ПО ЕВРОПА ЗА 23 ДНИ

От доста години ми се иска да направя със семейството европейско пътешествие. Все нещо ни спираше, но от миналата година си казах: Стига – ако така отлагам – никога няма да тръгнем, защото винаги ще има по нещо, което да пречи. И така от 11.2011 г. почнах да се оглеждам за подходящи маршрути през лятото, по които да минем. Около 2 месеца изчиствах маршрута. Минаха ми поне 20 идеи – коя от коя по-добри, но накрая се спрях на следната – за 23 дни през август /когато Митко вече ще трябва да се е класирал след 7-ми клас в някое училище/ да направим това ексурзийченце. Маршрут – София – Любляна – Люксембург – Париж, замъците по Лоара, френската Ривиера, Милано, Венеция, Загреб, София. С логистиката се заех сам – да се организират хотели, маршрути, храна, забавления, документи... Трябваше за всеки да има по нещо – за жената – малко шопинг, за децата – Дисниленд, авапарк, за всички – моренце, за мен – култура, хора, сгради, кулинария...

Запазих хотели с безплатно кенселиране през www.booking.com като търсих стая за 4 човека, безплатен паркинг и безплатен интернет. След като се напишат тези изисквания от примерно 40 хотела изведнъж остават примерно 5 хотела, които да отговарят на моите виждания. Разбира се, търсят се сравнително евтини хотели, че като излязоха едни оферти за по няколко хиляди лева за 3 вечери... едни луксове, спа, чудеса. Рекох си – тая няма да стане така, ако отидем на едно подобно място – как ще отидем на другите. Ми няма как и за това с няколко компромиса направих конкретния маршрут. За него ми помогнаха пътеводители на lonely planet за Франция и като цяло за Европа – Europe on a shoestring. От София до Медводе /на 13 км от Любляна/ са 940 км. Ще ги мина за 1 ден. Не съм минавал подобно разстояние до сега и това ще е предизвикателство за мен. Жената не иска да кара, макар че може и остава сам да се справя с карането. От там – 970 км до Люксембург, където ще спим 2 вечери и ще имаме 1 пълен ден за разглеждане на малката страна. Оглеждах се в туристическите пакети за тази дестинация, но освен 2 часа пешеходна разходка в столицата – не намерих нищо. А пък на мен ми се иска да разгледам още няколко градчета – Clervaux, Vianden и Echternach. От великото херцогство се понасяме за Франция – директно в Париж за 5 нощувки. Внимателно премислих дали да спим в самия град и се отказах – първо защото хотелите са от 130 евро нагоре, а и няма къде да се паркира. Избрах хотел Premiere Classe Marne la Vallée - Bussy St Georgе, което е до РЕР на 1 спирка от Дисниленд. Жена ми от както бяхме преди повече от 4 години във Франция – все въздиша по нея. Ще и обърнем внимание. Разбира се ще видим Айфеловата кула. Предишни пъти съм стигал само до ет. 2, та сега си рекох, че ет. 3 е на ред. Влязох в сайта на кулата - www.eiffel-tower.com  и резервирах предварително места – за 4 човека – 50 евро. Трябва да се има предвид, че едвам намерих билети онлайн 2 месеца преди да отидем! Трябва по-рано да се правят резервации за там.

  

04.08.2012 – тръгнахме рано сутринта – станахме 4:30, но докато натоварим багажа стана 5:40.

Бързам, защото ни чакат около 950 км път до крайната дестинация – село Медводе на 13 км от Любляна. На сръбската граница чакаме сумарно около половин час, минаваме без проблеми. За тези, които имат малки деца и са със семейство – желателно е да имате копие от акт за раждане на децата си. Минаваме през Сърбия – все едно съм у дома. Мизерията е подобна, пътищата са горе-долу същите. До Ниш пътят е тесен, натоварен, живописен и безплатен. От там се качваш на магистрала до Белград, която е платена /качваш се на магистралата – издават ти билет и когато слизаш от нея, в зависимост от изминатото разстояние – плащаш/. На магистралата разрешенената скорост е 120 км. Видях 2 полицейски патрула за цяла Сърбия. Имаше много коли, които караха с повече от разрешената скорост. След Белград има още един кратък участък, който се плащ, но не е много скъпо. Не е предвиждано да се отбиваме от пътя, за да разглеждаме Сърбия. Тя може да е предмет на друга екскурзия. Може би на разходка из всички балкански държави за около 20 дни? От София до Белгарад са точно 400 км, а между двете граници е около 450 км. На границата с Хърватска сме. Тя не е в еросъюза още. Има опашка от коли, предимно германски и швейцарски. Пълно е със забрадени германци и швейцарци, с по няколко деца и претъпкана кола. Сещате се кой се завръща от родната страна към вече новата му родна страна! Минаваме за 20 минути и продължаваме по вече по по-хубав път около 330 км. Този път също ни струва пари /забравих колко/, но няма как да ги избегнете, освен ако не искате да се влачите по криволичещи пътища дни на ред/ и после 0,81 евро /6 куни/ до границата със Словения. Магистралата е ОК, няма полицаи, не е натоварена много. Разрешената скорост е 130 км/час, но покрай нас минаваха основно коли с швейцарска регистрация с по над 200 км! Не знам дали ги глобяват, но минаха стотици коли с по-висока от разрешената скорост. В Загреб е предвидено да отседнем в последния ден от нашата разходка и да го разгледаме за 1 ден, така че продължаваме напред.

Влизаме в Словения. Пътят до Любляна е най-хубавият до момента и всички около мен цъкат как може при тях да е така, а при нас – онака. Сега е момента да кажа, че децата се бяха настанили удобно на задните седалки, заредени с PlayStation Vita, карти, книги и други игри и почти не мрънкаха и не се караха за целия ден, който продължи в колата около 11 часа. Спирахме на 3-4 пъти да хапнем и да отморим малко на някоя бензиностанция, но не сме се задържали много-много. Бензинът в Сърбия не на цени като бъллгарските, но ми се стори, че е по-некачествен. Мисля така, защото разходът на гориво ми излезе около 9.5 на сто, при положение, че съм бил така натоварен и в БГ, а там имам под 8 на сто. Със сигурност влияе и външният допълнителен багажник, който взех на заем от колежка, но чак пък толкова много повече разход не е нормално. За подобни пътувания абсолютно съм убеден, че трябва подобен багажник – в него качихме почти целия багаж и така всички в колата се чувстаха комфортно. Даже остана място за още, но сигурно ще го напълним с армагани от чужбина...

Та за Словения - беж до столицата - Любляна. Там пристигнахме около 5 часа след обяд и остана време да разгледаме центъра. Старият град е изключително красив. Малко информация, която намерих в интернет - в Любляна няма световно известни забележителности, което всъщност е страхотно. Няма да е нужно да препускате от едното място на друго, да правите снимки на бързо. Разполагате с достатъчно време да се насладите на красотата на града. През лятото в центъра има много музикални фестивали. През есента столицата показва академичния си дух. Изпълва се със студенти от най-големия унивеститет в Словения, което придава на столицата младежки облик. С население около 300 хиляди души Любляна е една от най-малките, но и най-красивите столици в Европа. 

Река Любляница минава през центъра на града, покрай бароковите сгради и под укрепленията на старинния замък на хълма. Новият град – модерното ядро на града, се намира на запад от реката, докато Старият град и Замъкът са от страната на източния и бряг. Има множество мостове, най известния, от които е Тройният мост (Tromostovje), проектиран от архитекта Йоже Плечник.

Освен това мога да допълня – много красив и спокоен, град на младите хора, оставяме с отлични впечатления. Ако имаме възможност – може пак да наминем от тук. Стартирахме разходката от стария град – моста с драконите, 2-3 площада, изглед към реката, мост с катинари на влюбени, четящи студенти, пеещи и свирещи музиканти. Мислех дали да не се разходим с лодка по реката, но оставих за после и така и не стигна времето и за това. После катедралата Св. Николаос – много убава! Цялата изрисувана. Охкаме и ахкаме опулени. Има уникални външни врати. От там - меткаме се на специалния асаньор до крепостта, от която има най-добрия изглед към целия град и района около него. Снимаме колкото можем. Децата не мрънкат. На жената и са се подули краката и се е уморила. Не е спала милата – освен, че бе на работа последния ден преди пътуването – оправя къщата и багажа до 2 часа сутринта, а стана само след 2 часа. Все пак се държи мъжки и крета около нас.

След замъка отиваме на тройния мост, където се снимаме за спомен /сигурно снимка номер 200/. Отмалели от глад – оглеждаме се за някой готин ресторант. Намираме такъв на брега на реката и хапваме местни специалитети – домашни наденички и домашен хляб, телешка супа, салатка с рибка и пица за Никол. За пиене – лимонада от истински лимони. Нахранени, решаваме, че все пак е крайно време да отидем до Медводе, където и ще спим в пансиона “При Анцки”. След последните 13 км сме там. Стаята е колкото да спиш една вечер, има интернет и къде да паркирам колата. Правя плана за следващия ден, къпане и айде по леглата. Тъкмо си легнахме и страшен шум – а то до нас минавал влак. Ужас! Не знаех, че е така. поне 5 пъти се будих през нощта от шума. Другите казаха, че нищо не са чули и спали като къпани. Хм!

 

05.08.2012 – неделя. Понеже съм пич – днес ставаме не в 4:30, а чак в 5:30. Ама толкова съм добър!!! Изнизваме се и в 6 часа решавам да си ходим. Оказва се, че рецепцията работи чак от 7 часа та се наложи да попритесня Борут малко по телефона. Човечеца с дрезгав глас ми каза, че няма проблем – да си ходя, а той щял сам да си вземе парите от кредитната ми карта. Викам си – дано само ти да го направиш, че ако всеки тръгне сам да си взима, до къде ще стигнем... Слем 10 минути пристигна SMS – взел ги е значи вече. ОК – ние сме вече почти до австрийската граница, където предстои да минем първия от много дълги много километрови тунели през тази планинска прекрасна страна. Плащам си 6.50 евро на границата, която се явява този тунел и след малко сме в Австрия. За там трябва винетка – за 10 дни – 8 евро, а по едно врема платих и 10 евро за магистрала. А-аа, май множко ми идват тези такси. Пък и бензина беше 1,65 евро/л. Не е евтинджос никак. Напълних до горе количката/която до момента е без грешка/ и сме отново на конете. Мислех, че понеже само магистрали – втория ден ще е по-лесен от първия. Къде ти. Пътят бе доста натоварен. Ама доста казвам. Пътя – хубав, но едвам си вдигам главата да зърна прекрасните гледки отстрани – къщички като от картички – с цветенца, лехички, покривчета и др. готини нещица. Искаме тоалетна – няма проблем. Неусетно минаваме границата с Германия, която е нещо като знак, голям има-няма 30 см. Докато мигнеш и вече си в друга държава. Викам си – е тук ще се кара яко и ще наваксам с времето. Да, ама не. Като се почнаха едни задръствания – нямат край. Излешеш от едно – влезеш в друго. Мъка. Колите карат с 150-200. Аз, викам си, няма да се цепя от колектива я – настъпвам газта и по едно време си карах стотина километра с 180-190. Няма ограничения по магистралата. Просто гледаш да няма някой много бърз, а ако има - отбиваш в дясно, той минава все едно си спрял, а ти – обратно в най-лявата лента. Много се забавихме в тая Германия. След като карах с висока скорост – изведнъж голямо задръстване, при което без някаква видима причина, пъплим с 10 км/час. После пак газ до дупка. И така чак до Люксембург. До тоалетна ходихме няколко пъти – струва по 70 цента на ход, като ти връщат като купон 50 цента, с които може да си купиш нещо от магазина. Ние си взехме туикс за 1 евро, минахме 980 километра тоя ден, но ми се видяха повече. Имаше “stau” задръстване много, като понякога спирахме въобще да мърдаме. Мъка. Намъкнахме се в Люксембург привечер, като не остана време да гледаме нищо от него. Решихме да си вземем нещо за хапване от магазин. Оказа се, че вечер в 7 часа весе е затворено. Само напълних резервоара отново. Тук бензина е 1.35 евро /по-евтин/ демек. Настанихме се в мизерна стая до летището. Мизерна, ама евтина – за 2 дни – 154 евро. Иначе бяха по-скъпи другите хотели. Спим като къпани всички, като преди това сме се окъпали и сме хапнали в ресторанта на хотела някакъв полуфабрикат, но ни се струва вкусен. Уморени, но доволни, че всичко е ОК – заспиваме, че утре ни чакат обекти.

 

6-ти август – понеделник

Сутринта – излюпване 8 часа. В 9 вече сме навън и на път към центъра. Паркираме за 0,80 евро/час, като плащам с кредитна карта отново. Яко е да имаш подобна карта. Само да има и как да си се пълни сама ей така... В стария град сме – красота: всяка сграда е произведение на изкуството. Отново цъкане от всички нас - колко са напред някои хора. Отиваме в инфо центъра, който е баш в центъра. От там ни зареждат с книжки. Разбирам, че посещението на гранд палас на дука на Люксембург на английски е в 17 часа. Аха казвам си – има време да го разгледаме. Купувам билети и обратно в колата. Беж към град Clervaux – на ок. 60 км на север от столицата.

Само да кажа, че Люксембург е около 470 хил. души, около 30 км широк и 80 км дълъг. Има много пришълци от други държави. И те искат на хубаво, гадините. Град Clervaux е с около 6 600 души население. Има си и замък. Намъкнахме се в него, но в понеделник се оказа затворен. Отидохме до много красива катедрала. Ама много яка. Бяхме само ние в нея. Дето се казва – само българи бяхме в Clervaux. Туй става за около час. Машината ни чакаше чинно и с нея отидохме до следващия град – Vianden. И там яко – пак замък, в който за разнообразие – влязохме да разгледаме /вход за почти дърти хора – 6 Е, за деца – 2 Е/. Замъкът е бил полуразрушен, люксембургци си нямали работа и за 9 години го реставрирали. Сега се чудят какво да правят тълпите от туристи, които се блъскат по стените на замъка. И отново – къщички от приказките – с орхидейки на килограм по всеки прозорец, дразнеща чистота, изнервящо спокойни и уснихнати хора и шофьори. Даже си мислим с жената, че нарочно го правят това – всичко да е готино – само и само, за да ни дразнят нас /по южните европейци/. Взе да ми липсва мръсотийката в София, дупките по пътищата също. Тук е момента да кажа, че за над 200 км в Люксембург не попаднах на нито една дупка! Може да се движиш с 100 или 110 км извън градовете. Катастрофи не видях тук, в Германия, в Австрия, Словения и Сърбия. Пък после да ме убеждават катаджиите, че в БГ се кара с несъобразена скорост. Ми я ми направете пътищата като тук /маркирани, обезопасени и т.н./ па ме чакай да катастрофирам. Много трудно ще стане. Вместо да глобяват нещастните шофьори, които се опитват да избегнат дупките при нас – най-добре бат Бойко да оправи и останалите пътища. Да спрем всеки месец по 60 човека да дават фира. Пак казвам – да ти е драго да караш в Словения, Австрия, Германия и Люксембург.

 

След Vianden на 25 км е последния град Echternach /така и не му запоних името наизуст/. Викаме си – има малко време – да притичаме и през него. Така и направихме – снимахме се пред кметството, катедралата, напазарувахме за 30 евро за вечеря и закуска/опитайте бира Diekirch/ и айде към столицата. Русата /така викам на гласа от GPS/ се опитва да ме насочи /да кажа, че не съм се загубил в Европата никъде, основно благодарение на GPS. Иначе абсурд да се оправя/ към столицата, ама аз правя грешен запой, пресичам река и влизам в ..... Германия. Не е истина просто. Ми тоя град бил граничен. Рекичката е границата. И някак си тоя градец е наполовина в Люксембург и Гемания. Ей така се набутахме отново в Германия. Направих обратен завой и ай пак в Люксембург. Ми то колко държава е това – направиш един грешен завой и си в друга държава J Газ, пак на паркинга в столицата, плащам със стотинки тоя път /вече съм спец/ и понеже няма време – остават 10 минути до 5 – притичваме по-малко до гранд дучието. Влизаме с 1 минута закъснението. Преглеждат ни за оръжие и понеже нямаме – пускат ни с гаидит тура вътре в сградата. Мила женица на трудно разбираем английски ни обяснява всеки стол, картина и ваза от кого на направени, кой ги е гледал, подарил и т.н. отново гледаме и цъкаме – ми то позлатени сводове, изрисувани стени, подове, тавани, кипими, подарък от Наполеон по стените, гербове на всякъде. Личи си монархичното в този дворец. Красота, макар и на малка площ. Да е жив и здрав Великия Херцог Анри – да си гледа херцогството. Много са си добре хората – работят, имат висок стандарт на живот. Гордеят се, че са такива. Имат самочуствието, имат и подплатата за това. Можем само да вземем положителното от тази малка прекрасна страна и да се опитаме да го приложим при нас. Пример – къща с дворче. На дворчето – детски играчки, батут, пързалка. Няма ограда – може да се присегнеш и да си ги откраднеш. А, не – това е балканското мислене. Местните няма да пипнат нещо, което не е тяхно. Всичко си е по местата. А колко цветя има – само да се наведеш и ще си откраднеш цяла леха. Опа, пак се увличам в нашенско мислене. Не става така – не е ли по-добре и ти да си направиш красива леха с цветя, да се гришиш за тях, да ти е приятно на теб, а и на гостите ти? Вместо да разваляш вече направеното? Има поле за размисъл. Мисля, че ни трябва още време – да израснем в културно отношение, да узреем и да се стремим за само усъвършенстване и не към разрушаване. Ама стига толкова – писна ми от тази подреденост. Не мога да я търпя повече. Ще взема да се махна от тук. Ами да – още утре ще го направя. Ще отида да видя как живеят французите. И без това границата е на 25 км от тук.

 

 

07.08.2012 – вторник – Франция:

От столицата Люксамбург до Париж са около 350 км, които се вземат без проблем за 3,5 часа по техните хубави магистрали. Пътят до Париж ми излезе като платена такса около 24 евро, която се плаща на 2 пъти.

Настанихме се в хотел близо до Дисниленд, който е само 67 евро на вечер за 4 човека. Стаята е малка, но нали ще спим само в нея – не сме много претенциозни. Пазаруваме в Карфур, който е н 400 метра от нас, настаняваме се и веднага – беж по Париж – той е на ок. 25 км от тук и се стига до него с RER А. Искам семейството ми да опита вкуса на стария Париж – завеждам ги на Монмартр, Сакре Кьор и малките сладки улички.

Разхождаме се няколко часа спокойно. Прекарахме си много приятно. На децата им харесва. Митко повече ги разбира нещата. Опитва се да попие повече от атмосферата на града. Никол е по по-детски настроена – гледа предимно сувенирчетата, приема за нещо нормално да сме в Париж. Някак си не може да разбере какво се опитваме на направим с майка и. То и с Митко до някъде е така де – за нашите деца е ОК да сме тук. То май ще е ОК /без да се замислят как точно става и с какви усилия го правим/ за тях и да сме в Аватралия, например. Хм – много добра идея за друга екскурзийка. Така, примерно за месец...

 

Но да не се отклонявам. Париж е много красив  град. Тук съм за 4-ти път и все още се радвам на неповторимата атмосфера, на мултинационалния човешки поток, сградите, културата, толерантността. Вярно е, че е мръсно на места, има много хора, цените са по-високи, но ако се абстрахираш от това и просто приемеш града – ще ти е много лесно да си тук. Пълно е с млади хора, карат колела или мотопеди; множество малки улички с малки магазинчета; малки заведенийца с масички, на които може да седне 1 по як българин, а съм виждал 4 човека на подобна маса, които даже и ядат и пият по нещо. Ние, както си поръчваме по няколко ястия, ще бъде абсурдно да си съберем всички на маса с размер в диаметър 50 см. Като си помисля – супер е, че сме в Париж. Успях на осъществя една от туристическите си мечти /ако може така да се каже/ - да заведа семейството си в Париж. А тази екскурзия не е само до Париж, а през цели 7 държави с време за разглеждане на най-важните забележителности в тях.

След като купуваме 2 подноса за къщата, напълваме дисагите и с магнити за близки и роднини, се отправяме към последната за деня цел – набостъргача Монпарнас. Тук е най-бързият в европа асаньор, който за половин минута те качва на 56 етаж, който пък е на 200 метра над земята. От тук има невероятна гледка към Париж. Струва по 13 евро на възрастен и по 7,50 на дете, но си заслужава. Разгледахме всичко – имахме страхотно време – нямаше облаци, никакъв вятър и перфектна видимост на много километри. Снимахме каквото можахме, пихме по едно вино розе и зачакахме главната атракция – да снимаме айфеловата кула през нощта – има светлинно шоу. Гледали сме го със Стефка преди години – беше страхотно. Но като се почна едно чакане – мислех, че в 9 часа ще почне, а то почна в 10 часа. Бяхме уморени и едвам го дочакахме. 5 минуни светлинни ефекти по цялата кула. Много яко шоу.

Прибираме се уморени в хотела, но доволни от всичко до момента.

 

08.08.2012 – сряда – Дисниленд

Ето дойде деня за главната атракция за децата – Дисниленд. Много ми се искаше да им я покажа. Някои казват, че трябва поне 1 път да отидеш на подобен парк. Аз съм ходил в ЛА на 2 подобни парка и знам, че е мега яко. За децата също трябва да е така. Още в София разгледахме някои от атракциите, но някак си не можахме да си ги представим и по-скоро решихме на място да си направим програмата. Нашият хотел е само на 5 мин път от Дисниленд /това е едно от предимствата му/ и в 10 часа /когато отваря парка/ вече бяхме пред вратите му.

 

Е такива къщички, сгради и т.н. не бях виждал – наистина като в приказките. Все едно сме в детския рай. То изпипано всяка керемидка, балконче, камъче – да ти е драго само това да гледаш! След като се сдобиваме с карта на парка почваме разходките по обектите. Много ясно не успяхме да разгледаме всички, но до 8 часа вечерта плътно обикаляхме където можем и ни хареса. На Никол не и стигна 1 см височина, за да се качим на влакчето на Инди /което е най-екстремното тук/, но се качихме на Big Thunder – пак влакче, ама по-нискоспоростно. То бяхя писъци, ужас, викове “искам вкъщи” и т.н. – скъса се да пищи. Като слезе от влакчето се почувства така облекчена... беше много забавно. Не си го призна, ама и хареса. Ходихме и в Phantom Manor, La Cabane des Robinson, Pirates Beach, Adveture Isle, Pirates ot the Caribian се беше счупил и не можахме с Митко да отидем, лабиринта на Алиса, замъка на спящата красавица, разходка в страшната гора на Снежанка, разходка с лодка – small world, Carrousel, Buzz lightfiey, Star tours, Autophia. Сигурно пропускам някои неща, но не е важно – всичко беше много забавно и направено с вкус. По едновреме на Митко му стана нещо лошо – може да беше слъчасал нещо, макар че беше не повече от 27 градуса на сянка. Та пропусна последните 3-4 атракции, на които отидохме само с Никол. Стефка пазеше Митко. А Никол – направо беше като отвързана – искаше на всичко и то по няколко пъти да се качи. Ясно е, че не може да стане, но имаше голям мерак за атракциите. Кара и кола /за което ми говори от няколко месеца – как искала да кара кола/ - натиска педалите, върти волана – беше се набрала на него...

Вечерта в 7 беше парада на героите – за около 20 минути се изредиха почти всички известни анимационни герои от миналото до сега. Отново с много вкус направени колите, героите, музиката... Абе трябва да се види – не може да се опише така, както всеки може да го почувства.

На края на деня бяхме много уморени всички /еле пък аз – едвам се влачих/. Но бяхме доволни. Нищо, че билетите за 1 ден са около 400 лв за цялото семейство само за вход, като отделно се плаща храна и някои други дребни забавления.

Остана поне половината от парка, който не можахме да разгледаме заради огромните тълпи хора. А беше работен ден. Представям си какво е събота и неделя. Ужас. Не разгледахме и Дисниленд Стуио парк, където също казват, че е супер интересно. Нищо – за друг път!

 

09.08.2012 – Версай

 

Преди 4 години, когато бяхме за последно в Париж – реших да отидем във Версай със Стефка в понеделник. Тогава ударихме на голяма греда, защото в понеделник двореца не работи. Сега вече си бях написал домашното и отидохме в четвъртък – ден, в който трябваше да има по-малко хора. Вторник /денят след почивния ден, както и събота и неделя са много човеко натоварени/. Та от нашия хотел с RER А през центъра, където имаше точно пък сега ремонт за RER C криво-ляво се докопахме за 2 часа до Версай – стартирал като лятна резиденция, по-късно превърнал се в основно жилище за Луи 14, 15, 16 и за техните жени – Мария Антоанета и др. Освен двореца задължително трябва да се разгледат и градините, големия и малкия Трианон, както и имението на Мария Антоанета. Само да кажа, че 1 ден би стигнал за спокойна разходка, както са я правили кралете по онова време. Малко цифри – двореца има 700 стаи и 70 хектара покриви, 2153 прозореца, 67 стълбища, 800 хектара паркове и градини, 200 000 дървета, 50 фонтана, 6 300 картини, 2 100 склуптури и хм над 5,3 млн посетители/годишно. Е сега! Та тук са се ширили кралските особи и техните придворни в лукс, богатство и величие, докато отвън хората са тънели в мизерия и глад. Как да не спретнат революцийка, с която да изкарат малко на въздух Луи и жена му и да не ги обезглавят. Ми просто няма как. Даже добрите французи хващат и ограбват всичко от двореца, запалват туй-онуй – ей тъй – и те да се включат в все пак в кралския живот. Революцията от 18... и коя година беше разваля кефа на монархията. Дълго време тоя дворец тъне в забвение, докато в по-наши дни не решават да го възстановят в целия му блясък и след 20-тина години ремонти – вече може да се дивим на прекрасните гледки от почти всеки ъгъл на двореца. Като се абстрахираме от ръце, фотоапарати и глави, които влизат в почти всеки твой кадър, който се опиташ да заснемеш. Ние направихме скромните около 300 снимки и клипове на маса детайли. Почти може да издадем самостоятелен каталог на мебелите, стаите и т.н. на Версай.

На жената и хареса много – все едно си беше у тях. На децата – след вчерашния ден на забавления – гледаха да си мълчат и търпеливо обикаляха с нас, може би надявайки се в края на тези много километрови обиколки – да има някоя атракцийка. Обяснихме търпеливо каквото знаем за тоя дворец, попиха го. Дано да им остане траен спомен. Цените за вход са около 20 евро за възрастен, а децата влизат без пари, ако са европейски граждани. Ние нали сме европейци...

Приключваме деня с кафе, сок и сладолед и всички доволни се прибираме. Минаваме през Карфур магазина и напазаруваме храна за вечеря. Цените са двойни на тези в София, като има почти същите неща, както и при нас. Има разбира се доста местни стоки, които се стремим да опитаме – пате, бира, сирена, хлебчета, готвено и др.

 

10.08.2012 – Париж

 

Днес отново сме в Приж – да пообиколим някои от основните забележителности. Първо заведох семейството на Триумфалната арка, която е построена в памет на незнайния войн след първата световна война, а преди това Наполеон се е връщал от походи по тоя път. Около арката е едно от най-натоварените кръстовища в света. Има вход за изглед от покрива на арката, но не се качваме, защото след това отиваме на Айфеловата кула.

Айфеловата кула е 324 метра висока и направена за световно изложение в Париж прези почти 120 години. Първоначално французите не я харесват и даже искат да я махнат, но послед свикват с нея, а сега какви пари изкарват – примерно за да се качим 4 човека на 3-тия етаж цената е 50 евро сумарно. И билети си купих на 29.05.2012 г /повече от 2 месеца преди деня на качване/, защото иначе НЯМА места за 3-тия етаж. Качвал съм се на тая кула преди днешния ден още 2 пъти, но само до 2 етаж. Е сега викам си – качвам се до горе – пък каквото ще да става. Все пак – най-известната сграда в Париж – символ на града. Митко бе много въодушевен – каза, че от началото на пътуването си мислел за това как ще се качи горе. За Никол – всичко е интересно – не спира да се усмихва и подскача насам-натам. Сигурен съм, че се уморява, но до сега – почти не е мрънкала много. Само от време на време почва да се гушка във всеки и към края на деня става раздразнителна, но като цяло е турист от класа!

Имаме около час до резервирания час за кулата /резервации от сайта на кулата се правят/ и решихме да направим няколко снимки като фото сесия пред, под, около и до кулата. След това правим по-ранен обяд в ресторант на близо. Хапнахме киш със салата, сок и кафе. За 65 евро. Без коментар. Ама беше вкусно де. Ама за 65 евро. Ама вкусно. Ама за 65 евро.

Та вече похапнали добре отиваме навреме за качването до върха на кулата. Без да чакаме по огромните опашки за всеки от 4-те асаньора, които са на всеки крак на кулата. Качваме се до ет. 2 и о, неприятно, пак трябва да се чака на опашка. Тоя път за 3-ти етаж. Чакаме половин час и сме горе. На върха – около 300 метра над земята. Митко прави панорамна снимка с камерата на града. Стефка ме черпи шампанско на най-високата точка. Щастливи сме. Въртим се 10 минути и повече няма какво да правим. Охкаме, ахкаме и обратно надолу. Отново се чака на опашка! Слизаме долу. Изпълнили сме плана до момента на макс.

Има няколко компании, които предлагат разходка с лодка по сена. Избираме Батобус, защото е хоп он – хоп оф и защото е по-евттин – вместо 12 Е за възрастен, цената е 9 Евро. Това е така, защото ползваме карта Навиго /Navigo/ за превоз в Париж и предградията му. Препоръчвам я на всеки, който ще пътува доста в и около Париж и ще стои около 1 седмица в града. За 4 човека за всичките 5 зони ни излезе около 140 евро, като се включва и изработката на самата карта. Трябва да имате и снимка за картата. По начина, по който я ползвахме ние – излезе ни по-евтино, от колкото да си пупуваме отделни билети всеки път. Иначе билетът за метрото е 1,60 евро за зони от 1 до 3. Та разходката по Сена беше около 1 час през основните забележителности, които се виждат от реката – кулата, лувъра, д‘орсе, нот,р дам и още 3-4 броя. Макар че беше топло – около 27 градуса, нямаше нито 1 облак в небето и имаше приятен речен бриз, който ни разхлаждаше. Беше яко. Даже Стефка не я беше страх. Децата се кефеха. Те някак си приемат нещата като нормални. Ми ей така, що не се разходим в Париж по Сена. Ако знаят как нямахме никаква възможност на техните години даже да си помислим за пътуване извън източния блок. Камо ли за подобни круизи. Ама както и да е. Радвам се, че може да осигурим подобно нещо за децата. Дано да го оценят като пораснат.

След лодката вече сме уморени, но остава още 1 цел за деня – да пробягаме през Лувъра. Митко иска да види Мона Лиза. Напъхваме се през пирамидата в крилото Денон – минаваме през Венера Милоска /още е без ръце/, спряхме за минута сред тълпа от хора при Мона, притичахме през няколко коридора и етажа, отидохме до апартаментите на Наполеон III,които са в крилото Ришельо и всичко това за някакви си 3 часа. Наснимахме туй-онуй. Оставихме около и над 10 000 непогледнати склуптури, миниатюри, картини, гоблени, фрезки и мн. др. /голяма част от тях – прибрани почти без да искат от войници при техни скромни задгранични набези/. Ми няма как да се разгледа всичко. Преди няколко години за 2 дни по половин ден се бях напъхал в музея, разглеждах всичко като невидял, писна ми от култура и картини и пак не успях да разгледам всичко. Та изхождайки от тази максима си тръгнахме със семейството. Вечеряхме у дома ратаруи /селска френска манджа/ и японски спагети.

 

11.08.2012 – Париж – последен ден

Днес сутринта има нещо като санитарен полуден. Все пак сме се нацапали и се наложи да изперем дрехите за последените 6 дни. 2 перални в обществената пералня в близост до хотела /Premiere Classe Marne la Vallée - Bussy St Georges/ за 13 евро + 30 минути сушене за още 3 евро ни правят нови само за около 1 час. През това време Стефка се вихри в Карфур и ни осигурява обхранването за следващите 2 дни само за 50 евро – все глезотийки – бирички, кексчета, пловове, сиренца и мн. други.

 

След като сметнах, че основните неща сме ги видяли, за днес оставих шопинга като дестинация. Все пак жените искат да си купят “некои” неща. Все пак минаваме първо през Нот‘р дам за разкош. Случайно се озовахме на пазар за цветя и други дреболийки. Митко се сдоби с хищно цвете Dionaea, което се храни и с мухи, Стефка си взе еделвайс. След това в латинския квартал – на разходка през малките улички. Купуваме обувки, дрехи и обеци и сядаме да напнем по един гирос. Не беше май най-удачния избор за обяд, но се намухахме здраво /даже остана малко от на Митко!/ само за 24 евро, с включеното безалкохолно. Това си е ниска цена за заведение, в което можеше и да се седне. Та след тази обиколка идва ред и на последното за Париж действие – а именно кафе и кроасани на Шан‘з‘елизе. Разходихме се 2 часа по булеварда, наснимахме, пихме по кафе в Paul и се прибрахме вечерта, че трябваше да се стяга багажа за следващата дестинация – Лоара

 

12.08.2012 – Лоара

Орлеан – това е доста голям град – с над 120 хиляди жители. Имаме късмет, че го посетихме в неделя сутринта. Толкова спокоен град, тих и приятен – отдавна не бях виждал. Посетихме катедралата, като попаднахме на меса с орган /много обичам този инструмент/, разгледахме хотел Гросло, който сега е музей, снимахме се пред паметника на Жана Д‘арк, която е родом от тук и която се е опълчила на англичаните и тогава е започнал обрата в 100 годишната война между Франция и Англия, разходихме се по брега на река Лоара и потеглихме към града със звучното име Блоа. Сигурно доста българи го споменават името на този град, след препиване, без дори да си дават сметка за това J

 

Блоа е около 40 000 души, разположен на двата бряга не рака Лоара. Посетихме замъка на Блоа, който е бил първо крепост /до 12 век/, а после става официална резиденция на френски крале до около 1800 година. Цените са: 9,5 Е за възрастен и 4 Е за деца, но има възмоност да се комбинират с 1 билет няколко замъка, така че цената може да падне значително. Има 4 крила, като всяко от тях е от различна времева епоха – готика, ренесанс, класицизъм и Flamboyant /горящ/. Добре запазен, в него има много информация за епохата си, както и допълнително с лек хумор поднесена допълнителна информация за различни детайли от кралския живот. Попаднахме на музилакни изпълнения от 12, 13, 16 и 17 век от музикално трио /лютня, духов инструмент и ударни/, като се запознахме с изпълнителя на лютня – Francois Bonnet, който ни разказа малко обща информация. Имало го и в youtube и myspace. Имаше и театър – около половин час на средновековна тематика с лека ирония /в заведение 4-човека се биеха за кесия жълтици/.

 

Разгледахме след това и музея на магията /който е на 100 метра от замъка/, като входа за него е 9 Е за възрастен и 6,5 Е за деца. Забавлявахме се 2 часа с криви огледала, фокуси, модерни илюзии /слагат ти очила, които отразяват тавана и все едно плуваш във вода/, както и имаше половин час спектакъл с леки фокуси, като Никол много се забавляваше.

Деня приключи с разходка по старата част на града с посещение на катедралата Св. Никола, ядене на сладолед /без окапване/, разходка около реката. Спахме в етин крайградски хотел за 1 нощ в 2 отделни стаи. Името на хотела е: Balladins Blois Péage – двойна стая е 44 евро с включена градска такса. Доволни от прекарания заедно ден си лягаме в отделните стаи. Утре ни чакат нови замъци  за разглеждане.

 

13.08.2012 – Амбоаз, Кло Луце и Шанонсо

 

Бяхме ходили със Стефка преди повече от 4 години в Амбоаз, но пък децата не бяха. Отправихме се за там. По пътя беше много красиво – покрай река Лоара, през китни селца, снимахме замъци от другата страна на реката. Красота. В 10 часа вече бяхме в замъка. Цени за възрастни – 10.20 Е, за деца – 8,50 Е. Замакът е стандартен – охрана, дневни, спални, гостни и красиви градини на кралски особи от 13 век до сега. Било е официална резиденция на френските крале. Имало е заповед да бъде унищожен след революжията, но Наполеон го запазва. Там е погребан Леонадро Да Винчи, който умира през 1 519 г. положен е в специална крипта. Заслужава да се види /води се като топ атракция за района/, но според мен, ако имате време е по-добре да се отиде до замък, който е само на 1 км от Амбоаз – Chateu Du Clos Luce + Parc Leonardo Da Vinci. Там се въртяхме 4 часа. Там е живял Леонардо през последните 3 години от живота си, като е творил на спокойствие. Изложени са макети на десетки негови изобретения, свързани с военното дело, ежедневието на хората, морско дело и др. Този човек е бил гений – архитект, художник, занимавал се е с изучаване на човешкото тяло и мн. др. Бил е любимец на 3 крале и много са го тачели в различни страни. Даже има неща, които се ползват и в момента – лебедки, автоматични чукове и мн. др. Тук са изложени модели на самолет, парашут, първата кола!, танк, оръдия и мн. др. Беше много интересно. Още повече, че има градина, в която моделите са направени с реални размери и може сам да направиш опит – примерно да се вземе вода от реката, която чрез система от тръби да се качва на високо и така да се пестят усилия на хората.

Отидохме на дегустация на вино под замъка Амбоаз – имаше винопроизводители от поне 20 места, като мисля да отидем до 2-3 от тях тези дни. Хубави вина и сирена /имаше 1 щанд и със сирене/. Попаднахме на шоу от средновековието, което трае по принцип час и половина, но нямахме толкова време – погледахме няколко вида танци само.

За обяд хапнахме в заведение в подножието на замъка някакви традиционни френски манджи – наденици, картофи, нещо като гювеч. Беше много вкусно.

Последният /трети замък/ за деня бе Chateau De Chenonceau – на ок. 12 км от Амбоаз. Пак китни селца, с много цветя на почти всеки прозорец, ниски /до 2 етажа къщи/. Този замък го наричан “Замък на дамите”, защото се е обитавал предимно от дами. Първоначално го е обитавала Diane de Poitiers, която е била любовница на крал. След смърта на краля обаче жена му Catherine de Medici изритва Диана от замъка и заличава всичко за нея, накрая Madame Dupin като последен стожер на замъка, за да не бъде разрушен при революцията през 19 век.

Има 2 много красиви градини, малък лабиринт. Построен е до река Лоара и може да се наемат лодки, с които да се разходите по нея за час. Ние успяхме за 4 часа да разгледаме всичко по-интересно. Информация има на сайт: http://chenonceau.com/en/introduction

 

след това се настанихме в хотела, който би трябвало да е черешката на тортата в долината на кралете по лукс от всички хотели, в които трябва да бъдем на това пътуване - http://www.domainedesthomeaux.fr/en/spa-fitness.php. Това е шато де Томе в село Мосн точно до река Лоара. 4 звезден хотел с много екстри. На нас ни се падна стая в английски стил с много място и се чувстваме удобно. Има вана с хидромасаж даже. Никол се стараеше да не излиза от нея...

 

14.08.2012 – нова порция замъци

Шеверни – малък и спретнат замък, за който казват че е един от най-симетричните тук. В него живеят и собствениците на етаж, който е затворен за посетители. Много ми хареса тоя замък. Е да имаше някой близък роднина, който ей така да е собственик на тоя замък, и да ми го завещае. Чакам!

 

Има огромен парк, оранжерия, градина, стотина кучета-гончета, които ги ползват при лов. Тук се е измислил и героя Тинтин, който французите много обичат. Може да се разхождаш с часове ей така, без да мислиш много-много. Приятно и бих дошъл отново тук.

За разнообразие на децата – отиваме в шоколадова бутикова фабрика в село Bracieux, което е на десетина километра от Шеверни. Хапваме по палачинка в местното заведение за хранене и отиваме на 1 час гайдид тур във фабриката. Разказаха ни как се прави шоколада от самото му начало /отглеждане на какаото/ до реалното му производство, като гледахме как точно става това. Самият шоколад се обработва на ръка и на децата им бе интересно всичко това. За спомен си купихме кон, дистанционно и калинка /всичко от шоколад/ и дадохме за тези примерно 400 грама шоколад около 30 лв. Скъпо, ама красиво. Даже Митко си взе автограф от собственика на фабриката и жена му, които бяха доста мили.

Последният за района на Лоара замък бе огромният Шамбор. Той е замислен и стартиран по времето на крал Франсис I, който е бил само на 25 години. Бил голям романтик и спретнал замъче с 426 стаи, 77 стълбища, 282 камини. Самият замък е широчък 156 метра и височък 56 метра. Има уникална стълба, проектирана от Леонарно, при която се каваш на стълбата от 2 страни и може да се качиш до последния етаж, без да се засечеш с другия човек. Така и направихме с Митко и успях да го загубя. Аз го чаках на ет. 2, а той се качил на покрива. Потърсихме се десетина минути и накрая го открих в базовия лагер – при майка му и сестра му. Стефка му изнасяше поучителна лекция за хората, които не трябва да се губят като цяло. Профучахме из всички стаи, видяхме всички картини и легла, на които са спали разхни хора. Качихме се и слязохме по няколко пъти по стъпалата, надничахме в камините и се чудихме как са се отоплявали тези хора. Не е за чудене, че само 72 дни реално е прекарал краля в този замък. После, до колкото си спомням, никой не го е искал, защото е бил много скъп за поддръжка. Наполеон го е подарил на заслужил негов офицер, но и той не може да се справя с издръжката на замъка. В крайна сметка става собственост на държавата, която и сега се грижи зе него.

Много са красиви замъците, които разгледахме и като цяло сме доволни от разходката до тях.

В края на деня решаваме да разгледаме селото, в което спим – Мосн. Оказва се, че то е около 1,5 км дълго, има църква, няколко магазинчента. И това е. Правим кратък тур по центъра и отиваме до реката Лоара, която е на 500 метра от нашия хотел. Много спокойна и чиста река. Не е като нашите – с боклуците и да те е яд само. В края на натоварения ден ни е много удобно да починем на пейчица до реката за половин час.

Последната капка в програмата за днес е посещение на квалитетен ресторант. Крах. Отиваме на ресторант, но първо едвам се оправяме с френското меню, после едвам изчакваме да го донесат, за да го излапаме /като внимателно се оглеждаме какво и как го правят по другите маси/. На мен ми забавиха рибата, която си поръчах. Та културно им обясних, когато ми донесоха след салатата направо десерта, че съм поръчал и риба и че обикновено я ям преди десерта и че вече не искам риба, защото съм я чакал почти 1 час. Разбързаха се нещо и след 5 минути дойде рибката. Беше вкусна. Както и всичката храна, която хапнахме. Беше гурме ресторант.

 

16.08.2012 – винарни по долината на река Лоара

След първоначално планирания и изпълнен план до момента – за днес остават някои мероприятия, които са интересни, но не бяха от първоначална важност. Та: посетихме 3 различни винарни с пещери и местно производство. От всяка си купихме по бутилка вино – червено, розе и бяло вино. Цената е от 5 до 6.60 евро за бутилка. Някои от пещерите бяха дълги сигурно 100 метра. Спомнихме си със Стефка как преди 4 години посетихме Реймс и околностите му /винарните Мъм и Дом Периньон, които имат подобни изби/.

 

По обяд отидохме до Chaumont sur mer – с неговия замък над Лоара. Е така си представям замъка от приказката за спящата красавица – с кръгли кули, затрупан със зеленина. След като разгледахме поредните спални на крале и кралици, притичхме през музикалния салон, стаята на охраната и т.н. /както и в предишните замъци/ се озовахме в прекрасните градини на замъка. Има някакво изложение на 25 различни видове градини на едно място и така си отиде деня. Всяка градина е с някакъв смисъл, който да забавлява хората – едни с огледала, в които може да се снимаш, други със сини пеперуди, трети със сърца, или пък проход в гората сред джунгла и мн. др. Прекарахме си много добре, но на всички ни писна от замъци, легла и градини. Тъкмо на време, защото утре отиваме на море. В края на деня трябваше да се отиде на детски парк – Green forest точно до нашия хотел, но се оказа, че трябва да се платят 45 евро на човек за всички забавление, а то беше вече 6 часа и със сигурност нямаше да се възползваме от всичко. И се отказахме.

 

17.08.2012 – по пътя за Антиб – 950 км през Лион

Днес изминахме 950 км, като минахме през Лион за да разгледаме колкото можем от него за 4 часа. Станахме сутринта в 4:30 и тръгнахме към 5:30 от шатото,  в което спахме последните 3 дни. Пристугнахме след почти 10 чисти часа в Антиб /на Лазурния бряг/.

С нежелание напускаме долината на река Лоара с всичките и замъци, къщи като от приказките, любезните хора и романтиката, която цялата обстановка създава. Поемаме към морето!

 

По средата на пътя е град Лион с около половин милион души население. Старият град /в списъка на ЮНЕСКО/ е разположен на остров в реката Рона. Опитвайки се да намерим идеалното място за паркиране, направихме лек завой на дясно и после 20 минути не можахме да намерим къде да паркираме. На 2 места имаше паркинги, но бяха подземни и колата с допълнителния багажник над нея не може да мине в тях. Паркирахме на външен паркинг в центъра, като цената му е 2 Евро на час, но ако искаме да останем повече за час и половина вече трябва да платим 5 евро! Ужас. Пуснах 2 евра в машинката, като си казах, че до час ще се върнем и ако трябва ще пусна още 2 евро за още час, макар, че не е правилно и опрашихме по стария град. Първо минахме през традиционен пазар и си купихме зелено /ама наистина зелено/ сирене-кашкавал за 28 евро килограма, маслини за 11 евро килограма и домати за 1,30 евро килограма.

Отидохме до базиликата НотрДам над града със специалното влакче /9.60 е за 4 човека отиване и връщане/, насладихме на църква с 2 етажа + прекрасна гледка към целия Лион, разгледахме катедралата Сен Жан /прилича на катедралата Нотр Дам в Париж/ и отидохме да обядваме в традиционен Bouchons до 21 тонен оловен паметник до хотел Дьо Вил. Казват, че едно от 18-те неща, които трябва да направиш във Франция е да отидеш в подобен бушон – традиционна кухня, приятна обстановка, прилични цени и т.н. Разочарованието бе голямо, когато избраното заведение бе затворено. Имам резервен вариант /викам си  аз/ и тръгваме към друг бушон. Но каква изненада – и той бе затворен. Направо се изнервих – дойдохме до Лион и не ядохме в бушон. Хапнахме на центъра по една салата с печено месо от патица, дадохме 53 евра и  потеглихме към останалата половина от пътя до Антиб, където щяхме да прекараме 4 дни.

Сега е момента да кажа малко повече за движението по пътищата във Франция /след като съм минал повече от 1 500 километра/: бензина е скъп – около 1.70 Евро за литър. Бързо се стига по магистралите до крайната точка, но се плаща за тях по около 1 евро на всеки 10 изминати километра. Има на всеки около 50 км бензиностанция с допълнителна възможност за почивка и отмора. Движението във всяка страна, през която минахме има своите особености. Във Франция по магистралите има 4 платна, от които 1 аварийно. Движението на колите е такова, че всеки гледа да не пречи на останалите. На практика в най-дясната / и по принцип най-бавна лента/ редовно има коли, които се движат със 130 км, за да не пречат на други коли, които бързат повече. Движението е натоварено, но не е проблемно и изнервено. Не съм видял до момента неравност, дупки, раждясали мантинели или каквито и да е било проблеми с пътя. След цял ден каране в края на деня не се чувствам уморен! Само очите ме смъдят по-малко. Има хиляди камери по пътищата, така че е препоръчително да се спазва ограничението по пътищата, което е 50 км за градовете /30 км за някои участъци/, 90 км за извънградско, 110 км до магистралата и 130 на самата магистрала. На практика средната ми скорост днес бе 100 км/час.

Пристигаме в Антиб /най-голямото яхтено пристанище във Франция/ и пазаруваме за около 70 евро в Карфур, който е близо до нашия хотел. Осигурили храната и пиенето се настаняваме в хотела, който има частичен изглед към Средиземно море, 2 широки стаи, отделна баня, тоалетна и дрешник. Чувстваме се добре в края на деня. Още повече, че не сме виждали море от 2 години...

 

17.08.2012 – Кан, плаж, Маринленд

Сутринта е без нито един облак. Времето обещава да е лятно – с температури над 30 градуса.

Закусваме мекици и бързо до Кан. Градът е на около 12 км от нашия хотел. Минаваме през целия Антиб и съседния град Жуан ле пин и се озоваваме в града на филмовия фестивал. Хубав град, скъп, с много хубави хотели, коли и т.н. след кратка разходка по главния булевард Кроазет се просваме на плажа с децата, които 3 часа се киснаха, плацикаха и ядоха сладолед. Жена ми път отиде на шопинг и се върна доволна с нова кожена чанта и рокля. Като се прибрахме в хотела за обяд – първата и работа беше да си смени чантата и да натъпче всичко от старата в новата... Поопекохме се на плажа, че беше много горещо и реших, че за днес стига толкова.

 

След обяд отидхохме до нещо като 5 увеселителни парка на едно място – Antibes land – за силни усещания /влакчета, кули и други с много адреналин/, Adventure golf, Far West /за много малки деца/, Aquaplash /аквапарк, с много пързалки за среден адреналин/ и този на който отидохме – най-големия – Marineland /за атракции с водни животни – косатки, делфини, морски лъвове и др. Имаше аквариум с акули, под които минаваш, гигантски костенурки и др. Отиде си деня в тоя парк и беше много забавно. Забавлението струваше за 3 възрастни и 1 дете – 144 евро. Останахме без сили. Вечерта хапнахме в хотела спагети по японски и аре в леглата.

 

18.08.2012 – Ница + басейн в хотела

Днес отново е ден за пране, сушене на прането и пазар. Този процес, освен че ни струва по 4,50 е на пералня сумарно ни отнема цялата сутрин. Около 12 часа се отправяме към Ница, която е на 22 км от нас. Отново минаваме през Антиб, който не е лош град и след около половин час сме в Ница. Паркираме за 5 часа за по 2 е/час на кея и отиваме да разглеждаме стария град, пазара за цветя, 2-те катедрали и от високо на хълма целия град. Спираме да хапнем морски дарове в ресторант в центъра на града. Беше супер вкусно /особено на мен, че другите не са мнго хепи от няколкото вида охлюви, миди, стриди, скариди и др/. На практика днес опитах от всичко, което ми се ядеше от доста време, но понеже е скъпо в България – не съм го правил. Та тук ни струва 90 е този обяд, но ще го запомня. Беше много храната, а и много вкусна. Стефка също се присъедини към обяда, а си мислех, че не обича морски дарове. Както и да е – за парите, които платихме, почна да ги обича веднага J

 

Ница е доста голям град и нямахме време да го разгледаме целия. Понеже беше страшна жега /в момента Франция е залята от гореща вълна – има на много места код червено/ не отидохме на плаж, както бе предварително планирано. То и без това плажа е по-скоро каменист, от колкото пясъчен. За това след като се върнахме в хотела с Никол се отправихме веднага към 3-те басейна, с които той разполага. 2 часа детенцето не излезе от водата. Аз пък се попекох малко. Митко мрънкоти цял ден колко му е топло и си остана в стаята. Стефка мълчаливо понася всичко, което и се сервира. Още малко остава – само 1 седмица /достатъчно, за да им писне окончателно от замъци, музеи, камъняци, красиви улици, катедрали и др/ и да им остане само хубав спомен от измината ваканция.

Стига за днес, че утре сме в друга държава за малко – Монако.

 

19.08.2012 – Монако, Антиб-стария град

Предпоследната държава от нашия тур след Сърбия, Хърватска, Словения, Австрия, Германия, Люксембург, Франция и Италия е Монако. Това е втората по малкост държава в Европа след Ватикана – само 32 хиляди души + още няколко милиона туристи/годишно. Град-монархия, дълъг около 3 км и широк около километър. Даже на практика града прелива във френска територия на север, като само улица ги дели. Та сутринта пристигнахме около 10 часа в жестока жега, която ни мори от 2 дни насам. Оставих колата на място, където не трябва да се плаща, а иначе първия час е безплатен, следващите 5 часа са по 2,40 евра и по-натам вече не си спомням по колко се плаща. Имат си собствени номера на колите с техния герб-кариран бяло-червен флаг. Отиохме до двореца на Принц Албер, но още бе затворен. За това отидохме до катедралата, която е наблизо. Уцелихме момента, тъкмо преди да почне неделната меса и послушахме малко орган – любимият ми инструмент. Когато има меса – не се допускат туристи в катедралата. След това дойде реда на океанографският музей, на който децата много се зарадваха. Прекарахме 2 часа там. Има много красиви аквариуми, с много екзотични риби. Заслужава се да се види. В 11:55 часа е смяната на караула пред двореца – пълно с народ, но си пробихме път на предна линия и снимахме. Не е нещо особено. После посетихме двореца. За възрастни е по 8 евро на човек, а децата платиха комбиниран билет от 10 евро на дете за музея и двореца. В двореца си живеят и сега монарсите, като за туристи е определено западното крило, където за около половин час виждаш част от историята на Монако. Можеше още да покажат, ама айде. След това идва ред на казиното, което е така прехвалено.

Връщаме се до музея на океана и взимаме автобус 1, който за по 2 евро на човек ни докарва пред казиното, където още поне стотина човека си правят снимки. Казиното отваря в 14 часа, има няколко зали, в които има различни видове залози, като има и такива без горен таван – може да заложиш колкото искаш. Ние не заложихме нищо и с автобус 2 /над парка срещу казиното до инфоцентъра/ отидохме до последната атракция за деня – екзотичните градини. Очаквах орхидеи и други красоти, но се натъкнахме на стотици видове кактуси. Не съм много очарован. Оказва се, че има пещера, в която се напъхахме. Слизахме 50 метра надолу, за да разгледаме 2 зали /които не могат да се мерят с красотата на българските пещери/ и после още 50 метра нагоре. В пещерата е 18,5 градуса, а вън 38,5. Жега, липсва ни достатъчно вода, мъчим се. Аз съм и настинал нещо, та мъката е двойна. Прибираме се пеш до колата и понеже е около 16 часа /има време/ решавам да разгледаме градчето Ез /с уникално красиви гледки към морето/. Не знам как точно стана, но GPS ни докара до магистралата, където си платихме вход и след като минахме през входа ни преизчисли и трябваше да се върнем обратно, за да стигнем до Ез. Отказах се /оставям за утре по пътя към Милано/ и времето ще бъде запълнено с разглеждане на града, който ни приютява последните 4 дни – Антиб. Паркирам колата точно до огромния кей /втория по големина във Франция/ и се отправяме гладни по града, че не бяхме обядвали. Напъхахме се в климатизиран китайски ресторант и за 25 евро се натъпкахме всички с китайски вкуснотийки. Вече сити – тръгнахме по стария град, който специално мен ме очарова с малките си калдаръмени улички, сергийки и места за отдих. Пикасо си има музей тук /точно до катедралата и срещу морето/. Крайбрежната улица е много красива с прекрасни гледки към морето. Става обаче 8 часа вечерта, а трябва да се оправя багажа за утре. Прибираме се уморени, като главна заслуга за това има жаркото слънце. Утре напускаме Франция. Спокойно мога да кажа, че времето, което прекарахме тук си заслужава всяка минута и всяко евро, което сме похарчили.

 

20.08.2012 – Ез, Милано

Сутринта тръгваме на път. Минаваме през огромен Карфур /колкото 2 софийски метра и заради това Стефка се ядоса, че не сме го открили по-рано/, в който имаше всичко, което трябва на човек /много е близо до магистралата/, напълнихме бензин до горе по 1,66 евро/литър, че в Италия бензина е още по-скъп /около 1,95 -2,00 евра/, извадихме 500 евро джобна пара от банкомат и така подготвени, отпрашваме към Италия.

 

По пътя минаваме през корнишите /които се водят една от 18-те атракции, които трябва да се видят във Франция/ с прекрасни изгледи към Средиземно море и спираме за 1,5 часова обиколка в малкия град Ез /3 000 души/. Това е уникално красиво място, нещо като малко бижу. Не мога да го сравня с някое българско място. На около 470 метра над морското равнище сега това е град, който се води Арт и гастрономичен град. В близост Боно от U2 има вила. Насладихме се на гледката, която се вижда най-добре от върха на града, който се оказва, че е поредната екзотична градина, пълна с кактуси. Не така богато, както в Монако, но все пак – кактуси. Не им обръщаме голямо внимание /все пак вчера 1 час ги гледахме/, насладихме се на гледката, снимахме се, хапнахме по сандвич с кремвирш, пихме по 1 много яко кафе, а Никол си поръча коктейл от манго и  обратно в колата. До Милано има около 300 км и трябва да ги взема до следобяд, че да остане време да се разходим и в града. Около 150 км в Италия са все тунели и мостове. Движението бе средно натоварено, има много камери /като във Франция/, основно се кара със 110, но има участъци със 130, 90, 80 и 60. След като минаваме Дженоа – останалата половина от пътя е във вътрешността на Италия. Добавиха 4-та лента на магистралата и вече е много по-лесно за движение. Скорост – 130 и към 15.30 влизаме в Милано. Скоростта в градски условия е 50 км/час, каквато бе и в Париж. PGS-а бързо ни ориентира и след 10 минути вече сме пред хостела. Няма никаква табела, която да показва, че трябва да спрем пред него /после се оказа, че има, но е от вътрешната страна J/ и направихме още едно кръгче с колага в района, преди да спрем колата точно пред хостела. Стаята е малка/ за разлика от тази в Антиб/ и не много хубава, но за 2 нощувки ще издържим. Оказва се, че няма безплатен паркинг, както бе предварително оповестено, за което ще пиша до booking.com.

 

Оставихме малка част от багажа и тръгнахме пеш към Дуомо в центъра на града. Катедралата е на около 10 минути пеш от хостела. Разхождаме се по сянката, защото е горещо – около 37 градуса и след малко сме пред Дуомо. Това е една от най-красивите катедрали, които съм виждал, заедно с тази в Кьолн и Виена. Може би има още подобни красиви катедрали, но тази е уникална. Строжеът и започва през 1386 и завършва през 1805 година! Висока е до 108 метра. Това е страшно мащабно строителство даже и за сегашните разбирания, а какво остава преди повече от 600 години! Има различни архитектурни стилове – готика, барок, неокласика, необарок, защото е строена през различни епохи. Много е красива. Явно обаче сме взели да се насищаме от подобни много красиви сгради, защото ако първо бяхме дошли в Милано, а не в края на екскурзията – щяхма да ахкаме и цъкаме по нея, защото наистина е много красива. Обаче минахме през много дворци, замъци, градини и други красиви неща и сега като минахме през Дуомо-то само си казахме – Аха, Дуомо – много е хубаво и продължихме напред. Просто много неща се наслагват на едно място за тези 23 дни. И свикваш с хубавото – приемаш го за даденост и като видиш друго хубаво нещо /като изрисуван таван, красива дърворезба и т.н./ просто не ти прави такова впечатление, както ако видиш нещо красиво, ама 1 път в месеца примерно. Разбирате ме какво искам да кажа, нали? Тъй като не остана време за обяд – направихме нещо като обядовечеря около 18 часа – хапнахме по италианска пица в пасажа Виторио Емануеле II, който е в непосредствена близост до Дуомо. Самият пасаж също е много красив – прилича на кръст с картини от мозайки по пода, изпивани с картини сгради... Видяхме след това и миланската опера Ла Скала, като се снимахме пред нея, както се снимахме и пред паметника на Леонардо срещу операта. Сигурно тази опера и известна с това, че е известна, защото не виждам да има тълпи от народ, които да искат да гледат опера и балет. От тук минавам сигурно за 10-ти път и има само туристи с по един гайд в ръка, доволни че са уцелили топ атракцията в гайда.

След вечерята, която заедно с 2 мартинита и няколко безалкохолни ни излезе 75 евро с бакшиша се разходихме по града. Ма макар и вечер – жегата си е яка. Отидохме до Кастело Сфорцеско, като го разгледахме отвън, защото в понеделник не работи. Голямо съоръжение със защитни кули и други стандартни за замък атрибури-амбразури, бойници, съоръжение за вода и т.н. Паркът до замъка е много приятен. Има множество алеи, както и езеро, в което има риба и плуват патици. 15 минути почивка е достатъчна да се заредим с енергия. Става тъмно и се прибираме в хостела / The Monastery Hostel/.

 

21.08.2012 – сградата на Уникредит, музея на науката и пазар

Ставаме рано, закусваме кафе, кроасан, сухари, мед, следко и шоколад и отиваме до новата страда на Уникредит, която е нещо като небостъргач в новоизграждащия се бизнес център в града до метростанция Гарибалди. Стефка се снима поне пред 5 Уникредитбанки и много искаше да покаже на колегите си защо няма да им увеличат скоро заплатите – защото се прави новата сграда небостъргач, който е може би най-високата сграда в Милано. Още не е готова, но се вижда, че скоро ще бъде.

След това отиваме в най-големия в Италия музей на науката - www.museoscienza.org.

Има уникални модели на Леонардо, както и секции за комуникации /видях оптика с над 400 влакна/, ТВ и мн. други. Има и истинска натовска подводница, която през 2005 г е докарана в Милано. Тя е дизелова и издържа до 6 часа под вода, има и електровдигатели за безшумен режим. Освен стандартната такса за вход в музея, за подводницата се плащат по още 8 евра за вход, гида е само на италиански и не е зле предварително да се уведомите дали има свободни часове за посещение. Има зала с влакове, както и зала със самолети и кораби. Интересно ни беше да разгледаме и реплика на завод за стомана, както и методите за ново, екостроителство. Ми може 4 часа да откарате в музея. На 200 метра от него е световно известната Тайна вечеря, за която имаме билети за утре сутрин на ул. Santa Maria delle Grazie2, като много важно е да се направи предварителна резервация за там, защото всички билети се продават примерно месец по-рано...

След задължителната програма за деня следва волна, което значи шляене по магазините. Случайно видях, че температурата на сянка е 36 градуса по целзий. Смятай каква жега е. Купихме си дрешка и парфюм. Никол се размрънка, че я мъчим и се върнахме в хостела на хлад. Вечерта отидохме на пазар – все пак да купим спагети, местна бира, бисквити и др. дреболии – да си отнесем в София по нещо за спомен.

 

22.08.2012 – Милано, Верона, Местре, Венеция

Ако някой иска да посети Тайната вечеря на Леонардо в оригинал, да знае че трябва да направи резервация в интернет по-рано /www.cenacolovinciano.org/, както и да отиде поне 20 минути преди определения час за посещение. На нас ни излезе около 25 евро посещението, което трае около 20 минути, през които гледаш вечерята, правиш си някакви сметки – това и онова що са така/, дали до Исус е Мария Магдалена, дали Юда не държи в ръцете си сребърниците и т.н. от другата страна на стаята, в която е вечерята има друга картина, която представя разпъването на Христос и е рисувана по същото време, когато Леонардо е рисувал вечерята – 1494-1498 г. Зареждаш се с енергия и насладил се на реставрираната картина през 1999 г – излизаш от църквата. Заслужава се да се види! Не могат да се правят снимки.

 

Стига толкова Милано за тази година. Отиваме във Венеция за 3 дни. Пътьом ще видим най-сниманият балкон в света – този на Жулиета във Верона. Тъкмо ни е на път към Венеция. Старият град на Верона е много красив. Удиви ме, как дори за влизане в църква ти искат такса – 2,50 евра? Според мен това е прекалено. Не си спомням да е имало друг град, в който да са ми искали такса, за да вляза в църква! То бива печелбарство, ама чак пък толкова. Притичахме през стария град за 2 часа, снимахме се пред църква, дуомо, под балкона, на пазара и до реката. Много приятно местенце, нещо като стария Пловдив, ама не съвсем. Заслужава се да се види, даже и за повече време.

 

Със сигурност сме изпуснали доста неща, но тъй като не ни е целта за деня това – оставяме Верона на Ромео и Жулиета и вече изминали около 160 км, изминаваме останалите около 100 км до Местре /където ще спим/ за час и около 3 часа след обяд, в 38,5 градусова жега се настаняваме в хотел San Giuliano. Хубав 3 звесден хотел, с климатик! Пием по едно италианско кафе, което ме удря в петите, щото е много силно и поемаме към Венеция, която е само на 10 минути с автобус. Купуваме за 165 евро карти за транспорта в града /за всички видове/ и спокойно тръгваме да обикаляме по малките, изпълени с невероятна атмосфера улички на този хилядолетен град. Как ли е бил построен във водата? Или тя после го е заляла? Трябва да проверя. Но има сгради от всякакви епохи и стилове, включително и арабски. Уличките пълни с хора, всеки купил по нещо за спомен се залисва по някоя гондола или ей така си запа по каналите. Които междувпрочем не миришеха, както се бях подготвил – има течение, както и прилив и отлив, мисля. Купихме за апартамента много хубава статуя от ръчно изработено стъкло в Мурано, 10 магнити-маски за 8 евро, отидохме до Риалто мост пеш, а се върнахме с вапорето /което е много приятно/ по канале гранде, хапнахме в ресторант вкусни спагети и пици до плискащите се вълни на гранд канала вечерта и почти без сили се прибираме в 10 часа у дома. Утре официално ще обикаляме града, като основната цел е двореца на Дожите и после – пак разходки по града.

 

 

23.08.2012 – Венеция:

За днес официалната програма е да разгледаме де що има на площада Сан Марко – катедралата, двореца на дука, 3 музея-археологически, Ферер и библиотека. Явно подобен план са имали още около 20 000 души, защото всички се бяхме изсипали на площата. Опашки за всичко, а температурата след обяд бе около 35 градуса. Влязохме, гледахме, ахкахме. Не снимахме, защото беше забранено.

 

Ако искаш да се качиш на някоя кула – около 5 евро на човек, ако искаш да гледаш малко съкровище – 3 евро на човек. Сутринта закусихме обилно в хотела и това ни държа чак до обяд, когато хапнахме пица за 3 е, салата за 5 е и малък сандвич за 1,7 е. Кафето тук е жестоко – по-хубаво не съм пил никъде по света. Малко, скъпо /до 3 евро на бройка/, но много силно и ароматно. Опитахме се да намерим някоя по-забутана и самотна уличка. Виждах отчаяните физиономии на още маса народ, тръгнал с подобна идея – нещо някъде романтично. Ма не става, братче – гъч от всякъде. Тук-таме някоя двойка се целува, други се прегръщат, но повечето рупат сладолед и смучат по нещо студено. Въпреки всичко Венеция си е романтична. Днес почти не съм гледал картата, с която разполагаме. Просто се разхождаме без някаква конкретна цел и е много приятно. Ползвахме няколко пъти вапоретото – до момента не съм забелязал да има някакви контроли, които да следят дали се валидираш билета, но казват, че имало такива и налагали глоби. Избягваме тези главоболия, като всеки път валидираме 48 часовия си билет и се наслаждаваме на гледките от различните по цветове и стил сгради, някои от които на по повече от 500 години... Заслужава да се види двореца на Дожите, като там се намират и килиите и прословутия мост на въздишките. Ако имате още 2 часа може да се видят и другите музеи, които са срещу църквата Сан Марко. А ако сте върли фенове на музеите – има сигурно още 10 такива, в които може да направите и цяла седмица... И така си отиде деня.

 

24.08.2012 – Венеция, Мурано, Бурано, Торчело:

Отново след приятно обилна закуска /прави впечатление, че Стефка си хапва доста добре, Митко се отпуска и вече не яде по 1 препечена филийка, а си хапва нормално, а Никол яде най-много от всички и и е вкусно.../, се отправяме към Венеция, а от там с вапоретото към първия остров за деня – Мурано. Той е известен с ръчно изработеното си стъкло. Разгледахме няколко тона стъкло. Купихме си няколко червени рози от стъкло, за да ни красят хола, като специално за Стефка един майстор и направи чайка. Нали събира от целия свят... Вече има сигурно 30 броя. Та тази чайка е лична изработка от майстора по наше желание. Струва 15 евро. На Никол купихме мече от кристал.

 

Следващият остров е Бурано. Той е на около половин час от първия. Той пък е известен с дантелите си. Видяхме няколко тона и от тях. Имат си наклонена кула на църква, като тази в Пиза. Самите им къщи са много хубави – всякакви наситени цветове – жълто, зелено, синьо, червено, розово – всяка къща е с различен цвят, които в цялост правят много красив острова. Направихме си експеримент – купихме за 12 евро от бакалия местен кашкавал и прошуто /от едни големи бутове/ и заедно с хляб и безалкохолно се наобядвахме. Само порцията на един човек в ресторант би струвала толкова. Имаше още десетки хора, които си правиха нещо като пикник под сенките. Само да кажа, че днес бе още по-топло от вчера. На слънце не се диша въобще. Смачкахме се от умора в края на деня.

 

Последният остров е Торчело. До него се стига от Бурано с вапорето. На тоя остров не ходете до тоалетна, защото е по 1,50 евро на човек, като дори и децата трябва да плащат. Това беше най-скъпата ми тоалетна в живота. Две пиканета за 6 лева. Ужас! Имат църква /найстарата в района/, музеи /за които входа е 10 Е и аз се отказах да гледам поредния музей/, няколко ресторанта и това е. Преди години е бил напуснат, защото е имало май малария, която избила всички. Сега има само 80 жители. Торчело определено не е нещо особено за момента. Има голям потенциал и ако някои иска да инвестира – що не помисли да си купи земица на тоя остров? След 10 години може да се окаже на печалба. И без това в момента в Италия е криза – цените се вдигат на почти всичко, а на имотите падат. Само да отбележа, че бензина, който ще трябва да си сипя утре е около 1.88 евро/литър. Само мога да се радвам на софийските цени на бензина в момента. Спрямо италианските са по-ниски с 30% поне!

Приключваме деня във Венеция, след около 40 минути с вапоретото от Бурано /от Торчело корабче има само до Бурано/. Жената си купува билки /биуки-както им казва/ за спагети и други глезотии, пазаруваме малко за вечеря и приключваме с Венеция. Красив и различен от другите градове, Венеция ще остане завинаги в сърцата ни с малките си улички, тесните канали, уюта и специалната атмосфера, които са неизменна част от града.

 

25.08.2012 – Загреб /Хърватска/:

Сутринта се разделяме с нежелание с Венеция/Местре/. Снимаме за последен път каналите /имаме изглед от нашата стая/ и потегляме към Загреб. Разстоянието е около 366 километра. Пристигаме около 14:30 часа в невероятно готин апартамент – над 100 кв. метра с няколко стаи и бани, който е точно на 1 минута от центъра и всички топ атракции в Загреб-стария град. Препоръчвам – Зиг Заг апартаменти - info@zagrebapartman.com. Вънка е страшна жега – над 42 градуса. Ама няма време. Изстудяваме се малко на климатика в апартамента и излизаме на разходка. Вечерта до 9 часа успяхме да обиколим горния и долния град и да хапнем в препоръчаното ни заведение – Agava, което за 2011 г. е получило награда от Tip advisor. Местните имат невероятно вкусна храна, препоръчвам салата с пиле и телешко. Купуваме няколко армагана, гледаме на площада вечерно шоу с певци и се прибрахме, защото утре тръгваме в 5 часа сутринта, че до БГ са около 800 км. До момента сме минали 5 000 км. За сега всичко е ОК. Само Митко днес се разболява май, защото почна да му тече носа и да му сълзи окото.

 

 

26.08.2012 – София:

През целия ден – газ, щото на всички ни е писнало от всичко и искаме у дома. Взимам 800 километра за чисти 8:30 часа, ядем малко, и в 16:30 часа приключва това пътешествие. Скоро почвам да мисля за ново, с нещо по-ралично? Защо не?

За цялото пътуване минахме 5 800 км. За тези, които искат да направят подобен круиз бих могъл да препоръчам:

1. Задължително GPS – без него не може да се оправиш в чужбина. Седмица преди пътуването актуализирайте БГ и международните карти;

2. Кредитна карта – най-добре 2 карти от различни банки /в случай, че с някоя от картите има някакъв проблем/;

3. Не много пари в брой – в повечето обекти приемат карти за разплащане и не е нужно да се носят много пари кеш. Също така и от съображение за сигурност;

Предварително планиране на максимално много детайли:

4. Резервация 5 месеца преди пътуването гарантира по-добър избор на по-ниски цени. В booking.com има възможност за безплатни анулации до 2 дни преди нощувката;

5. Проверка на валидност на паспорти, застраховки на хора, автомобил /включително за зелена карта/, аптечка, пожарогасител, проверка на цялата кола за всеки случай, Европейска здравноосигурителна карта /ЕЗОП/ - безплатна е. За децата – задължително паспорти, а ако пътува само единия родител – нотариално заверено пълномощно от другия. На БГ границата ни питаха дали имаме документ за раждане на децата.

6. Проверка на някой сайт за актуални цени на горивата в различните страни, че има разлики от около 70 цента за литър в различните държави - примерен сайт - http://gasoline-germany.com/maps.phtml
 

7. Някакъв гайд, който да ви ориентира на място за по-интересни места, ресторанти и хотели и т.н., като освен това проверете и в нета за някакви сайтове за местата, които ще посетите;

8. Ако сте 4 човека в кола е желателно да имате допълнителен външен горен багажник, защото за 23 дни багажа е доста и няма да е комфортно на пътниците в колата;

9. Лекарства – основни, че я обяснете /покажете/ как ще поискате лекарство за разстройство или запек на език, който не разбирате J

10. Разклонител + адаптор. Нали си представяте ситуация, в която 4 човека, всеки с поне 1 GSM, поне 1 лаптоп, ютия, нагревателна кана, фотоапарат, камера, плейстейшън и др. с примерно само 1 контакт? Или например да отидете във Франция и да се окаже, че от контактите стърчи метален накрайник /сори, но не знам как се казва/, а в Италия имат по 3 дупки на контакт, които са и по-тесни от нашите?

121 Спазвайте правилата за движение. За посетените 9 страни като цяло съм ги спазвал. Едва ли ще сте най-големият гъзар, ако карате с 200 по пътя, по който е разрешено 130. Местните спазват законите и рискувате излишни глоби. Има камери във Франция и Италия през километър и не че не може, но ако карате с по-висока от позволената скорост, ще ви излезе по-скъпо J Видях само една катастрофа за всички дни - в Сърбия, където ограничението по магистралата е 120. Т.е. оказва се, че в държави, където разрешената скорост е по-висока - има по-малко катастрофи. Защо ли е така? може би пътищата им са по-добри?