Отново на остров Тасос

28.04.2016 - четвъртък

София – Серес – Тасос

Бях запазил 2 стаи за хотел Стела на остров Тасос още през август 2015 г. Тук домакинът Космас така ни беше обгрижил с усмивка и внимание през 2015, че решихме да се върнем отново.

И така – потеглихме четвъртък сутринта за Тасос, като за разнообразие реших да сменим маршрута на отиване – минахме през Кулата. Тъй като е работен ден – по пътищата няма голям трафик. Минахме границата за 1 минута, като нямаше опашки.

Моята руса навигаторка от Гармин тоя път нещо се обърка и по магистрала Струма в България и после в началната част на Гърция ми казваше, че съм на черен път и ме преизчисли поне 100 пъти… Макар,че бях ъпдейтнал бг и международните карти преди да тръгнем на път… Освен това явно кабелът на свързване нещо се е прецакал, та Митко през 5 минути го натискаше, за да има контакт и да имаме навигация… Така е – все пак около 10 години сме с този Гармин…

За половин час стигаме до Серес и паркираме в центъра на града. Искаше ми се да отидем до археологическия музей, но Стефка, Митко и Никол отказаха /“Какво точно ще гледаме?“/ и така се разходихме в центъра на града за 2-3 часа. Купихме на Никол едни обувки, хапнахме пита с крем, пийнахме по едно фрапе и айде към Керамоти, от където с ферибот трябва да се пренесем до Тасос. Забравих да спомена, че т.нар. криза май не е засегнала много жителите на Серес. Центърът беше пълен с народ. Даже имаше 1-2 заведения, които направо се пукаха по шевовете от народ. Нарекохме ги кошерите, защото от далеч се чува някакво бръмчене и боботене. Като се доближиш се вижда, че това са стотици хора на едно място - пийващи по нещо…

 

Пристигаме в Керамоти към 16 часа. А ферито е в 16:15 часа. За това да сме навреме ни помогна и предварителната информация. Тук може да се видят актуалните маршрути с ферибот до Тасос:

http://dromologia-kavalas-thasou.blogspot.bg/

Времето бе прекрасно и цялото семейство сме на предната палуба на кораба и се насладихме на гледката. На Миланчо много му хареса.

В хотела сме към 17 часа. Настаняване, малко плаж и в 6 и половина вече сме на масата до брега на морето и смучем узо плумари, хапваме гръцка салатка и те така. После – рибка на скара фагри, пържени тиквички /които от миналата година си имат фенове/ и още доста вкусотийки.

Лягаме уморени и доволни.

 

29.04.2016 - петък

Днес времето е облачно и даже вали леко. Студено е и след обилна закуска решаваме да отидем на пазар до близкия супермаркет Latsouris, където се сдобиваме с узо, бисквити, маслини, плодове и други, които да ни подкрепят в начинанието, наречено почивка. Мисля, че ще надебелеем тук!

Спира да вали по обяд, но остава хладно. Отиваме до столицата на Тасос, която се казва- Тасос и повече от 2 часа се мотаем по стария град, пристанището и малките магазинчета. Минахме покрай църква, в която на разпети петък беше пълно с хора, които се молеха и пречистваха, като минаваха под масата.

С Митко си говорихме доста за него, за живота – какво иска да прави, как, къде и т.н. Казах му отново, че ще го подкрепим с майка му за неговите решения. Ще мисли още.

Стефка, Никол и Милан се отделиха от нас и останаха да щурмуват де що нещо се изпречи по пътя им под формата на магазин и даже си накупиха завивки и завеси, които наричат не знам защо „блузки“.

Вечерта – стандартно – узаки, гръцки салати, маслини, риба, пълнени калмари на скара и мн.др. Както казах – мисля, че ще наддадем на килограми тук.

Хубавото е, че и Стефка си хапва!

 

30.04.2016 – събота

Днес утрото е прекрасно – няма един облак на небето. Няма и вятър. Морето е гладко като езеро. Вълните са високи има-няма 2 сантиметра.

Закусваме и се отправяме към село Панагия, която е била столица на Тасос. Защо столицата е била точно там, а не на морския бряг – а де? Ходили сме в Панагия нееднократно. Много е приятно, спокойно и уютно. Тесните чисти улички, малките магазинчета, белите къщи – връщаш се в миналото. Можеш да хапнеш в някое от многобройните капанчета /има менюта на български, а и повечето сервитьори знаят български или са българи/. Можеш да се разходиш до водопада на любовта, или да отидеш до красивата им църква. А защо не и да посетиш леговището на дракона или както аз му казвам – пещерата на ламята:

Тъй като няма кой знае какви ориентири – мога да кажа: като спрете на малкия паркинг в началото на Панагия /до чешмата, която е скрита в голямо дърво/, на централния площад завивате на ляво и след около 500 м по нанадолнището има малка табелка, която указва по коя пътека да се поеме за ламята. След около още 500 метра сте там. Тъй като не е осветено си е малко страшно. Но ние с Митко безстрашно /държейки се един за друг и джентълменски подканяйки се: „ - Хайде ти иди пръв! - Не… ти първо“/ влязохме. Оказва се малка уютна пещера, в която има много прилепи, които цвърцорят постоянно. Стефка, Никол и Милан остават да ни пазят отвън. Мислехме си да се разкрещим от вътрешността на пещерата/нещо като: „А-а-а, Митко, бягай“ , но като си помислих, че ще трябва да чистим след нашите хора, а и че можем да им докараме стрес – размислихме. Снимаме се пред и в пещерата на ламята, Стефка свърши нейна си работа и весели и и щастливи /поне аз и Митко/ се върнахме обратно в селото.

Купихме си разни сувенири и отидохме в следващото село – Потамия. Отново малки, калдаръмести, тесни и чисти улички. Приятно е. На мен ми се струва, че сме в България от преди 150 години, а на Стефка и се струва, че това е като френския прованс. Какво и да е – не е лошо. В центъра има няколко кафета, имат 2 църкви, като ние се разходихме до старата им църква.

След този „изморителен“ тур от около 2 часа се върнахме обратно до хотела. По пътя спряхме в нашия гастроном /който е на половин километър от хотела/ и напазарувахме лакомства за 2 дни напред. След обяда – 3 часа плаж, море, басейн. А децата не излязоха от стаята – занимавайки се със семейни игри, а именно – гледане нещо на телефоните си, чатове, снимки и др :) Вечерта – стандартно – узаки, салатки, изглед към морето, гледане на залеза… Абе въобще – мъка :) 

01.05.2016 – ВЕЛИКДЕН

 Снощи от 23:30 часа гърците правят сериозни празненства по случай Великден. Подобни на нашите. Предложих на семейството ми да отидем на църква /а тук те са много/, но не получих никаква подкрепа. Затова днес сутринта решихме да посетим препоръчана от Костас църква почти на върха на острова – след село Микрос Принос пътя продължава навътре в планината още 5 километра докато се стигне до малък манастир – Свети Пантелеймон. Има прекрасна гледка към острова и към морето. Отвори ни монахиня, която знаеше много добър английски. Разказа ни, че църквата е направена през 1834 година, след като наблизо до нея в малка пещера до бликащ извор /аязмо/ е открита икона. Тогава са решили да построят и манастира. За да има къде хората да се молят на бог.

След кратка почивка слязохме да разгледаме село Сотирас с малкия кей, стара укрепителна стена от бронзовата епоха, пихме кафе, хапнахме по нещо сладко и отидохме да разгледаме село Прину, от където тръгват фериботите до Кавала. Оказа се затворено, както и повечето магазини на Великден, но пък се насладихме на приятна разходка.

След обяд отидохме със Стефка, Милан и Никол за почти 3 часа на басейна под прозорците ни. Малко поплувахме, малко поиграхме волейбол, малко ни хвана слънцето…

Вечерта в таверната на Костас ни гостиха с чудно агнешко печено с печени картофи, а Митко си взе козешко печено, което също се оказа доста вкусно. Аз си мислех, че ще има някакъв неприятен вкус и/или мирис, но не – беше вкусно. И както обикновено – изядохме си всичко :)

 02.05.2016 – Понеделник

Днес времето е малко хладно, има перести облаци, както и лек ветрец. Не е подходящо за плаж сутринта. Решаваме да тръгнем на разходка по острова отново – първо град Лименария, който е втория по големина на острова, после до манастира Свети Архангел Михаил /който е най-известния/ и накрая до Алики – древното пристанище на Тасос.

Речено-сторено. Лименария е вторият по големина град на остров Тасос, след столицата Тасос. Намира се на противоположния край на острова спрямо столицата. Освен пристанище, на което се заговорихме с българи, които бяха на най-голямата лодка, има и малки приятни улички с малки приятни магазинчета, в които приятни хора се опитват да продадат някакви неща. В по-голямата си част нещата са китайски и не много качествени. На Стефка и направи впечатление, че се продават много дрехи от изкуствени материи, което през жегата лятото не е много удачно решение. Купихме си узо барбаяни – 46 градусово, кремчета от натурални продукти, пихме кафенце, снимахме се и те така… /снимка от Митко/

Манастирът си е точно както го бяхме оставили преди 1 година – отново прекрасен изглед от високо, много хора, малко локумче да си подсладим… Оказа се, че иконата с част от мощите на Христос я няма и чак вечерта ще я донесат. Имаше много вярващи и туристи.

Последна спирка – античното селище Алики, плажът и заливът. Отидохме, но задуха такъв силен вятър, че вече знам защо някои дървета са наклонени 20-30% по посока на вятъра. Некак си наклонени. Брулещ, студен вятър, а за капак почна и да вали. Та разходката я ограничихме до 20 метра по пътеката и притичване обратно към колата. Жените мръзнат, ръмжат мъжете J

Прибрахме се в хотела и направих опит да отида на плаж. 40 минути и … заваля и при нас. Отказах се. За това море – стига толкова плаж. Малко ме е хванало слънцето. Останалите почти не се пекоха или бяха с дрехи, или завити…

Последната вечер – отново на ресторант. Мога спокойно да го препоръчам, защото колкото и пъти да се хранихме тук – нито един път нямахме стомашни или други проблеми. Храната вкусна, персоналът – приятелски. Примерни цени – узо плумари – 4 Е, салати от 3 до 4,50 Е, супи-4.50 Е, основно ядене: печено агнешко или козе – 10 Е, риба-около 10 Е порцията /фагри, риба меч, калмари и др/. Десерт – не сме плащали, защото го дават като почерпка след вечеря. Изключително вкусен беше „Рафаело“, но забравихме да вземем рецептата.

 03.05.2016 – последен ден – път към София през Драма.

След обилната закуска потегляме с нежелание. Искаме пак да се върнем в хотел: http://www.stella-hotel.com/en  . Пасва ни – не е скъпо, няма навалица, няма бетонни укрепления, които в БГ наричаме хотели, морето е на 10 метра от хотела, чисто и приятно, децата могат да си играят на пясъка или тревата без да се притесняваме за тях. Хората от хотела са готини. Сигурно има още много подобни места, но на нас ни харесва тук. Трябва да се види залеза от брега на морето, в заведението, с бутилка плумари и гръцка салата + риба, примерно.

Ех… Та така. На ферибота имаше някакво вълнение, което накара Стефка да забоде поглед в краката си и през повечето време изучаваше пода на кораба. Каза, че ако бяхме тръгнали по дългия път към Кавала, както мислехме – нямало да го преживее…

Отказахме се да ходим до Кавала и решихме направо да отидем до пещерата Агитис или както е позната – Маара. След Драма и село Prosotsani – 500 м – в ляво се пада на около 5 км от разклона. Ако го бяхме пропуснали – като видим кръста в ляво – да се върнем 500 метра назад. Но има достатъчно табели и не изпуснахме. Пътят до пещерата е хубав. Има 2 паркинга, както и кафе, където може да се насладите на хубаво кафе с изглед към извиращата от пещерата река под дебели сенки. Пещерата е една от 3-те най-дълги в света пещери, през които минава река. Тази е около 25 км, като са изследвани около 10,5 км, а за посетители са разрешение само 500 метра.

 Днес водата беше достигнала почти до моста, по който се движим и само 5-10 сантиметра трябват, за да покрие водата самия път, вътре в пещерата. Направо сме късметлии, както ни каза екскурзоводката. Има дни, в които не се допускат туристи, защото е наводнено. Сега се очаква да стане подобно нещо. Имат идея до 2-3 години да пускат хора в следващата част на пещерата – когато е лято и водата е силно намалява – да слагат рибарски ботуши и през малък процеп да стигнат до една огромна зала – висока 60 метра, дълга 120 метра и 40 метра широка /ако не бъркам цифрите/.

Ще бъде интересно. А за сега може да се разгледат сталактити и интересното усещане да се движиш почти по вода, която те е заляла, ама не съвсем. Реката е с доста силно течение, но във вътрешността на пещерата няма никакъв шум и не се усеща мощта на водата. Само виждаш как около теб навсякъде е вода, която тече доста бързо, но е безшумна. Мога спокойно да препоръчам и тази пещера. Не е далеч от БГ границата и за еднодневна екскурзия от Пловдив, Благоевград и по-южните градове е ОК.

Малко след като си тръгнахме от пещерата – около 13:30 часа почна да вали. Ама проливно. Магистралата до София беше на места като река, а имаше образувани и локви. Придвижвахме се внимателно. Слава богу – пристигнахме си след обяд около 6 часа у дома. Уморени, но доволни. Отново бяхме заедно на хубави места. Заредихме се с енергия и сме готови отново да посетим Гърция. Може би на някое друго място. За разнообразие.

Едно жадувано завръщане

Тасос – 02-05 май 2015

Преди 5 години посетихме остров Тасос и ни хареса много. Кратка екскурзия, близо до България, добри пътища, добри и приветливи хора в съседната нам страна. Затъжихме се и решихме да направим още една екскурзия. Този път през 2015 година. По същия маршрут. Само че този път си взехме и компания – наши роднини. Понеже не знам дали няма да се разсърдят - няма да пиша много за тях. Но са мили и добри хора, с които си изкарахме много добре.

Та за пътуването – бяха ме наплашили, че фериботи не работели – защото имало стачка /то така си и беше, но само на 01 май/. А ние тръгнахме на втори май. Хора, имайте предвид, че на 1 май в Гърция има голям шанс нещо да не работи – гърците си правят стачки под път и над път. Това не им пречи да са с няколкостотин милиарда евро заеми. Стачкуват си хората. Но и същевременно не забелязах нещо да изглеждат притеснени. Както си ги оставихме преди години – пак така си ги и намерихме – радващи се на живота, не си дават много зор, седнали в кафенета и заведения – пийват, хапват и тези три неща :). Нещо да са се разработили, да се опитат спешно да си върнат заемите – май не. Поне на мен ми изглежда така. Дето се казва – да им дадат още някой и друг стотак в милиони евро – пък да кажат – συγνώμη (сори), имаме да връщаме пари, но нямаме – и да фалират държавата. Ако стане това – ще бъде най-яката далавера в съвременния свят!

Малко се отдалечих в мислите си, но все пак са ни съседи, нали? Ако стане нещо с тази държава – няма как да не се отрази и на нашата икономика.

Да се върнем на пътуването отново. Освен със стачките се опитаха да ме наплашат и с лоши пътища, които сме имали в БГ – свлачища, затворени пътища и т.н. Е, имаше на 2 места за по 100 метра, но нямаше проблеми, нямаше голям трафик и въобще пътя от София до Керамоти си беше ОК от всякъде. Разстоянието е малко над 400 км, като се има предвид, че минахме през пещерата Алистрати – една от най-големите пещери в Гърция, както ни каза екскурзоводката, която пък беше българка, а ние посетихме пещерата с БГ група. Дето се казва – Гърция, ама не можеш да си изпсуваш спокойно – все някой ще те разбере. Та пещерата Алистрати е по пътя от Гоце Делчев към Драма – на около 20 км от Драма е. Повече информация - www.alistraticave.gr , където има информация и на български. Цени – около 8 евро за възрастни, децата минават безплатно. За около 1 час разглеждаш пещерата, като всъщност има още коридори, в които не те пускат. Има много интересни дискови сталактити, както и такива образувания, които приличат на корали. Много яко. В пещерата целогодишно е около 17 градуса, така че е удобно и за лято, и за зима. Освен това – работи целогодишно и нещо много важно – има достъп за хора с увреждания. Цялата пещера лесно може да се мине и с количка с малко бебе, както направихме и ние. Групите с хора се пускат когато се съберат, а не е с определен час на влизане. За нашия 1 час време се разминахме с 2 групи, а вън чакаше още една. Ако имаш време – може да си починеш в парка около пещерата на чист въздух. Можеш и да хапнеш и пийнеш, защото има и заведение.

Пътят до пещерата беше тесен, но минаваше през няколко селца – така че да се насладиш на гледките в тях. Горе-долу селцата, през които минахме изглеждаха като нашите, само дето бяха с много по-нови къщички, по-подредени, по-чисти... Не видях да има много възрастни хора, както и каруци. Абе селца като в България, ама не съвсем. Повечето къщи са до 3 етажа, с хубави градинки, балкони с цветя и т.н. Та от пещерата – през Драма и около Кавала отиваме директно до селцето Керамоти, от където взимаме ферибот до Тасос. Фериботът не е в стачка и за нашата кола с горен багажник + 5 човека ни взеха 34 евро. Пътуваме около 30 минути, а времето около нас – дъжд и вятър. От къде се взе това лошо време точно сега – да не можеш да се порадваш на гледката. Малко преди на се качим на ферито и малко след като слязохме от него ни валя дъжд. Много интересно как така стана… Повече информация за феритата до Тасос: http://www.thassos-ferries.gr/bulgaria.html . Има и на български цени и разписание. В общи линии – през половин час има фери до и от острова. Вътре в кораба можеш да хапнеш и пийнеш, ако нещо си гладен. Еспресото струваше 1,35 евро.

Вече е към 5 след обяд и сме на острова. Малко ми заприлича на острова от филма „Загубеният свят“ – влажно, с някакви все едно тропически дървета, с едни летящи птици, с едно море така, около нас. Абе въобще – чакаш някой динозавър да излезе иззад завоя :). И да те хапне.

Нашият хотел Stella Rachoni е на брега на морето и на около 12 км от столицата на Тасос, която познайте как се казва – ами пак Тасос. Та хотела ни – в booking.com имаше оценка за 2014 г – 9,2 от 10 възможни. Прегледах коментарите, преди да направя резервации, изглеждаха реални, а и от опита, който имам – горе-долу това, каквото на мен ми се струва като оценка коректно – това и виждам като оценки и от другите хора. Един вид – вярвам на оценките на хората, защото и моите оценки са подобни. Та – викам си аз, още преди да направя резервацията в този хотел, който е само 1 звезда, бе какви са тези високи оценки за такъв тип хотел? Ама айде – нали за 5 човека е само 50 евро на вечер без закуската, нали има безплатен паркинг и безплатен интернет. Нали морето било само на 10 метра от хотела, нали имало прекрасна кръчма на 10 метра от хотела, пясъка бил хубав, морето плитко, маслини сами ти падали в устата… Вярвам, резервирам преди няколко месеца и…. идвайки на място тук, в хотела – виждам че, мамка му, всичко е така, както го рекламират. Ми аз като изляза от стаята ни, която има изглед към морето – ми направо слизам на плажа бе. Който пък се оказва дълъг и чист. А на всичкото отгоре и няма хора. Е да, вярно е, че не е сезона, ама нали няма хора, които да ни тъпчат по хавлиите?

Та – влизам в стаята, хвърлям дисагите и се просвам на жезлонг с изглед към морето. И това е. Лежа и гледам как масата мои деца си играят – едно с лопатка, друго събира миди по брега, трето с волейболна топка ме тормози да съм бил играл с него. Е, имаше идилия за 5 минути – и жена ми легна на съседния шезлонг. После малко игра с големия син, после малко пазихме от падане малкия син, който пък си взе едно гребълце и не можахме часове да го изстържем от плажа. Ядем и пием, ние големите, а малкия Миланчо иска все в пясъка да се рие и разхожда. Много му хареса. Ама да се върна на храната. Семейството, което стопанисва хотелчето – същите тези хора държат и таверната. Моите хора се разходиха и казаха, че има още 3 заведения в близост, но нашето било най-добро. И се метнахме в него – Kostas Tavern – на брега на морето, тихо и спокойно. Гледахме залеза в захлас, а после пък гледахме и пълнолунието и ярките звезди. Нещо тези звезди са много ярки в Тасос. Или пък може би въздухът в София е много замърсен и не виждаме почти никакви звезди. Не знам, кое е вярното, но ярките звезди тук ми напомнят за детството, в което имах време замечтано да гледам звездите…Мда.. Ама да се върна на заведението – имаше 5 страници меню и всичко в него беше налично. Ние пийнахме узаки, разбира се, взехме си гръцка салата и няколко вида риба на скара – всичко беше толкова вкусно, че нищо не оставихме след нас. 4 човека хапване и пийване ни излезе 50 евро. Примерно: скариди-10 Е, бакалярос-7 Е, салата 4,5 Е, 200 гр. узо-5,50 Е и т.н. Персоналът в лицето на Космас и една българка беше много любезен и приятен. Да ти е драго да си тук. Стараят се да те се почувстваш като у дома си. А залезът какъв е само...

Та за първи ден – толкова. Да допълня, че за моя приятна изненада – нямаше много караници между Митко и Никол, а Милан се държа като голям – никакви проблеми.

Следващ ден – 03.05.2015 г

Утрото започва с грозното грачене на десетки чайки. На Стефка и харесва този звук, а на мен ми прилича все едно някой се кара. Ама здраво крещи. Както и да е. Добавяме към тези трели леко приплискване на 2-3 сантиметрови вълни и приятно пролетно слънце, което пакостливо закача спящите туристи, които може и малко да са прекалили с узото вчера в ресторанта. Ставаме бавно и внимателно, за да не нарушим това приятно изживяване. А и защото може би не можем много-много да се придвижваме по-бързо. Примъкваме се до ресторанта и хапваме, че ни чака повторно откриване на острова. Да видим дали нещо се е променило от преди 5 години. Първо отиваме до столицата на Тасос – гр. Тасос. Пристанище, малки улички, магазинчета, сувенирчета, стар град и т.н. Абе въобще – стандарт при подобни разходки – купуваме чанта, подправки, маслини, зехтини, магнитчета и други. Гърците – любезни и внимателни. Някои от тях знаят и български, а всъщност имаше и доста българи-продавачи. Не можеш да усетиш, че си в чужбина много, защото навсякъде около теб се разнася българска реч. Да не забравя – до края на 2015 няма да работи местната атракция – амфитеатъра, защото му правят ремонт.

От Тасос отиваме до Пенагия – малко планинско селце със старинни къщи, музей на зехтина и интересна уличка с рекичка – в дясно от главната улица. Отново шопинг, а после обяд в центъра на селото – да опитаме гръцки гирос. В началото на селцето има интересна чешма – вградена в старо дърво. Интересно старо селце.

Решаваме, че за днес стига толкова туризъм и се връщаме в наше село. Просваме се на плажа и повече от 3 часа децата се ровиха, валяха, тичаха и викаха по почти празния плаж. Имаше още едни българи до нас, които се включиха в копаенето на дупки и играта ни на волейбол. Водата беше приятна, макар и малко студена. Но след минута се свиква и ти става приятно. Нямаше морски таралежи, макар че се бяхме подготвили със специални обувки за този тип морско дъно. Морето беше чисто и на около 50 метра от брега беше дълбоко около метър. Абе въобще – приказка. 

На вечеря – опитваме с традиционни гръцки и не толкова гръцки ястия – миди, пълнени чушки /тук може да се поспори дали са български, турски или гръцки, но всички си ги ядем с кеф/, пържени тиквички със салата снежанка. И разбира се – узо. Този път употребихме повечко. Някак си се услади. Мда… Прекрасен ден. А утре се надяваме да е още по-хубав.

 04 май 2015 – трети ден на остров Тасос

Сутринта се стартира с крос от сумарно половин час с Митко по брега на морето. Времето бе хладно, пясъка мокър, но потичахме заедно за голямо наше удоволствие.

Продължаваме със закуска – предимно вкусни яйца на очи, салам, кашкавал, мед и др. Мятаме се на колите и беж до пазара в село Принос. Това е нещо като голям битак, който се провежда всеки понеделник до ранния следобяд – всякакви боклуци може да си купиш, основно китайски. Ние си харесахме маслиново дръвче, няколко вида цветя и кактуси, които се надяваме да оживеят в София под напора на нашите вещи грижи. Преди 5 години си купихме маслиново дърво от Тасос, но се оказа, че не ще да дава маслини, гадината. Да се надяваме, че това ново дърво ще е по-дашно. До пазара има църква, но беше затворена. Интересно е, че местните са доста набожни и като видят църква се кръстят, дори и да не влизат в нея. При нас такова нещо не съм виждал.

От пазара отиваме до манастира Арахгел Михаил в най-южната част на острова. Както и преди 5 години – пускат само в малка църква, в която има част от пирон, с който е бил разпънат Христос. А дали е така? Самият манастир е 20 пъти по-голям от това, което ни дават да видим. Но не ни пускат навътре в иначе добре изглеждащия отвън комплекс. Прекрасна гледка към морето, виждаме още българи и се понасяме към Алики, където има археологически разкопки.

Оказа се, че има полуостров с малка пътечка до тези разкопки, който се обикаля за около 1 час. Липсата на каквито и да било вълни в морето създаваше впечатление, че си на езеро, а не на море. Преди много години е имало пристанище тук. Сега има старинни къщи и плаж. А до плажа – заведения. Набутахме се в едно заведение, където 3 супи ни излязоха 50 лв, а още 1 салата и неща за пиене – още 50 лв. Баси цените. Нещо не ми допадна това заведение – нещо като Бютифъл Алис май се казваше. Иначе Алики е много приятно място, макар и с каменист плаж. Решаваме, че ни стигат толкова забележителности и се връщаме у дома, където прекарваме остатъка от деня плацикайки се мирното море и ровейки в пясъка. Хващаме и тен. Изкарваме си страхотно в компанията на децата. Малко разходки по плажа, намиране на морски звезди и рибки. Прекалено сме уморени за волейбол и други плажни игри. Гледаме как деня тихо си отива и се радваме на прекараното време заедно. Вечерята е отново с традиционни гръцки напитки и храни. 

Сега е момента да похваля нашият домакин – Козмас, младо момче, което се постара да се почувстваме като у дома си. Обгрижваше ни с внимание всеки път, когато му поискахме нещо. Ако се върнем отново тук – една от причините би била именно Козмас. Стаите се чистеха всеки ден, кърпи и чаршафи се сменяха през 2 дни, тишина, спокойствие, хубава храна (като даже ни питаха имаме ли някакви специални искания за храна – да ни я направят). Сайт на хотела - http://www.stella-hotel.com/en - снимките от локацията са наши и точно от там, а не се някаква фотошоп преработка. С очите си съм видял това място!

05 май 2015 – тръгване обратно за България

Днес ставаме с нежелание, защото това е ден, в който ще трябва да си тръгнем. Всички сме съгласни, че ако можеше – щяхме да останем още малко. А защо не и още много :)

Обилно закусваме като за последно тук и взимаме ферибота от гр. Тасос в 10 часа. Сутрин има ферита през половин час. Морето отново е като без нито една вълна – все едно сме в спокойно езеро.

От Керамоти за половин час стигаме до гр. Кавала, където се впускаме в 3 часова разходка около кея. Купуваме сувенири от малки магазинчета, разположени на стръмни улички, с любезни продавачи, които не ти се натрапват с желанието си да им купиш от стоката. А като си купиш нещо – даже ти подаряват по нещо малко.

За спомен. И то остава едно приятно чувство. Някак си – хубаво ти е. Забравих да спомена, че когато бяхме на ресторант – всеки път, без да сме искали, ни даваха десерт, който беше като комплимент от персонала – цедено кисело мляко с домашно сладко, грис халва, млечни десерти и др. След първоначалните 1-2 пъти, когато ни сервираха подобни десерти се изненадвахме много приятно, но свикнахме и се научихме, че вече ще има десерт на всяко ядене и даже си поръчвахме сметката по-рано – само и само да ни донесат десерта :). Та за Кавала – децата разгледаха крепостта горе на хълма, влязоха в музея на Мохамед Али, пихме по едно гръцко кафе и се метнахме на колите за път към къщи. Искаше ни се да посетим и Филипи, която забележителност от древни останки е между Кавала и Драма и си има табелка на пътя, която не можеш да пропуснеш, но взе да става късно и ще оставим все пак нещо, което да гледаме друг път. Прибрахме се у дома вечерта, уморени и много доволни. 

Проблеми с ползване на точки от Shell club smart

Ето какво ми се случи през 12.2013 г с доста известната бензиностанция Шел, която ползвам от време на време за зареждане на гориво. Получих от тях съобщение, че трябва да използвам до края на 12.2013 г. част от натрупаните от мен точки в карта clubsmart. Иначе ще загубя част от натрупаните точки. Реших по отрано да си потърся продукт, който да отговаря на натрупаните от мен точки. Избрах си продукт номер 24838 - Универсално зарядно устройство за автомобил, което струва 999 точки. Не че ми трябва много, но при условие че ще си губя точките реших, че е по-добре да взема някакъв продукт. Отидох в бензиностанция Шел Младост и поисках този продукт. Който между другото е описан в каталога като продукт, който трябва да е в наличност на бензиностанцията /има специална иконка за това/. Отговориха ми, че в момента нямат и ще ми се обадят когато го получат. Чаках няколко дни - никой не се обади.

Обадих се на телефон: 029454751, но ми казаха, че не могат да ми дадат информация и да търся управителите /не ми дадоха име/ на телефон - 02 960 17 00. На този телефон никой не ми вдигна. Тогава писах e-mail на: smartbul@shell.com на 20.12.2013 и на следващия ден получих следната информация:

"Здравейте,

Относно Продукта 24838- Универсално зарядно устройство за автомобил Ви информирам ,че този продукт се предлага на място в Обектите на Шел след обмяна на необходимите точки.В център ClubSmart не приемаме заявки за този продукт.

Моля да се обърнете към управителя на съответни обект на Шел за повече информация относно доставката на продукта.
В каталога на GoSmart Всички ClubSmart оферти са валидни до изчерпване на количествата и според наличностите на Цветове,видове и размери в съответната бензиностанция Shell.
Моля да проверите в Друг обект на Шел или да си изберете друг продукт.
В случай, че имате други въпроси ,моля пишете ни отново.
Поздрави
Илиян"
Зачи: 1. Съобщават ми, че ще загубя точки; 2. Отивам до бензиностанция да си взема избрания от мен продукт, който трябва да е наличен, но го няма; 3. Звъня на два телефона - без резултат; 4. Пиша писмо, на което ми отговарят, че мога да си избера друг продукт или да обикалям по шеловете с надежда, че някъде може би ще го има този продукт...
Но на нито едно място не ми се свършва работата, така както би трябвало - а именно - да ми се даде избрания от мен продукт.
Аз какво правя: 5.Отивам отново до Шел Младост - да питам аджеба - дали им е доставен този продукт, но отново ми казват, че го нямат и не знаят какво да направят. Искам да говоря с управителя на магазина, но ми казват, че го няма и ако искам - мога да се обадя на телефон - 0800 11515 и там да си поискам зарядното. Правя го. Оказва се, че на този телефон през почивните дни /мисля, че беше 22 или 23.12.2013/ не работят. Оставих съобщение. Никой не ми се обади до днес - 27.12.2013. Отново се обадих - като им казах, че съм оставил съобщение, но ми обясниха, че са много заети и че не са го прослушали?!? Ми за какво тогава я има опцията да се оставя съобщение, като никой не го прослушва? На всичкото отгоре ми обясниха, че касиерката в Шел Младост не е трябвало да ми дава този телефон, направила е грешка и че те /на картичката пише - Шел България ЕАД, София 1510, п.к.44/ НЕ отговарят за подобни продукти. Да съм търсил управителя. Казах им, че това вече съм го правил и е нямало резултат. Съобщиха ми, че не могат нищо да направят. Ако съм искал да си избера друг продукт или да прехвърля точки на някой друг - неща, които НЕ искам да правя. Искам да не губя точките си или да си взема зарядно, а тъй като съм се и ядосал, защото ми губят времето - може да ми го доставят за тяхна сметка до моя адрес. Но не - не може. На практика се оказва, че натрупаните точки мога да ги обменя за безалкохолно, скъпи ключодържатели и други неща, които не ми трябват. Според мен поведението на тази фирма е изключително безотговорно и даже арогантно. Срамота. За да не загубя точките си поръчах детски комплект "Колите" за 1444 точки, макар че имам друг подобен комплект. Интересното беше, че ми казаха да им се обадя след 25.01.2014 г /след около месец/, за да ги подсетя и да ми кажат кога ще дойде този комплект. Това вече преля чашата. Недопустимо е фирма от такъв ранг да има подобно отношение към клиентите си. И след това ще очакват да зареждам при тях...

Еко КПойнт: Еко КПойнт на Фестивал на Здравето - С Мисъл за Де...

Един мой приятел - Цецо Борисов, заедно със съпругата си са започнали похвално начинание - имат сайт за биоетерични масла за кулинарията и здравете. Който иска - може да посети техния сайт: Еко КПойнт: Еко КПойнт на Фестивал на Здравето - С Мисъл за Де...: Еко КПойнт ви кани на Фестивал на Здравето - С Мисъл за Децата, който ще се проведе на 27 Януари 2013 г. в Тримонциум П...

Корея 2012

Дългоочакваното пътуване до Корея за 2012 г стартира. Ще се спи в гр. Чеонан – на около 80 км от столицата Сеул. Чеонан е малък за мащабите на Корея град – има-няма 600 000 души, като освен състезанието на IESF ще има и световен денс фестивал по същото време.

Тръгваме на 02.10.2012 с Turkish Airlines до Истанбул и от там след само час престой се пренасяме до Инчон /по-международното летище до Сеул. Другото е Гимпо/.

Летенето мина добре със самолети – Боинг 737 700 и Еърбъс 340 313, като при втория полет /продължил около 10 часа и при минус 43 градуса отвън/ имаше много вкусна храна и най-новите филми. Като цяло – няма оплаквания от Турските авиолинии. На сайт www.miles-and-more.com – може да се регистрираш и ако пътуваш често в чужбина със самолет да трупаш точки, които да обръщаш в някакви услуги или продукти след време. Пристигаме уморени от полета и ни стоварват в як курорт до Чеонан - http://www.huracle.com/renewal/spa/spa_main.asp, който е местна атракция като аквакурорт. Правим welcome парти на нашите игри и спим.

 

Игрите – 03.10.2012 г.

Цял ден се изкарва на венюто на игрите. Има много силни играчи. Повече инфо на - http://www.bfes.bg/ и http://ie-sf.org/eng/index.asp . Аз се паднах в силна група и отпаднах за съжаление още на старта. Освен нашите игри – има и денс фестивал, на който участват и българи. Има парк с традиционни местни сгради, на които се показват местни обичаи и фуд корт, на който хапнах пържен жен шен. Има вкус на корен от жен шен, ама пържен J

 

04.10.2012 – Сеул:

С Ники Славчев се отправяме на дневен тур в Сеул. Взимаме влак и за 1 час сме в центъра на града. Билет за отиване и връщане е около 13 000 вон. /100 вон=1,14 лв/. Първо обикаляме местен пазар – Намдемун, който преди 100 години е бил основен пазар за града. Сега е нещо като нашия Илиенци, но с корейския правопис J

На снимката са показани корейски малки копринени буби, които местните ядат – казват им пъндеги. Купуваме дреболийки за близките и тръгваме по центъра.

Тук се намира центъра на света, според местните – началната миля, от където са измерени километри до различни държави в света. До Атина примерно е 8 522 км. Отиваме в първия дворец за деня – Deoksugung. Инфо на www.deoksugung.go.kr . Цъкаме и ахкаме като невидели друг път подобен дворец / което си е истина всъщност/. Много сгради, ама празни, в които са се вихрили местните царе. В инфото за двореца се вижда, че май не обичат много-много японците, защото почти на всяка страница се говори за японската инвазия в края на 16 в. Та японците им палили дворците и корейците не са доволни от този факт и сега си търсят начини да им го припомнят.

Пием чай от жожоба с мед и орехи и отиваме към друга забележкителност от гайдовете – рекичка Cheonggyecheon  на пъпа на града. Там има постоянни изпълнения на местни групи, водопадче, място за хвърляне на паричка и ако го уцелиш – желанието, което си си намислил ще се сбъдне. Беше пълно с пари... около тавичката. След това минахме през Gwangwamun plaza, на която има статуя на местен вожд /забравих му името, който с 14 примерно кораба е разбил японска армада с примерно 100 кораба/. Отделно има статуя и музей на крал Sejong, който е измислил нещо като първата катюша в света – паралелепипед с 15/5 реда, в които са се слагали стрели, под които е имало фойрверки. Смятай какъв тотал мес е ставал с подобно оръжие преди 500 години. Иначе, в свободното си време този цар е измислял и музикални инструменти и е имал дълбоки познания по астрономия. Както се казва – стандартен цар – така, от всичко разбирал. Местните си го тачат.

Намъкваме се и във втория за деня дворец – Gyeongbokgung /чете се Кьобукун/, който е доста по-голям от първия, ама с досущ еднаква архитектура. Все едно някой с бедно въображение го е правил. То май първо тоя палас е направен, а после друг цар не направил другия дворец, който се е ползвал като летен /преди да загуби правото си да е дворец преди години/. Както и да е – интересна архитектура, празни стаи, езерце с рибки, което действа релаксиращо и така си отидоха 2 часа. Пъхнахме се за малко и в National folk museum of Korea, който е в съседство и се изумихме от изключително добре напаснатите нови технологии и старинни предмети. Има много мултимедиа /както и в музея на цар Сежон/ - десетки ЛСД ТВ и др, направени в отлична симетрия и точност с идеята за показ на детайли от минали години. Хубаво е да се види.

Върнахме се по същия път към жп гарата, но от другата страна на булеварда – там стартираше безплатен рап концерт със супер нашумелия в Корея и света певец Psy с песента си Gangnam style, като само може да завидим на ултрамодерната техника, с която разполагаха – минахме покрай нея. Имаше отличен звук, а сцената бе подобна на тези, които се монтират на националния ни стадион за големи концерти на международни изпълнители. Страхотно. Отидоха си 9 часа в тоя градец, който казват че има около 10 млн от общо почти 50 млн население в Корея.

На връщане, вече в Чеонан, решихме да вземем автобус, който струва 1 250 вона, вместо такси, което щеше да ни излезе около 20 000 вон до аквапарка ни. Питахме местните, като трябва да се има предвид, че почти НИКОЙ не знае английски /особено таксиджиите/ и е строго препоръчително да си носите името на обекта, за където сте тръгнали на корейски. Та ни казват – а Хюрикъл ризорт – ок – е на тоя автобус. И ние се качваме. И тоя автобус минава в тоя район, но ризорта е на поне километър от спирката на буса. И сега си представи 2-ма чужденци, през нощта, на самотен път, без ясна посока на къде да се върви... Тъй. А сега си представи, че тия двамата намират местен ученик в тъмното, който без да се плаши ги завежда почти до хотела. Аз, ако бях на мястото на това момче, сигурно щях да избягам с писъци, а той на чист английски ни обясни на къде да вървим и как да се приберем. През нощта. В Тъмното. Сам. Без да се притеснява. Явно престъпността тук е ниска.

05.10.2012 – Сеул.

Реших, че един ден не стига за разглеждане на забележителности и за това – айде отново тук. Бях питал един румънец, който каза, че е идвал тук милиони пъти, какво ще ми препоръча да видя и той и каза – най-големият МОЛ в Сеул – COEX, Lotteworld – нещо като местния дисниленд /www.lotteworld.com/ и улица Itaewon /специална туристическа зона с местни ресторанти и т.н./. Е – не отидох на нито едно от тези места. Може би друг път. Вместо това минах през района Мьондон – законодателя на местната мода и през катедралата Мьондон. Трябва да кажа, че в Корея има пълна свобода на религиите – шаманизъм, будизъм и конфуцианството за традиционни местни, а през 18 в се е появило и християнството и в момента около 20% от населението изповядва нашата религия. От тоя квартал – беж до 3-тия дворец – Чандокун, който е световно културно наследство. Отново има абсолютно същите на вид и дизайн почти празни сгради и езерца, за които трябва да се плати вход от 3 000 вон. Да си кажа честно – видиш ли един дворец – няма нужда да се губи време за другите – явно или е имало някакви стоги канони за строителство или пък пълна липса на въображение. В нашите дворци – един с друг не си приличат като архитектура и дизайн, да не говорим, че в нашите има мебели, картини и т.н. А тези дворци бяха празни с малки изключения. Па можеха да сложат някоя и друга мебел, да опънат завивки, да сложат някоя местна дреха за цвят. Ама не – от 1 000 стаи примерно – имаше по нещо дребно в 10-тина...

С Ники трябваше да отидем заедно на пазар днес, но ми пусна SMS, че няма да дойде в града и за това, вместо да се отправя към някой МОЛ – тръгнах за парка Насан с неговата кула N Seoul Tower. Има лифт до върха на малка планина, където е кулата, който струва 8 000 вона в двете посоки, а да се качиш на самата кула и да разгледаш невероятни гледни – още 9 000 вон. Та качих се аз до върха, минайки през асаньор, за който пише, че е най-бързия в света /за което силно се съмнявам, че е истина, защото май имаше в Куала Лумпур асансьор, който развива 60 км/час/, ама това не е най-важното сега. Влизам към кулата – а там ми казват – мистър – искате ли да се снимате – безплатно е и горе ще си вземете снимката. Викам, а – далавера, и се снимах. Бързам за горе и викам – да си ми безплатната снимка на любезния младеж. А той още по-любезно ми казва – мистър – снимането е безплатно, а ако искате снимката си – трябва да платите още 10 000 вона. Нямам думи, но ето как може да се прави и в БГ: Искате ли примерно – безплатен интернет. Някой ще каже – да. И тогава му го доставяш до у тях. Но ако иска да го ползва – трябва да си плати месечна такса. А ако каже – ма нали е безплатен – ти му казваш – ами да – до у вас е безплатен, но за да го ползваш навън от вас – трябва да си платиш. Смешно, ама тук е истина. Та за кулата – прекрасни гледки навън – до където ти стига погледа – сгради, река и планини.

Мернах огромен фонтан до един мост – сигурно беше 100 метра. Жалко, че ми е далеч, защото може би е интересно да се види по-отблизо. Може би е нещо като тоя в Женевското езеро. Та обикаляш кулата за 10-20 минути, гледаш и после обратно долу.

Там има десетки хиляди катинари, с които някои се опитват да си заключат любовта на живота си. Имаше бая яки катинари. Може би тук да става така, защото как са станали 50 млн души на територия малко по-голяма от БГ – не знам. И то не броим севернокорейците, с които до преди 60 г са били заедно. За северна Корея – нищо не чух. Миналата година имаше някакви ракети от северна към южна Корея и на границата се бяха наежили нещо. Пълна глупост.

 

Освен това – имаше театрално представление на местни обичаи, музика, танци със саби и упражнения с истински мечове – като рязаха бамбук и слама. Интересно беше да се гледа.

Всички подобни мероприятия, на които присъствах не струваха нищо или почти нищо. Чудна работа – в европата гледат да ти вземат макс много евра, дори и за вход в църкви. А тук – ниенте. Загубени хора. Требе да вкарат некой мениджър от БГ, да ги оправи за има-нема 800 дни тия.

След кулата се напъхах в подземен малък МОЛ и си изхарчих останалите пари за подаръци за всички от сърце.

Тръгвам си от тук с отлични впечатления, оставил съм десетки неща за доразглеждане. Ама един друг път.

Като цяло – хората са мили и отзивчиви, работят много и задружно, правят грешки и не всичко е съвършено, но това не ги притеснява и продължават напред. Ако се съберат със съседите си на север – след 20 години ще се местната сила в Азия. Чувства се, че все едно са нещо като в неформална казарма, но може би е и от тяхната култура...

 

06.10.2012 – отпътуване от Корея + малко допълнителна информация.

Движението в страната е като нашето, ограниченията на скоростта са 50 км за населени места, 100 км извън населени и 130 по магистралата, която е платена.

Токът си им е стандартен като нашия – 220 volts и не се налага да имаш някакви преобразуватели, за да си пуснеш компютъра примерно.

Градския транспорт е удобен, редовен и бърз.

Местните хора използват постоянно смартфоните си, като дори е дразнещо, защото виждаш примерно 5 човека един до друг, които не си говорят, а си пишат нещо. Сигурно помежду си.

В корея мрежата е само 3 Г, та трябва да се съобрази, ако се пътува на там. Ако имаш някакъв проблем с телефона си – може да си наемеш за около 3 до 5 хиляди вон/ден с няколко бонуса към телефона.

Имаше вариант, при който да се метна до летището и от там да сляза обратно до града за няколко часа, но парите свършиха, а и отиване/връщане от летището до града е около 20 000 вона, като с багажа какво ще правя?

И така си останах на летището, което междуврочем е с много награди за най-добро летище в света. Има безплатен интернет и много удобни места за почивка, храна и т.н. Връщането беше със суперлуксозния Боинг 777-300 ER - 7 946 км до Истанбул и от там с Еърбъс 319-100 до София. Пристигнах жив и здрав в неделя около 9 часа сутринта БГ време. Беше много приятно и до някъде екзотично изживяване.