Корея 2012

Дългоочакваното пътуване до Корея за 2012 г стартира. Ще се спи в гр. Чеонан – на около 80 км от столицата Сеул. Чеонан е малък за мащабите на Корея град – има-няма 600 000 души, като освен състезанието на IESF ще има и световен денс фестивал по същото време.

Тръгваме на 02.10.2012 с Turkish Airlines до Истанбул и от там след само час престой се пренасяме до Инчон /по-международното летище до Сеул. Другото е Гимпо/.

Летенето мина добре със самолети – Боинг 737 700 и Еърбъс 340 313, като при втория полет /продължил около 10 часа и при минус 43 градуса отвън/ имаше много вкусна храна и най-новите филми. Като цяло – няма оплаквания от Турските авиолинии. На сайт www.miles-and-more.com – може да се регистрираш и ако пътуваш често в чужбина със самолет да трупаш точки, които да обръщаш в някакви услуги или продукти след време. Пристигаме уморени от полета и ни стоварват в як курорт до Чеонан - http://www.huracle.com/renewal/spa/spa_main.asp, който е местна атракция като аквакурорт. Правим welcome парти на нашите игри и спим.

 

Игрите – 03.10.2012 г.

Цял ден се изкарва на венюто на игрите. Има много силни играчи. Повече инфо на - http://www.bfes.bg/ и http://ie-sf.org/eng/index.asp . Аз се паднах в силна група и отпаднах за съжаление още на старта. Освен нашите игри – има и денс фестивал, на който участват и българи. Има парк с традиционни местни сгради, на които се показват местни обичаи и фуд корт, на който хапнах пържен жен шен. Има вкус на корен от жен шен, ама пържен J

 

04.10.2012 – Сеул:

С Ники Славчев се отправяме на дневен тур в Сеул. Взимаме влак и за 1 час сме в центъра на града. Билет за отиване и връщане е около 13 000 вон. /100 вон=1,14 лв/. Първо обикаляме местен пазар – Намдемун, който преди 100 години е бил основен пазар за града. Сега е нещо като нашия Илиенци, но с корейския правопис J

На снимката са показани корейски малки копринени буби, които местните ядат – казват им пъндеги. Купуваме дреболийки за близките и тръгваме по центъра.

Тук се намира центъра на света, според местните – началната миля, от където са измерени километри до различни държави в света. До Атина примерно е 8 522 км. Отиваме в първия дворец за деня – Deoksugung. Инфо на www.deoksugung.go.kr . Цъкаме и ахкаме като невидели друг път подобен дворец / което си е истина всъщност/. Много сгради, ама празни, в които са се вихрили местните царе. В инфото за двореца се вижда, че май не обичат много-много японците, защото почти на всяка страница се говори за японската инвазия в края на 16 в. Та японците им палили дворците и корейците не са доволни от този факт и сега си търсят начини да им го припомнят.

Пием чай от жожоба с мед и орехи и отиваме към друга забележкителност от гайдовете – рекичка Cheonggyecheon  на пъпа на града. Там има постоянни изпълнения на местни групи, водопадче, място за хвърляне на паричка и ако го уцелиш – желанието, което си си намислил ще се сбъдне. Беше пълно с пари... около тавичката. След това минахме през Gwangwamun plaza, на която има статуя на местен вожд /забравих му името, който с 14 примерно кораба е разбил японска армада с примерно 100 кораба/. Отделно има статуя и музей на крал Sejong, който е измислил нещо като първата катюша в света – паралелепипед с 15/5 реда, в които са се слагали стрели, под които е имало фойрверки. Смятай какъв тотал мес е ставал с подобно оръжие преди 500 години. Иначе, в свободното си време този цар е измислял и музикални инструменти и е имал дълбоки познания по астрономия. Както се казва – стандартен цар – така, от всичко разбирал. Местните си го тачат.

Намъкваме се и във втория за деня дворец – Gyeongbokgung /чете се Кьобукун/, който е доста по-голям от първия, ама с досущ еднаква архитектура. Все едно някой с бедно въображение го е правил. То май първо тоя палас е направен, а после друг цар не направил другия дворец, който се е ползвал като летен /преди да загуби правото си да е дворец преди години/. Както и да е – интересна архитектура, празни стаи, езерце с рибки, което действа релаксиращо и така си отидоха 2 часа. Пъхнахме се за малко и в National folk museum of Korea, който е в съседство и се изумихме от изключително добре напаснатите нови технологии и старинни предмети. Има много мултимедиа /както и в музея на цар Сежон/ - десетки ЛСД ТВ и др, направени в отлична симетрия и точност с идеята за показ на детайли от минали години. Хубаво е да се види.

Върнахме се по същия път към жп гарата, но от другата страна на булеварда – там стартираше безплатен рап концерт със супер нашумелия в Корея и света певец Psy с песента си Gangnam style, като само може да завидим на ултрамодерната техника, с която разполагаха – минахме покрай нея. Имаше отличен звук, а сцената бе подобна на тези, които се монтират на националния ни стадион за големи концерти на международни изпълнители. Страхотно. Отидоха си 9 часа в тоя градец, който казват че има около 10 млн от общо почти 50 млн население в Корея.

На връщане, вече в Чеонан, решихме да вземем автобус, който струва 1 250 вона, вместо такси, което щеше да ни излезе около 20 000 вон до аквапарка ни. Питахме местните, като трябва да се има предвид, че почти НИКОЙ не знае английски /особено таксиджиите/ и е строго препоръчително да си носите името на обекта, за където сте тръгнали на корейски. Та ни казват – а Хюрикъл ризорт – ок – е на тоя автобус. И ние се качваме. И тоя автобус минава в тоя район, но ризорта е на поне километър от спирката на буса. И сега си представи 2-ма чужденци, през нощта, на самотен път, без ясна посока на къде да се върви... Тъй. А сега си представи, че тия двамата намират местен ученик в тъмното, който без да се плаши ги завежда почти до хотела. Аз, ако бях на мястото на това момче, сигурно щях да избягам с писъци, а той на чист английски ни обясни на къде да вървим и как да се приберем. През нощта. В Тъмното. Сам. Без да се притеснява. Явно престъпността тук е ниска.

05.10.2012 – Сеул.

Реших, че един ден не стига за разглеждане на забележителности и за това – айде отново тук. Бях питал един румънец, който каза, че е идвал тук милиони пъти, какво ще ми препоръча да видя и той и каза – най-големият МОЛ в Сеул – COEX, Lotteworld – нещо като местния дисниленд /www.lotteworld.com/ и улица Itaewon /специална туристическа зона с местни ресторанти и т.н./. Е – не отидох на нито едно от тези места. Може би друг път. Вместо това минах през района Мьондон – законодателя на местната мода и през катедралата Мьондон. Трябва да кажа, че в Корея има пълна свобода на религиите – шаманизъм, будизъм и конфуцианството за традиционни местни, а през 18 в се е появило и християнството и в момента около 20% от населението изповядва нашата религия. От тоя квартал – беж до 3-тия дворец – Чандокун, който е световно културно наследство. Отново има абсолютно същите на вид и дизайн почти празни сгради и езерца, за които трябва да се плати вход от 3 000 вон. Да си кажа честно – видиш ли един дворец – няма нужда да се губи време за другите – явно или е имало някакви стоги канони за строителство или пък пълна липса на въображение. В нашите дворци – един с друг не си приличат като архитектура и дизайн, да не говорим, че в нашите има мебели, картини и т.н. А тези дворци бяха празни с малки изключения. Па можеха да сложат някоя и друга мебел, да опънат завивки, да сложат някоя местна дреха за цвят. Ама не – от 1 000 стаи примерно – имаше по нещо дребно в 10-тина...

С Ники трябваше да отидем заедно на пазар днес, но ми пусна SMS, че няма да дойде в града и за това, вместо да се отправя към някой МОЛ – тръгнах за парка Насан с неговата кула N Seoul Tower. Има лифт до върха на малка планина, където е кулата, който струва 8 000 вона в двете посоки, а да се качиш на самата кула и да разгледаш невероятни гледни – още 9 000 вон. Та качих се аз до върха, минайки през асаньор, за който пише, че е най-бързия в света /за което силно се съмнявам, че е истина, защото май имаше в Куала Лумпур асансьор, който развива 60 км/час/, ама това не е най-важното сега. Влизам към кулата – а там ми казват – мистър – искате ли да се снимате – безплатно е и горе ще си вземете снимката. Викам, а – далавера, и се снимах. Бързам за горе и викам – да си ми безплатната снимка на любезния младеж. А той още по-любезно ми казва – мистър – снимането е безплатно, а ако искате снимката си – трябва да платите още 10 000 вона. Нямам думи, но ето как може да се прави и в БГ: Искате ли примерно – безплатен интернет. Някой ще каже – да. И тогава му го доставяш до у тях. Но ако иска да го ползва – трябва да си плати месечна такса. А ако каже – ма нали е безплатен – ти му казваш – ами да – до у вас е безплатен, но за да го ползваш навън от вас – трябва да си платиш. Смешно, ама тук е истина. Та за кулата – прекрасни гледки навън – до където ти стига погледа – сгради, река и планини.

Мернах огромен фонтан до един мост – сигурно беше 100 метра. Жалко, че ми е далеч, защото може би е интересно да се види по-отблизо. Може би е нещо като тоя в Женевското езеро. Та обикаляш кулата за 10-20 минути, гледаш и после обратно долу.

Там има десетки хиляди катинари, с които някои се опитват да си заключат любовта на живота си. Имаше бая яки катинари. Може би тук да става така, защото как са станали 50 млн души на територия малко по-голяма от БГ – не знам. И то не броим севернокорейците, с които до преди 60 г са били заедно. За северна Корея – нищо не чух. Миналата година имаше някакви ракети от северна към южна Корея и на границата се бяха наежили нещо. Пълна глупост.

 

Освен това – имаше театрално представление на местни обичаи, музика, танци със саби и упражнения с истински мечове – като рязаха бамбук и слама. Интересно беше да се гледа.

Всички подобни мероприятия, на които присъствах не струваха нищо или почти нищо. Чудна работа – в европата гледат да ти вземат макс много евра, дори и за вход в църкви. А тук – ниенте. Загубени хора. Требе да вкарат некой мениджър от БГ, да ги оправи за има-нема 800 дни тия.

След кулата се напъхах в подземен малък МОЛ и си изхарчих останалите пари за подаръци за всички от сърце.

Тръгвам си от тук с отлични впечатления, оставил съм десетки неща за доразглеждане. Ама един друг път.

Като цяло – хората са мили и отзивчиви, работят много и задружно, правят грешки и не всичко е съвършено, но това не ги притеснява и продължават напред. Ако се съберат със съседите си на север – след 20 години ще се местната сила в Азия. Чувства се, че все едно са нещо като в неформална казарма, но може би е и от тяхната култура...

 

06.10.2012 – отпътуване от Корея + малко допълнителна информация.

Движението в страната е като нашето, ограниченията на скоростта са 50 км за населени места, 100 км извън населени и 130 по магистралата, която е платена.

Токът си им е стандартен като нашия – 220 volts и не се налага да имаш някакви преобразуватели, за да си пуснеш компютъра примерно.

Градския транспорт е удобен, редовен и бърз.

Местните хора използват постоянно смартфоните си, като дори е дразнещо, защото виждаш примерно 5 човека един до друг, които не си говорят, а си пишат нещо. Сигурно помежду си.

В корея мрежата е само 3 Г, та трябва да се съобрази, ако се пътува на там. Ако имаш някакъв проблем с телефона си – може да си наемеш за около 3 до 5 хиляди вон/ден с няколко бонуса към телефона.

Имаше вариант, при който да се метна до летището и от там да сляза обратно до града за няколко часа, но парите свършиха, а и отиване/връщане от летището до града е около 20 000 вона, като с багажа какво ще правя?

И така си останах на летището, което междуврочем е с много награди за най-добро летище в света. Има безплатен интернет и много удобни места за почивка, храна и т.н. Връщането беше със суперлуксозния Боинг 777-300 ER - 7 946 км до Истанбул и от там с Еърбъс 319-100 до София. Пристигнах жив и здрав в неделя около 9 часа сутринта БГ време. Беше много приятно и до някъде екзотично изживяване.