Нови почивни дни. Нови мъки за семейството – пак ще ги водя някъде из страната...

Къде-къде? Ми хайде на Старосел. Стефка ходи там през януари, а Никол преди месец на зелено училище. И викам си – що не. Винарски комплекс - www.starosel.com. Лукс и размазване за поне 2-3 дни може да си направите без проблем.

Идва стартовата дата – 25 май 2012 г. Тоя път викам си – няма да ги тормозя много моите хора. Дай да станем не в 6 часа сутрина, а чак в 6 и 30. И те да видят малко почивка. Речено-сторено. Ставаме по-късно. Ама се оказва, че някои от нас /да речем 3 от 4 човека/ са с разстройство и може би температура. И таз добра. Отпада яденето при братята Мак и Доналдс по магистралата...

Хвърляме дисагите в тигуана и беж по страната. Отиваме като начало – къде? В село Войводиново /на 2 км от Пловдив/. Там има обувки. Евтини, но качествени. Накупихме 7 чифта за 175 лв и както се радвах, че не сме взели много багаж, ми спря усмивката. От там до Хисаря. Взел съм 2 туби за вода. Викам си така и така ще минаваме от там – да напълним. Ама така са си казали още десетки хора, някои от тях с десетки туби... Трябваше да почакам. В мой стил разпитвам – що сте ги понесли тия туби /имаше и англичани с около 20 туби!/? А една жена вика – полезно било за стомах, бъбреци, да си топиш болните кокали в топлата изворна вода.. А, викам си аз, ето защо има десетки хотели наоколо.

Иначе Хисаря – интересното е крепостта, която опасва част от града. Стига до 12-16 метра височина на места. Снимахме се, хапнахме в заведение до южната крепосттна врата /викат и Камилите/ и леко-полеко към Старосел. Само се замислих за малко – аджеба едно време са се стреляри и завземали крепости редовно. Защо тогава са чакали да построят тази крепост и чак тогава решават да я завземат и събарят. То това си важи по принцип като въпрос за всички завоеватели на крепостти в древността. Нали се сещате – една крепост се прави с години – стени, кули, бойници, ровове, вътрешни сгради и т.н. Едва ли е останало скришно за врага. Е защо тоя враг си е седял тихо и кротко у дома, докато стане готова крепостта, и след това е тръгвал да я разваля? Чудна работа...

В хотела пристигаме след обяд. Резервираме винен тур /проверявам да не съм объркал правописа/ с консумация на 3 вина и масаж за цяло тяло. Да не би някой да ми го вземе.

Отиваме на поредните скали и камъни, където тоя път не били погребвани хора, а само се прекланяли пред боговете и им оставяли дарове. ОК, викам – браво. Ама както Китов /бог да го прости/  преди 12 години е открил култовия храм – така си било и сега – сложили няколко дървета, опънали шперплат и найлон – айде – да взимаме пари на хората. Нямало пари за консервация и реставрация. А за тия камъни в Гърция, примерно, ще им взимат поне по 10 евро на човек!.

Инфото по-долу е от интернет:

67. Тракийски култов комплекс

За контакти: 0337/62 141 - туристически център
Работно време: 8.00-17.00 ч.; лято 9.00-18.00;без почивен ден.
Входни такси: музея:възр.-1лв;деца-0,5лв.;беседа-6лв.;обиколка на града-10лв.;трак. комплекс:възр.-3лв;деца-1лв.
Описание: Храмът-гробница над с. Старосел, Пловдивско е сензация на специалисти и любители на тракийската древност, а вече и за стотици туристи. Гробницата е разположена на хълм в живописна местност над с. Старосел, с поглед към Тракийската низина, в самото подножие на Същинска Средна гора. Открита е през 2000 година. Тя е най-голямата от известните до сега тракийски могили. Вероятно е от 5-4 в. преди н.е.
Некрополът се състои от 8 могили с различни размери.Гробницата е разположена в могила с височина 20 м и диаметър от 85 м, оградена с крепида с обиколка 241 м, играеща роля на крепостна стена. Входът на светилището е широк 1,60 м, украсата му е с орнаменти, известни като „вълчи зъби“. Гробницата е изградена от добре изработени каменни блокове, захванати помежду си със железни скоби, залети с олово. Състои се от: южно парадно стълбище, две странични, коридор, представителна фасада, правоъгълна и кръгла камера.

Печат в кметството, туристически информационен център.

За групи над 30 човека се правят отстъпки от цената на билетите за разглеждане на тракийския храмов комплекс.

Малко по-долу от основната атракция, в подножието на която има малък паркинг, а после трябва да походите 5 мин по наклон /да не каже някой, че не съм го предупредил, че има ходене!/ се намира друга каменна постройка, с колони, която ми се стори по-интересна. А там даже нямаше уредник. Ще вземе някой българин да си отнесе по някой камък, ей тъй, без да иска...

Следва живот – басейн с Никол за повече от час с малко джакузи. Следва винения тур /отново проверявам правописа/, пием бяло, червено вино и нанкрая розе, отивам на парна баня и масаж и то става време за вечеря. Виненият тур си заслужава да се види - за около 1 час ти разказват подробно как се правят различните видове вина, показват ти различни машини за винопроизводство. А да видите залата за дегустации! На 6 метра под земята, сигурно е 30 метра голяма. Може и свадби да се правят вътре. А ако си гъзар - може да си поръчаш вино, което да е с твой етикет и да ти го пазят при специална температура в комплекса.

Докато ме мачкал едър българин в залата за масаж, Митко взел, че спасил малко детенце от удавяне в декоративното езерце с патици в градината на комплекса, където спим. То както си играло – паднало и почнало да се дави. Възрастните хора – стоели и нищо не правели и нашият взел, че скочил е езерцето и извадил детенцето. Едва дишало. Майка му дойде да благодари специално на сина и даже се разплака. Евала на Митко!

Та вечерята – препоръчвам ресторанта на комплекса на всички. Поръчахме си няколко вида основни ястия – бяха много вкусни, макар и малко по-скъпи от колкото ми се искаше, имаше домашна ракия и вкусни десерти. Уцелихме и много хубава програма с изпълнители на живо.

На следващия ден по програма трябваше да се разходим във възрожденските градове Панагюрище, Копривщица и Клисура.

Отидохме до Панагюрище и разгледахме новооткрития трезор, в който се съхранява копие от Панагюрското златно съкровище от 9 предмета с общо тегло над 6 кг... От Асарел Медет /ако не бъркам/ и добър българин – Цоцорков са дарили 5 млн лева за изграждането на този трезор + 2 копия на съкровището – едно за Панагюрище и едно да обикаля по света. Оригиналът се пази в София – НИМ.

Повече информация за обектите на сайт: http://100nto.org/

По обяд заваля проливен дъжд, който не спря до вечерта, когато се прибрахме в София. Температурите паднаха до 11-12 градуса и си казах – требе да сме много железни, след като с разстройство, при проливен дъжд и студено време се юрваме по България да я разглеждаме и да и се радваме. Можеше да лежим някъде на топло и да смучем коктейли, но не...

Минахме през Копривщица, където като град-музей, исках да се разходим ей така и да го разгледаме. Ама валеше. Та се наядохме добре в заведението Под крушата и отидохме в Клисура /града на Боримечката/. Разгледахме музея им, снимахме реплика на черешовото топче, с което се е обявило Априлското възстание в Клисура, порадвахме се на хубавия град и се върнахме в София.

Та така приключи и тази малка екскурзийка. Вече правя планове за следващата.