Отново на остров Тасос

28.04.2016 - четвъртък

София – Серес – Тасос

Бях запазил 2 стаи за хотел Стела на остров Тасос още през август 2015 г. Тук домакинът Космас така ни беше обгрижил с усмивка и внимание през 2015, че решихме да се върнем отново.

И така – потеглихме четвъртък сутринта за Тасос, като за разнообразие реших да сменим маршрута на отиване – минахме през Кулата. Тъй като е работен ден – по пътищата няма голям трафик. Минахме границата за 1 минута, като нямаше опашки.

Моята руса навигаторка от Гармин тоя път нещо се обърка и по магистрала Струма в България и после в началната част на Гърция ми казваше, че съм на черен път и ме преизчисли поне 100 пъти… Макар,че бях ъпдейтнал бг и международните карти преди да тръгнем на път… Освен това явно кабелът на свързване нещо се е прецакал, та Митко през 5 минути го натискаше, за да има контакт и да имаме навигация… Така е – все пак около 10 години сме с този Гармин…

За половин час стигаме до Серес и паркираме в центъра на града. Искаше ми се да отидем до археологическия музей, но Стефка, Митко и Никол отказаха /“Какво точно ще гледаме?“/ и така се разходихме в центъра на града за 2-3 часа. Купихме на Никол едни обувки, хапнахме пита с крем, пийнахме по едно фрапе и айде към Керамоти, от където с ферибот трябва да се пренесем до Тасос. Забравих да спомена, че т.нар. криза май не е засегнала много жителите на Серес. Центърът беше пълен с народ. Даже имаше 1-2 заведения, които направо се пукаха по шевовете от народ. Нарекохме ги кошерите, защото от далеч се чува някакво бръмчене и боботене. Като се доближиш се вижда, че това са стотици хора на едно място - пийващи по нещо…

 

Пристигаме в Керамоти към 16 часа. А ферито е в 16:15 часа. За това да сме навреме ни помогна и предварителната информация. Тук може да се видят актуалните маршрути с ферибот до Тасос:

http://dromologia-kavalas-thasou.blogspot.bg/

Времето бе прекрасно и цялото семейство сме на предната палуба на кораба и се насладихме на гледката. На Миланчо много му хареса.

В хотела сме към 17 часа. Настаняване, малко плаж и в 6 и половина вече сме на масата до брега на морето и смучем узо плумари, хапваме гръцка салатка и те така. После – рибка на скара фагри, пържени тиквички /които от миналата година си имат фенове/ и още доста вкусотийки.

Лягаме уморени и доволни.

 

29.04.2016 - петък

Днес времето е облачно и даже вали леко. Студено е и след обилна закуска решаваме да отидем на пазар до близкия супермаркет Latsouris, където се сдобиваме с узо, бисквити, маслини, плодове и други, които да ни подкрепят в начинанието, наречено почивка. Мисля, че ще надебелеем тук!

Спира да вали по обяд, но остава хладно. Отиваме до столицата на Тасос, която се казва- Тасос и повече от 2 часа се мотаем по стария град, пристанището и малките магазинчета. Минахме покрай църква, в която на разпети петък беше пълно с хора, които се молеха и пречистваха, като минаваха под масата.

С Митко си говорихме доста за него, за живота – какво иска да прави, как, къде и т.н. Казах му отново, че ще го подкрепим с майка му за неговите решения. Ще мисли още.

Стефка, Никол и Милан се отделиха от нас и останаха да щурмуват де що нещо се изпречи по пътя им под формата на магазин и даже си накупиха завивки и завеси, които наричат не знам защо „блузки“.

Вечерта – стандартно – узаки, гръцки салати, маслини, риба, пълнени калмари на скара и мн.др. Както казах – мисля, че ще наддадем на килограми тук.

Хубавото е, че и Стефка си хапва!

 

30.04.2016 – събота

Днес утрото е прекрасно – няма един облак на небето. Няма и вятър. Морето е гладко като езеро. Вълните са високи има-няма 2 сантиметра.

Закусваме и се отправяме към село Панагия, която е била столица на Тасос. Защо столицата е била точно там, а не на морския бряг – а де? Ходили сме в Панагия нееднократно. Много е приятно, спокойно и уютно. Тесните чисти улички, малките магазинчета, белите къщи – връщаш се в миналото. Можеш да хапнеш в някое от многобройните капанчета /има менюта на български, а и повечето сервитьори знаят български или са българи/. Можеш да се разходиш до водопада на любовта, или да отидеш до красивата им църква. А защо не и да посетиш леговището на дракона или както аз му казвам – пещерата на ламята:

Тъй като няма кой знае какви ориентири – мога да кажа: като спрете на малкия паркинг в началото на Панагия /до чешмата, която е скрита в голямо дърво/, на централния площад завивате на ляво и след около 500 м по нанадолнището има малка табелка, която указва по коя пътека да се поеме за ламята. След около още 500 метра сте там. Тъй като не е осветено си е малко страшно. Но ние с Митко безстрашно /държейки се един за друг и джентълменски подканяйки се: „ - Хайде ти иди пръв! - Не… ти първо“/ влязохме. Оказва се малка уютна пещера, в която има много прилепи, които цвърцорят постоянно. Стефка, Никол и Милан остават да ни пазят отвън. Мислехме си да се разкрещим от вътрешността на пещерата/нещо като: „А-а-а, Митко, бягай“ , но като си помислих, че ще трябва да чистим след нашите хора, а и че можем да им докараме стрес – размислихме. Снимаме се пред и в пещерата на ламята, Стефка свърши нейна си работа и весели и и щастливи /поне аз и Митко/ се върнахме обратно в селото.

Купихме си разни сувенири и отидохме в следващото село – Потамия. Отново малки, калдаръмести, тесни и чисти улички. Приятно е. На мен ми се струва, че сме в България от преди 150 години, а на Стефка и се струва, че това е като френския прованс. Какво и да е – не е лошо. В центъра има няколко кафета, имат 2 църкви, като ние се разходихме до старата им църква.

След този „изморителен“ тур от около 2 часа се върнахме обратно до хотела. По пътя спряхме в нашия гастроном /който е на половин километър от хотела/ и напазарувахме лакомства за 2 дни напред. След обяда – 3 часа плаж, море, басейн. А децата не излязоха от стаята – занимавайки се със семейни игри, а именно – гледане нещо на телефоните си, чатове, снимки и др :) Вечерта – стандартно – узаки, салатки, изглед към морето, гледане на залеза… Абе въобще – мъка :) 

01.05.2016 – ВЕЛИКДЕН

 Снощи от 23:30 часа гърците правят сериозни празненства по случай Великден. Подобни на нашите. Предложих на семейството ми да отидем на църква /а тук те са много/, но не получих никаква подкрепа. Затова днес сутринта решихме да посетим препоръчана от Костас църква почти на върха на острова – след село Микрос Принос пътя продължава навътре в планината още 5 километра докато се стигне до малък манастир – Свети Пантелеймон. Има прекрасна гледка към острова и към морето. Отвори ни монахиня, която знаеше много добър английски. Разказа ни, че църквата е направена през 1834 година, след като наблизо до нея в малка пещера до бликащ извор /аязмо/ е открита икона. Тогава са решили да построят и манастира. За да има къде хората да се молят на бог.

След кратка почивка слязохме да разгледаме село Сотирас с малкия кей, стара укрепителна стена от бронзовата епоха, пихме кафе, хапнахме по нещо сладко и отидохме да разгледаме село Прину, от където тръгват фериботите до Кавала. Оказа се затворено, както и повечето магазини на Великден, но пък се насладихме на приятна разходка.

След обяд отидохме със Стефка, Милан и Никол за почти 3 часа на басейна под прозорците ни. Малко поплувахме, малко поиграхме волейбол, малко ни хвана слънцето…

Вечерта в таверната на Костас ни гостиха с чудно агнешко печено с печени картофи, а Митко си взе козешко печено, което също се оказа доста вкусно. Аз си мислех, че ще има някакъв неприятен вкус и/или мирис, но не – беше вкусно. И както обикновено – изядохме си всичко :)

 02.05.2016 – Понеделник

Днес времето е малко хладно, има перести облаци, както и лек ветрец. Не е подходящо за плаж сутринта. Решаваме да тръгнем на разходка по острова отново – първо град Лименария, който е втория по големина на острова, после до манастира Свети Архангел Михаил /който е най-известния/ и накрая до Алики – древното пристанище на Тасос.

Речено-сторено. Лименария е вторият по големина град на остров Тасос, след столицата Тасос. Намира се на противоположния край на острова спрямо столицата. Освен пристанище, на което се заговорихме с българи, които бяха на най-голямата лодка, има и малки приятни улички с малки приятни магазинчета, в които приятни хора се опитват да продадат някакви неща. В по-голямата си част нещата са китайски и не много качествени. На Стефка и направи впечатление, че се продават много дрехи от изкуствени материи, което през жегата лятото не е много удачно решение. Купихме си узо барбаяни – 46 градусово, кремчета от натурални продукти, пихме кафенце, снимахме се и те така… /снимка от Митко/

Манастирът си е точно както го бяхме оставили преди 1 година – отново прекрасен изглед от високо, много хора, малко локумче да си подсладим… Оказа се, че иконата с част от мощите на Христос я няма и чак вечерта ще я донесат. Имаше много вярващи и туристи.

Последна спирка – античното селище Алики, плажът и заливът. Отидохме, но задуха такъв силен вятър, че вече знам защо някои дървета са наклонени 20-30% по посока на вятъра. Некак си наклонени. Брулещ, студен вятър, а за капак почна и да вали. Та разходката я ограничихме до 20 метра по пътеката и притичване обратно към колата. Жените мръзнат, ръмжат мъжете J

Прибрахме се в хотела и направих опит да отида на плаж. 40 минути и … заваля и при нас. Отказах се. За това море – стига толкова плаж. Малко ме е хванало слънцето. Останалите почти не се пекоха или бяха с дрехи, или завити…

Последната вечер – отново на ресторант. Мога спокойно да го препоръчам, защото колкото и пъти да се хранихме тук – нито един път нямахме стомашни или други проблеми. Храната вкусна, персоналът – приятелски. Примерни цени – узо плумари – 4 Е, салати от 3 до 4,50 Е, супи-4.50 Е, основно ядене: печено агнешко или козе – 10 Е, риба-около 10 Е порцията /фагри, риба меч, калмари и др/. Десерт – не сме плащали, защото го дават като почерпка след вечеря. Изключително вкусен беше „Рафаело“, но забравихме да вземем рецептата.

 03.05.2016 – последен ден – път към София през Драма.

След обилната закуска потегляме с нежелание. Искаме пак да се върнем в хотел: http://www.stella-hotel.com/en  . Пасва ни – не е скъпо, няма навалица, няма бетонни укрепления, които в БГ наричаме хотели, морето е на 10 метра от хотела, чисто и приятно, децата могат да си играят на пясъка или тревата без да се притесняваме за тях. Хората от хотела са готини. Сигурно има още много подобни места, но на нас ни харесва тук. Трябва да се види залеза от брега на морето, в заведението, с бутилка плумари и гръцка салата + риба, примерно.

Ех… Та така. На ферибота имаше някакво вълнение, което накара Стефка да забоде поглед в краката си и през повечето време изучаваше пода на кораба. Каза, че ако бяхме тръгнали по дългия път към Кавала, както мислехме – нямало да го преживее…

Отказахме се да ходим до Кавала и решихме направо да отидем до пещерата Агитис или както е позната – Маара. След Драма и село Prosotsani – 500 м – в ляво се пада на около 5 км от разклона. Ако го бяхме пропуснали – като видим кръста в ляво – да се върнем 500 метра назад. Но има достатъчно табели и не изпуснахме. Пътят до пещерата е хубав. Има 2 паркинга, както и кафе, където може да се насладите на хубаво кафе с изглед към извиращата от пещерата река под дебели сенки. Пещерата е една от 3-те най-дълги в света пещери, през които минава река. Тази е около 25 км, като са изследвани около 10,5 км, а за посетители са разрешение само 500 метра.

 Днес водата беше достигнала почти до моста, по който се движим и само 5-10 сантиметра трябват, за да покрие водата самия път, вътре в пещерата. Направо сме късметлии, както ни каза екскурзоводката. Има дни, в които не се допускат туристи, защото е наводнено. Сега се очаква да стане подобно нещо. Имат идея до 2-3 години да пускат хора в следващата част на пещерата – когато е лято и водата е силно намалява – да слагат рибарски ботуши и през малък процеп да стигнат до една огромна зала – висока 60 метра, дълга 120 метра и 40 метра широка /ако не бъркам цифрите/.

Ще бъде интересно. А за сега може да се разгледат сталактити и интересното усещане да се движиш почти по вода, която те е заляла, ама не съвсем. Реката е с доста силно течение, но във вътрешността на пещерата няма никакъв шум и не се усеща мощта на водата. Само виждаш как около теб навсякъде е вода, която тече доста бързо, но е безшумна. Мога спокойно да препоръчам и тази пещера. Не е далеч от БГ границата и за еднодневна екскурзия от Пловдив, Благоевград и по-южните градове е ОК.

Малко след като си тръгнахме от пещерата – около 13:30 часа почна да вали. Ама проливно. Магистралата до София беше на места като река, а имаше образувани и локви. Придвижвахме се внимателно. Слава богу – пристигнахме си след обяд около 6 часа у дома. Уморени, но доволни. Отново бяхме заедно на хубави места. Заредихме се с енергия и сме готови отново да посетим Гърция. Може би на някое друго място. За разнообразие.