вторник, 24 ноември 2009 г.

Ченгду - Амстердам - 16.11.2009


Полет от Ченгду до Амстердам - 10 часа, на около 11 км височина при - 58-60 градуса с КЛМ. За разлика на отиване - на връщане имах ТВ, но по-интересното е, че прелетях над Тибетското плато - хълмове и сняг, подредени като пъзел в продължение на стотици километри, без видима човешка намеса. Прекрасно.





Амстердам. Пристигнах вечерта. В сравнение с Китай тук организацията е отлична. От кацането на самолета, взимане на багаж и минаване през гранична полиция, ползване на автобус до хотел Ибис, регистрация и плащане на хотела /94 EUR без закуска/, връщане на летището, купуване на билет за влак до центъра и обратно, чакане, влак до центъра. Всичко това стана за по-малко от 2 часа!
Целта на нощната ми разходка бе квартала с червените фенери и кофишоповете. Не бях виждал подобно нещо, но тъй като е законно - не се притеснявах много-много. Множеството жени, предлагащи себе си, в малки стаички с легла зад тях, изглеждаха предизвикателно и не лошо! Не видях клиенти, макар че беше около 10 часа вечерта. Полиция патрулираше наоколо.


След това е промъкнах в един кофишоп да пробвам една цигара. Избрах заведение Baba. Почти инкогнито се шмугнах вътре, но се изненада установих, че на никой не му пука за мен. И така - много хора, пушейки трева, легално. Имаш си меню, избираш видове и си ги смесваш сам, ако можеш. Аз, като начинаещ, купих готова цигара. Пуши се като обикновена такава. Барманката ме пита сам ли ще си правя цигара. Казвам и, че не мога. ОК, тогава, ето ти една по-лека, и ми я запалва. Има и кутийка с червено капаче /един вид лека е/ и ако не ми се пуши - да си я прибера вътре и да не мирише. Бавно вдишвам, за около 20 минути изпушвам почти всичко. Почти не усещам разлика, обаче - малко ми се вие главата, но това става и без да пуша. А като се има предвид, че принципно не пуша и че не бях спал повече от 24 часа, мисля че нямаше кой знае какъв резултат. Може друг път да опитам по-силна. Определено е хубаво да си с приятели на подобно място.

Ми толкова за това пътуване. Следваща дестинация - принципно - Корея, ако може. Ако не - догодина, живот и здраве, обиколка на Балканския полуостров.

Ченгду - 15.11.2009

Днес Никол има ражден ден. Да ми е жива и здрава. Вчера и купих подарък - кукла. Днес я чух по телефона. Много и се зарадвах. Малко е кофти да не съм на нейния рожден ден.

Студен и дъждовен ден. Наспивам се добре и отново в града. Вече съм разгледал основните туристически забележителности. Последен е редът на JinLi и WuHou Temple. Джин Ли е туристически ориентирано, фолклорно място. Много е приятно - сувенирни магазини и заведения. Приятни и отзивчиви хора. Донакупих подаръци - традиционните боклуци, които нося в БГ - магнити /които събирам от всяка държава, в която съм бил/, кукли, свещи, дървени играчки и други дреболии. Както се казва stuff. Там, на място, можеш да видиш как се прави коприна с дебелина от 1 мм, да видиш как се правят захарни фигурки - като произведение на изкуството - разтопява захарта майстора и вае фигурки на една маса. След това залепва пръчка, на която се държат и веднага ги поднася на купувача. Става за минута, а е много сложно. Красота.
Манастирът ВуХу се посещава срещу 60 юана. Тихо и спокойно място в центъра на града. Изграден е в почит на минали герои, борили се за Ченгду. Някои фигури са в естествен вид и са на няколкостотин години.

Накрая си позволих разходка за 1 час покрай реката, която не е плавателна. Стигнах до красив покрит мост с ресторант в будистки стил.





Обратно на WCG, където с пищно тържество бе закрито първенството. Имах удоволствието да гледам рекламираната китайска опера и театър - за част от секундата актьор си сменя маските на лицето. Не можах да разбера как става, макар че бе почти до мен.

За да има повече туристи в Ченгду трябва да обучат обслужващият персонал на английски. Чух, че в Китай има повече англоговорящи, отколкото в САЩ. Може и така да е, но специално в този град има какво да се желае. Трябва да подобрят транспорта - не може да се ходи навсякъде само с таксита, като алтернативата е 30 минутно чакане на градски транспорт. Скоро щяло да има метро. Дано то да разтовари трафика. И последен, трети съвет, да се опитат да направят по-приветлив града. Поне аз усетих една сивота и еднообразност. Може би трябват и повече дървета.

Кучинг и Дъжуангянг - 14.11.2009

Нямам късмет с транспорта. Днес тръгнах в 7:30 сутринта, но пак повече от половината ден мина в път. Тръгваш към едно място, но първо трябва да отидеш до друго, няма яснота за разписание, шофьорите не знаят английски, както и пътниците... Та днес ходих до планината Кучинг - 1 260 метра висока. Един от най-посещаваните върхове около Ченгду - има религиозно значение. Не ходих до върха, защото бе мъгливо и нямаше да видя нищо, а и не бях сигурен дали крака ми ще издържи...

След това посетих водонапоителна система, правена преди повече от 2 200 години! Тя е най-старата в Китай и паркът около нея е направен прекрасно. Китайците се гордеят с Дужъянг Янг системата. Уникално съоръжение, което позволява конктрол върху реката, която е доста пълноводна. Има много пагоди и темпъли. Който иска да разбере разликата между пагода и темпъл - да погледне материала за Виетнам от тази година.


Да кажа няколко неща за пътищата - до сега, където и да отида, пътищата са по-добри от нашите - имат по-добра маркировка + странични предпазни огради. Интересното е, че почти нямат знаци. Особено за предимство. Всички май са с предимство - има по 4-5 ленти за коли + 1 за колела и мотори. И това в едната посока. Хаос настава, когато се изпреварват или престрояват. Ако като се стигне до кръстовище и ляв завой - истинско приключение. На мен ми се изправят косите, където ги имам ;) Използват клаксона и дългите светлини за комуникация. Тук таме - мигач, но даването на мигач е рядкост по тези земи. Не забелязах външна изява на нерви. Но все пак - движението е ужасно. Видях и 2 катастрофи - такси с малък преобърнат бус. Без жертви. Ако трябва да се сравни със София - нашето движение е като на новородено невинно бебе. Не казах нищо за задръстванията - сами преценете какво е движението в над 11 милионен град... Градският транспорт - евтин /2 юана/, през около 30 минути, мръсен и претъпкан. Такситата - 1,4 юана за километър. Удобни, но шофьорите не знаят английски. Желателно е да имате написан на китайски адреса където отивате, който да покажете. Използвайте таксита с броячи. Има и такива без, но взимат по-скъпо.





Друга тема - жените. И тук, както и навсякъде по света - има и красиви, и не чак толкова, по-рядко се забелязват дебели /ма то си е така в Азия, с този ориз.../ Повечето не слагат грим, а тези, които го правят - не прекаляват. Мъжете - все още не ги заглеждам :)
Архитектура - запазват старото. Успешно го адаптират с настоящото. Строи се много, но някак си ми изглежда сиво и невзрачно на повечето места. Има жилищни комплекси като кв. Младост в София, но блоковете са по 40 етажа... Чух по тяхна телевизия, че за миналата година ръст в икономиката + 8%, а за тази година се очаква +12%. В България очакваме минус 5%...

Имат ограничения за интернет - не може да се разглеждат блогове, фейсбук и др. Като цяло връзката е бърза.


След обяд притичах през центъра на града - Тян Фу оплщад с огромна статуя на Мао Дзедун и десетки МОЛове наблизо. И тогава видях китайците. Огромна маса хора - сигурно десетки хиляди, плъпнали на пазар. За пример - имаше МОЛ, в който на 10 етажа се продаваха само дрехи за жени...


Вечерта едвам хванах такси. трябваше да чакам 45 минути преди да се появи първото свободно...


понеделник, 23 ноември 2009 г.

Ченгду - 13 ноември 2009

Много време се губи, ако се чака евтиния градски транспорт. Няма метро. Чаках 30 минути автобус 902, за да стигна до резервата на пандите. После 25 мин 198, който минава и през зоопарка на Ченгду. Отказах се да чакам повече и почнах да взимам таксита. Не е скъпо и е много по-бързо.







58 юана е входа за пандите. Ако имаш 2-3 часа свободни - можеш да се насладиш на милите животни. Те са активни предимно сутрин, така че ако някой ходи - нека да е около 8-9 часа. Пандите са застрашен вид - има около 5 000 бройки в света. Ядат основно бамбук, който пък намалява заради изсичането на горите. Паркът е направен отлично и е една от местните забележителности, заради която идват хора от други държави чак !
От там - бегом до парка WenShu. Там има много магазинчета в типичен старокитайски стил /не знам дали има такъв, но ме разбирате, предполагам/ - извити покриви, дракони и др. Най-голямо впечатление прави манастирът, който е бил и библиотека. Както и пагодите около него. Тук се събират предимно възрастни китайци на чай и разговор. Видях и такива, който правят специални упражнения в кунгфу стил. Интересно. Екзотика.
Загубих около 1 час в чакане в Bank of China, която се оказа единствената банка в града, която може да ми обмени евро. Много се изнервих. Всичко можеше да стане за 5-6 минути, но не - то бяха снимки на паспорт, консултации, многократни проверки... Все едно времето ми не е ценно.
Близо до центъра има новонаправен парк в старинен стил, за туристите. Има около 100 ресторанта и чайни. Много романтично и приятно. Казва се Broad Alley Kuanchai Xianzi.
Пак да отбележа почти пълната липса на езикови познания. И руски не знаят. И български също ;)

Утре - напоителната система е наред. Ама по-рано трябва да тръгна. Ако остане време - малко по магазините, че децата и жената не трябва да останат без армагани.

Ченгду 12 ноември 2009

Закуската бе предино китайска. Няколко вида зеленчуци, боб, зеле с млечен сос, сладък чай, топло мляко. Няма кафе. За хляб имаше нещо като равиоли с месо - вкусно. Имаше и супа, разбира се, но не ми се ядеше. От Виетнам май се наядох на нудъли.
Целият ден бях на игрите. За съжаление ме отстраниха, но успях да взема 2 от общо 6 игри на германеца, който е много добър. Това си го считам за успех. Ако някой се интересува - http://www.wcg.com/.





И понеже не разглеждах забележителности днес - пак да кажа за храната - не слагат сол и за това ми се струва безсолно. Имат соев сос, но е лютив и солен. Хапнах пиле с бамбук, телешко с краставици, печена патица и др.
Вечерта - китайски здравословен масаж - 68 юана за 60 мин. Това е около 12 лв. Не взеха бакшиша, който предложих. Всичко ми масажираха, без онова, за което си мислите. Бе приятно, макар и хладно в стаята. Масажистката положи максимум усилия, даже си мисля, че се поумори накрая. Чувствам се чудесно сега. За подобни пари в София даже и врата няма да ти разтрият, а тук - цялото тяло.
По-долу са стоки, които може да си купите в обикновен магазин:

Всеки може сам да си прочете какво точно се предлага. И за по-напредланите в китайския - може ли да ми кажете от къде се пуска климатика?

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

Китай - Ченгду - 11.2009

Китай. Една от моите мечти - да отида в Китай се сбъдна. Това е велика страна, велика култура и прекрасни хора. Други дестинации, които бих искал да посетя са Бразилия, САЩ, Италия, ЮАР, Австралия, Нова Зеландия, както и много други. Да сме живи и здрави - ще опитам да отида до някои от тях.





Да не се отвличам. Пътуването започна на 09 ноември 2009 г. с 2,20 часов полет до Амстердам. На височина около 11 км, при температура от около - 58 градуса - хапнах сандвич с кафе. Компания - България Еър. Имаме хубави стюардеси. До полета до Шанхай имах повече от 4 часа и реших да разгледам малко от центъра на града. Отиване и връщане от летище Скипхол до централната жп гара - 7,40 EUR. Отиване за 10 минути, а връщане за 20 минути. Градът в понеделник в 12 часа на обяд бе сякаш замрял - почти не видях хора по улиците. Отидох до катедралата De Neuwe Kerk, където има прекрасни дърворезби, а органа е направо произведение на изкуството. Вътре, срещу 12 EUR, може да разгледате експозиция за Оман. Не ми се стори интересна, защото и в България имаме много ятагани, килими и други ориенталски атрибути.









Само през 2-3 канала /а както всички знаем - Амстердам е с много канали/ стигаме и до основната атракция, даже 2 - koffeeshop и червените фенери. Сутрин в 10 часа може да дръпнеш една трева - съвсем законно. Струва от 3.50 EUR нагоре, в зависимост от различните видове марихуана, които се слагат. Можеш и сам да си свиеш цигара - с любимите си сортове тревица... И то напълно законно. Имаше доста напушени - ходят като мухи без глави насам-натам и от кофишоп в кофишоп. А такива има десетки...



Що се отнася за червените фенери - всъщност са неонови лампи, под които има десетки жени - всякакви размери и разцветки, от които можеш да си избираш. Цената е от 50 до 70 EUR за около 1 час. Не разбрах какви услуги точно може да ползваш за тези пари. Има кина с филми за възрастни, секс и сувенирни магазини. И това си е законно, бе хора. Та за 2 часа - толкова. На връщане, ако мога - ще мина пак. Този път - вечерта, когато се очаква да е по-интересно!


Следва 10 часов полет до Шанхай с КЛМ - 8 820 км на 10 км височина, - 61 градуса. Но нямаше ТВ в самолета. Това даже ме ядоса, защото до сега - на дълги разстояния - винаги е имало. Храната - ОК - пиле със зеленчуци и сандвичи. Пристигнахме в дъждовен Шанхай сутринта в 8 часа. Оказа се, че за последните 20 години не е имало толкова лошо време в Китай - даже натрупало сняг на север, блокирало хора, отменени полети и т.н. Само след 3 часа бе последния полет за деня - към основната дестинация - Ченгду - столицата на провинция Съчуан. Ще летя със Съчуан Еърлайнс. Вече всичко е на китайски. Ама говорят английски, поне в самолета. Хапвам пиле с ориз и съм на земята отново. Сменям 100 EUR за 900 юана /ренимби викат още на тяхната валута/ Съотношение лев:юан - 1:5.









Веднага бивам посрещнат от организаторите на WCG. Тук е момента да кажа, че всъщност съм състезател на конзолна игра. Не съм от най-добрите, но ще дам всичко от себе си на турнира. Любезни хора - дават вода. Ползвам техен автобус до хотел 18 steps - http://www.18budao.com/ - но не го отваряйте - там всичко е на китайски. Е нали ви казах да не го отваряте, но щом не ми вярвате ;)
Още с пристигането установих, че много от китайците не знаят английски. Питам нещо някой, който би трябвало да знае, той вика друг, после трети. Накрая пристига четвърти, който ти говори нещо неразбираемо /вероятно си мисли, че е английски/ и аз накрая се отказвам. Както се казва - ако нещо не става с китайци - не винаги става с много китайци. Иначе - любезни. Култура. Усмихват се. Що и в БГ не беше така. Повечето тук - усмихнати, повечето у нас - навъсени. Тук включвам и себе си. Не знам защо е така. А по принцип уж не съм лош човек...


Та настанявам се в стая за 470 юана/вечер без изглед и към 19 часа местно време /а в БГ - 13 часа/ си лягам. Пътят ми е бил 32 часа и съм уморен. Часова разлика:+6 часа. В една стая съм с македонец - Саша /свестен пич/. Нямам проблеми с него.


11.11.2009



WCG организират екскурзия до Jinsha Ruins - една от новите забележкителности тук - намерили са културно наследство от преди новата ера. Една от находките - златно слънце с феникс е станал символ на града. Някои добавят и панда към емблемата. Само да отбележа, че Ченгду е 11,2 милиона души, столица на провинция Съчуан. Разстоянията са огромни, пътищата - по-добре поддържани от нашите, включително и зеленината отстрани. Много хора се трудят постоянно за това.




Имам 4 различни каталога на града, но нито 1 не върши идеална работа. Та в този музей са изложени реликви от около 3 600 години назад. Китайците са направили огромни инвестиции и музеят е наистина перфектно устроен. Освен традиционните каменни находки има и много дигитални изображения. Отлично. Имаме и гид, който ни обяснява на бързо по-интересните неща. За 1 час приключваме и отиваме в Tianfu Software park. Смятай за какво става дума - над 1 млн. м2 площи, които са заети от IBM, Хуавей, САП, Симантек и мн. др. Осигурява работа за над 30 000 души. Това е един от 10-те подобни парка в Китай. След 10 години планират да имат 25 подобни парка в страната. Без коментар. ората мислят и действат. Не като нас, българите. Едва ли се съобразяват с други нации...


Вечерта - парти за откриването на WCG. Програмата - постна, но храната... О, храната - имаше 13 ястия. Опитах от всичко - патица, пиле, морски краставици, костенурка, 2 вида риби, ориз, плодове. Позти всичко е вкусно и лютиво. Костенурката ми се стори безвкусна. Според други - приличала на пиле. На масата бяхме българин, южноафриканец, китайци, кенийци и др.









Ако всичко е наред - утре, след като играя на игрите, вечерта ще отида на китайски масаж.