които трябва да посетя, за да формирам по-точно мнение, но на база кратките ми визити в Сингапур, Китай, Виетнам и Корея съм на мнение, че има много положителни моменти, от които може да трупаме опит в нашата страна. Направи ми впечатление, че хората са състрадателни и се стремят да помагат. Може да не знаят английски /особено по-възрастните/, но ми се случи да попитам за улица и една жена ме преведе през 3 пресечки да ми покаже къде точно трябва да отида. Аз си мислех, че е в същата посока, в която съм и аз, но след като ми показа правилната улица – жената се поклони и се върна обратно. Къмсанмида /благодаря, един вид на корейски/.
06.10.2011 – Пристигане в Корея.
Бил съм на това летище – голямо, удобно с безплатен интернет /не като някои други летища, които ти искат по 5 EUR за 1 час сърфиране.../. от него по уникално съоръжение – мост се свързваме със самия полуостров. Не знам колко километра е но 10 минути пътувахме с висока скорост по тази мегаструктура. Инчон е мисля четвъртия по големина град след Сеул, Пусан и Тегу, а се намира само на около половин час от столицата. Нещо като мегаполис.
Корея е около 70% планини, живеят около 49 млн души на територия почти колкото България. Климатът е като нашия – имат 4 сезона, планините им не са високи. Имат национално цвете – мухунгва или Шарон роза – много е красива. По отношение на религията – няма ограничения – основно е шаманизъм, будизъм и християнство. Уважават традициите и по-старите хора.
Та да се върнем да екскурзията:
Пристигане в Андонг в късния следобяд – градът е около 170 хил души, пръснат на голямо разстояние, като повечето сгради не са по-високи от 5 етажа. Има много жилищни блокове, които са на по 30-40 етажа, но особено в центъра преобладава ниското строителство.
По улиците има много реклами, но нищо не се разбира.
Да спомена – В Корея важи само 3 G GSM стандарт и нищо друго. Моят телефон, неспособен да се справи с тази задача, бива прибран още на летището. Оставам без комуникации, на майната си, в страна, в която трудно разбират английски, планиращ да посети отдалечени места... Моля жена ми да не чете това!

07.10.2011
Сблъсъкът с местните.

Днес откриваме финалите на ИЕСФ.
Очакваното от мен се случи – сблъсках се с местните. Не знаят английски. По едно време се събрахме 4 човека, знаейки поне 6 езика, но корееца, знаейки само 1 език не можа да ни разбере... Почва се схемата с десетопръстния език, показване, пози на телата, гримаси и т.н. Абе оправяме се някак. Сещам се за оня виц с полицаите – спрял до тях турист и ги пита – ду ю спийк инглиш? Полицаите го гледат и не го разжбират, шпрехен зи дойч се опитва туриста – полицаите ич, парлеву франсе /последен опит/ - тия нашите мълчат. Тръгнал си туриста и единият полицай казал на другия – Требе да учим чижди езици. А другия му казал – е тоя, като знаеше чужди езици – оправили се?
Друг проблем – информацията по спирките е на корейски. От рода на Wellcome! И отдолу всичко на корейски. И няма някой, който да ти преведе.
Храна – Чимдак – пиле в соев сос с допълнителни подправки – специалитет в Андонг – това опитах на откриването на игрите. Казват, че имат над 100 вида чимдак – лют, малко лют, по-малко лют, повече лют, много лют и т.н. има много зеленчуци и е много полезен. Местните казват, че ако ти е много люто – може да измиеш част от храната във вода.
Кимчи – друг вид месна храна, която е основно от зеленчуци – продава се в почти всяко заведение и супермаркет. Храната не е лоша – взимам малко за БГ.
Та основната атракция за този град е Маскения и танцувален фестивал - на 2-3 големи сцени се представят танци, песни, маскен театър и други забавления, които на мен не ми се сториха интересни въобще. Седнах да послушам някакъв шум – едни хора обикаляха в кръг, биеха тъпан, свиреха на нещо пискливо, удряха бабендили и то в липса на всякакъв за мен синхрон. На главите имаха пискюли и ленти. Оказа се, че това е традиционна корейска музика. Милите корейци. Как ли им харесва това? Както и да е – това е само мое мнение.
Та на този фестивал имаше много неща – примерно – водорасли, женшен, варени буболечки – пандеги, варени малки рапанчета, чимдак и други традиционни за Корея храни.
***
08.10.2011
Снощи - удивителен диско купон предишната вечер, запомнящ се основно с това, че на всяка маса гардовете на заведението докарваха по необходимото количество местни жени. Буквално докарваха – виждат, че на масата има примерно 2 сами мъже и след около 5 минути – още преди да дойде поръчката вече бутат корейките пред тях. На нашата маса бяхме 4 човека и ни докараха 2 жени. Мисля, че с основание ги разкарахме, защото си изглеждаше направо организирано и не знам до къде щяхме да я докараме... Да спомена, че заведението беше на около 100 метра от хотела, в който спах – Gallery hotel и беше единствената дискотека е района. За хотела мога да кажа, че за първи път от години отсядам в толкова неприятен хотел. Нямаше ресторант и закуската ни я даваха в торбички, да си я ядем по стаите... Нямам коментар.






Програмата за днешния, свободен за мен от срещи, ден е да посетя така известното в Корея село Хахуе. Тръгнах рано сутринта с автобус 46 от центъра на Андонг/принципно тръгва от автогарата/ и за около 50 минути бях при това китно малко селце. Билет за автобус – 1 200 вона, билет за селото – 2 000 вона за възрастен.
Та за селото – на повече от 700 години, никога не нападано от никого и с реално живеещи хора е приятно място за разходка. Почти изцяло е заобиколено от река. Може и цял ден да отделиш, ако имаш време. С няколко снимки показвам това, което ми хареса. От другата страна на реката може да се отиде с лодка, да се качиш на върха на хълма и да снимаш селото от горе. След кратка вътрешна дискусия се уточних сам със себе си, че не ми се катери никакъв хълм.
Запознах се с местните – примерно имаше една жена, за която ми казаха, че е на 115 години. Женицата явно ме хареса, защото почна да ми говори нещо. Оказа се, че ми дава адреса си – да и дойда на гости... А преди това едвам се отървах от 4 млади момичета, които е преследваха – искаха да се снимат с мен, да си говорят... Е да де, ама аз пък исках да гледам селцето и нямах време за културни разговори от рода на – от къде сте? Ооо от България, уау! За колко време сте тук? Аааа, ОК. И т.н.
Та след селото – направо в града и отново по подобни култури – отидох на 5 странична пагода от ерата на династията Сила, а после на най-високата /17 метра/ пагода в Корея. Рагледах и няколко къщи на явно богати корейци в традиционен стил – също интересни.
Доста информация за Андонг може да се намери на - http://tourandong.com/english/coding/main.asp, http://iguide.travel/Andong#/Video, http://www.lifeinkorea.com/travel2/nkyongsang/73/
***
09.10.2011
Днес денят започва с важна среща на ИЕСФ, на която обсъждаме актуалните проблеми. След нея следва състезание по голф, на което от 11 човека се класирам на 4-то място. Всичките бяхме начинаещи, трябва да отбележа.
След обяд остана време пак да се юрна по културни места.
И си избрах манастира Bongjongsa. Снимах се с местните будисти, разгледах спокойното и тихо място, за което се казва, че е с най-старите запазени дървени постройки в Корея. След поредните снимки и бегом обратно, че вечерта имаше закриване на игрите, прощално парти и караоке афтърпарти. На караокето всички випове... Но не – нека информацията да си остане за мен.
Забравих да спомена, че има 3-4 вида бира в Корея – Cass, Hite са по-известните. Не са хубави. С около 4,5% алкохол, но нашите, европейски са в пъти по-добре. Ама няма как – трябва да се опитва месното производство – да стимулираме икономиката. Аз я стимулирах няколко пъти.
***
Прибирането от Андонг започва с ранен автобус в 4 часа местно време. Пристигане в Инчон
сутринта и с обратен полет на Луфтханза за около 11 часа сме отново в Германия. Този път град-гост е Мюнхен. От там за около два и половина часа сме в София. Нашият мил, тъмен, мръсен град. Но това не е тема на този пътепис.



Няма коментари:

Публикуване на коментар