ХаНой ни посрещна с 33 градуса жега и голяма влажност. Потим се ненормално много. Тече вода на моменти. Жегата сгъва и уморява бързо. Хотелът се казва Blu Paradise и се намира в стария квартал. Голяма дупка. И хотела, и квартала.
Единственият град във Виетнам, който си е запазил автентичен стария град. В стаята няма прозорец, климатика едва работи. Иво го хвана страх, че може някоя гадина да влезе в банята през отворения прозорец и се опита да го затвори. Резултатът беше, че прозореца падна. После успя някак си да се заключи и в банята...Кварталът:
На всеки ъгъл - заведения за местните. По 1-2 тенджери, в които врат незнайни манджи, малки столчета, мръсни чаши. И седят хора. Ядат и хвърлят боклука направо на земята. Мръсно. изпаднахме в културен шок.
Разходихме се и в този, и във Френския квартал. Там улиците са по-широки, но пак е мръсно. Видяхме операта /абе няма ли да отидем на опера?/. Красива сграда.
Посетихме няколко пагоди, отидохме в един парк, където няколко хиляди души спортуваха едновременно - футбол, аеробика, федербал, тичане и др. Предполагам, че нямат много фитнес центрове. Това приличаше на огромна спортна площадка за всички възрасти.Пихме по 1 кокосов орех за по 15 000 донг и отдъхнахме малко.
Вечеряхме в стария квартал - местни специалитети, но приготвени някак си по западен маниер. Утре ще отидем в местен ресторант.20 юли Понеделник
Днес сме на еднодневна екскурзия до Там Кок /Трите пещери/, гр. Ним Бим и стара столица на Виетнам - ХуаЛу /догодина става на 1 000 години/. Два и половина часа в едната посока и си там. През това време валя проливно. Чудехме се дали няма да плуваме, вместо да ходим. Като по поръчка - дъжда спря половин час преди да пристигнем в ХуаЛу. Там - 2 пагоди. Имало едно време крал, който си направил столица между варовикови планини, защото имало само един вход през тези планини. Кралят умрял след 12 години и го наследил друг, който се оженил са жената на първия. И за вторият крал има пагода, но е по-малка от първия, защото първия е по-важен.
Град Ним Бим не е малък, но не открих нещо особено през транзитното ми минаване през него.
Гвоздеят на програмата беше по 1 час в двете посоки плаване с желязна лодка с весла между варовикови планини. Невероятна красота.
Издигат се на стотици метри и са широки десетки. Обрасли със тучна зеленина, почти отвесни. Много красиво. По тези стръмни склонове видяхме малки диви кози. Минава се през 3 пещери, които минават на практика под планини. Впечатлението се разваля от постоянно искащите да купим нещо от тях местни. Аз си купих 2 фланелки за децата за по 35 000 донг. Иво взе една, но ми се струва, че ще е голяма за дъщеря му. Тези прелести си заслужаваха да се видят.
Следва връщане до ХаНой - пак два и половина часа. Имат магистрала 1 - най-важната в страната, която свързва ХаНой със Сайгон. Няма дупки, но има такива неравности, че не спряхме да се люшкаме. Лош път.
Няма коментари:
Публикуване на коментар