Видях следния тест в интернет. Да видим дали ще го решите: Логически тест на Министерството на образованието
неделя, 4 декември 2011 г.
неделя, 16 октомври 2011 г.
Andong, Korea - 05-10.2011- new journey
Андонг:
Начало 05.10.2011
Старт на очакваното пътуване до Андонг /Южна Корея/. Трима сме в един самолет. Няма куче.
От София до Франкфурт. От там до Инчон /Сеул/ и с автобус до древния град Андонг, люлка на традиционната култура в Корея на династията Шила /668-935 г./
Спираме за по кафе в Германия. 1 кафе и 1 донат на летището = 3,68 EUR.
На летището – гъмжило от всякакви раси и езици. Малък е света. Времето не е лошо за разходка, но между двата полета има само 3 часа и не остава време за разходка в града.
Идеята като цяло е да посетим фестивала на маските, който провежда всяка година в последната седмица на Септември и първата седмица на октомври. Бива посещаван от хиляди
туристи от цял свят. Не че съм голям фен на ма
ските, но чрез тях корейците показват част от собствения си бит, култура и обичаи.
Да се посети село Хахве, запазило традиционния изглед на местната архитектура, датираща от около 1392 година.
Набелязал съм да посетя и няколко пагоди, както и Soju музея. До колкото чувам това е алкофолна напитка с около 45% алкохол. На място се приготвя и може да се наблюдава самия процес. Предполагам, че ще може и да се закупи известно количество за тестови цели. Колко ли е максималния лимит на внос на алкохол на човек в Европа? Ако е повече – субстанцията да се употреби на място.
Целта на пътуването са финалите на световния шампионат по електронни спортове – IeSF – http://www.ie-sf.org/ . Има около 300 присъстващи от около 36
държави. Организатор от българска страна е BFES – http://www.bfes.bg/ .
Полетът от Франкфурт до Инчон е малко над 11 часа. Изкарваме го по традиционен начин – гледане на ТВ, хапване, малко спане /прекъсвано от забързани персонажи към тоалетните/, тръпка от предстоящата визита на страна от любимата ми Азия. За мен хората от този континент са много мили, любезни и работливи хора. Има още страни, които трябва да посетя, за да формирам по-точно мнение, но на база кратките ми визити в Сингапур, Китай, Виетнам и Корея съм на мнение, че има много положителни моменти, от които може да трупаме опит в нашата страна. Направи ми впечатление, че хората са състрадателни и се стремят да помагат. Може да не знаят английски /особено по-възрастните/, но ми се случи да попитам за улица и една жена ме преведе през 3 пресечки да ми покаже къде точно трябва да отида. Аз си мислех, че е в същата посока, в която съм и аз, но след като ми показа правилната улица – жената се поклони и се върна обратно. Къмсанмида /благодаря, един вид на корейски/.
06.10.2011 – Пристигане в Корея.
Бил съм на това летище – голямо, удобно с безплатен интернет /не като някои други летища, които ти искат по 5 EUR за 1 час сърфиране.../. от него по уникално съоръжение – мост се свързваме със самия полуостров. Не знам колко километра е но 10 минути пътувахме с висока скорост по тази мегаструктура. Инчон е мисля четвъртия по големина град след Сеул, Пусан и Тегу, а се намира само на около половин час от столицата. Нещо като мегаполис.
Корея е около 70% планини, живеят около 49 млн души на територия почти колкото България. Климатът е като нашия – имат 4 сезона, планините им не са високи. Имат национално цвете – мухунгва или Шарон роза – много е красива. По отношение на религията – няма ограничения – основно е шаманизъм, будизъм и християнство. Уважават традициите и по-старите хора.
Та да се върнем да екскурзията:
Пристигане в Андонг в късния следобяд – градът е около 170 хил души, пръснат на голямо разстояние, като повечето сгради не са по-високи от 5 етажа. Има много жилищни блокове, които са на по 30-40 етажа, но особено в центъра преобладава ниското строителство.
По улиците има много реклами, но нищо не се разбира.
Да спомена – В Корея важи само 3 G GSM стандарт и нищо друго. Моят телефон, неспособен да се справи с тази задача, бива прибран още на летището. Оставам без комуникации, на майната си, в страна, в която трудно разбират английски, планиращ да посети отдалечени места... Моля жена ми да не чете това!
07.10.2011
Сблъсъкът с местните.
Днес откриваме финалите на ИЕСФ.
Очакваното от мен се случи – сблъсках се с местните. Не знаят английски. По едно време се събрахме 4 човека, знаейки поне 6 езика, но корееца, знаейки само 1 език не можа да ни разбере... Почва се схемата с десетопръстния език, показване, пози на телата, гримаси и т.н. Абе оправяме се някак. Сещам се за оня виц с полицаите – спрял до тях турист и ги пита – ду ю спийк инглиш? Полицаите го гледат и не го разжбират, шпрехен зи дойч се опитва туриста – полицаите ич, парлеву франсе /последен опит/ - тия нашите мълчат. Тръгнал си туриста и единият полицай казал на другия – Требе да учим чижди езици. А другия му казал – е тоя, като знаеше чужди езици – оправили се?
Друг проблем – информацията по спирките е на корейски. От рода на Wellcome! И отдолу всичко на корейски. И няма някой, който да ти преведе.
Храна – Чимдак – пиле в соев сос с допълнителни подправки – специалитет в Андонг – това опитах на откриването на игрите. Казват, че имат над 100 вида чимдак – лют, малко лют, по-малко лют, повече лют, много лют и т.н. има много зеленчуци и е много полезен. Местните казват, че ако ти е много люто – може да измиеш част от храната във вода.
Кимчи – друг вид месна храна, която е основно от зеленчуци – продава се в почти всяко заведение и супермаркет. Храната не е лоша – взимам малко за БГ.
Та основната атракция за този град е Маскения и танцувален фестивал - на 2-3 големи сцени се представят танци, песни, маскен театър и други забавления, които на мен не ми се сториха интересни въобще. Седнах да послушам някакъв шум – едни хора обикаляха в кръг, биеха тъпан, свиреха на нещо пискливо, удряха бабендили и то в липса на всякакъв за мен синхрон. На главите имаха пискюли и ленти. Оказа се, че това е традиционна корейска музика. Милите корейци. Как ли им харесва това? Както и да е – това е само мое мнение.
Та на този фестивал имаше много неща – примерно – водорасли, женшен, варени буболечки – пандеги, варени малки рапанчета, чимдак и други традиционни за Корея храни.
***
08.10.2011
Снощи - удивителен диско купон предишната вечер, запомнящ се основно с това, че на всяка маса гардовете на заведението докарваха по необходимото количество местни жени. Буквално докарваха – виждат, че на масата има примерно 2 сами мъже и след около 5 минути – още преди да дойде поръчката вече бутат корейките пред тях. На нашата маса бяхме 4 човека и ни докараха 2 жени. Мисля, че с основание ги разкарахме, защото си изглеждаше направо организирано и не знам до къде щяхме да я докараме... Да спомена, че заведението беше на около 100 метра от хотела, в който спах – Gallery hotel и беше единствената дискотека е района. За хотела мога да кажа, че за първи път от години отсядам в толкова неприятен хотел. Нямаше ресторант и закуската ни я даваха в торбички, да си я ядем по стаите... Нямам коментар.
Програмата за днешния, свободен за мен от срещи, ден е да посетя така известното в
Корея село Хахуе. Тръгнах рано сутринта с автобус 46 от центъра на Андонг/принципно тръгва от автогарата/ и за около 50 минути бях при това китно малко селце. Билет за автобус – 1 200 вона, билет за селото – 2 000 вона за възрастен.
Та за селото – на повече от 700 години, никога не нападано от никого и с реално живеещи хора е приятно място за разходка. Почти изцяло е заобиколено от река. Може и цял ден да отделиш, ако имаш време. С няколко снимки показвам това, което ми хареса. От другата страна на реката може да се отиде с лодка, да се качиш на върха на хълма и да снимаш селото от горе. След кратка вътрешна дискусия се уточних сам със себе си, че не ми се катери никакъв хълм.
Запознах се с местните – примерно имаше една жена, за която ми казаха, че е на 115 години. Женицата явно ме хареса, защото почна да ми говори нещо. Оказа се, че ми дава адреса си – да и дойда на гости... А преди това едвам се отървах от 4 млади
момичета, които е преследваха – искаха да се снимат с мен, да си говорят... Е да де, ама аз пък исках да гледам селцето и нямах време за културни разговори от рода на – от къде сте? Ооо от България, уау! За колко време сте тук? Аааа, ОК. И т.н.
Та след селото – направо в града и отново по подобни култури – отидох на 5 странична пагода от ерата на династията Сила, а после на най-високата /17 метра/ пагода в Корея. Рагледах и няколко къщи на явно богати корейци в традиционен стил – също интересни.
Доста информация за Андонг може да се намери на - http://tourandong.com/english/coding/main.asp, http://iguide.travel/Andong#/Video, http://www.lifeinkorea.com/travel2/nkyongsang/73/
***
09.10.2011
Днес денят започва с важна среща на ИЕСФ, на която обсъждаме актуалните проблеми. След нея следва състезание по голф, на което от 11 човека се класирам на 4-то място. Всичките бяхме начинаещи, трябва да отбележа.
След обяд остана време пак да се юрна по културни места.
И си избрах манастира Bongjongsa. Снимах се с местните будисти, разгледах спокойното и тихо място, за което се казва, че е с най-старите запазени дървени постройки в Корея. След поредните снимки и бегом обратно, че вечерта имаше закриване на игрите, прощално парти и караоке афтърпарти. На караокето всички випове... Но не – нека информацията да си остане за мен.
Забравих да спомена, че има 3-4 вида бира в Корея – Cass, Hite са по-известните. Не са хубави. С около 4,5% алкохол, но нашите, европейски са в пъти по-добре. Ама няма как – трябва да се опитва месното производство – да стимулираме икономиката. Аз я стимулирах няколко пъти.
***
Прибирането от Андонг започва с ранен автобус в 4 часа местно време. Пристигане в Инчон
сутринта и с обратен полет на Луфтханза за около 11 часа сме отново в Германия. Този път град-гост е Мюнхен. От там за около два и половина часа сме в София. Нашият мил, тъмен, мръсен град. Но това не е тема на този пътепис.
Начало 05.10.2011
Старт на очакваното пътуване до Андонг /Южна Корея/. Трима сме в един самолет. Няма куче.
От София до Франкфурт. От там до Инчон /Сеул/ и с автобус до древния град Андонг, люлка на традиционната култура в Корея на династията Шила /668-935 г./
Спираме за по кафе в Германия. 1 кафе и 1 донат на летището = 3,68 EUR.
На летището – гъмжило от всякакви раси и езици. Малък е света. Времето не е лошо за разходка, но между двата полета има само 3 часа и не остава време за разходка в града.
Идеята като цяло е да посетим фестивала на маските, който провежда всяка година в последната седмица на Септември и първата седмица на октомври. Бива посещаван от хиляди
туристи от цял свят. Не че съм голям фен на ма
ските, но чрез тях корейците показват част от собствения си бит, култура и обичаи.Да се посети село Хахве, запазило традиционния изглед на местната архитектура, датираща от около 1392 година.
Набелязал съм да посетя и няколко пагоди, както и Soju музея. До колкото чувам това е алкофолна напитка с около 45% алкохол. На място се приготвя и може да се наблюдава самия процес. Предполагам, че ще може и да се закупи известно количество за тестови цели. Колко ли е максималния лимит на внос на алкохол на човек в Европа? Ако е повече – субстанцията да се употреби на място.
Целта на пътуването са финалите на световния шампионат по електронни спортове – IeSF – http://www.ie-sf.org/ . Има около 300 присъстващи от около 36
държави. Организатор от българска страна е BFES – http://www.bfes.bg/ .Полетът от Франкфурт до Инчон е малко над 11 часа. Изкарваме го по традиционен начин – гледане на ТВ, хапване, малко спане /прекъсвано от забързани персонажи към тоалетните/, тръпка от предстоящата визита на страна от любимата ми Азия. За мен хората от този континент са много мили, любезни и работливи хора. Има още страни, които трябва да посетя, за да формирам по-точно мнение, но на база кратките ми визити в Сингапур, Китай, Виетнам и Корея съм на мнение, че има много положителни моменти, от които може да трупаме опит в нашата страна. Направи ми впечатление, че хората са състрадателни и се стремят да помагат. Може да не знаят английски /особено по-възрастните/, но ми се случи да попитам за улица и една жена ме преведе през 3 пресечки да ми покаже къде точно трябва да отида. Аз си мислех, че е в същата посока, в която съм и аз, но след като ми показа правилната улица – жената се поклони и се върна обратно. Къмсанмида /благодаря, един вид на корейски/.
06.10.2011 – Пристигане в Корея.
Бил съм на това летище – голямо, удобно с безплатен интернет /не като някои други летища, които ти искат по 5 EUR за 1 час сърфиране.../. от него по уникално съоръжение – мост се свързваме със самия полуостров. Не знам колко километра е но 10 минути пътувахме с висока скорост по тази мегаструктура. Инчон е мисля четвъртия по големина град след Сеул, Пусан и Тегу, а се намира само на около половин час от столицата. Нещо като мегаполис.
Корея е около 70% планини, живеят около 49 млн души на територия почти колкото България. Климатът е като нашия – имат 4 сезона, планините им не са високи. Имат национално цвете – мухунгва или Шарон роза – много е красива. По отношение на религията – няма ограничения – основно е шаманизъм, будизъм и християнство. Уважават традициите и по-старите хора.
Та да се върнем да екскурзията:
Пристигане в Андонг в късния следобяд – градът е около 170 хил души, пръснат на голямо разстояние, като повечето сгради не са по-високи от 5 етажа. Има много жилищни блокове, които са на по 30-40 етажа, но особено в центъра преобладава ниското строителство.
По улиците има много реклами, но нищо не се разбира.
Да спомена – В Корея важи само 3 G GSM стандарт и нищо друго. Моят телефон, неспособен да се справи с тази задача, бива прибран още на летището. Оставам без комуникации, на майната си, в страна, в която трудно разбират английски, планиращ да посети отдалечени места... Моля жена ми да не чете това!
07.10.2011
Сблъсъкът с местните.
Днес откриваме финалите на ИЕСФ.
Очакваното от мен се случи – сблъсках се с местните. Не знаят английски. По едно време се събрахме 4 човека, знаейки поне 6 езика, но корееца, знаейки само 1 език не можа да ни разбере... Почва се схемата с десетопръстния език, показване, пози на телата, гримаси и т.н. Абе оправяме се някак. Сещам се за оня виц с полицаите – спрял до тях турист и ги пита – ду ю спийк инглиш? Полицаите го гледат и не го разжбират, шпрехен зи дойч се опитва туриста – полицаите ич, парлеву франсе /последен опит/ - тия нашите мълчат. Тръгнал си туриста и единият полицай казал на другия – Требе да учим чижди езици. А другия му казал – е тоя, като знаеше чужди езици – оправили се?
Друг проблем – информацията по спирките е на корейски. От рода на Wellcome! И отдолу всичко на корейски. И няма някой, който да ти преведе.
Храна – Чимдак – пиле в соев сос с допълнителни подправки – специалитет в Андонг – това опитах на откриването на игрите. Казват, че имат над 100 вида чимдак – лют, малко лют, по-малко лют, повече лют, много лют и т.н. има много зеленчуци и е много полезен. Местните казват, че ако ти е много люто – може да измиеш част от храната във вода.
Кимчи – друг вид месна храна, която е основно от зеленчуци – продава се в почти всяко заведение и супермаркет. Храната не е лоша – взимам малко за БГ.
Та основната атракция за този град е Маскения и танцувален фестивал - на 2-3 големи сцени се представят танци, песни, маскен театър и други забавления, които на мен не ми се сториха интересни въобще. Седнах да послушам някакъв шум – едни хора обикаляха в кръг, биеха тъпан, свиреха на нещо пискливо, удряха бабендили и то в липса на всякакъв за мен синхрон. На главите имаха пискюли и ленти. Оказа се, че това е традиционна корейска музика. Милите корейци. Как ли им харесва това? Както и да е – това е само мое мнение.
Та на този фестивал имаше много неща – примерно – водорасли, женшен, варени буболечки – пандеги, варени малки рапанчета, чимдак и други традиционни за Корея храни.
***
08.10.2011
Снощи - удивителен диско купон предишната вечер, запомнящ се основно с това, че на всяка маса гардовете на заведението докарваха по необходимото количество местни жени. Буквално докарваха – виждат, че на масата има примерно 2 сами мъже и след около 5 минути – още преди да дойде поръчката вече бутат корейките пред тях. На нашата маса бяхме 4 човека и ни докараха 2 жени. Мисля, че с основание ги разкарахме, защото си изглеждаше направо организирано и не знам до къде щяхме да я докараме... Да спомена, че заведението беше на около 100 метра от хотела, в който спах – Gallery hotel и беше единствената дискотека е района. За хотела мога да кажа, че за първи път от години отсядам в толкова неприятен хотел. Нямаше ресторант и закуската ни я даваха в торбички, да си я ядем по стаите... Нямам коментар.
Програмата за днешния, свободен за мен от срещи, ден е да посетя така известното в
Корея село Хахуе. Тръгнах рано сутринта с автобус 46 от центъра на Андонг/принципно тръгва от автогарата/ и за около 50 минути бях при това китно малко селце. Билет за автобус – 1 200 вона, билет за селото – 2 000 вона за възрастен.Та за селото – на повече от 700 години, никога не нападано от никого и с реално живеещи хора е приятно място за разходка. Почти изцяло е заобиколено от река. Може и цял ден да отделиш, ако имаш време. С няколко снимки показвам това, което ми хареса. От другата страна на реката може да се отиде с лодка, да се качиш на върха на хълма и да снимаш селото от горе. След кратка вътрешна дискусия се уточних сам със себе си, че не ми се катери никакъв хълм.
Запознах се с местните – примерно имаше една жена, за която ми казаха, че е на 115 години. Женицата явно ме хареса, защото почна да ми говори нещо. Оказа се, че ми дава адреса си – да и дойда на гости... А преди това едвам се отървах от 4 млади
момичета, които е преследваха – искаха да се снимат с мен, да си говорят... Е да де, ама аз пък исках да гледам селцето и нямах време за културни разговори от рода на – от къде сте? Ооо от България, уау! За колко време сте тук? Аааа, ОК. И т.н.Та след селото – направо в града и отново по подобни култури – отидох на 5 странична пагода от ерата на династията Сила, а после на най-високата /17 метра/ пагода в Корея. Рагледах и няколко къщи на явно богати корейци в традиционен стил – също интересни.
Доста информация за Андонг може да се намери на - http://tourandong.com/english/coding/main.asp, http://iguide.travel/Andong#/Video, http://www.lifeinkorea.com/travel2/nkyongsang/73/
***
09.10.2011
Днес денят започва с важна среща на ИЕСФ, на която обсъждаме актуалните проблеми. След нея следва състезание по голф, на което от 11 човека се класирам на 4-то място. Всичките бяхме начинаещи, трябва да отбележа.
След обяд остана време пак да се юрна по културни места.
И си избрах манастира Bongjongsa. Снимах се с местните будисти, разгледах спокойното и тихо място, за което се казва, че е с най-старите запазени дървени постройки в Корея. След поредните снимки и бегом обратно, че вечерта имаше закриване на игрите, прощално парти и караоке афтърпарти. На караокето всички випове... Но не – нека информацията да си остане за мен.
Забравих да спомена, че има 3-4 вида бира в Корея – Cass, Hite са по-известните. Не са хубави. С около 4,5% алкохол, но нашите, европейски са в пъти по-добре. Ама няма как – трябва да се опитва месното производство – да стимулираме икономиката. Аз я стимулирах няколко пъти.
***
Прибирането от Андонг започва с ранен автобус в 4 часа местно време. Пристигане в Инчон
сутринта и с обратен полет на Луфтханза за около 11 часа сме отново в Германия. Този път град-гост е Мюнхен. От там за около два и половина часа сме в София. Нашият мил, тъмен, мръсен град. Но това не е тема на този пътепис.
вторник, 13 септември 2011 г.
семейна ваканция 2011
Дългоочакваната екскурзия и ваканция вече е факт. В началото на септември 2011 г в прекрасно лятно време по предварително изготвен план тръгваме от София на почивка преди началото на учебната година. Явно децата са поотраснали, защото не мрънкаха много, не им се пишкаше и не им се пиеше вода. На жена ми също. Цялото семейство е въодушевено – Стефка, която обича да пътува и разгелжда; Митко и Никол – които очакват сувенири, а и се радват на неизвестното. А аз – ако моите хора са доволни – и аз ще бъда.
Разбирам, че има авиоизложение в Крумово
до Пловдив и хващаме втория ден от програмата. Повече информация - http://100.airshow-bg.com/. Не бяхме ходили на такова нещо до сега. Беше много хубаво – различни видове самолети – от ултралека авиация до супермодерни изтребители бяха изложени и всеки любител на авиацията можеше да се наслади и на рева на двигателите, и на прецизните лупинги в небето. На места беше и малко страшно – някои самолети прелитаха на около 10 метра от земята, наобратно, като пилота махаше на публиката... А се разсея, а се утрепа. Ама не стана нищо такова. Качихме се на немски изтребител Eurofighter Typhoon, който е най-модерен в немската армия. Може да кацне на обикновена улица и да се зареди само за 10 минути. Двигателят е уникален – струва над 2 млн. Евро и заради специалната изработка може да изкара над 1 200 часа във въздуха, с минимални ремонти. Бяха изложени и ултрамодерните шведски – Grippen. Разгледахме товарни самолети, хеликоптери и други. Българските пилоти направиха уникално шоу с парашутисти, хеликоптери и висш пилотаж на МИГ29. Поради многото публика спряхме колата в Пловдив и с автобус се повозихме до летището. Цени – 10 лв за възрастен и по 5 лв за дете. Организацията куцаше, макар усилията на организаторите и полицията – имаше много хора, беше топло, трябаше да се ходи доста време пеш... Цял ден прекарахме незабравимо. Казват, че в Унгария има подобно шоу, но много по-голямо. Знам ли...
От Пловдив – в Бели Осъм. За наше село може много да се говори, но е по-добре да се види – нашата малка къща има прекрасна малка рекичка с много зеленина, каминка и разбрани съседи. Не се знае защо, но всякаква храна в нашата вила става много вкусна – от скарата може да си оближеш пръстите, а от боба в гърне – и чинията! За пиенето не говорим. През цялата година има възможност и за почивка, и за забавления – на Беклемето има ски писти, има възможност за туризъм по няколко еко пътеки, конни спортове, басейни, манастири, музеи и др. А като се отбележи, че селото е горе-долу в центъра на страната – не е трудно да достигнеш и до много други туристически обекти в България.
Един от дните през отпу
ската ни посетихме Трявна, Дряново и пещерата Бачо Киро. Ние сме ходили преди повече от 7 години, но сега – опресняваме спомените. В Трявна бе много приятно. Разгледахме Даскаловата къща – уникални дърворезби. Идва ми идея и на мен – когато порасна финансово достатъчно – да поръчам дърворезби на български гербове – национални, градски, на известни българи и др. Трябва да потърся хералдиката на държавата. Много ми харесва дърворезбата. Благородно завиждам на всички творци, които имат дарба за рисуване, склуптори и други подобни.
Заради Митко посетихме и Славейковата къща. Тя е на 50 метра от Даскаловата. Има доста биографична информация – баща му е бил министър на културата, сина е бил парализиран по-голямата част от живота си, бил е не много обичан в България и се премества в Италия, където умира неразбран. След неговата смърт /което не е необичайно/ почват да го тачат...
Дряново – музей на Колю Фичето – реновиран през 2010 г – показва автобиографично целия му живот. Велик българин. Посетихме къща, която е била построена без нито 1 пирон. Но преди 1 седмица била обрана. Типично по български. Нация, която не тачи историята си, не зачита хората си и не инвестира в култура и образование е обречена. Бях бесен – как може да се откраднат исторически реликви. Повечето са дарове от патриоти или са били откупени от съвестни граждани. С години се прави която и да е колекция. Сега тези апаши ще продадат за жълти стотинки ограбеното или ще го дадат на някой частен музей в Търново, например. Мизерници!
Толкова за крадците на народна история. От там отидохме до часовниковата кула и до релефната карта на България – направена преди около 50 години от ученици. Интересно, патриотично и сега – трудно осъщесвимо!
От Дряново – направо в Дряновския манастир, където бе много спокойно и приятно. Отидохме до пещерата Бачо Киро, която е единствената, която съм посещавал в България, в която хем се плаща, хем нямаш екскурзовод. Трябва да имате предвид, че има 2 маршрута – къс /25 мин/ и дълъг /60 мин/. За втория задълженително трябва екскурзовод, но трябва да има и група от поне 15 човека. Вход – 4 лв възрастни и по 1 лв за деца. Лятото пещерата работи до 18 часа. Пещерата не може да се похвали с много пещерни образувания, но е интересно все пак. Има екопътека до Боженците от там – 4 часа.
Между манастира и пещерата има рекичка, в която има много риба. Мястото е приятно за почивка и за хапване в един от двата ресторанта в района. От продавачите на сувенири може да се купят народни забавни игри от дърво.
За отмора и разсейка от пътуването – на следващия ден отидохме на басейн. В с. Бели Осъм има комплекс, наречен “Острова”, в който може да се отседне на почивка, или да хапнеш само, а ние се възползвахме от басейна му. Мястото е приятно, особено през седмицата, когато няма много хора. Препоръчвам го.
Един ден отделихме на разходка в Троян – който не е ходил – да знае, че има много хубава централна улица, музей, автентични старобългарски къщи, приятни заведения на сносни цени...
След почивката – отново на път – този път до Етъра /Габровско/ и Боженците. Ходили сме преди 7 години, даже спахме в къщата до Шекерджийницата в Боженците. Та поред – пътя от Б. Осъм до Етъра е малко над 100 км и се взима около час и половина. Входът за семейство е 8 лв, а поединично – 2 лв. Продават се допълнително рекламни материали с информация за старите български занаяти. Комплексът е започнал да функционира през 1964 г, като в началото са били показани основно занаяти, които са работили с вода – бичкиджийница, тепавица, валявица, воденица-караджейка и др. Мястото е уникално красиво и хвала на хората, които са го направили преди около 50 години. Калдаръмени улички, подробна информация на почти всеки обект, демонстрация на място. На На Митко му хареса най-много ковачницата, самитеа втентични къщи и рекичката. На цялото семейство ни хареса кафенето – там хапнахме локум, пестил, пихме по кафе на пясък, пийнахме и ликьор от малини...
Боженците – последната дестинация за разглеждане от тази наша семейна екскурзия – село на над 600 години. Къщите, разбира се всички в старобългарски стил, са между 100 и над 200 години. Има и нови къщи, но всички трябва да са в автентичен стил. Тихо и спокойно място. Превърнато е в архитектурно исторически резерват и почти всяка къща е хотел или механа. Малко търговско е направено, но няма и как иначе да се популяризира. Направихме кратка разходка, насладихме се на гледките, хапнахме пърленки, биволско мляко, боб чорба.
Върнахме се късно вечерта – уморени, но доволни.
Като цяло това беше в тази екскурзия. Вече правя планове за следваща. Имам няколко идеи – за България или за чужбина догодина, но идеите трябва да узреят още, а и финансово трябва да прецизирам бюджета ни.
Разбирам, че има авиоизложение в Крумово
до Пловдив и хващаме втория ден от програмата. Повече информация - http://100.airshow-bg.com/. Не бяхме ходили на такова нещо до сега. Беше много хубаво – различни видове самолети – от ултралека авиация до супермодерни изтребители бяха изложени и всеки любител на авиацията можеше да се наслади и на рева на двигателите, и на прецизните лупинги в небето. На места беше и малко страшно – някои самолети прелитаха на около 10 метра от земята, наобратно, като пилота махаше на публиката... А се разсея, а се утрепа. Ама не стана нищо такова. Качихме се на немски изтребител Eurofighter Typhoon, който е най-модерен в немската армия. Може да кацне на обикновена улица и да се зареди само за 10 минути. Двигателят е уникален – струва над 2 млн. Евро и заради специалната изработка може да изкара над 1 200 часа във въздуха, с минимални ремонти. Бяха изложени и ултрамодерните шведски – Grippen. Разгледахме товарни самолети, хеликоптери и други. Българските пилоти направиха уникално шоу с парашутисти, хеликоптери и висш пилотаж на МИГ29. Поради многото публика спряхме колата в Пловдив и с автобус се повозихме до летището. Цени – 10 лв за възрастен и по 5 лв за дете. Организацията куцаше, макар усилията на организаторите и полицията – имаше много хора, беше топло, трябаше да се ходи доста време пеш... Цял ден прекарахме незабравимо. Казват, че в Унгария има подобно шоу, но много по-голямо. Знам ли...От Пловдив – в Бели Осъм. За наше село може много да се говори, но е по-добре да се види – нашата малка къща има прекрасна малка рекичка с много зеленина, каминка и разбрани съседи. Не се знае защо, но всякаква храна в нашата вила става много вкусна – от скарата може да си оближеш пръстите, а от боба в гърне – и чинията! За пиенето не говорим. През цялата година има възможност и за почивка, и за забавления – на Беклемето има ски писти, има възможност за туризъм по няколко еко пътеки, конни спортове, басейни, манастири, музеи и др. А като се отбележи, че селото е горе-долу в центъра на страната – не е трудно да достигнеш и до много други туристически обекти в България.
Един от дните през отпу
ската ни посетихме Трявна, Дряново и пещерата Бачо Киро. Ние сме ходили преди повече от 7 години, но сега – опресняваме спомените. В Трявна бе много приятно. Разгледахме Даскаловата къща – уникални дърворезби. Идва ми идея и на мен – когато порасна финансово достатъчно – да поръчам дърворезби на български гербове – национални, градски, на известни българи и др. Трябва да потърся хералдиката на държавата. Много ми харесва дърворезбата. Благородно завиждам на всички творци, които имат дарба за рисуване, склуптори и други подобни.Заради Митко посетихме и Славейковата къща. Тя е на 50 метра от Даскаловата. Има доста биографична информация – баща му е бил министър на културата, сина е бил парализиран по-голямата част от живота си, бил е не много обичан в България и се премества в Италия, където умира неразбран. След неговата смърт /което не е необичайно/ почват да го тачат...
Дряново – музей на Колю Фичето – реновиран през 2010 г – показва автобиографично целия му живот. Велик българин. Посетихме къща, която е била построена без нито 1 пирон. Но преди 1 седмица била обрана. Типично по български. Нация, която не тачи историята си, не зачита хората си и не инвестира в култура и образование е обречена. Бях бесен – как може да се откраднат исторически реликви. Повечето са дарове от патриоти или са били откупени от съвестни граждани. С години се прави която и да е колекция. Сега тези апаши ще продадат за жълти стотинки ограбеното или ще го дадат на някой частен музей в Търново, например. Мизерници!
Толкова за крадците на народна история. От там отидохме до часовниковата кула и до релефната карта на България – направена преди около 50 години от ученици. Интересно, патриотично и сега – трудно осъщесвимо!
От Дряново – направо в Дряновския манастир, където бе много спокойно и приятно. Отидохме до пещерата Бачо Киро, която е единствената, която съм посещавал в България, в която хем се плаща, хем нямаш екскурзовод. Трябва да имате предвид, че има 2 маршрута – къс /25 мин/ и дълъг /60 мин/. За втория задълженително трябва екскурзовод, но трябва да има и група от поне 15 човека. Вход – 4 лв възрастни и по 1 лв за деца. Лятото пещерата работи до 18 часа. Пещерата не може да се похвали с много пещерни образувания, но е интересно все пак. Има екопътека до Боженците от там – 4 часа.
Между манастира и пещерата има рекичка, в която има много риба. Мястото е приятно за почивка и за хапване в един от двата ресторанта в района. От продавачите на сувенири може да се купят народни забавни игри от дърво.
За отмора и разсейка от пътуването – на следващия ден отидохме на басейн. В с. Бели Осъм има комплекс, наречен “Острова”, в който може да се отседне на почивка, или да хапнеш само, а ние се възползвахме от басейна му. Мястото е приятно, особено през седмицата, когато няма много хора. Препоръчвам го.
Един ден отделихме на разходка в Троян – който не е ходил – да знае, че има много хубава централна улица, музей, автентични старобългарски къщи, приятни заведения на сносни цени...
След почивката – отново на път – този път до Етъра /Габровско/ и Боженците. Ходили сме преди 7 години, даже спахме в къщата до Шекерджийницата в Боженците. Та поред – пътя от Б. Осъм до Етъра е малко над 100 км и се взима около час и половина. Входът за семейство е 8 лв, а поединично – 2 лв. Продават се допълнително рекламни материали с информация за старите български занаяти. Комплексът е започнал да функционира през 1964 г, като в началото са били показани основно занаяти, които са работили с вода – бичкиджийница, тепавица, валявица, воденица-караджейка и др. Мястото е уникално красиво и хвала на хората, които са го направили преди около 50 години. Калдаръмени улички, подробна информация на почти всеки обект, демонстрация на място. На На Митко му хареса най-много ковачницата, самитеа втентични къщи и рекичката. На цялото семейство ни хареса кафенето – там хапнахме локум, пестил, пихме по кафе на пясък, пийнахме и ликьор от малини...
Боженците – последната дестинация за разглеждане от тази наша семейна екскурзия – село на над 600 години. Къщите, разбира се всички в старобългарски стил, са между 100 и над 200 години. Има и нови къщи, но всички трябва да са в автентичен стил. Тихо и спокойно място. Превърнато е в архитектурно исторически резерват и почти всяка къща е хотел или механа. Малко търговско е направено, но няма и как иначе да се популяризира. Направихме кратка разходка, насладихме се на гледките, хапнахме пърленки, биволско мляко, боб чорба.
Върнахме се късно вечерта – уморени, но доволни.
Като цяло това беше в тази екскурзия. Вече правя планове за следваща. Имам няколко идеи – за България или за чужбина догодина, но идеите трябва да узреят още, а и финансово трябва да прецизирам бюджета ни.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
